3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е Р № 37 гр.София, 14 февруари 2011 г Върховният касационен съд на Република България, І НО, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ с участието на секретаря Румяна Виденова и прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия И. наказателно дело № 709 по описа за 2010 г Производството е образувано по жалба на частния тъжител и граждански ищец С. А. С. срещу решение на Пернишкия окръжен съд № 70 от 5.10.2010 г, по ВНЧХД № 211/10, с което е отменена присъда на Пернишкия районен съд № 344 от 20.05.10, по НЧХД № 1575/08, в частта, с която подсъдимият И. Н. М. е признат за виновен в това, че на 11.09.2008 г, в[населено място], е причинил на С. А. С. лека телесна повреда, и тъй като пострадалият му е отвърнал веднага със също такава телесна повреда, на основание чл. 130, ал. 3 НК, двамата са освободени от наказание, като наказателното производство е прекратено в посочената част, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимият И. Н. М. е признат за виновен в това, че на 11.09.2008 г, в[населено място], е причинил на С. А. С. лека телесна повреда, но тъй като пострадалият му е отвърнал веднага със също такава телесна повреда, на основание чл. 130, ал. 3 НК, двамата са освободени от наказание. На основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 500 лв, заедно със законните последици. В жалбата се развиват доводи за неправилност на решението, насочени към произнасянето по виновността и отговорността на подсъдимия. Жалбоподателят излага недоволство и от влязла в сила на 13.11.2009 г присъда на П. районен съд № 408 от 24.06.2009 г, по НЧХД № 1321/08, образувано по тъжба на И. Н. М. срещу С. А. С., с която, за същото деяние, е приложен чл. 130, ал. 3 НК. С жалбата се иска произнасяне по законосъобразността на влязлата в сила присъда, по НЧХД № 1321/08, и решение № 70 от 5.10.10, като въпросите, касаещи наказателната отговорност, бъдат решени в благоприятна за жалбоподателя насока. В съдебно заседание на ВКС жалбоподателят пледира за уважаване на жалбата. Защитата счита, че жалбата е допустима само на основание чл. 346, т. 4 НПК, а разгледана по същество, е неоснователна. Подсъдимият моли обжалваното решение да остане в сила. Представителят на ВКП намира жалбата за недопустима. Върховният касационен съд, І НО, в пределите на своята компетентност, намери следното: В чл. 346, т. 1-4 НПК изчерпателно са изброени актовете, които подлежат на касационен контрол. Настоящето производство е образувано, на основание чл. 346, т. 4 НПК, доколкото обжалваното решение съдържа прекратяване на наказателното производство, постановено за първи път във въззивното производство. Видно от съдържанието на жалбата, жалбоподателят не атакува прекратяването на производството, а обжалва решението относно произнасянето по вината и отговорността, в какъвто случай жалбата се явява недопустима / решенията на окръжния съд като въззивна инстанция не подлежат на касационен контрол /. В случая, не се касае за хипотезата на чл. 346, т. 2 НПК, тъй като въззивният акт не съдържа характеристиките на нова въззивна присъда. Недопустимо е и обжалването на влязлата в сила присъда, постановена от Пернишкия районен съд, по НЧХД № 1321/08. Такъв акт би могъл да бъде проверен само по реда и при условията на Глава 33 НПК. С оглед на изложеното, настоящата жалба се явява недопустима и като такава следва да бъде оставане без разглеждане. По тези съображения и на основание чл. 346 НПК, Върховният касационен съд, І НО, О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. А. С. срещу въззивно решение на Пернишкия окръжен съд № 70 от 5.10.2010 г, по ВНЧХД № 211/10. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: