Р Е Ш Е Н И Е №442 гр. София, 18 ноември 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Красимира Колова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1443 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Р. П. К. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №269/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Видин. С решение №129 от 27.11.2011 г., постановено по ВНОХД №269/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Видин е изцяло потвърдена присъда №437 от 28.06.2011 г., с която осъденият К. е признат за виновен в това, че на 27.09.2009 г. в [населено място], в условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство и след предварителен сговор с осъдения М. Н. Б. са направили опит да извършат кражба на вещи на обща стойност 520 лева от владението на Вагонно ревизорски участък към Регионален център пътнически превози- В., като деянието е останало недовършено по независещи от извършителите причини и не представлява маловажен случай и на основание чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 НК и чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „закрит” тип. С искането се поддържа, че неправилно и първостепенния и въззивния съдебни актове са постановени при условията на задочно производство. Защитникът на осъдения, в хода на проведеното съдебно заседание пред касационната инстанция, моли да бъде уважено искането, като поддържа, че българските власти са дали гаранция за възобновяване на приключилото наказателно производство с приложената европейска заповед за арест, въз основа, на която осъденият е предаден. В писменото становище се релевират и доводи за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани с това, че неправилно двамата осъдени са представлявани от един защитник, независимо, че са имали противоречиви интереси. Оспорват се и изводите на решаващите съдилища по отношение на фактите по делото и се твърди, че същите са възприети въз основа на изцяло погрешен доказателствен анализ. На тези основания се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено, постановените съдебни актове да бъдат отменени, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането на осъдения К. е допустимо, но неоснователно. Твърди, че същият е участвал лично в част от съдебните заседания, проведени пред първостепенния съд и е напуснал страната по своя инициатива, като интересите са му защитавани от избран от него защитник. Моли да бъде отчетено и това, че в европейската заповед за арест не са дадени гаранции за възобновяване на делото. На тези основания се предлага искането да бъде оставено без уважение. Осъденият поддържа искането и моли да бъде уважено. По допустимостта на искането Депозираното искане на осъдения Р. П. К. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №269/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Видин е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и е допустимо. То се отнася до съдебни актове, които не са проверявани по касационен ред. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд констатира, че първоначалното искане е с правно основание по чл.423 НПК, но в срока по чл.421 НПК същото е разширено с оплаквания, които са относими към производството по чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т.2 НПК. Доколкото това е направено в рамките на законовия срок, в който е допустимо депозиране на искане за възобновяване на приключилото наказателно производство, касационният съд прецени, че следва да разгледа и тези оплаквания. Касационният съдебен състав прецени, че оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, свързано с нарушение на разпоредбата на чл.91, ал.3, т.2 НПК е неоснователно. Действително осъдените К. и Б. са представлявани от един и същ защитник, но същият не е имал основание да се отведе (или да бъде отведен) тъй като двамата осъдени не са имали противоречиви интереси. Видно от материалите по делото и К. и Б. на досъдебното производство са преценили, че не желаят да дадат обяснения по повдигнатите им обвинения, като са заявили единствено, че не се признават за виновни в извършването на престъплението- предмет на производството. В съдебната фаза К. е продължил да се възползва от правото си да не дава обяснения (след което е напуснал страната и не е взимал участие в производството), а Б. е приел да бъде сключено споразумение с държавното обвинение и по този начин да приключи воденото срещу него производство. Противоречиви интереси на обвиняеми са налице тогава, когато те, в рамките на наказателното производство, изразяват противоположно отношение към повдигнатите им обвинения и използвайки правото си да участват в процеса дават обяснения, които уличават в извършване на престъплението друг обвиняем. Такава хипотеза е налице когато единият обвиняем се признава за виновен и дава обяснения и същите обслужват обвинителната теза, уличавайки в извършване на престъплението не само него, но и друг (или други) обвиняеми. Съществуват противоречиви интереси, когато са налице противоречия в отношението на съпроцесниците към обвинението и същите заемат различни позиции по него- например част от тях се признават за виновни и дават информация за участието си, а други- напротив отричат авторството и дават информация, която обслужва тази теза. Няма как да бъдат възприети като противоречиви интересите на двамата осъдени в това производство, тъй като същите имат идентично отношение към обвинението (и двамата не се признават за виновни) и не дават обяснения. Това, че единият е използвал възможността да бъде сключено споразумение и производството се е развило по диференцираната процедура по глава ХХІХ НПК не е основание да се прецени, че той е имал противоречиви интереси с тези на К.. В тази връзка трябва да се посочи и това, че сключването на споразумение и изявлението по чл.371, ал.6 НПК, направено от обвиняемия, в хода на съдебното производство, не е идентично на даване на обяснения и не може да бъде ценено като оказване на съдействие на държавното обвинение в ущърб на другия обвиняем. Ето защо касационната инстанция прецени, че липсват основания да се приеме, че в хода на процеса са възникнали противиречиви интереси на двамата обвиняеми, респективно, че участието на адв. В. като защитник и на двамата представлява нарушение на процесуални правила. На тези основания касационният съд прецени, че не са налице основанията, посочени в чл.422, ал.1, т.5 НПК, за възобновяване на приключилото наказателно производство, водено срещу осъдения К.. По оплакването за неправилно провеждане на задочно производство: Касационният съдебен състав прецени, че не са налице предпоставките за уважаване на искането с основание чл.423 НПК. Видно от съдебните протоколи осъденият К. е участвал в първите пет съдебните заседания, проведени пред първоинстанционния съд, като е спрял да се явява от заседанието, проведено на 18.04.2011 г. След този момент, той не е участвал в производството, като не е уведомил съда за това и не е посочил адрес за призоваване. Решаващият съд е положил всички усилия да открие, призове и уведоми осъдения за провеждането на съдебните заседания, като неявяването на К. е било причина за отлагането на три такива заседания. Осъденият е обявен за общодържавно издирване и макар и напразно са положени всички усилия да бъде открит негов актуален адрес. Осъденият К., без съмнение, е знаел за воденото срещу него наказателно производство, сам е взел решение да не участва в него, като е поставил в невъзможност съда да го открие и призове за поредните съдебни заседания. Провеждането на наказателното производство при условията на чл.269, ал.3 НПК е била единствената възможност за довършването на делото и категорично не представлява нарушение на процесуални правила и не е засегнало правото на защита на осъдения К.. В тази връзка трябва да бъде посочено и това, че осъденият е представляван до края на процеса от избрания от него защитник, като това в допълнителна степен е свидетелство за достатъчното охраняване на неговите права. Предвид изложеното касационният съд не възприе оплакването за недопустимо провеждане на задочно производство срещу К. и прецени, че същото не може да е основание за възобновяване на наказателното производство. По оплакването за необходимост от възобновяване, във връзка с дадени в европейската заповед за арест гаранции: При внимателно запознаване с текста на европейската заповед за арест, въз основа на която е предаден осъдения К. не следва извод, че българската държава е дала гаранции за повторно разглеждане на вече приключилото наказателно производство с участието на предадения български гражданин. В този документ е отразено, че на К. ще бъде връчен съдебния акт, след което ще му бъде дадена възможност да го обжалва, каквато е процедурата по възобновяване на вече приключило наказателно производство. Ето защо предаването на осъдения от страна на Република Италия въз основа на обсъдения документ не е и не може да бъде формална предпоставка за уважаване на направеното искане по чл.423 НПК. В тази връзка трябва да бъде посочено и това, че с изменението на ЗЕЕЗА от 19.07.2011 г. (ДВ бр.55 от 2011 г.) и с отмяната на разпоредбата на чл.41, ал.1 ЗЕЕЗА отпадна и необходимостта да бъде предоставяна гаранция за повторно провеждане на наказателната процедура в хипотезата на издадена европейска заповед за арест с основание- изтърпяване на наложено наказание по вече приключило наказателно производство, развило се при условията на чл.269, ал.3 НПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на осъдения Р. П. К. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №269/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Видин. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.