Ключови фрази
Кражба, представляваща опасен рецидив * явна несправедливост на наказанието * предпоставки за приложение на чл. 55 НК


Р Е Ш Е Н И Е
№ 76

град София, 28.02.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ...двадесети февруари.... две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ТАТЯНА КЪНЧЕВА

при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 3162 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е образувано по искане на осъдения Д. А. С. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 753/2011 г. на Районен съд гр. Кърджали. В искането не са релевирани конкретни касационни основания, но от съдържанието му може да се направи извод, че се претендират нарушения на закона и процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието. В съдебно заседания осъденият С. моли да бъде намалено наказанието.
Защитата на осъдения поддържа искането и развива съображения в негова подкрепа.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страни и извърши проверка на присъдата, намери за установено следното:
С присъда № 131а/ 29.09.2011 г. по нохд № 753/2011 г. Районният съд в гр. Кърджали признал подсъдимия Д. С. за виновен в извършване на престъпления по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.4 вр. чл.29 ал.1 б.А и Б от НК и по чл. 216а ал.1 от НК. И го осъдил, съответно за първото на три години лишаване от свобода, а за второто престъпление на шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 150 лв. На осн. чл.23 от НК определил общо наказание три години лишаване от свобода, към което присъединил наказанието глоба. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 13.10.2011 г.
Искането е процесуално допустимо и частично основателно.
Върховният касационен съд не споделя оплакването за нарушено право на защита. Молителят е бил уведомен за правото да бъде представляван от защитник, както на досъдебното производство, така и в съдебната фаза на процеса. Видно от приложената по делото призовка за първото съдебно заседание той е уведомен за това право, но не е ангажирал защитник, нито е поискал назначаването на служебен такъв. Предвид на характера на повдигнатите обвинения и данните за личността му- владее български език и има основно образование- адвокатската защита не е задължителна. Поради това съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение, свързано с нарушаване правата на подсъдимия в процеса.
Неоснователно е и възражението за недоказаност на авторството на дееца по отношение престъплението по чл.216а от НК. Видно е от мотивите на присъдата, че съдът е обсъдил събраните доказателства и въз основа на обективния анализ на обясненията на С., дадени пред съдия на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по предвидения процесуален ред, съпоставени и с показанията на свидетеля М. е направил законосъобразен извод, че именно молителят е нарушил целостта на електроразпределителната мрежа, за да прекара ток до жилищното помещение. Въз основа на обясненията на С., показанията на пострадалия С. А., приложените фактури на фирма EVN България за консумирана електрическа енергия в инкриминирания период и два месеца преди това и на заключението на техническата експертиза, съдът е приел за безспорно установен и предметът на престъплението. Не е допуснато и нарушение на материалния закон.
Върховният касационен съд споделя единствено възражението за явна несправедливост на наложеното наказание. Независимо от утежненото съдебно минало на дееца, касационната инстанция приема наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства- направените самопризнания, изразеното разкаяние за стореното, частичното възстановяване на щетите на потърпевшия, крайно тежкото материално и семейно положение- грижа за две малолетни деца, липса на работа, дом и средства за препитание. Затова счита, че наказанията следва да бъдат определени при основанието по чл.55 от НК, без налагане на кумулативното наказание глоба.
Водим от горните съображения и на основание чл.425 ал.1 т.3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по нохд № 753/ 2011 г. по описа на РС гр. Кърджали.
ИЗМЕНЯВА присъда № 131а/ 29.09.2011 г., като на основание чл.55 ал.1 т.1 и т.2 б.Б от НК определя наказания на подсъдимия Д. А. С., както следва: за престъплението по чл.196 ал.1 т.2 от НК- лишаване от свобода за срок от две години, а за престъплението по чл.216а ал.1 от НК- пробация за срок от две години, с пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител.
На основание чл.23 от НК определя едно общо наказание лишаване от свобода за срок от две години.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: