Р Е Ш Е Н И Е № 182 С о ф и я , 22 октомври 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 с е п т е м в р и 2018 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 768/2018 година. С касационна жалба от защитника на подсъдимия Л. Й. К. от П. адв.П.К. от АК-С. се обжалва решение № 96 от 25.05.2018 г., постановено по ВНОХД № 388/2017 г. от Апелативен съд-Велико Търново с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и искане за частична отмяна в осъдителната му част и връщане на делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на въззивния съд, алтернативно за неговото изменяне с намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание на законовия минимум на лишаването от свобода. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Частната обвинителка В. С. М. и повереникът й адв.П.Р. от АК-С., редовно уведомени, не вземат участие в касационното производство. Частните обвинители Е. С. М., Й. С. А., С. С. А. и А. С. А., чрез повереника си адв.Е.П. от АК-С. молят жалбата на защитника да бъде оставена без уважение като неоснователна. Подсъдимият Л. К. чрез защитника си адв.К. поддържат жалбата и молят да бъде уважена по изложените в нея доводи и отправени искания. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 25 от 05.06.2017 г. по НОХД № 514/2016 г. Окръжен съд-Плевен е признал подсъдимия Л. Й. К. от П. за виновен в това, че на 07.11.2015 г. в [населено място], област П., при управляване на МПС – лек автомобил „Тойота 4 Рънър” с [рег.№] е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на С. А. М. от [населено място], област П. и на основание чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание от 6 месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, като на основание чл.343г от НК го е лишил от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер общо на 618,54 лева. Присъдата е била обжалвана от повереника на частните обвинители А.А., Е.М., С.А. и Й.М. адв.Н.Д. с доводи за явна несправедливост на наложената на подсъдимия кумулативна санкция с искане за изменянето й и завишаване размерите и на двете наказания. Тя е била обжалвана и от защитника адв.К. като неправилна, незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и заради явната несправедливост на наложеното на подзащитния й наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова присъда за неговото оневиняване по предявеното му обвинение, а в допълнение към жалбата е отправено алтернативно искане след отмяната й делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд и като последна алтернатива присъдата да бъде изменена с намаляване на „наложеното наказание”. С решението си, предмет на настоящата касационна проверка, Апелативен съд-Велико Търново е изменил обжалваната присъда, като е признал подс.К. за невинен да е допуснал в пряка причинна връзка за настъпването на ПТП и нарушение на правилото на чл.20, ал.1 от ЗДвП и го е оправдал по това му обвинение, а в останалата част е потвърдил присъдата. Касационната жалба на защитника на подсъдимия визира съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствените източници, повлияло на правилното приложение на материалния закон и рефлектиращо върху справедливостта на неговото осъждане въобще с отправяне на искания за отмяна на обжалваното решение и оневиняването му изцяло от касационната инстанция по предявеното обвинение, алтернативно за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд и като последна алтернатива изменяне на решението с намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода до законовия минимум на същото. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за подадена в законоустановения срок, от страна с право на жалба, срещу подлежащ на редовна касационна проверка въззивен съдебен акт и като такава за допустима, но разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Развити и пред окръжния съд, наведените наново в касационната жалба от защитника доводи за неправилност и на въззивния съдебен акт в осъдителната (потвърдителната) му част са получили още тогава задълбочен и законосъобразен отговор, с който апелативния съд правилно се е съгласил. Касаторът недоволства от липсата на задълбочен анализ на противоречивите, според него, свидетелски показания, кредитирани едностранчиво за наличието на нанесена кал на частта от пътното платно, където е било реализирано инкриминираното ПТП, от пренебрегването на показанията на поемното лице св.Хр.Т. и на наличното писмено доказателствено средство относно този факт, който водачът К. не могъл и не бил длъжен да предвиди, както и за наличието на хора извън пътното платно. По тези им възражения, както и досежно оказаната/желание да се окаже от подсъдимия помощ на пострадалия те не получили дължимия се отговор от апелативния съд, което довело до неправилно приложение на материалния закон. Претендира се ВКС да направи извод за приложимост на разпоредбата на чл.15 от НК за поведението на водача К. на пътя и за пълното му оневиняване, алтернативно за смекчаване на отговорността му и привеждане размера на наложеното му наказание лишаване от свобода до изискуемата се справедливост за реално извършеното от него. Доводите за непълен, избирателен и превратен анализ на доказателствените източници не съответстват на изложените от двете съдилища по фактите мотиви към постановените от тях съдебни актове. В пространното си изложение и апелативният съд се е спрял подробно, обективно и взаимосвързано на събраните по делото доказателства, които е обогатил с изводите в заключението на тройната повторна АТЕ и обосновано ги е възприел. А те са категорични, че подс.К. не просто е навлязъл в завоя с „надкритична” скорост (над 44 км/ч, както е според АТЕ от ДП, описано в обвинителния акт), а че тази скорост е била 60,85 км/ч и в нарушение на забраната да се движи със скорост над 40 км/ч в този участък от пътя, т.е. поддържаната от него в завоя скорост е била не само несъобразена, но и неразрешена. Именно тя му е отнела възможността да премине през завоя благополучно и се е озовал вляво извън пътното платно, място, където няма право да преминава. Обстоятелството, че там се е намирал авариралият преди това автомобил „Рено” и водачът му пострадалият С.М. наистина е било непредвидимо, но озоваването там на подс.К. с управлявания от него автомобил е последица от незаконосъобразното му навлизане и поднасяне в завоя, при което е загубил контрол над МПС. Съображенията на защитата му дали е следвало и дали е могъл да предвиди тези обстоятелства не просто са неудачни, но при положителен отговор биха обосновали друга форма на вината му от възприетата от съдилищата. Недоказано е твърдението на подсъдимия и защитника му, че в завоя е имало нанесена кал от селскостопански машини. Показанията на св.Т. във връзка с това обстоятелство основателно са отхвърлени като оборени от тези на св.З., св.Г.И., св.Т., св.Й. и от констатациите в протокола за оглед на местопроизшествието. Такива следи са уточнени с кредитираните свидетелски показания на около 500 м след мястото на ПТП. При версията на касатора обективно такива да е имало, то те е следвало да бъдат забелязани от водача в зоната му на видимост, която в конкретната пътна обстановка е била крайно скъсена от мъглата, с усложнението от овлажняването на пътното платно. Всички тези фактори са влияели на правилното решение за избиране на безопасната скорост при управляването на автомобила от подс.К., които той не е съобразил, но които обстоятелства са правилно установени съобразно правилата на НПК. Не е налице твърдяното от защитата нарушение на правилата на чл.13, чл.14, чл.107 от НПК и доводът за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е неоснователен. При нарушението на правилото за скоростта по чл.20, ал.2 от ЗДвП, искането на защитата за приложение на чл.15 от НК е неоснователно и в разрез с трайната съдебна практика (вкл. ТР на ОСНК на ВСР № 106/1983 г., ТР на ОСНК на ВСР № 28/1984 г.). Тук е и мястото да се отбележи многократно констатираното от ВКС ненужно оправдаване на дееца за някои от вложените в обвинението от прокурора нарушени правила на ЗДвП. За престъпление по чл.342, ал.1 от НК деецът понася наказателна отговорност за това, че „при управляване на …. МПС … наруши правилата за движение” и допуска или не причинения вредоносен резултат, чието настъпване е могъл и е бил длъжен да предвиди и е следвало да предотврати. При всички деяния с причиняване на смърт или съставомерно телесно увреждане при професионална непредпазливост, за постановяване на осъдителна присъда е достатъчно едно от нарушените правила да е в пряка причинна връзка с този вредоносен резултат, което се излага в мотивите на съдебния акт. Обстоятелството, че следващата инстанция не е съгласна с изводите на първата относно някое от нарушенията в причинна връзка с престъпния резултат, не е основание за оправдаване на водача. Оправдаването за конкретно деяние е допустимо само при липса на каквото и да е нарушение на специалните правила (в случая на ЗДвП и подзаконовите разпоредби), което изключва отговорността на дееца, поради което извършената от въззивния съд с обжалваното решение корекция на обвинението не следва да е във вреда на съда от първата инстанция, допуснал известна неточност при приложението на закона. Обратно, когато първият или въззивният съд е отрекъл наличие на причинна връзка на дадено нарушение с ПТП и вредоносния резултат, противното становище на контролиращата инстанция е обвързано със спазване на принципа reformatio in pejus, на забраната за влошаване положението на подсъдимия при липса на съответен протест или жалба от частното обвинение, доколкото броят и тежестта на допуснатите (според фактическото обвинение, предявено на обвиняемия, изложено в обстоятелствената част на обвинителния акт и по което той се е защитавал) нарушения на съответните правила имат пряко отношение за гарантиране на правото му на защита при ангажиране на наказателната му отговорност и нейния обем. Движението на подс.К. с неразрешена, а оттам и с несъобразена с пътните условия скорост е единствената причина управляваният от него автомобил да поднесе, да напусне контурите на пътното платно и да се озове дори извън левия банкет на пътя, където се е намирал с авариралия по същата причина автомобил негов водач пострадалият С.М.. Това е причината К. да загуби контрол над управляваното от него МПС и по този недопустим начин да напусне платното за движение и достигне изненадващо и внезапно до местото, където се е намирал пострадалият, което не е место за управляване на ППС. При този механизъм на осъществяване на инкриминираното ПТП пострадалият не е имал време да отреагира адекватно на възникналата за него опасност и да се предпази от нараняване. Обичайно при поредица от последователно допускани от водачи на ППС на подобни нарушения на правилата за избор на скоростта или на безопасна дистанция се стига до т.н. „верижни” катастрофи, а при причиняване на съставомерни вредоносни резултати - до ангажиране на наказателната им отговорност при независимо съпричинителство. В случая подс.К. следва да понесе такава за допуснатото от него нарушение на правилото на чл.20. ал.2 от ЗДвП в пряка причинна връзка за настъпването на ПТП с причиняване на смъртта на С.М., поради което няма основание деянието му да бъде възприето като случайно и да бъде оневинен на основание чл.15 от НК. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК и жалбата на защитника му и в тази насока е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Не е налице и основание за преквалификация на деянието на подс.К. в по-леко наказуемо престъпление по чл.343а от НК. Той не е оказал обективно възможната за него помощ на пострадалия, като според твърденията на защитника му дори е бил възпрепятстван да стори това от близките на починалия С.М.. Какво е било поведението му след ПТП съдът достатъчно обстойно е изследвал и правилно е отхвърлил и твърдението му своевременно да е сигнализирал компетентните органи за станалото на пътя и необходимостта от оказване на помощ на пострадалия, което са сторили преди него баща му и свидетел-очевидец на ПТП. Оплакванията на касатора за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни и следва да се оставят без уважение. При тежестта на допуснатото от подс.К. нарушение на правилото за движение и причинения вредоносен резултат, оплакването в жалбата на защитника за явна несправедливост на наложеното на подзащитния му от първата инстанция наказание, с което въззивната инстанция се е съгласила, е напълно неоснователно. Случайността е допринесла смърт да постигне само пострадалия С. М.. Смекчаването на отговорността на подсъдимия е обоснована с наличието само на смекчаващи вината му обстоятелства като млад шофьор, поставен в изключително „сложна” ситуация. Задължението за движение (управляване на МПС) със съобразена и установена със съответния пътен знак скорост обаче не е такава пътна обстановка, като последващите терзания на подсъдимия за случилото се правилно са съотнесени към начина на изпълнение на наказанието, но не и към неговия размер. При липсата на касационна жалба от частното обвинение и съответен въззивен и касационен протест обсъждането на проблема от ВКС в този аспект е ненужно. Няма каквото и да е основание за корекция на наказанието към абсолютния минимум на наказанието лишаване от свобода, а размерът на наказанието по чл.343г от НК не е обжалван и справедливо определен. И в тази му част въззивното решение следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 96 от 25.05.2018 г., постановено по ВНОХД № 388/2017 г. от Апелативен съд-Велико Търново. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :