Ключови фрази
Укриване и неплащане на данъчни задължения * счетоводни документи с невярно съдържание * преквалификация на деяние

Р Е Ш Е Н И Е

№ 373

София, 1 октомври 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември 2012 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ

при секретаря ...........Ив.ИЛИЕВА.......................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Р. КАРАГОГОВ................, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1220/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е образувано по жалба на подсъдимия Й. П. Щ. срещу въззивно решение № 89 от 16.05.2012 г., постановено от Пловдивски апелативен съд по ВНОХД № 144/2012 г. , с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото.
С първоинстанционна присъда № 5, постановена от Пазарджишки окръжен съд на 24.02.2012 г. по НОХД № 640 по описа за 2011 г., подс. Щ. e бил признат за виновен в това, че на 14.07.2009 г. в [населено място] като представляващ и управляващ [фирма] – [населено място] е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 103 659,87 лева, представляващ дължим ДДС, като е потвърдил неистина в подадена пред ТД НАП справка-декларация № 1004744/14.07.2009 г. относно стойността на извършените покупки и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, поради което и на основание чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 и т.7 и чл. 54 от НК е бил осъден на три години лишаване от свобода.
Със същата присъда подс. Щ. е бил признат за виновен и в това, че на същото място в периода 01.06.2009 г. – 30.06.2009 г. при условията на продължавано престъпление е избегнал установяването на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС в размер на 103 659,87 лв., като е ползвал счетоводни документи с невярно съдържание – 6 броя данъчни фактури, при водене на счетоводната отчетност и при представяне на информация пред ТД НАП – [населено място], поради което и на основание чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.6 пр.2 ал.1 вр. чл. 26 ал. и чл. 54 от НК е бил осъден на три години лишаване от свобода.
На основание чл. 23 от НК съдът е наложил на подс. Щ. едно общо наказание в размер на три години лишаване от свобода.
На осн. чл. 66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години.
С въззивно решение решение № 89 от 16.05.2012 г., постановено от Пловдивски апелативен съд по ВНОХД № 144/2012 г., първоинстанционната присъда по делото е била потвърдена.
Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия, релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК - нарушение на материалния закон, обоснован с твърдението за липса на престъпление, тъй като при приетото от фактическа страна, че с фактурите е извършено лъжливо документиране, то реално по тях не са осъществени сделки, плащането на данък за които да се избягва. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново, с което подсъдимият да бъде оправдан.
Пред касационната инстанция защитата на подсъдимия и самият подсъдим не се явяват.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:
Жалбата е неоснователна.

Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК по начина, който се твърди в касационната жалба. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите –Пазарджишки окръжен съд и Пловдивски апелативен съд, правилно са били подведени под нормата на чл. чл. 255 ал.1 от НК. Установени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна страна на това престъпление При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянията, вменени във вина на подс. Щ. не са престъпни и не съставляват престъпления, поради което той да бъде оправдан, каквото искане прави в касационната му жалба. Поведението му, инкриминирано по делото чрез обвинителния акт, от чийто рамки инстанциите по фактите не са се отклонили, признавайки подсъдимия за виновен, действително съставлява престъпление, доколкото той обективно е подал една справка-декларация по ЗДДС, в която е потвърдил неистина, с цел да осуети установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери. В същото време, за да направи възможно това, той ползвал счетоводни документи с невярно съдържание. Това поведение е било установено чрез писмени доказателства, които правилно са били интерпретирани от въззивният съд съвкупно с показанията на свидетелите В. К., Н. З., Я. Ф. и Е. А., разпитани от съда, така и с тези на свидетелите Й. Е., И. Е., З. М.-Ч. и А. Д., приобщени от досъдебното производство, както и заключенията на съдебно-счетоводната, графологичната и техническата експертизи. Чрез показанията на втората група свидетели е установено по безспорен начин, че не са участвали в съставянето на счетоводните документи с невярно съдържание и не са били съконтрахенти на фирмата, управлявана и представлявана от подс.Щ.. Именно фактури, на които е придаден вид, че са съставени от тези лица, са представени пред ТД на НАП, за да удостоверят извършването на сделки и извършено плащане от страна на подсъдимия по тях, за да се претендира за приспадане на данъчен кредит. Двете съдебни инстанции обстойно са обсъдили защитните доводи на подсъдимия и неговия защитник и са изложили подробни аргументи за причините, поради които не ги кредитират. По същество подс. Щ. в касационната си жалба повтаря аргументите си , заявени пред предходните съдебни инстанции, които при съществуващата по делото доказателствена съвкупност не биха могли да бъдат уважени и от върховния съд. Напълно законосъобразно са били интерпретирани и показанията на св. Я. Ф. и Е. А., които са се опитали да въведат в предмета на доказване факти, подкрепящи защитната теза на подсъдимия. Обосновано те не са били кредитирани поради близките взаимоотношения с подсъдимия, но и поради тяхната схематичност и липса на конкретност по отношение на важимите за процеса обстоятелства. Изводите си за недостоверност на показанията на тези свидетели съдебните инстанции са обосновали и със заключението по техническата експертиза за превоз. С оглед на извършения прецизен и съответен на закона анализ на доказателствата съдебните инстанции по фактите са приели, че подсъдимият е водил счетоводна отчетност и е представил информация пред ТД НАП с невярно съдържание, за да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, както и е потвърдил неистина в писмена декларации по ЗДДС, с което е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери.
Доводът на защитника на подсъдимия, че след като сделките са фиктивни и реално не са осъществени, не би могло за тях да се дължи данък, който подсъдимият чрез инкриминираната дейност да е искал да избегне да бъде установен и платен, не намира опора в доказателствената съвкупност. За инкриминирания период 01.06.2009-30.06.2009 г. подс. Щ. е декларирал и други сделки /видно от дневник за покупките, приложен към справката –декларация от 14.07.2009 г. – л. 151-153 от том ІV на сл. дело/, като инкриминираните счетоводни документи с невярно съдържание са само шест от общо 28-те посочени документа за останалите сделки. Целта на така посочените „кухи сделки”, документирани във фактурите с невярно съдържание, е била да се преобразува финансовият резултат на дружеството по начин, който да сочи не на дължим от подсъдимия данък добавена стойност, а на приспадане на данъчен кредит, изчисляван в резултат именно на неосъществените сделки, лъжливо документирани в инкриминираните фактури.
С оглед на тези съображения ВКС намери, че материалният закон е бил приложен правилно от въззивната инстанция от гледна точка на съставомерност на поведението на подсъдимия Щ.,поради което липсват каквито и да е причини за оправдаването му.
Допусната е обаче известна непрецизност, изразила се в това, че подс. Щ. е бил признат за виновен да е извършил две престъпления в реална съвкупност – едното чрез подаване на справка-декларация, а другото – чрез ползване на счетоводни документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и при представяне на информация пред ТД НАП. По същество обаче се касае до едно престъпление. Подаването на данъчна декларация по чл. 125 от ЗДДС е задължение на данъчнозадълженото лице по повод на развиващо се правоотношение между него и държавата за определен данъчен период. Съгласно чл. 125 от ЗДДС то е изпълнимо в 14-дневен срок, следващ данъчния период. Именно чрез декларацията лицето информира данъчния орган за сформирането и определянето на данъчната основа за съответния период, дължимия данък и евентуално приспадане на данъчен кредит, за да се определи наличието или не на изискуемо данъчно вземане на държавата. Затова правнорегламентираното задължение за извършване на определено действие – подаване на справка-декларация с вярно съдържание е регламентирано да се осъществи в определен ред и в определени срокове – до 14 число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася /чл. 125 ал.5 от ЗДДС/. С изтичането на всеки данъчен период задълженото лице дължи определено поведение – да съобщи правнозначими за съответния период обстоятелства и да ги обезпечи с доказателства. В конкретния случай Щ. е подал справка-декларация на 14.07.2009 г. за данъчен период 01.06.-30.06.2009 г. , като целта е била да се посочат в нея тези обстоятелства, които да мотивират данъчната служба да приеме, че следва да се приспадне неследващ се данъчен кредит /чрез фактурите с невярно съдържание/, в резултат на което да се избегне установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери. Касае се за дейност, отнасяща се до един единствен данъчен период, осъществена чрез различни форми на изпълнителното деяние – потвърждаване на неистина в подадена декларация, приспадане на неследващ се данъчен кредит и ползване на счетоводни документи с невярно съдържание при водене на счетоводната отчетност и при представяне на информация пред ТД НАП. Престъплението по чл. 255 от НК е престъпление с обект данъчната система на държавата, а тя е засегната еднократно с едно деяние, тъй като се касае за един данъчен период. В този смисъл са и указанията, съдържащи се в ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС. Следователно правилното приложение на материалния закон изисква престъпното поведение на подс. Щ. да бъде квалифицирано като едно престъпление по чл. 255 ал.3 вр. ал.1 от НК, като същото остане наказано съобразно волята на предходните инстанции с минималното предвидено за него наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок от пет години. Следва да бъде отменено приложението на чл. 23 от НК. Това правомощие на касационната инстанция е допустимо по аргумент от чл. 354 ал.2 т.2 от НПК и то е изцяло в полза на подсъдимия. В този смисъл следва да се изменят съдебните актове.
С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 и т.3 вр. ал.2 т.2 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ въззивно решение № 89/16.05.2012 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 144/2012 г., с което е потвърдена първоинстанционна присъда № 5824.02.2012 г. по НОХД № 640/2011г. на Пазарджишки окръжен съд, като:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението в това, че подс. Й. П. Щ. в [населено място] като представляващ и управляващ [фирма] – [населено място] в периода 01.06. – 14.07.2009 г.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 103 659,87 лева, представляващ дължим ДДС, като е потвърдил неистина в подадена пред ТД НАП справка-декларация № 1004744/14.07.2009 г. относно стойността на извършените покупки, приспаднал е неследващ се данъчен кредит, ползвал счетоводни документи с невярно съдържание – 6 броя данъчни фактури, при водене на счетоводната отчетност и при представяне на информация пред ТД НАП – [населено място] – престъпление по чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т. 2, т.6 и т.7 от НК;
ОТМЕНЯ приложението на чл. 23 от НК.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.