Р Е Ш Е Н И Е № 572 София, 06.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 6 декември, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Татяна Кънчева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 575/2010 година. Производство по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по молба на осъдения П. А. Ц. от [населено място], чрез неговия защитник – адвокат С. Димитров, за възобновяване на наказателно общ характер дело № 677/2003 г., на Районен съд [населено място]. Твърди се, че влязлата в сила присъда е постановена в нарушение на материалният закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Исканията са алтернативни, да се отмени съдебният акт и подсъдимия оправдан или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно и не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 354/26.11.2009 г., постановена по нохд № 677/2003 г., Свиленградския районен съд, наказателна колегия, е признал подс. П. А. Ц. от [населено място], за виновен в извършено на 05.12.1997 г. престъпление по чл. 242, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, б. „д”, пр. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК, го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба от 2 500 деноминирани лв. По реда на чл. 66, ал. 1 НК, е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода, за изпитателен срок от три години, произнесъл се е по чл. 242, ал. 6 НК, за предмета на контрабандата, по реда на чл. 242, ал. 7, за превозното средство послужило за превозване и пренасяне на стоката и е присъдил направените разноски. С решение № 36/14.07.2010 г., постановено по внохд № 42/2010 г., Хасковският окръжен съд, е потвърдил посочената присъда. По довода в искането за допуснато нарушение на закона: Посоченото основание за възобновяване – по чл. 422, ал. 1, т. 1, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в тази връзка, по същество се свеждат до оспорване на приетата от съдилищата фактическа обстановка, за необосновани изводи в тази насока, поради неправилна преценка на събраните доказателства. Поставя се под съмнение обосноваността на атакувания съдебен акт, досежно приетите от съда факти. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в настоящото производство, с оглед препращащите норми на чл. 426 НПК и тези на чл. 348 НПК. Необосноваността не е предвидена в чл. 348, ал. 1 НПК, като основание за възобновяване. Настоящата инстанция, по реда на посоченото производство, следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Проверката се извършва на базата, на приетото за установено от съдилищата, от събраните и преценени по делото доказателства. В конкретният случай и двете съдебни инстанции, позовавайки се на събраните и проверени по предвидения в НПК ред доказателства по делото, са направили верни изводи за виновността на подс. П. Ц. в извършване на инкриминираното деяние. Както първоинстанционният съд, така и въззивната инстанция, в мотивите на своите съдебни актове, са направили задълбочено обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Изложени са убедителни съображения, защо и на кои от тях изграждат вътрешното си убеждение по фактите, включени в предмета на доказване. Следователно, то не се основава на произволно възприети фактически положения, а на подробен, задълбочен и сериозен анализ на данните от доказателствените средства, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303 НПК. При така приетата от двете съдебни инстанции фактическа обстановка, направените правни изводи са напълно законосъобразни. Правилно е прието, че деянието на този подсъдим представлява престъпление по чл. 242 ал. 3,, пр. 1, вр. ал. 1, б. „д”, пр. 1 НК. Несъстоятелни са доводите в искането, че незаконосъобразно са били преценени като годни доказателства, изпратените чрез съдебна поръчка от Република Г. документи в копия, а не в оригинали. Както точно са приели съдилищата, няма никакво основание да не се кредитират същите, тъй като съдебната поръчка е била изпълнена в съответствие с изискванията по международната конвенция за правна помощ по наказателно – правни въпроси и с очевидна добросъвестност от компетентните гръцки органи. Това възражение, както и твърдението, че липсват доказателства за осъществяване на изпълнителното деяние, на престъплението, са правени и пред двете предходни инстанции, били са предмет на подробно обсъждане в мотивите към съдебните актове и в тази връзка са изложени убедителни и логични съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо са отхвърлени. Изложените в тази връзка съображения във връзка със свидетелските показания, писмените документи проследяващи натоварването, придвижването, напускането на Република Г. и влизането в Република България на товарния автомобил, собственост и управляван само от подс. Ц. /вкл. неговите обяснения/, са законосъобразни, направени след внимателен анализ на всички данни по делото, възприемат се от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. В съответствие с тях е и направения извод, че от всички събрани преки и косвени доказателства се налага единствено възможния извод – подсъдимият Ц., е автор на инкриминираното деяние, с посочената правна квалификация по НК. Настоящата инстанция по реда на посоченото производство, изцяло споделя изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите им в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. П. Ц., е осъществил съставът на посоченото престъпление по НК. За това, няма никакво основание за уважаване искането му на това основание, за отмяна на съдебния акт и неговото оправдаване. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Не отговаря на действителността твърдението в искането на осъдения Ц., че липсвала доказателствена основа за осъждането на подсъдимия, именно за престъплението, за което е бил обвинен. Всички факти и обстоятелства включени в предмета на доказване, са установени чрез събрани по надлежния процесуален ред доказателства. Това се отнася за характеристиките на деянията от гледна точка на времето, мястото, начина на извършване, предмета на престъплението и участието на подсъдимия в него. Тезата на обвинението, относно авторството на това деяние и неговите съществени елементи, са били подкрепени от показанията на посочените разпитани свидетели, данните от писмените доказателства и заключенията на експертите. Затова, няма никакво основание да се приеме, че е налице опорочаване на вътрешното убеждение, на предходните инстанции, което действително е основано в съответствие с чл. 14, ал. 1 НПК, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на подсъдимия Ц.. Съдилищата не са нарушили специалните правила за провеждане на съдебното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Правилността на присъдата е била изцяло проверена по реда на чл. 313 и 314 НПК от въззивната инстанция. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена е възможност за устно изложение по направените доводи, възможност да се защитава пред две съдебни инстанции с упълномощен защитник и да дава обяснения по обвинението. Изпълнени са били и изискванията на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК, както и в пълен обем процесуалните задължения за обективно, пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. П. Ц., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са били данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертните заключения, чрез които са установени точно действията и поведението му през инкриминирания период. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на настоящата инстанция, за отмяна на съдебния акт. Неоснователни са твърденията за не отговаряне от второинстанционният съд, на всички доводи на защитата. Както бе посочено и по – горе в мотивите, пред въззивната инстанция са били обект на внимание всички основни възражения - събраните писмени доказателства по делото, като са изложени убедителни съображения по тяхната преценка, възражението за липса на доказателства по осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението, за авторството му, за митническата декларация и името в нея на водача. Съдилищата са изложили законосъобразни и подробни съображения, относно исканията и твърденията на този подсъдим и неговата защита. В тази връзка е била обсъдена обстойно застъпената позиция и са изложени убедителни съображения, защо не се възприема. С оглед на изложеното и това релевирано в молбата на осъдения Ц., основание за възобновяване се явява изцяло неоснователно и не следва да бъде уважавано. Ето защо и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. А. Ц. от [населено място], за възобновяване на нохд № 677/2003 г., на Свиленградския районен съд, наказателна колегия. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: