Р Е Ш Е Н И Е № 182 София, 05.07.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Бисер Троянов Петя Шишкова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Н.Любенов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 568/2017 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба от защитниците на подсъдимия К. И. К. адвокатите Д. Д. и Т. К. против решение № 57 от 04.04.2017 г. по внохд № 35/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд. В жалбата се сочи, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите обстоятелства и на целите на наказателната репресия по чл. 36 от НК. Развива се теза, че съдът е трябвало да определи обема наказателна принуда по реда на чл. 55 от НК като премине към по-лекото наказание пробация. Жалбоподателите изразяват несъгласие с разсъжденията на апелативния съд, че подсъдимият не е респектиран чрез предходни осъждания за нарушаване на правилата за движение. Аргументират се с обстоятелството, че по тях са налагани санкции за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол, а инкриминираното деяние в разглежданото производство не разкрива този квалифициращ признак. Защитниците напомнят, че престъпленията, за които К. К. не е реабилитиран, са за леки престъпления по смисъла на НК. Подробно описват смекчаващи отговорността обстоятелства, с които свързват необходимост от облекчаване на наложената санкция. В заключение отправят искане за приложение на чл. 55 от НК или , алтернативно – за намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода до минималния допускан от закона размер. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия – адвокат К. Н., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Частният обвинител Х. М. и повереникът адвокат К. К. оспорват основателността на жалбата. Заявяват, че решението на Апелативен съд–гр. Варна съдържа верни изводи относно обществената опасност на деянието и дееца, а наложеното наказание е в състояние да изпълни превъзпитателна роля съобразно целите на личната превенция. Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр. Търговище с присъда № 17 от 06.12.2016 г. по нохд № 216 /2016 г. признал подсъдимия К. И. К. за виновен в това, че на 27.08.2016 г., около 14 часа, на пътя [населено място] - [населено място] при управление на лек автомобил „М. К.” нарушил правилата за движение по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 20 , ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. М. И., като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б.”б” вр. с чл. 343, ал. 1, б.”в” и чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58 а , ал. 1 от НК му определил наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, чието изтърпяване отложил за три години по силата на чл. 66, ал. 1 от НК. На основание чл. 343г от НК съдът лишил подсъдимия от право до управлява моторно превозно средство за срок от четири години от влизане на присъдата в сила. В тежест на К. К. били възложени и сторените по делото разноски. Апелативният съд в гр. Варна с решение № 57 от 04.04.2017 г. изменил първоинстанционната присъда, като отменил приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и постановил изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода при първоначален общ режим. Касационната жалба против така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения: Изводите на въззивния съд относно степента на обществена опасност на деянието и дееца са споделими като крайно становище. На първо място, преценявайки индивидуалната тежест на инкриминираната престъпна дейност, апелативният съдебен състав правилно се е позовал на механизма на нейното извършване, който се характеризира с груби нарушения на правилата за движение, допуснати от подсъдимия. Автомобилът, управляван от К. К., напуснал своята лента за движение, навлязъл в лентата за насрещно движение със скорост от 90-100 км/ч и ударил правомерно движещият се по нея „ Ф. Г.”, в който пътували пострадалият И. и съпругата му. Пътната обстановка се отличавала с условия, благоприятни за безопасен трафик - двупосочно пътно платно с много добра хоризонтална маркировка, суха асфалтова настилка, отлична видимост. По делото не са релевирани данни относно принос на пострадалия за усложняване на пътната ситуация . Всички тези обстоятелства са дали основание на предходната инстанция да заключи, че деянието се отличава с висока степен на обществена опасност. Настоящият състав обаче се разграничава от останалите разсъждения на въззивния съд в същата насока, които поставят акцент / вж. стр.46/ върху тежкия съставомерен резултат и възрастта на пострадалия. Причинената смърт е елемент, който е взет предвид от закона при формулиране на фактическия състав на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.”в” от НК. Степента на обществена опасност на конкретно деяние зависи преди всичко от характера и интензитета на отрицателното въздействие върху защитените обществени отношения. Това въздействие, на свой ред, се определя от начина , по който засяга обекта на престъплението. Съгласно чл. 56 от НК е недопустимо повторно оценяване на съставомерния резултат в контекста на конкретната обществена тежест на деянието. Неприемливо е и позоваването на активната възраст на пострадалия в същата отегчаваща насока, тъй като подобен подход въвежда нехуманна градация на ценността на човешкия живот. Независимо от тези различия касационният съдебен състав не намира основание за корекции на наказанието поради преоценка на обществената опасност на деянието. На следващо място не търпят укор разсъжденията на предходната инстанция относно обществената опасност на дееца. Защитникът полага усилия да разколебае обобщението, изложено в поверявания акт, че подсъдимият няколкократно е демонстрирал престъпно незачитане на правилата за движение. Становището си аргументира с довод, че предходните осъждания на жалбоподателя са за неспазване на разпоредби по ЗДвП, различни от нарушенията в разглеждания казус. Настоящият състав не споделя тази позиция. Правилата за движение по пътищата са замислени като система с ясно формулирана в чл.1, ал. 2 от ЗДвП цел - да се опазват живота и здравето на участниците в движението, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяване от моторни превозни средства. Пренебрегване на всяко от правилата показва отношението на нарушителя към изискванията, произтичащи от правната регламентация на транспорта. Важно е да се подчертае също така, че подсъдимият двукратно е осъждан за престъпления по чл. 343б, ал. 1 и ал. 2 от НК т.е. не би могло да се приеме , че биографията му е обременена единствено с незначителни по правни последици опущения. Инкриминираните в настоящия процес нарушения логично водят до заключение, че касаторът е изградил поведенческа резистентност към превъзпитателното въздействие на наказателната репресия. Предходният съдебен състав е бил длъжен да отрази тази обективна даденост при определяне на адекватните за превъзпитание на подсъдимия мерки. Неоснователни са и оплакванията за несъобразяване на тежестта на наказанията с правилото на чл. 54, ал. 2 от НК. Всички изброени в касационната жалба смекчаващи отговорността обстоятелства - семейна среда, добри характеристични данни, здравословно състояние, са внимателно обсъдени в отговор на претенцията на защитата за приложение на чл. 55, ал. 1 от НК. Законосъобразен е изводът, че те не се отличават с многобройност, нито носят признак на изключителност, които да предпоставят значително по-ниска от типичната за този вид престъпления обществена опасност на деянието. Ето защо не се установява и несъразмерна тежест на най-лекото, предвидено в закона наказание т.е не е налице правна възможност за преминаване към по-леко по вид наказание по реда на чл. 55, ал. 1 от НК. Поради същите съображения при правилно установеното съотношение между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства не следва да се удовлетвори и искането на защитата за намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода до легалния минимум. В конкретизирания вид, размер и начин на изтърпяване определената санкция отговаря на изискванията както на специалната,така и на генералната превенция. . В отговор на касационната жалба настоящият състав отбелязва , че тяхното съчетание не се намира в конфликт на база приоритизиране, тъй като и двете са елементи от комплексната цел на наказанието съгласно чл. 36 от НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 57 от 04.04.2017 г. по внохд № 35/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.