Ключови фрази

5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



гр. София,21.01.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

катоизслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2079 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Агенция по вписванията срещу определение № 431 от 07.07.2021г. по т.д. № 630/21г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател жалба срещу решение № 260864 от 31.05.2021г. по т.д. № 654/2021г. на СГС, ТО, VI-14 състав.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалното право. Поддържа, че с промените в ЗТРРЮЛНЦ са предвидени изменения в режима на обжалване на постановените от длъжностните лица по регистрацията откази, като по този начин се признава процесуалното му право на жалба срещу постановените в производството по чл.25 от закона съдебни актове. Счита, че с промените в чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ се регламентира възможността на Агенция по вписванията при постъпване на жалбата срещу отказа по реда на чл.25, ал.2 от закона да изложи отговор /възражение/ по жалбата и да представи доказателства по направените в нея твърдения, като съгласно мотивите към законопроекта, с тези изменения се дава възможност както на жалбоподателя, така и на агенцията, като страни в производството да защитят своите права и интереси. Позовава се и на чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на агенцията пред съответния апелативен съд, с което се давало възможност както на жалбоподателя, така и на Агенция по вписванията да обжалва решението на окръжния съд. Сочи, че разпоредбата на чл.25, ал.2, изр. последно ЗТРРЮЛНЦ регламентира и обуславя правния интерес на Агенция по вписванията от обжалване на актовете на съда, с които са засегнати нейни права и законни интереси. Моли обжалваното определение да бъде обезсилено или да бъде отменено.
Ответникът Л. А. С., представляван от адв. В. Б., оспорва частната жалба. Излага подробни съображения, че производството по вписването и заличаването на обстоятелства и обявяването на предвидени в закона актове е охранително и контролът за законосъобразност, осъществяван от окръжния съд по седалището на търговеца или ЮЛНЦ е допустим единствено по отношение на отказа да бъде извършено исканото действие по вписване. Счита, че посоченото в частната жалба изменение на чл.25, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ не променя характера на производството от едностранно в състезателно такова, тъй като Агенцията по вписванията е държавен орган на изпълнителната власт, натоварен с конкретни функции по регистрацията, съхраняването и осигуряването на достъп до ТРРЮЛНЦ, а не е в гражданскоправен спор със заявителя. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че приетото през 2020г. изменение на чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ не предоставя на органа, постановил отказа за вписване, правомощие да обжалва отменителното решение на окръжния съд. След тълкуване на счетената за неясна норма, излагайки съображения за характера на производството по вписвания, респ. заличаване на вписани обстоятелства, на охранително и едностранно, е достигнал до извод, че това изменение няма предвид да се подмени недопустимо пред въззивната инстанция характера на производството от едностранно в състезателно, като се конституира ненадлежна страна, чиято правна сфера не е засегната от гражданско-правен спор, а също и да се създадат условия за възникване на правна несигурност за участниците в гражданския оборот. Изложил е съображения, че за агенцията съществува законоустановено задължение да изпълни незабавно решението на окръжния съд, като отрази съответната промяна в регистъра, поради което не може да ѝ се даде право да се противопостави на това решение. Добавил е, че ако такава жалба бъде разгледана, евентуална отмяна на решението на окръжния съд от въззивната инстанция, при вече извършено вписване, не би имала никаква правна стойност, тъй като само въз основа на потвърждаването на отказа на длъжностното лице не би могло да бъде извършено заличаване на вече вписаното обстоятелство. Намерил е, че такова разминаване между вече вписаното обстоятелство и крайният съдебен акт е недопустимо с оглед принципите на охранителното производство, а също е в нарушение на изричното изискване на §6 от Директива 2003/58/ЕО на ЕП и Съвета. Изтъкнал е още, че при тълкуване на нормата на чл.25, ал.4 от ЗТРЮЛНЦ следва да се изхожда освен от принципите на регистърното производство, така също и от целите на този закон, изложени в мотивите към законопроекта за търговския регистър, едни от които са постигане на „бърза регистрация” при „опростени и сигурни процедури” и „доверие в търговския регистър”, всяко добросъвестно лице да може да се позовава на вписванията в него, с постигането на които се осъществява защита както на обществения интерес, така и на интереса на третите лица и на заинтересованите от извършването на регистрацията търговци и ЮЛНЦ. Посочил е, че конкретните причини за това изменение, които се откриват в мотивите към него, са да бъдат преодолени „възникнали противоречия в съдебната практика относно задължението за разноски в производството по обжалване на отказите на длъжностното лице по регистрацията по реда на чл.25 от закона”, както и осигуряване на „финансова икономия” и спестяване „провеждането на допълнителни производства пред административните съдилища и ВАС” /има се предвид производства по чл.28, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ/.
Определението е правилно.
По въпроса дали Агенцията по вписванията има качеството на страна в регистърното производство по вписване в търговския регистър с право на жалба срещу позитивното решение на окръжния съд по чл.25 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ е формирана непротиворечива практика на ВКС /определение № 60340 от 08.10.2021 г. по ч.т.д. № 1250/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 60341 от 08.10.2021 г. по ч.т.д. № 1603/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч.т.д. № 1292/2021 г. на I т.о., определение № 60380 от 27.10.2021г. по ч.т.д. № 1267/2021 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 60398 от 05.11.2021г. по ч.т.д. № 1384/2021г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. /, която настоящият състав споделя.
Регистърното производство по чл.13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ има характера на охранително производство по смисъла на чл.530 ГПК. С оглед възлагането на дейността по регистрация на длъжностните лица по регистрацията към Агенция по вписванията се отнема единствено характеристиката му на съдебно, но то притежава останалите характеристики на охранително производство. Регистърното производство е безспорно и едностранно - започва по молба на оправомощено лице, дейността на длъжностното лице по регистрацията е по проверка за спазване на изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, като по свой почин то има право дава конкретни указания на заявителя за привеждане на заявлението му в съответствие със законовите изисквания – чл.22 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, а целта на производството е да съдейства на заинтересованото лице за осъществяване на предоставени му със закона права, без с крайния акт да се накърнява чужда правна сфера. Поради това отказът на длъжностното лице по регистрацията, който засяга правата на молителя, подлежи на обжалване от него, като съдебното производство, образувано въз основа жалбата, продължава да бъде едностранно – чл.25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ предвижда разглеждането й състав от един съдия и в закрито заседание.
Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл.536, ал.3 ГПК вр. чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ/обн. в ДВ, бр.38/2019г., т.е. след измененията на чл.28, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, обн. в ДВ, бр.105/2016г./, която изрично определя регистърното производство като охранително, като предвижда, че то подлежи на спиране, ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ. Допълнителен аргумент за охранителния характер на производството може да бъде изведен и от чл.26 ЗТРРЮЛНЦ, съгласно който при постановен отказ може да бъде подадено ново заявление, т.е. крайният акт на регистърното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо.
Следва да се посочи, че при постановяване на отказ за вписване, заличаване или обявяване в търговския регистър Агенцията по вписванията действа в изпълнение на задължения, произтичащи от възложена й от закона компетентност, а не в защита на свои самостоятелни права и интереси. Поради това с позитивното решение на окръжния съд по чл.25 ЗТРРЛЮНЦ не се засягат законни права или интереси на агенцията и следователно за нея липсва интерес от обжалване на такова решение.
Право на обжалване от Агенция по вписванията на решението на окръжния съд законодателят не е уредил изрично, а противно на доводите в частната жалба, такова не може да бъде изведено и от предвидената възможност за становище по жалбата, нито от предвиденото съобщаване на решението на съда на Агенцията по вписванията, което е необходимо с оглед изпълнението на задължителните указания на съда при отмяна на отказа /чл.25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ/, без да е свързано с други правни последици. Качеството на страна на агенцията в производството по обжалване на отказа ѝ не произтича и от новата разпоредба на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, предвиждаща, че съдът присъжда на страните разноски за производството по реда на ГПК. Производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е едностранно и безспорно и разноските са за сметка на единствената страна в него – заявителят, съгласно правилото на чл.541 ГПК. Отговорността за разноски е обусловена от качеството на лицето на страна в производството, а не обратното.
Следва да се посочи, че придаването на качеството на страна на Агенцията по вписванията при осъществяване на съдебния контрол върху нейния отказ, с право да обжалва позитивното съдебно решение, противоречи на принципите, целите и същността на охранителното производство, включително напълно обезсмисля принципа за бързина и процесуална икономия на дейността по регистрацията, в противовес на дължимото от нея съдействие на заявителите.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 431 от 07.07.2021г. по т.д. № 630/21г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: