Ключови фрази
Отвличане на бременна жена или ненавършило 18 г. лице * ексцес на умисъла * отвличане * указания на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

358

София, 17 март 2014 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и седми юни …........... 2013 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев ....................

ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................

.. Севдалин Мавров ..............................


при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Пенка Маринова .............., като изслуша докладваното от съдията .. Севдалин Мавров ............................ КНОХД № .. 1168 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
В срок е постъпила касационна жалба и допълнение към нея от страна на подсъдимия М. А.. Обжалва се решение № 53 от 10.04.13 год., постановено по ВНОХД № 369/12 год. по описа на Варненския апелативен съд. Със същото е потвърдена присъда № 59 от 09.10.12 год. по НОХД № 126/12 год. на Търговищкия окръжен съд. Посочени са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Извън срока по чл. 350, ал. 2 НПК с допълнението към жалбата е посочена и явната несправедливост на наказанието като касационно основание, основана на неправилна правна квалификация. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. С допълнението към жалбата се иска да се оправдае А. по повдигнатите му обвинение за грабеж и отвличане или да се намали наказанието.

Жалбата се поддържа в съдебно заседание от подсъдимия и неговата защита по изложените в нея и допълнението основания и доводи.
Повереникът на конституирания частен обвинител и граждански ищец пледира за неоснователност на жалбата, тъй като при разглеждане на делото от въззивната инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения, а искането за намаляване на наказанието, посочено в допълнението към касационната жалба, не следва да се разглежда, тъй като не е било предмет на въззивната жалба. Моли атакуваното решение да се остави в сила.
Прокурорът пледира да се остави в сила въззивното решение. Сочи, че дадените указания от ВКС в предходното отменително решение са изпълнени.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба и допълнението към нея, посочените основания и доводи и становищата на страните, намира следното:
С присъда № 20 от 12.04.11 год., постановена по НОХД № 36/11 год. по описа на ОС – гр. Търговище, жалбоподателят М. А. е признат за виновен в това, че на 15.02.10 год. в [населено място] в съучастие с Й. К. и Н. И. отвлекли З. З., с цел противозаконно да го лишат от свобода, като деянието е извършено от повече от две лица, отвлеченото лице не е навършило осемнадесет години, а подсъдимите К. и И. са се представили за лица от състава на МВР, поради което и на осн. чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК е осъден на ЧЕТИРИ години и ОСЕМ месеца лишаване от свобода.
Осъден е, че по същото време в района на [населено място], като помагач на К. и И., действащи като извършители, отнели от владението на З. пари и вещи на обща стойност 3 366.00 лв., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили сила и заплашване, поради което и на осн. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК е осъден на ЧЕТИРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 23, ал. 1 НК му е определено общо наказание ЧЕТИРИ години и ОСЕМ месеца лишаване от свобода.
Тримата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на З., действащ лично и със съгласието на баща си А. Х., обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 366.00 лв. и за неимуществени такива – 10 000.00 лв. в резултат на извършените спрямо него престъпления по чл. 142 и чл. 198 НК.
С решение № 112 от 12.07.11 год. по ВНОХД № 209/11 год. Варненският апелативен съд е потвърдил присъдата.
По жалба на тримата подсъдими с решение № 44 от 20.03.12 год. по КНОХД № 2312/11 год. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, е отменил изцяло въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Посочил е процесуалните нарушения допуснати от окръжния съд, неотстранени от втората инстанция, свързани с липса на мотиви за формата на съучастие на А. и липсата на яснота, кои фактически положения, приети за установени, указват на това, че същият умишлено е улеснил извършването на престъпление по чл. 198 НК, съответно наличието на евентуален ексцес от страна на другите двама подсъдими.
С решение № 69 от 05.06.12 год. по ВНОХД № 90/12 год. Варненският апелативен съд е отменил присъдата на окръжната инстанция и е върнал делото на ОС – Търговище.
С присъда № 59 от 09.10.12 год., постановена по НОХД № 126/12 год. на ОС – Търговище, подсъдимият М. А. отново е признат за виновен в това, че 15.02.10 год. в [населено място], в съучастие с подсъдимите Й. К. и Н. И., отвлекли З. З., с цел противозаконно да го лишат от свобода, като деянието е извършено от повече от две лица и отвлеченият не е навършил осемнадесет години, а К. и И. са се представили за лица от състава на МВР, поради което на осн. чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК е осъден на ЧЕТИРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода.
Признат е за виновен и в това, че по същото време в района на [населено място], като помагач в съучастие с подсъдимите К. и И., последните като извършители, отнели от владението на З. вещи и пари на обща стойност 3 366.00 лв., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване, поради което и на осн. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 и чл. 54 НК е осъден на ЧЕТИРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода.
На осн. чл. 23, ал. 1 НК му е наложено общо наказание в размер на ЧЕТИРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода, които да се изтърпят при първоначален „строг” режим в затвор.
Съдът се е произнесъл по гражданския иск, предварителното задържане, разноските по делото и веществените доказателства.
При новото разглеждане на делото изцяло са изпълнени указанията на ВКС, с изключение на стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото, съгласно чл. 355, ал. 1, т. 1 НПК. Посочената разпоредба касае процесуална икономия. Съобразена е с правомощията на въззивната инстанция да попълни делото с необходимите доказателства за конкретното участие на А. като извършител или помагач в деянията, предмет на обвинението, съответно да посочи правните си съображения за взетото решение. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция е суверенна в преценката си, може ли на базата на събраните от окръжния съд доказателства да мотивира решението си по поставените въпроси. Възможно ли е сама да събере необходимите такива, без да наруши правото на защита, съответно - да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, когато последният формално е реализирал своите правомощия. В тези случай, обаче, може да се нарушат правата на подсъдимия единствено с оглед своевременна реализация на наказателната му отговорност, която в конкретното производство не е налице. Ето защо, връщайки делото за ново разглеждане на окръжния съд, въззивната инстанция не е нарушила правото на защита на жалбоподателя, на когото е дадена още една институционална възможност да опровергае доводите, залегнали в обвинителния акт във връзка със съучастието си в конкретното деяние.
При повторното разглеждане на делото контролираните инстанции са изпълнили задълженията си да посочат на базата на кои доказателствени средства са приели, че А. е участвал в отвличането като извършител, а в грабежа – като помагач /л. 195-197 НОХД № 126/12 год., съответно л. 121-123 ВНОХД № 369/12 год./. Направили са правната си преценка по чл. 20, ал. 2 НК в първия случай и по чл. 20, ал. 4 НК във втория на базата на събраните по делото доказателства за конкретното участие на жалбоподателя в организацията и реализацията на предварително планираната престъпна дейност за отнемането на пари и вещи от пострадалия, а при цялостна реализация на плана и от владението на неговите родители. На базата на възприетите доказателствени средства и съдържащите се в тях доказателства, законосъобразно инстанциите по фактите са реализирали наказателната отговорност на А. с оглед конкретното му участие по чл. 142 НК като извършител, а по чл. 198 НК – като помагач. Съдилищата са отговорили изчерпателно на доводите на защитата в тази насока, като съображенията им не следва да се преповтарят.
Доказателствено правилно и законосъобразно е отговорено и на довода на защитата на А. за ексцес на умисъла, касаещ извършения грабеж на З.. Настоящият състав на ВКС изцяло споделя изводите на контролираните инстанции, че протоколът за разпит на обвиняем пред съдия по д.п. от 10.08.10 год. на А. е годно доказателствено средство, поради което не е нарушено правото на защита. Спрямо същия е повдигнато обвинение по чл. 198, ал. 1 НК, за което защитата не е задължителна, съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 3 НПК. Не са били налице и другите основания по същия текст. При привличането му в качеството на обвиняем, на А. са разяснени всички права, което той е удостоверил с подписа си. Същите са му разяснени и преди самия разпит пред съдия, но той не е направил изявление, че иска процесуалното действие да се извърши в присъствието на упълномощен или назначен защитник. При тази установена информираност за правата му на адвокатска защита, не е било необходимо изричното му изявление, че не желае такава. Друга гаранция за защита на неговите права е обстоятелството, че при предявяване на разследването /т. 4, л. 595 от д.п./ е присъствал упълномощен защитник на А., който не е имал искания, бележки и възражения по воденото на разследването. От друга страна, в този протокол не се съдържат юридически термини, които не са придобили гражданско значение, например като „обир” – кражба или грабеж, като инстанциите по същество са отговорили на възраженията на защитата в тази насока. Експертни знания за езиковия капацитет на А. не са били необходими за изясняване на неговите показания пред съдия, процедура, която гарантира в достатъчна степен защита правата на разпитвания.
На базата на събраните по делото доказателства законосъобразно е прието, че А. е участвал като извършител в отвличането на пострадалия, а не като помагач. Той е взел активно участие в организацията на замислените за осъществяване в условията на реална съвкупност престъпления – отвличане, грабеж и неосъществената кражба от дома родителите на З. по независещи от волята на тримата подсъдими причини, с крайна цел - неправомерно придобиване на финансови средства. А. е дал идеята и информацията за имотното състояние на пострадалия и неговите родители. Принципно предварително са разработили плана и са разпределили ролите. При реализацията му се е свързал с останалите подсъдими и ги е информирал, че е настъпил подходящия момент в нощта на престъплението. След като К. и И. са пристигнали от [населено място] в [населено място], А. им е показал къде живее З.. Уведомил ги е за момента на завръщането му от дискотеката в [населено място]. В ранните часова на деня, го е завел в близост до жилището му, но не го е оставил до дома му, където са чакали в колата подготвени с маски и полицейска лампа другите подсъдими. След като е отвлечен З. и е изведен с колата в гора на значително разстояние от [населено място], А. се е придвижил със собствения си автомобил до мястото и маскиран е останал да пази момчето. Останалите подсъдими са се върнали в [населено място] за реализацията на останалата част от плана – чрез отнетите от З. ключове да проникнат в жилището му и да отнемат пари и златни накити, за които предварително са събрали информация от пострадалия. При тези обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, които са установени по категоричен и несъмнен начин от наличните по делото доказателствени източници, които са обсъдени по действителното им съдържание, безспорно се установява, че А. е участвал като извършител, а не като помагач, което се извежда от действащата към момента на извършеното норма на чл. 142, ал. 1 НК / Ред., ДВ, бр. 27/2009г./. Очертаните в посочената редакция признаци на състава, обосновават възможността да се търси наказателна отговорност като извършители не само на лицата, които са осъществили същинското отвличане, но и на тези, които са продължили лишаването от свобода, съпътстващо всяко отвличане с оглед реализацията на безспорно доказаната обща престъпна цел, залегнала в закона.
Искането за намаляване размера на наказанието е направено извън срока по чл. 350, ал. 2 НПК, поради което е процесуално недопустимо. От друга страна, не е подкрепено с конкретни доводи, които да обосноват изменение на решението.
Във връзка с посочените по-горе съображения, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и съдебното решение следва да се остави в сила.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител в съдебно заседание прави искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена защита пред настоящата инстанция. По делото е приложено пълномощно за оказване на такава защита с договорено възнаграждение в размер на 200.00 лв., които жалбоподателят А. следва да бъде осъден да заплати.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53 от 10.04.13 год., постановено по ВНОХД № 369/12 год. по описа на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА М. К. А., ЕГН № [ЕГН], род. на /дата/ год. в /населено място/, живущ в същия град, изв. адрес [улица], да заплати на З. А. З. – [населено място], [улица] сумата в размер на 200.00 /двеста/ лева, представляващи разноски по делото пред настоящата инстанция за възнаграждение на повереник.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................

ЧЛЕНОВЕ:.................................................

..................................................