О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 194

гр. София, 04.05.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от тринадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 79 /2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Б. срещу решение № 10438 от 23.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1474 / 2020 по описа на Апелативен съд - С., с което е потвърдено решение № 5344/09.12.2019г. на Окръжен съд- Благоевград по гр. д. № 8 / 2018 г. за отхвърляне на предявения от Д. Г. Б. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на И. К. Д. – Н. да й заплати сумата от 25 100 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните?
2. Може ли въззивният съд да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да изложи съображения защо една част не възприема?
3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства ?
Поддържа се, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие със следните решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 401/11.01.2012 г. по гр. д. № 327/2011 г. на ВКС, III г. о.; решение № 554/08.02.2012г. по гр. д. № 1163/2010 г на ВКС, IV г. о.; решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ВКС, III г. о.; решение № 370/11.11.2011 г. по гр. д. № 1740/2010г. на ВКС, IV г. о.
Касаторът се позовава и на вероятна нищожност на въззивното решение - основание за допускане до касационна проверка по чл. 280, ал.2, предл. 1-во ГПК.
Ответницата по касация с подадения отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:
Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е приел за установено, че между страните е имало сключен договор за наем на недвижим имот, като ищцата е била наемател, а ответницата – наемодател. За времето от 01.09.2017г. до 05.09.2017г. ищцата не е имала достъп до наетия имот с функции на адвокатска кантора, като в резултат на тази невъзможност е бил накърнен емоционалният й статус и в този смисъл тя е доказала наличието на произлязла за нея вреда.
Съдът е приел, че липсват доказателства за противоправност на деянието на ответницата, защото е имало подмяна на патрон на входната врата на имота, но причината за това е била неизправност на заключващото устройство. Направен е извод, че дори да бе доказано противоправно поведение на ответницата /същата като наемодател следва да отстрани наемателката по установения ред, а не чрез смяна на патрон на бравата/, за времето от 01.09. до 04.09.2017г. ищцата би могла да преживее афектно състояние, но не е реалистично същата да изпадне в тежък шок и да прояви остра стресогенна реакция, довела до неработоспособност. Ако и доколкото такова състояние е било проявено, то същото не би могло да е единствено в причинна връзка с деянието, описано като деликт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2 ГПК- вероятна нищожност на решението, основано с доводи, че волята на съда е неразбираема. Видно от обжалваното решение, въззивният съд е изложил мотиви за неоснователност на иска и постановеният диспозитив е в съответствие с мотивите, като волята на съда е изразена ясно и недвусмислено.
С оглед мотивите на съда в обжалваното решение е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора първи и втори процесуалноправни въпроси- за задължението на въззивния съд да мотивира решението си като обсъди в съвкупност всички доказателства, както и доводите и възраженията на страните, а ако не възприема някои от доказателствата, то да изложи съображения за това. По същността си третият процесуалноправен въпрос е идентичен с първия и не се налага допускане до касационно обжалване на самостоятелно основание по този въпрос. Поставените от касатора правни въпроси са от значение за конкретното дело, като са разрешени от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, включително и с посочената от касатора /решение № 401/11.01.2012 г. по гр. д. № 327/2011г. на ВКС, III г.о.; решение № 554/08.02.2012г. по гр. д. № 1163/2010 г на ВКС, IV г.о.; решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ВКС, III г. о. /, според която задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. В отклонение от тази практика въззивният съд е възпроизвел показанията на свидетелите, без да ги обсъди поотделно и в съвкупност. Съдът е направил извод за неоснователност на иска, давайки вяра на двама от свидетелите относно установяване емоционалното състояние на ищцата и на други двама свидетели относно извършена подмяна на патрон на бравата, без да извърши съпоставка и цялостно обсъждане на свидетелските показания, ведно с всички събрани по делото доказателства.
Предвид горното, Върховният касационен съд намира, че е налице основанието по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10438 от 23.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1474/2020 по описа на Апелативен съд - С..
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 502 лв. /петстотин и два лева/.
УКАЗВА на касатора, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.