О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 293   гр. София 5.06.2009 г..   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховен касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 02 юни през две хиляди и девета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА                 ЗОЯ АТАНАСОВА     като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова ч. гр.д. №  245 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 вр. с ал. 1 ГПК вр. с чл. 396 ГПК. Постъпили са частни жалби от М. М. С. и П. Т. С. , както и от К. П. С. срещу определение от 08.01.2008 г. по ч. гр. д. № 1300/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което са оставени без уважение частните жалби на М. М. С., П. Т. С. и К. П. С. против определение № 2798/31.10.2008 г. по гр.дело № 3086/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. Жалбоподателите мотивират доводи за отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно, необосовано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателите посочват, че същественият материалноправен въпрос, обуславящ извода за основателност на молбата за допускане на поисканото обезпечение е за наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 391,ал.1,т.1 и т.2-ра от ГПК. В срока по чл. 276 ГПК е постъпило възражение от ответниците по частните жалби, в които е изразено становище за неоснователността им. Частните жалби са постъпили в срок, от легитимирани страни и са допустимаи, съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение се дава разрешение по същество на производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 ГПК. Настоящият съдебен състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че същественият материалноправен въпрос за наличие на предпоставките, визирани в чл. 391,ал.1,т.1 и т.2-ра от ГПК, по който се е произнесъл въззивният съд е решен в противоречие с трайната практика на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280,ал.1,т.2 от ГПК. Поради това следва да се допусне касационно обжалване на въззивно определение от 08.01.2008 г. по ч.гр.дело № 1300/2008 г. на Пловдивския апелативен съд. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С определение № 2798/31.10.2008 г. по гр.дело № 3086/2008 г. Пловдивският окръжен съд е допуснал обезпечение на бъдещи искове, предявими от М. И. А. и А. Б. К. – Б. против М. М. С., П. Т. С. и К. П. С. с пр.осн.чл.135 от ЗЗД за обявяване по отношение на ищците за недействителна извършената от М. М. С. в полза на К. П. С. разпоредителна сделка, обективирана в н.акт № 1* н.дело № 1* от 22.10.2008 г. и разпоредителна сделка, извършена от М. М. С. и съпруга й П. Т. С. в полза на К. П. С. , за което е съставен н.акт № 1* н.дело № 1* от 22.10.2008 г. и за отмяна на съставените нотариални актове по чл. 537, ал.2 от ГПК, като е наложена възбрана върху недвижимите имоти – поземлени имоти № 3* от 8.300 кв.м., № 3* от 12 993 кв.м., № 3* от 2.999 кв.м., всички находящи се в с. К., община М., област П. с трайно предназначение земеделска земя, както и върху апартамент № 22, находящ се в гр. П., ул.”Д” № 22 със застроена площ от 55.61 кв.м. и е определен едномесечен иск за предявяване на бъдещия иск. За да остави в сила това определение въззивният съд е приел че молителите са кредитори на жалбоподателите М. и П. С. , че с извършените разпоредителни сделки в полза на К. С. длъжниците са намалили имуществото си, че е налице хипотезата на чл.135 от ЗЗД. Прието е, че бъдещите искове с пр.осн.чл.135 от ЗЗД са допустими и вероятно основателни и без допускане на обезпечението ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Определението е незаконосъобразно. За да се допусне обезпечение на бъдещ иск е необходимо да са налице следните предпоставки, съгласно чл. 391 ГПК – искът да е допустим, да са представени писмени доказателства, които да налагат извода за вероятната му основателност, или ако бъде представена гаранция в определен от съда размер съгласно чл.180 и 181 от ГПК, ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по бъдещо осъдително решение и посочената обезпечителна мярка да е подходяща. В конкретния случай бъдещите искове са с пр.осн.чл.135 от ЗЗД за обявяване по отношение на молителите-ищци за недействителна извършената от жалбоподателката М. С. в полза на К. С. разпоредителна сделка с нот.акт № 153/2008 г. и извършената от М. С. и съпруга и П. С. в полза на К. С. разпоредителна сделка с нот.акт № 154/2008 г. Представените по делото писмени доказателства не дават основание да се направи извода за вероятна основателност на бъдещите искове с пр. осн. чл. 135 от ЗЗД. Обстоятелството, че е образувано гр.дело № 3209/2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд със страни – ищци М. И. А. и А. Б. К. Б. и ответник М. М. С. с предмет предявен иск с пр.осн.чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за продажба на недвижим имот – овощна градина с площ от 2.901 дка в землището на с. К., Пловдивска област, сключен между ищците, като купувачи и ответницата като продавач не води до установяване на качеството на ищците на кредитори. Последното обстоятелство ще се установи с постановяване на влязло в сила положително решение по посоченото дело на ПОС. Именно качеството на кредитори на ищците е един от елементите на фактическия състав на иска с пр. осн. чл. 135 от ЗЗД при наличието на който следва да се прецени дали бъдещите искове са вероятно основателни. Като взема предвид данните по делото и характера на бъдещите искове, настоящата инстанция намира, че при така събраните доказателства не е установено наличието на обезпечителна нужда. С оглед на посочените съображения съдът намира, че не са налице предпоставките, визирани в чл. 390, ал.1 и чл. 391,ал.1,т.1 от ГПК за допускане на исканото обезпечение. Обжалваното определение следва да се отмени, а молбата за допускане на обезпечение на бъдещи искове следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И:   Д. касационно обжалване на определение от 08.01.2008 г. по ч.гр.дело № 1300/2008 година Пловдивския апелативен съд. Отменя определение от 08.01.2008 г. по ч.гр.дело № 1300/2008 година Пловдивския апелативен съд. Оставя без уважение молбата на М. И. А., с адрес гр. П., ул.”Ж” № 20 и А. Б. К. Б. от гр. П., ул.”Л” № 10 за допускане на обезпечение на бъдещи искове с пр.осн.чл.135 от ЗЗД срещу М. М. С. и П. Т. С. и двамата с адрес гр. П., ул.”Б” № 1, ет.5, ап.25 и срещу К. П. С. от гр. П., ул.”Д” № 42, ет.1,ап.3 с пр.осн.чл.135 от ЗЗД, чрез налагане на възбрана върху недвижимите имоти - поземлени имоти № 3* от 8.300 кв.м., № 3* от 12 993 кв.м., № 3* от 2.999 кв.м., всички находящи се в с. К., община М., област П. с трайно предназначение земеделска земя, както и върху апартамент №22, находящ се в гр. П., ул.”Д” № 22 със застроена площ от 55.61 кв.м. Обезсилва обезпечителна заповед от 31.10.2008 г., издадена въз основа на определение № 2798/31.10.2008 г. по ч.гр. д. № 3086/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: