Р Е Ш Е Н И Е № 28 гр. София, 13.04.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №248 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от К. С., В. С. и М. М., чрез адв.Ст.Ч. срещу решение №1430 от 14.04.2019г. по в.гр.д. №3186/2018г. на Апелативен съд- София, с което се отменя решение №1998 от 29.03.2018г., постановено по гр.д. №12098/2016г. от Софийски градски съд в частта, с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД на К. С., В. С. и М. М. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. В. С.- съпруга на първия ищец и майка на останалите ищци, настъпила на 01.02.2016г. при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2016г., за разликата над сумата от 120 000 лева до присъдените размери от 180 000 лева на първия ищец и по 150 000 лева на останалите две ищци и вместо това се отхвърлят исковете им за разликата над сумата от 120 000 лева. В частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за уважаване на исковете за присъждане на неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2016г., до размер на сумата 120 000 лева за всеки от тримата ищци, въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, на практиката на СЕС, както и поради необоснованост, поради което следва да се отмени и да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени исковете – на първия ищец за още 60 000 лева /до 180 000 лева/, а на останалите ищци- за сумите от по 30 000 лева /до 150 000 лева/. Касаторите считат, че въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение и е намалил присъдените обезщетения за неимуществени вреди без да изложи мотиви, без да анализира доказателствата в тяхната съвкупност, при пълно игнориране на заключенията на СПЕ и свидетелските показания. Поддържат, че при определяне на размера на обезщетенията е нарушен принципът на справедливост, не е отчетена практиката на съдилищата по сходни случаи и конкретните икономически условия. Претендират разноски за въззивната и касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба ЗД „Бул Инс“ АД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната от касаторите- ищци част. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. С определение №634 от 11.12.2020г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос - за задължението на съда да обсъди съдебната експертиза в съвкупност с останалите доказателства по делото и да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за доказателствената й стойност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да постанови въззивното решение, с което частично е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумите от по 120 000 лева за всеки от ищците, и частично е отменено, като са отхвърлени претенциите за сумите над 120 000 лева, въззивният съд излага мотиви, че преките искове срещу застрахователя са доказани по основание, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, на което има право всеки един от ищците – първият ищец като преживял съпруг, а двете ищци- като низходящи, съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, възлиза на сумата от 120 000 лева. Съдът приема за установено, че М. С.- съпруга на първия ищец и майка на останалите две ищци е починала при процесното ПТП, като е била блъсната, докато е пресичала на пешеходна пътека, каквато е налице съгласно параграф 6, т.54 от ДР на ЗДвП, от лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество С. К.. С оглед доказателствата по делото и влязлата в сила присъда по н.о.х.д. №562/2016г. на Окръжен съд-Кюстендил, с която водачът е признат за виновен в това, че на 01.02.2016г. при управлението на лекия автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл.20, ал.1 и ал.2, както и на чл.116 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. С. –престъпление по чл.343а., ал.1, б. „б“ НК, въззивният съд приема, че поведението на водача на лекия автомобил осъществява деликтния състав по чл.45 ЗЗД и отхвърля възражението, че е налице случайно събитие, за което водачът не носи отговорност. Намира, че доказателствата по делото обосновават извод, че пострадалият пешеходец с поведението си не е допринесъл за настъпване на вредните последици, т.е. не е налице съпричиняване. Въззивният съд счита, че размерът на пълното обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на което има право всеки един от ищците – първият като преживял съпруг, а останалите двама като низходящи, възлиза на сумата от 120 000 лева, който е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото относно възрастта на пострадалия и неговото обществено положение; възрастта на ищците, които са пълнолетни с професионални занимания, които са спомогнали за оздравителния процес на стресовото разстройство; близките отношения между ищците и починалата; обществено - икономическите условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП – 01.02.2016г. По поставения процесуалноправен правен въпрос настоящият състав на ВКС намира следното: Трайна и непротиворечива е съдебната практика, вкл. сочените от касаторите решение №108/16.05.2011г., гр.д.№1814/2009г., IV г.о. на ВКС и решение №324/13.07.2011г., гр.д.№378/2009г., I г.о. на ВКС, както и известните на съда решение №58 от 13.02.2012г. по гр.д. №408/2010г. на ВКС, ГК, І г.о.; решение №241 от 23.10.2013г. по гр.д. №3194/2013г. на ВКС, ГК, І г.о.; решение №57 от 06.07.2016г. по гр.д. №5932/2015г. на ВКС, ГК, ІI г.о; решение №24 от 23.04.2020г. по т.д. №437/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, че заключението на вещото лице следва да бъде обсъдено и преценено в съдебното решение в съвкупност с всички останали доказателства. Съдът не е длъжен да възприеме експертното заключение, а трябва да прецени доказателствената му сила съобразно неговата пълнота, яснота и обоснованост, като изложи мотиви, обосноваващи преценката му. Настоящият съдебен състав напълно споделя даденото разрешение на поставения правен въпрос. По касационната жалба: Основателно е оплакването на касаторите, че въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение и е отхвърлил исковите претенции с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумите над 120 000 лева, приемайки че това е справедливото обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, без да обсъди заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-психиатрична експертиза в съвкупност с останалите доказателства, вкл. със свидетелските показания. За да определи, че размерът на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на М. В. С.- съпруга на първия ищец и майка на другите две ищци, настъпила на 01.02.2016г. при процесното ПТП, възлиза на по 120 000 лева за всеки от тях, въззивният съд е посочил заключението на съдебно-психиатричната експертиза, но не го е обсъдил, не е извършил преценка за неговата обоснованост и пълнота, като напълно е игнорирал събраните по делегация от РС-Дупница гласни доказателства за претърпените от ищците болки и страдания. Позовал се е на Постановление №4/1968г. на ППВС, като е изброил като критерии за определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД възрастта на пострадалия и неговото обществено положение, възрастта на ищците и техните професионални занимания, които били спомогнали за оздравителния процес, близките отношения между ищците и починалата, обществено-икономическите условия в страната и лимита на застрахователната отговорност към датата на застрахователното събитие. Настоящият съдебен състав счита, че САС не е отчел в достатъчна степен характера, интензитета и продължителността на претърпените от ищците болки и страдания, които се установяват при съвкупната преценка на доказателствата по делото- заключението на съдебно-психиатричната експертиза, което е ясно, категорично и подробно обосновано, подкрепено от показанията на разпитаните по делегация свидетели. Въззивният съдебен състав не е обсъдил свидетелските показания, от които се установява, че ищците и починалата М. С. са били много здраво и сплотено семейство, имали са изградени близки и сърдечни отношения, като след смъртта на съпругата си К. С. видимо се е променил, често е плачел, имал е занемарен външен вид, без желание да излиза от дома си, станал е по-затворен, унил и мълчалив. М. М. и В. С. плачели често, станали по-затворени и тъжни, не можели да преодолеят загубата. Съдът е изброил релевантните критерии за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, установени от съдебната практика, но не е съобразил, че и тримата ищци за преживели тежка психотравма, довела до остра стресова реакция, като при К. С. е възникнала симптоматика на посттравматично стресово разстройство, при М. М.- протрахирана смесена тревожно-депресивна реакция, а при В. С.- протрахирана депресивна реакция. Решаващият съдебен състав не е отчел, че посттравматичното стресово разстройство в повечето случаи завършва с оздравяване, но при тежка психотравма е възможно да приеме хроничен вид и да доведе до трайна промяна в личността, а при протрахираната смесена тревожно-депресивна реакция и протрахираната депресивна реакция, завършващи предимно с оздравяване, периодът на компенсиране на симптоматиката е индивидуален, като и при тримата ищци психотравменото преживяване не е отреагирано. Предвид горното ВКС намира, че определеният от въззивния съд размер на обезщетение се явява занижен. С оглед точното приложение на материалноправния закон /чл.52 ЗЗД/, е необходимо размерът на обезщетението за неимуществени вреди да се завиши, като се определи за К. С. общо на 160 000 лева, а за М. М. и В. С.- на 130 000 лева за всяка от двете. Така определеното обезщетение в достатъчна степен отговаря и на обществено-икономическите условия към момента на настъпване на застрахователното събитие – 01.02.2016г. С оглед изложеното, въззивното решение в обжалваната част следва да се отмени частично, като на ищеца К. С. се присъди допълнително сумата 40 000 лева /до общ размер от 160 000 лева/, а на М. М. и В. С. се присъдят допълнително по още 10 000 лева /до общ размер от 130 000 лева за всяка от двете/- обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху сумите от датата на увреждането 01.02.2016г. до окончателното плащане. В останалата част, с която са отхвърлени исковете за сумите над 160 000 лева и над 130 000 лева, въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила. По разноските: С оглед изхода на спора следва да се отмени изцяло въззивното решение в частта за разноските, като отговорността за тях бъде разпределена от настоящия съдебен състав при съобразяване, че в частта, с която е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да плати по сметка на СГС държавна такса в размер на 14 400 лева и възнаграждение за вещи лица в размер на 360 лева и в частта, с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да плати на АД „Ч., П. и И.“ на основание чл.38, ал.2 ЗАдв адвокатско възнаграждение в размер на 11 790 лева, решението на СГС е влязло в сила. С оглед изхода на спора ответникът ЗД „Бул Инс“ АД следва да плати по сметка на ВКС сумата 1 200 лева държавна такса за касационното производство, както и още 2 400 лева държавна такса за първоинстанционното производство /до общо дължима в размер на 16 800 лева/ и още 60 лева – разноски за вещи лица /до общо дължима сума от 420 лева/. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД следва да плати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ на основание чл.38, ал.2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 5 472.07 лева с ДДС за процесуално представителство на К. С.; 4 711.38 лева с ДДС за процесуално представителство на В. С. и 4 711.38 лева с ДДС за процесуално представителство на М. М., или общо 14 894.83 лева с ДДС /сума съответна на отхвърлената част от въззивната жалба/, както и сумата 2 145.60 лева за процесуално представителство на ищците пред първата инстанция /до общо дължима сума 13 935.60 лева с ДДС, съответна на уважената част от исковете/. От представените договори за правна защита и съдействие между ищците и Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ се установява, че адвокатското дружество е осъществявало безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, което е достатъчно основание ответното дружество да бъде осъдено на основание чл.38, ал.2 ЗАдв да плати адвокатско възнаграждение съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно на уважената част от исковете. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че с присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат, т.е. налице е услуга- обект на облагане по смисъла на чл.2, т.1 вр. чл.8 ЗДДС. В този смисъл предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.1 ЗА не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т.е. не е налице необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗА вр. §2а от ДР на Наредба №1/2004г. следва да включва ДДС /определение №306 от 06.06.2017г. по ч.т.д.№2559/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; определение №521 от 25.10.2017г. по ч.т.д.№1225/2017г. на ВКС, ТК, І т.о./. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД следва да плати на касаторите съответна част от разноските за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение, както следва: на К. С.- сумата 1 144.06 лева /касационната му жалба е уважена на 66.67%/; на М. М.- сумата 931.91 лева /касационната й жалба е уважена на 33.33%/ и на В. С.- сумата 931.91 лева /касационната й жалба е уважена на 33.33%/. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД не претендира разноски за касационното производство. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД има право на разноски за първоинстанционото производство в размер на 132 лева /съответни на отхвърлената част от исковете/, а за въззивното производство в размер на 1 200 лева /съответни на уважената част от въззивната жалба/. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1430 от 14.04.2019г. по в.гр.д. №3186/2018г. на Апелативен съд- София в частта, с която след частична отмяна на решение №1998 от 29.03.2018г., постановено по гр.д. №12098/2016г. от Софийски градски съд, са отхвърлени като неоснователни предявените от К. А. С., ЕГН [ЕГН], В. К. С., ЕГН [ЕГН] и М. К. М., ЕГН [ЕГН] срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] искове на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. В. С.- съпруга на първия ищец и майка на другите две ищци, настъпила на 01.02.2016г. при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2016г., за разликата над сумата от 120 000 лева до присъдените размери от 160 000 лева на първия ищец и по 130 000 лева на останалите две ищци, както и изцяло в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на К. А. С., ЕГН [ЕГН] на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ допълнително сумата 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на съпругата му М. В. С., настъпила на 01.02.2016г. при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2016г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 144.06 лева разноски за касационото производство. ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на В. К. С., ЕГН [ЕГН] на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ допълнително сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на майка й М. В. С., настъпила на 01.02.2016г. при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2016г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 931.91 лева разноски за касационото производство. ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на М. К. М., ЕГН [ЕГН] на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ допълнително сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на майка й М. В. С., настъпила на 01.02.2016г. при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2016г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 931.91 лева разноски за касационото производство. ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ на основание чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата следните суми: адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 5 472.07 лева с ДДС за процесуално представителство на К. С.; 4 711.38 лева с ДДС за процесуално представителство на В. С. и 4 711.38 лева с ДДС за процесуално представителство на М. М., или общо 14 894.83 лева с ДДС, както и сумата 2 145.60 лева с ДДС за процесуално представителство на ищците пред първата инстанция. ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 1 200 лева държавна такса за касационното производство, сумата 2 400 лева държавна такса за първоинстанционното производство и 60 лева – разноски за вещи лица, на основание чл.78, ал.6 ГПК. ОСЪЖДА К. А. С., ЕГН [ЕГН], В. К. С., ЕГН [ЕГН] и М. К. М., ЕГН [ЕГН] да платят на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] сумата 132 лева- разноски за първоинстанционото производство и сумата 1 200 лева- разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.