РЕШЕ Н И Е
№ 100
София,
16.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето
гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди
и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка
Богданова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга
Керелска
при участието на секретаря Цветанка Найденова и
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело №696/2009 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение №918 от 17.07.2009 по касационна жалба на Г. Б. И. от гр. С. чрез адв. Х е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 15.01.2009 год., постановено по гр.д. № 293/2008 год. на Софийски градски съд , II А, ВО в частта, в която е отхвърлен предявеният от касаторката Г. И. срещу С. о. иск за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението. Касаторката навежда доводи, че съдът неправилно се е произнесъл по иск с пр. осн. чл. 50 ЗЗД като е отхвърлил претенцията й като неоснователна. Изтъква, че още в исковата молба са посочени обстоятелства, които сочат, че се търси ангажиране отговорността на С. о. като собственик на стълбището в подлеза под Ц. шосе на спирка „Окръжна болница", който не е положил необходимата грижа за поддържането му и в резултат на това, тя е претърпяла процесната злополука. Това според нея обуславя правна квалификация на иска по чл. 49 ЗЗД., а не по чл. 50 ЗЗД .
Изтъква , че ответната страна не е оспорвала твърдените от нея факти във връзка със злополуката и нейните последици. С оглед на това счита, че хипотезата на чл. 49 ЗЗД е установена.
Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което на осн. чл. 49 ЗЗД С. о. да бъде осъдена да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба не взема становище .
Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение, счита, че разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Съображенията за това са следните:
За да отхвърли предявеният иск въззивната инстанция е приела че през м. юли 2006 год. при слизане на по стълбите в подлеза на сп. „Окръжна болница", Ц. шосе касаторката е стъпила на стъпало, което не е било добре закрепено , в резултат на това е паднала и получила фрактура на дясната лъчева кост в областта на китковата става. Ищцата /касаторка в настоящото производство/ е постъпила в МБАЛДМ „Пирогов',' където е предприета гипсова имобилизация за срок от 35 дни с провеждане на рехабилитация. Интензивни болки , които не са могли да се повлияят от обезболяващи медикаменти е търпяла през първите 30 дни. Лечението е приключило за срок от 4 месеца. Ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност общо 22 дни . Към настоящия момент счупването е зараснало окончателно, но е останала трайна деформация - отвеждане на китката встрани с 10 градуса и свиване с 5 градуса , което може да се коригира допълнително оперативно чрез стабилизиране с метална остеосинтеза. Прието е също така, че подлеза, където е станала злополуката е собственост на ответната С. о. . При тези данни исковете за неимуществени и имуществени вреди са отхвърлени като съдът въз основа на направеното от ищцата уточнение на исковата претенция от 23.02.2007 год. е приел, че предявените искове са с пр. осн. чл. 50 ЗЗД като се претендира обезщетение за вреди причинени от вещ. Доколкото данните по делото не установяват хипотезата на чл. 50 ЗЗД тоест вредите да са настъпили поради вътрешни свойства на вещта , исковете са отхвърлени.
Така постановеното решение е неправилно. В исковата молба ищцата / касаторка/ в достатъчно ясна степен е изложила факти и обстоятелства, които се субсумират в хипотезата на чл. 49 ЗЗД, при която отговорността на ответната страна се ангажира не заради нейна вина -действие или бездействие, а заради вината - действието или бездействието на свои работници или служители, на които е възложена работата по поддръжка на процесния подлез -собственост на общината. С оглед на това не е имало основание първата инстанция да оставя исковата молба без движение за уточняване на исковата претенция. Отделно от това съдилищата не са били обвързани от посочената от ищата правна квалификация на иска по чл. 50 ГПК, а е следвало сами да извършат тази квалификация въз основа на твърдените от ищцата факти и обстоятелства.
В случая предявеният иск е с пр. осн. чл. 49 ЗЗД , с който се иска ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на С. о. за виновните действия или бездействия на нейни работници и служители ,които са били натоварени с поддържане на процесния подлез. Безспорно е установено по делото , че подлеза е собственост на С. о. , като няма данни неговото поддържане да е било възложено на друго лице .становено е, че в резултат на лошото състояние на подлеза ищцата е получила травматични увреждания, свързани с болки страдания и дискомфорт, които по своя характер представляват неимуществени вреди и съгласно разпоредбата на чл. 51 ЗЗД подлежат на обезщетяване. При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 51 ЗЗД , както и установените фактически обстоятелства по делото.
Предвид данните за характера на физическото увреждане, времето през което касаторката е изпитвала силни болки и страдания, периодът на цялостното възстановяване, както и обстоятелството, че е останала трайна деформация на китката , изискваща допълнителна оперативна намеса , съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени болки и страдания е в размер на 4 000 лв. С оглед на това предявеният иск следва да се уважи в този размер, като за разликата до пълния претендирай размер от 5 000 лв., отхвърлителното решение следва да се остави в сила.
Съразмерно с уважената част от иска С. о. следва да бъде осъдена да заплати на касаторката ищца направените по делото /пред всички инстанции/ разноски в размер на 803,97 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 15.01.2009 год., постановено по гр.д. № 293/2008 год. на Софийски градски съд , II А, ВО в частта, в която е оставено в сила решение от 06.08.2007 год. по гр.д. № 28485/2006 год. на Софийски районен съд, гражданска колегия, 29 състав , с което е отхвърлен предявеният от Г. Б. Г. срещу С. о. иск за присъждане на обезщетение за претьрпени неимуществени вреди до размер на 4 000 лв. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. о. , да заплати на Г. Б. Г. от гр. С. сума в размер на 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на злополука - падане в подлеза на спирка „Окръжна болница" на бул. „. шосе", ведно със законната лихва от датата на увреждането – 06.07.2006 год., до окончателното изплащане на сумата, КАКТО и разноски в размер на 803,97 лв.