Р Е Ш Е Н И Е № 181 София, 07.07.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 01.06.2011 две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело №1159/2010 година Производството е по член 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Г. Б. М. от [населено място] против решение №105/20.05.2010г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по гр.д.№607/2009г. по описа на същия съд. С определение №159/16.02.2011г. постановено по настоящото дело,касационното обжалване на въззивното решение е допуснато само в частта му,с която е отхвърлен иска на Г. Б. М. против С. Б. М. и Л. Д. М.,за признаване за установено по отношение на ответниците,че ищецът Г. Б. М. е собственик на 5/6 идеални части от дворно място/поземлен имот/представляващо УПИ *,имот пл.№* в кв.82 по плана на [населено място],с идентификатор * по кадастралната карта на Б.,целия с площ от 244 кв.м,както и за отмяна на нот.акт №*,т.І,рег.№2246,дело №* на нотариус Д. А. с рег.№474 на Нотариалната камара,с който С. Б. М. и Л. Д. М. са признати за собственици на 1/2 идеална част от гореописания поземлен имот. Материалноправният въпрос,от значение за изхода по конкретното дело в тази му част , обусловил изводите на съда,разрешен с обжалваното въззивно решение ,и по който с определението по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в тази му част,е следният:”Представлява ли във всички случаи земята обща част на сграда в режим на етажна собственост,към кой момент се определя това и зависи ли от наличието или липсата на договор за суперфиция за строителство на отделните обекти в сградата?”,като е прието наличие на предпоставките на член 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му част.Съгласно възприетото в цитираното от касатора и приложено с изложението му, решение №1106 от 28.11.2008г. по гр.д.№4750/2007г. по описа на ВКС,ІІго,постановено по реда на отменения ГПК, земята не във всички случаи е обща част,тъй като собствеността върху етажи или части от тях може да бъде прехвърлена и без земята,а само с право на строеж-член 63 ал.2 от ЗС.В този случай земята остава изцяло на прехвърлителите,въпреки,че е учредена етажна собственост и следователно законът допуска създаване на етажна собственост,при която собствениците на етажите не са собственици на земята,тъй като същата не е част от такава етажна собственост. В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното решение в тази му част е неправилно и необосновано,като се иска отмяната му в тази обжалвана част. В писмения си отговор по касационната жалба,ответниците по жалбата С. Б. М. и Л. Д. М.,считат че същата е неоснователна и молят да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд,като обсъди доводите,изложени във връзка с наведените касационни оплаквания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на член 290 ал.1 от ГПК и член 293 от ГПК,приема следното: С мотивите си въззивният съд е констатирал,че ищецът Г. М. и ответника С. М. са братя и единствени наследници на родителите си Б. С. М.-починал през 2007г. и М. С. М.-починала през 1993г.,които са били в брак от 22.11.1942г.,като приживе правото на собственост върху процесното дворно място е било придобито,по силата на договор за покупко-продажба от 1967г.,сключен между М. С. М.,в качеството на купувач и нейния баща-С. Х. И.,в качеството му на продавач,съгласно нот.акт №102/1967г.С оглед представените по делото писмени доказателства,съдът е установил,че впоследствие М. С. М.,майка на ищеца Г. М.,със съгласието на Б. С. М., му отстъпва правото да надстрои трети етаж на съществуващата двуетажна жилищна сграда построена в собственият им имот,съгласно нотариален акт №*/05.04.1978г.,който е бил реализиран,а преди това с договор за дарение,съгласно нот.акт №*/26.03.1975г. М. М.,със съгласието на съпруга си Б. М. дарява на сина си С. М.-настоящия ответник,целия първи жилищен етаж от жилищната сграда построена в собственото им дворно място,застроен на 74 кв.м,като по късно М. М. и Б. М. с договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане,съгласно нот.акт №113/16.07.1992г.,са прехвърлили на внука си Б. С. М. правото на собственост на апартамент от 74кв.м,състоящ се от кухня,спалня,детска стая,представляващ втори етаж от тритеажната жилищна сграда ,построена в описаното дворно място-парцел * имот пл.№* в кв.85 по плана на [населено място].С оглед на тези факти и обстоятелства,въззивният съд е приел,че в поземления имот е създадена етажна собственост към 1975г.,когато родителите М. и Б. М. са дарили на сина си С. М. първия етаж от сградата,представляващ самостоятелно жилище,а през 1978г. е учредено право на надстрояване на сина им Г. М. и строежа е реализиран,а през 1992г.,първоначалните собственици на дворното място прехвърлят и притежавания от тях към този момент втори жилищен етаж.В резултат на това,въззивният съд е стигнал до извода,че при така създадената етажна собственост,важи разпоредбата на член 38 ал.1 и ал.2 от ЗС, и поземленият имот,представляващ двора на сградата е обща част и принадлежи на всички етажни собственици ,като при извършените прехвърлителни сделки посочени по-горе, съпрузите М. и Б. М. не са запазили собствеността върху същото,поради което в случая е неприложима разпоредбата на член 63 ал.2 от ЗС. Спорният въпрос между страните,относно възникването на етажна собственост,в резултат на поредицата от разпореждания посочени по –горе,направени от първоначалните собственици на имота и имащи за предмет самостоятелни обекти в построената от последните жилищна сграда,както и учреденото право на надстрояване на същата в полза на ищеца Г. М.,е свързан с приложимостта на разпоредбата на член 63 ал.2 от ГПК,при положение ,че при тези сделки,дворното място,в което е изградена жилищната сграда, не е обект на нито една от тях.За собствениците на земята,която последните са застроили със жилищна сграда,безспорно е налице възможността да прехвърлят собствеността на сградата или на самостоятелни обекти от същата,като запазят собствеността си върху земята.В този случай законът допуска създаване на етажна собственост върху сградата,при която собствениците на етажи не са собственици на земята,тъй като същата не е обща част на такава етажна собственост.К. съд намира за правилна посочената съдебна практика в тази връзка- решение №1106 по гр.д.№4750/2007г. по описа на ВКС,ІІго,като земята не във всички случаи е обща част,тъй като собствеността върху етажи или част от етажи може да бъде прехвърлена и без земята,съгласно предвиденото в член 63 ал.2 от ГПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Видно от данните по делото,съгласно обективираното в приложения на лист 30 от гр.д.№617/2008г. по описа на Районен съд [населено място],нотариален акт №*,т.ІІ,нот.дело №*/1967г.,по силата на сключения договор за покупко-продажба между продавача С. Х. И. и купувача М. С. М.,по време на брака й с Б. М.,е придобито правото на собственост върху парцел *,пл.№* в кв.85 по плана на [населено място],от 232кв.м,а урегулиран от 244кв.м при описани граници на същото.Съгласно данните по заключението на вещото лице арх.С. Ч. по депозираната на лист 64 съдебно техническата експертиза,в процесното дворно място е била изградена жилищна сграда по одобрен архитектурен проект и издадено строително разрешение 1964-1965г.,двуетажна жилищна сграда двуфамилна с мазе,впоследствие надстроена с още един,трети етаж през 1985-1986г.,в режим на етажна собственост.След застрояването на собствения им недвижим имот,приживе съпрузите Б. и М. М.,родители на ищеца Г. М. и ответника С. М.,първоначално са дарили на сина си С. М. следния свой имот:”целия първи жилищен етаж от жилищната сграда,построена в парцел *,пл.№*,в кв.85 по плана на [населено място],който етаж е застроен на 74 кв.м.”-нот.акт №*/1975г.,след което на 5.04.1978г. М. М.,със съгласието на съпруга си Б. М.,по договора за суперфиция,приложен на лист 10 от делото,”отстъпва на сина си Г. М. правото да надстрои с трети етаж двуетажната жилищна сграда,построена върху собствената й парцела *,пл.№* в кв.85 по плана на [населено място],като същият бъде изключителен собственик на този трети жилищен етаж.”С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,сключен на 16.07.1992г.,съгласно нот.акт №*/1992г./лист 32 от делото/ М. М. и Б. М. прехвърлят на внука си Б. С. М.” правото на собственост на собствения им апартамент от 74 кв.м,състоящ се от кухня,спалня и детска стая,представляващ втори етаж от триетажната жилищна сграда,находяща се в парцела *,имот пл.№*в кв.85 по плана на [населено място]”. Следователно,с оглед обема на прехвърлените и учредени права от собствениците по посочените разпореждания,същите се отнасят до отделни жилищни етажи от изградената жилищна сграда,които са самостоятелни обекти на собственост,както и отстъпването на право на строеж на трети жилищен етаж,реализиран от ищеца Г. М.,отделно от земята,представляваща гореописаното дворно място,тъй като същото не е било обект на тези разпореждания.Съгласно приложеното на лист 13 от делото удостоверение №001012/24.03.2008г. на [община], М. С. М. е починала на 15.07.1993г.,като е оставила за свои законни наследници –съпруг Б. С. М. и синове Г. Б. М. и С. Б. М.,към който момент процесното дворно място има наследствен характер.Последното е придобито по силата на покупко продажба,сключена съгласно нот.акт №102/1967г.,от продавача С. И. и купувача М. М.,която към този момент е била в брак с Б. М., и съгласно член 13 ал.1 от СК и член 103 от СК от 1968г./отм/ се включва в съпружеската имуществена общност на двамата съпрузи М.,която е прекратена със смъртта на съпругата М. М. на 15.07.1993г.Видно от приложеното на лист 9 от делото саморъчно завещание от 01.01.1998г. Б. С. М.-поч.2.01.2007г., завещава на сина си Г. Б. М. собствените си 4/6 идеални части от процесното дворно място,след което и въз основа на наследяването от майка си М. М. и след смъртта на Б. М.,ищецът Г. М. се снабдил с констативен нотариален акт №*/25.10.2007г. за 5/6 идеални части от поземления имот,предмет на спора.Ответникът С. М. е признат с нотариален акт №* от 25.04.2007г. /лист 43 от делото/ за собственик по наследство и давност на ½ идеална част от процесния поземлен имот,чиято отмяна на основание член 537 ал.2 от ГПК се претендира от ищеца. В депозирания от ответника С. М. писмен отговор по член 131 от ГПК/лист 26 от делото/ е заявено,че със направеното от наследодателя Б. М., саморъчно завещание в полза на ищеца Г. М. е нарушена запазената му част,съгласно член 29 ал.1 от ЗН.В мотивите си въззивният съд след като е приел,че процесния поземлен имот,представляващ двора на сградата е обща част и принадлежи на всички етажни собственици,следва да отрече правата на ищеца върху дворно място,претендирани по завещание и наследство,като при така направените изводи не обсъжда въпроса дали със завещанието е накърнена запазената част на С. М. и не се произнася по това възражение. С оглед на изложеното, касационният съд намира,че по отношение на дворното място ,изводите на въззивния съд са неправилни и незаконосъобразни и не отговарят на фактически установеното по делото,тъй като съобразно събраните доказателства,последното не е било предмет на извършените разпореждания и не се включва във възникналата по отношение на сградата в същото, етажна собственост. Следователно, процесното дворно място е запазило наследствения си характер и с оглед заявената претенция от ищеца с правно основание член 124 ал.1 от ГПК по отношение на правото на собственост върху 5/6 идеални части от същото , по направеното възражение от ответника С. М. за накърняване на запазената му част,се дължи произнасяне от въззивния съд.Ето защо,постановеното в тази му обжалвана част въззивно решение, относно заявения положителен установителен иск за собственост по отношение на 5/6 идеални части от процесното дворно място,както и за отмяна на нотариален акт №*/2007г.,на основание член 537 ал.2 от ГПК до размера на 1/6 идеална част от описаното дворно място,следва да бъде отменена и делото се върне за ново разглеждане в тази му част. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №105/20.05.2010г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по гр.д.№607/2009г. по описа на същия съд,в частта му,с която е отхвърлен иска на Г. Б. М. за признаване за установено по отношение на С. Б. М. и Л. Д. М.,че Г. Б. М.,на основание завещание и наследствено правоприемство ,е собственик на 5/6 идеални части от дворно място,представляващо УПИ *,имот пл.№* в кв.85 по плана на [населено място],с идентификатор №* по кадастралната карта на Б.,целият с площ от 244 кв.м при граници:имот с идентификатор *,имот с идентификатор *,имот с идентификатор * и имот с идентификатор *,както и за отмяна на нотариален акт №*,том І,рег.№2246,дело №*/2007г. на нотариус Д. А. с рег.№474 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд [населено място],вписан като акт №*,том ІІ,дело №*/2007г. в Службата по вписванията –Б. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда в тази му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: