Р Е Ш Е Н И Е № 210 София, 30.11.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боян Балевски ЧЛЕНОВЕ : Вероника Николова Евгений Стайков при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д.№ 1470/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Образувано е по молба вх.№2552/13.06.2014г., подадена от Б. И. С. – ликвидатор на [фирма] /в ликвидация/, уточнена с допълнителна молба вх.№1777/3.05.2016г. Молителят претендира отмяна на решение №99/30.03.2011г., постановено по т.д.№93/2009г. по описа на Окръжен съд - Смолян, в частта му, с която са уважени исковете на [фирма] – [населено място], против [фирма] /в ликвидация/ - [населено място], общо за сумата 199 517.50 лв. – представляващи продажна цена за закупени и получени стоки по 4 бр. фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2009г. до окончателното изплащане на сумата. В молбата за отмяна, както и в изпратеното от Б. С. писмено становище за откритото заседание на 23.11.2016г., ликвидаторът на дружеството поддържа, че молбата е допустима като подадена в срока по чл.305 ГПК. Същевременно се излагат съображения за уважаване на молбата, поради наличието на основанията за това по чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Сочи се, че всички действия, извършени от Окръжен съд -Смолян след вписване заличаването на дружеството на 25.03.2011г., са неправомерни и недопустими като извършени без участието на надлежен представител на дружеството. Иска се отмяна на атакуваното решение №99/30.03.2011г., по т.д.№93/2009г. на Окръжен съд-Смолян и връщане на делото в съдебна фаза за ново разглеждане от друг състав на същия окръжен съд. В отговора на молбата на [фирма], подаден в срока по чл.306 ал.3 ГПК, както и в откритото заседание, проведено на 23.11.2016г., пълномощникът на едноличното дружество поддържа, че молбата за отмяна е недопустима като подадена след изтичане на тримесечния срок по чл.305 ГПК. Твърди, че от представените с отговора въззивна жалба вх.№3441/6.08.2013г. и частна жалба вх.№4467/28.10.2013г. се установява, че ликвидаторът на дружеството Б. С. е знаел за решението на Окръжен съд - Смолян повече от шест месеца преди депозиране на молбата за отмяна. Същевременно се оспорва основателността на молбата като се твърди, че дружеството в ликвидация е било уведомено за съдебното решение чрез назначения ликвидатор по реда на чл.273 ал.2 ТЗ. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, становищата на страните и в съответствие с правомощията по чл.303-307 ГПК, приема следното: На 20.10.2010г. е проведено последното открито заседание по търговско дело .№93/2009г. на Окръжен съд-Смолян, образувано по исковата молба на Вария” Е. против [фирма] /в ликвидация/ и е даден ход по същество на делото. На 25.03.2011г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията е вписано заличаването на ответника [фирма]. На 30.03.2011г. е постановено решение по делото, с което са уважени исковете на [фирма] общо за сумата 199 517.50 лв. – представляващи продажна цена за закупени и получени стоки по 4 бр. фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2009г. до окончателното изплащане на сумата и с което са отхвърлени исковете по чл.86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане от датата на забава за всяко отделно плащане до датата на предявяване на иска – 25.06.2009г. Решението е съобщено и връчено на З. С. на 17.10.2011г. в качеството му на ликвидатор на [фирма], назначен по реда на чл.273 ал.2 ТЗ. По повод обжалване на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част са последвали производства пред Пловдивски апелативен съд и пред ВКС. С решение №192/1.03.2016г. по т.д.№2627/2014г. на ВКС, ІІ т.о., е обезсилено решение №217/4.04.2014г. по т.д.№1278/2013г. на Пловдивски АС, с което исковете по чл.86 ЗЗД са били уважени общо за сумата 85 573.94лв., като с касационното решение е прекратено производството по делото в посочената му част. Недопустимостта на първоинстанционното решение е обоснована с обстоятелството, че към датата на постановяването му, ответникът [фирма] е бил заличен от Търговския регистър и че от датата на заличаването му – 25.03.2011г., същият е загубил своята правосубектност и възможността да бъде страна в процеса. На 4.11.2013г. в Търговския регистър въз основа на влязло в сила съдебно решение, постановено по чл.29 ЗТР, е заличено обстоятелството по заличаване на [фирма]. На 25.03.2014г. Б. И. С. е вписан в ТР за ликвидатор на дружеството. Молбата за отмяна е процесуално допустима - подадена е от заинтересована страна по см. на чл.303 ал.1 ГПК в преклузивния срок по чл.305 ал.1 т.5 ГПК. Неоснователно е възражението на ответното еднолично дружество, че молбата е просрочена като подадена след изтичането на тримесечния срок по чл.305 ал.1 т.5 ГПК от узнаването на решението. Действително от представените с отговора на молбата писмени доказателства се установява, че Б. С. е знаел за решение №99/30.03.2011г. по т.д.№93/2009г. на Окръжен съд- Смолян още към 6.08.2013г. В случая обаче към посочената дата ответникът [фирма] не е притежавал правосубектност и съответно възможност за осъществяване на процесуални действия. Не би могло също да се приеме като дата, от която започва да тече преклузивния срок по чл.305 ал.1 т.5 ГПК, датата, от която е възстановена правосубектността на дружеството – 4.11.2013г., тъй като към тази дата Б. С. не е бил вписан като ликвидатор и по делото няма данни дали Л. Д. /ликвидатор до 25.03.2014г./, е знаел за решението. При това положение настоящият състав намира, че в случая тримесечния срок за подаване на молба за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК започва да тече от 25.03.2014г., когато Б. С. е вписан за ликвидатор на дружеството. Ето защо и с оглед обстоятелството, че молбата за отмяна е депозирана в деловодството на Окръжен съд-Смолян на 13.06.2014г., следва да се приеме, че е спазен предвидения в чл.305 ал.1 т.5 срок. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Разпоредбата на чл.303 ал.1 т.5 ГПК предвижда три хипотези, предпоставящи правото да се иска отмяна на влязло в сила решение: 1.страната, вследствие на нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможността да участва в делото 2. или да не е била надлежно представлявана и 3. или, когато да не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Общото и при трите хипотези е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. За да може да се приеме, че страната не е могла за участва в делото, във всички случаи тя е трябвало да бъде правосубектна /да е съществувала в правния мир/ към датата на постановяване на решението, чиято отмяна се иска на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК. В трайната си практика ВКС приема, че когато търговското дружество е заличено от търговския регистър, то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса. Последващото вписване на заличаване на заличаването му като търговец въз основа на влязло в сила решение по чл.29 ЗТР, не може да санира липсата на надлежна страна в първоинстанционното производство, тъй като съгласно задължителните указания по т.ІІІ от Тълк.решение №1/6.12.2002г. на ВКС, ОСГК, същото има действие за напред / в същия смисъл са и мотивите към решение №192/1.03.2016г. по т.д.№2627/2014г. на ВКС, ІІ т.о., на което се позовава молителя/. Новелата на чл.273 ал.2 ТЗ касае само тясна хипотеза на дружеството, което е заличено след проведена ликвидация, без законът да предвижда възстановяване на правосубектността на дружеството и съответно без възможност за ликвидатора по чл.273 ал.2 ГПК да извършва процесуални действия от името на дружеството / включително без право да получава решението по см. на чл.259 ал.1 ГПК./. Липсата на правосубектност на дружеството-молител към датата на постановяване на атакуваното решение обуславя липсата на посочените в по чл.303 ал.1 т.5 ГПК предпоставки за уважаване на молбата за отмяна на посоченото от молителя основание. Ето защо настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата вх.№2552/13.06.2014г., на [фирма] /в ликвидация/ за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК на решение №99/30.03.2011г., постановено по т.д.№93/2009г. по описа на Окръжен съд-Смолян, в частта му, с която са уважени исковете на [фирма] – [населено място], против [фирма] /в ликвидация/ - [населено място] общо за сумата 199 517.50 лв. – представляващи продажна цена за закупени и получени стоки по 4 бр. фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2009г. до окончателното изплащане на сумата. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: