Р Е Ш Е Н И Е № 201 гр. София, 21 май 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретар К. Павлова и в присъствието на прокурора П.Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 641 / 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК по искане на осъдения П. Н. К. за възобновяване на нохд № 166/2013 г. по описа на Районен съд - Попово. В искането се сочи, че решението на въззивната инстанция в осъдителната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения, а в рамките на приетата съставомерност е наложено явно несправедливо наказание. С тези оплаквания се отправя искане за отмяна на второинстанционния съдебен акт по реда на възобновяването и оправдаване на подсъдимия. Пред настоящата инстанция осъденият и неговият защитник поддържат искането по изложените в него съображения. Прокурорът пледира за отхвърляне на претенцията на искателя. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр. Попово с присъда № 9 от 15.01.2014 г. по нохд №166/2013 г. признал подсъдимия П. Н. К. за виновен в това , че през м.март 2012 г. в землището на [населено място], област Т., в горскостопански отдел 58ж, с редовно писмено позволително, но извън указаните в него места и дървета, извършил сеч на 486 броя габър, келяв габър, клен, цер, благун, бряст и други в общ размер 46.83 плътни кубически метра, равняващи се на 93,66 пространствени кубически метра дърва за огрев на стойност 2 528,82 лева, поради което и на основание чл.235, ал.1, чл.36 и чл.54 от НК му наложил наказания лишаване от свобода за една година и глоба от 2000 лева. Съгласно чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила. На основание чл.235, ал.7 от НК подсъдимият бил осъден да заплати на държавата 2 528,82 лева, представляващи равностойността на предмета на престъплението. П. К. бил признат за невинен и оправдан по обвинението за незаконна сеч на 26,51 плътни кубически метра дървесина. Окръжният съд в гр. Търговище с решение № 22 от 06.03.2014 г.изменил първоинстанционната присъда, като : 1. приложил чл. 55,ал.2, б.”б” от НК и заменил наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с пробация с пробационни мерки по чл. 42а ,ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от шест месеца, 2.отменил наложеното наказание глоба в размер на 2 000 лева и 3. отменил задължението на подсъдимия да заплати на държавата сумата 2 528,82 лева, представляваща равностойността на предмета на престъплението. В останалата част присъдата била потвърдена. Искането за възобновяване на делото е направено от процесуално легитимирана страна в законния шестмесечен срок по отношение на съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения : 1.Атакуваното решение не разкрива неправилно приложение на материалния закон, даващо основание за неговата отмяна съгласно чл. 422,ал.1 , т.5 във вр. с чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Искателят не оспорва установената по делото фактическа обстановка / с изключение на стойността на предмета на престъплението/. Според двете предходни инстанции тя е следната : П. К., в качеството на лицензиран лесовъд, имал правото да изработва горскостопански програми, да маркира предвидени за изсичане насаждения, както и да издава съпътстващи тази дейност документи - позволителни за сеч и превозни билети. В началото на 2012 г. той постигнал уговорка с три физически лица да извърши сеч в имоти, тяхна собственост. За целта изготвил горскостопански програми, които, след съответна проверка от експерт при Регионална дирекция на горите /РДГ/ в гр. Шумен, били одобрени от нейния директор. В обяснителните записки към трите програми подсъдимият посочил, че се предлага гола сеч на насаждението акация върху имоти, индивидуализирани с кадастрални номера и с посочване на отдел 58е съгласно лесоустройствения проект. Въз основа на одобрените програми подсъдимият издал на себе си позволителни за гола сеч на акация, намираща се в имотите с цитираните в програмите кадастрални номера, всички в отдел 58, подотдел „е” от лесоустройствения проект на ДДС „Ч. Лом” от 2010 г. /само за имот пл.№167009 за акация и атласки кедър/. След това подсъдимият чрез наетата фирма на свидетеля Т. извършил гола сеч, но не само на акациевите насаждения в подотдел 58е, но и на други дървесни видове /габър, клен, келяв габър/, намиращи се в подотдел 58ж, част от който попадал като синор и в трите имота. На 21.04.2012 г. била извършена проверка на сечищата от специалисти от РДГ- гр.Шумен. В присъствието на подсъдимия било установено, че са изсечени насаждения, които не са вписани в позволителното и се намират в подотдел 58ж, който също не фигурира в него. При тези данни двете предходни инстанции законосъобразно заключили, че подсъдимият е извършил сеч извън указаните в позволителните места и дървета . Въззивният съд подробно / стр.7 и 8 от мотивите на решението/ обсъдил възраженията на защитата относно обхвата на надлежно разрешения добив на дървесина. Настоящият състав споделя изразеното разбиране, че съгласно чл.52, ал.5 от Наредба №8/2011 г. от 5.08.2011 г. за сечите в горите /издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр.64 от 19.08.2011 г., изм. и доп., бр. 63 от 16.07.2013 г., в сила от 16.07.2013 г./ издаденото позволително на подсъдимия К. не допуска сеч на насаждения в подотдел 58е, както и на дървесен вид извън акация / и атласки кедър/. Съгласно посочения текст позволително се издава за поотделно за всяко насаждение или за имот и насаждение . Обединението на имот и насаждение в разпоредбата показва, че разрешението за добив се определя не само от кадастралния план, но и от лесоустройствения проект/план и посочените в него отдели и подотдели, тъй като съгласно пар.1,т.15 от ДР на Наредба №8/2011 г. . "насаждение" е основна пространствена единица при разделянето на гората, основаваща се на топографските особености на релефа и с обща цел на стопанисване, а по силата на чл.18, ал.2 от Наредба № 6 от 5.02.2004 г. за устройство на горите и земите от горския фонд и на ловностопанските райони в Република България / издадена от министъра на земеделието и горите, обн.ДВ бр.27 от 1.04.2004 г./ подотделите са най-малката териториална единица на горите и земите от горския фонд и се отличават с относително постоянство, като служат за основа на инвентаризирането и стопанисването им. Становището на осъденото лице, че позволителното му давало право на добив в подотдел 58ж, тъй като последният включвал по-малко от 10% от общата дървесина, не кореспондира с посочените нормативни разпоредби, а не намира подкрепа и в установената практика, видно от показанията на свидетелите М., И. и Б.. .Всички те изтъкват, че площта на имота , посочен в позволителното, зависи от посочения отдел, респ.подотдел и последният има основно значение за параметрите на разрешената сеч. Лишени от основание са и възраженията на искателя за субективна несъставомерност на деянието. Въззивният съдебен състав е изложил убедителни аргументи в противната насока, като акцентирал върху високата квалификация и дългогодишната практика на подсъдимия като лесоинженер, изключващи незнание или грешка относно обхвата на позволителното за дърводобив. П. К. подготвил цял набор от документи, в които вписал само подотдел 58е и насаждения от акация / атласки кедър, но разпоредил гола сеч и върху подотдел 58ж, залесен с други видове. Не водят до изводи в противната насока и фактите за проверката и одобрението на горскостопанските програми, изготвени за трите имота от искателя. От тяхното съдържание и от показанията на св.М. става ясно, че вниманието на администрацията е било насочено върху подотдел 58е и акациевите дървета в него, тъй като само те били упоменати в предоставените им от подсъдимия книжа. Обобщено, установената от въззивният съд фактическа обстановка правилно е субсумирана под текста на чл.235, ал.1 от НК и не подлежи на ревизия по пътя на възобновяването. 2..Проверяваното в настоящето производство въззивно решение не е опорочено от съществени процесуални нарушения, които биха могли да изпълнят съдържанието на основание за възобновяване по чл. 422, ал.1 т.5 във вр. с чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Според защитата на осъдения съдът безкритично се е доверил на заключенията, депозирани от изслушаните вещи лица, и неправилно отказал да допусне повторни лесотехническа и съдебно-оценителна експертизи . Оплакване със същото съдържание е стояло на вниманието и на предходния съдебен състав.Той проверил процесуалната обосновка на мотивите на първостепенната инстанция, с които тя отхвърлила възраженията на защитата на подсъдимия относно обосноваността и правилността на депозираните експертни мнения, при което не намерил основание да формира различно становище. Лесотехническата експертиза правилно не била възприета като хипотетична и произволна. Видно от разпита на вещото лице инж.Й. Б. в съдебното заседание от 15.01.2014 г. той посетил на място изследвания горски участък, открил и преброил намерените пънове, след което изчислил количеството добита дървесина чрез сравнение с останалите дървета в съхранената част от подотдел 58ж. С разумни доводи е отхвърлено оспорването на експертните изводи с позоваване на снимков материал от изсечения участък /доколкото вещото лице е използвало за сравнение запазената част от същата гора/ , както и на данните от таксационната характеристика, пред които е предпочетена информацията от непосредствено измерване. Възззивното решение не търпи укор и в частта, с която се обосновава законосъобразност на приложената методика за оценка на добитата дървесина. Вещото лице инж. Д. П. използвало стандарта „нова възстановителна стойност”, който представлява по същество стойността , която собственикът би заплатил за възстановяване на щетите в обем и качество към датата на деянието. Този подход настоящият състав намира за правилен при оценка на настъпилите вреди от инкриминираната дейност. 3.Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание пробация. Въззивният съд е коригирал санкционната част на първоинстанционната присъда, като приел, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, правещи и най-лекото, предвидено от закона наказание несъразмерно тежко. На това основание той определил на подсъдимия наказание пробация във възможния легален минимум като времетраене и пробационни мерки. Настоящият съдебен състав не намира основание за последващо смекчаване на тази санкция. В искането за възобновяване явната несправедливост на наказанието се поддържа и в релация с претендирана несъставомерност на деянието, поради което, предвид изложеното по-горе относно правилното приложение на закона при квалифициране на престъплението, така поддържаното оплакване също следва да се отхвърли. Водим от горното и след като не установи наличие на предпоставки за възобновяване на делото , Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Н. К. за възобновяване на нохд № 166/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Попово. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.