Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
Гр.С., 11.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през двехиляди и шестнадесета година, в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.4753 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.312/10.06.15 по г.д. №.296/15 на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение №.208/27.02.15 по г.д.№.807/14 на Районен съд Велико Търново за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД. Излагат се съображения за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли се за отмяната му и присъждане на разноски.
Ответните страни Ю. И. Т., Н. В. Д., М. З. К., Р. Х. М. и З. С. А. оспорват жалбата.
С определение №.1138/30.11.2015г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса „Каква степен на обособеност и по какви признаци /функционален, конструктивен или друг признак/ трябва да притежават отделните входове в сграда с повече от един вход, за да е възможно да се осъществява управление по смисъла на чл.8 ал.1 З. във всеки отделен вход?”.
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД - за прогласяване нищожността на решение от 24.01.13 за избор на управител и контрольор и приемане на Правилник за вътрешния ред на вписана с регистрационна карта №.552/31.01.13г. в публичния регистър на [община] етажна собственост по критерия отделен вход – за неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение, с което той е отхвърлен. Приел е, че страните са собственици на самостоятелни обекти в сграда с режим на етажна собственост /ЕС/ с повече от един вход, че с процесното решение собствениците на шест обекта, които се обслужват от самостоятелен вход, са приели по реда на чл.8 ал.2 З. решение за образуване на отделна ЕС – която е и вписана във водения публичен регистър наред с първоначално вписаната ЕС за цялата сграда, че отделянето на новата ЕС е станало при спазване на нормативните изисквания за това. Мотивирал се е със заключение на приета по делото техническа експертиза, съобразно която процесните обекти се намират на партерен етаж, в част от сградата, която има относителна самостоятелност по конструктивен признак и е била функционално обособена още преди приватизацията й - сградата е била бивша поликлиника, а процесните обекти – обособен детски сектор, който е бил така проектиран, че да може да функционира обособено без конфликт с комуникацията на останалата част от сградата, респективно достъпът и хоризонталната и вертикална комуникация на останалата сграда няма да бъдат засегнати в никаква степен. Приел е, че за този сектор от строителството съществува вход с фоайе, осигуряващ достъпа само до него. Посочил е, че предвид уредбата на чл.8 ал.2 З., предвиждаща като единствено условие за формиране на отделна етажна собственост наличие на отделен вход, след като такъв вход е наличен, не може да се приеме, че този вход следва да обслужва единствено тази ЕС. Такова изискване в закона няма и той не може да бъде тълкуван разширително. Отразил е, че спорното решение за самостоятелно управление на нова ЕС е прието при спазване на изискванията на чл.8 ал.2, чл.9 и чл.15 З. и не е нищожно. Без значение е извършеното фактическо преустройство на фоайето към този вход – в което са обособени помещения за търговска дейност – тъй като преустройството е извършено без одобрени строителни книжа и надлежно взето решение на етажните собственици за промяна на обща част – и поради това е ирелевантно за спора. Намерил е за неоснователни и твърденията за нарушения на процесуалния ред по свикване на ОС, доколкото на същото са присъствали всички собственици и са спазени изискванията на чл.16 ал.5 З..
В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
Съгласно чл.8 ал.2 З. когато сградата е с повече от един вход, управлението може да се осъществява във всеки отделен вход. Управлението обхваща реда и контрола върху ползването и поддържането на общите части и спазването на вътрешния ред в сградата в режим на ЕС, както и контрола върху изпълнението на задълженията на собствениците, ползувателите и обитателите /чл.8 ал.1 З./.
Разпоредбата на чл.8 ал.2 З. намира приложение, когато в сграда с множество самостоятелни обекти съществуват два и повече входове, всеки от които осигурява достъп до част от самостоятелните обекти. Тъй като тази обща част осигурява достъп и обслужва само част от самостоятелните обекти /а не всички/, това е основание управлението й да се извършва от самостоятелна етажна собственост, учредена от собствениците на обектите в сградата, които тя обслужва. Именно наличието на обособеност/относителна самостоятелност, при която отделният вход дава достъп само до част от индивидуално притежаваните обекти - които и единствено обслужва /респективно не обслужва и други части/обекти на сградата/, би позволило ефективно самостоятелно управление съобразно чл.8 ал.1 З. на съответните общи части от отделената етажна собственост и спазване на взетите от нея решения и правила за вътрешен ред.
По касационната жалба:
Ищецът „Диагностично-консултативен център 1 – Велико Т.” е собственик на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в [населено място], [улица].21, вписана като такава на 22.06.10. в публичния регистър на сградите в режим на етажна собственост, поддържан от [община].
С регистрационна карта №.552/31.01.13г. в същия регистър и на същия адрес е вписана друга етажна собственост – с шест самостоятелни обекта, управител д-р Ю. Т. и контрольор д-р Н. Д.. Отразено е, че вписването се извършва на база решение на Общо събрание от 24.01.13г.
Видно от протокола за провеждането му, на него са присъствали Ю. И. Т., Н. В. Д., М. З. К., Р. Х. М. и З. С. А., избрани са управител и контрольор на ЕС /Ю. Т. и Н. Д./ и е приет Правилник за вътрешния ред.
Няма спор, че цитираните по-горе шест обекта, отразени и в Книгата на собствениците, заведена на 31.03.13г. за ЕС на процесния адрес, са както следва: каб. №.101 на [фирма], кабинет №.102 на [фирма], кабинети №.103, 104, 105 и 109 на Г. [фирма], както и че същите са закупени с договори от 29.12.2001г. съответно от З. С. А., действаща като ЕТ с фирма „Индивидуална практика за първична медицинска помощ – лекарски кабинет – д-р З. А.”, Н. В. Д., действаща като ЕТ с фирма „Индивидуална практика за първична медицинска помощ – лекарски кабинет – д-р Н. Д.” и „Групова практика на първична медицинска помощ [фирма], представлявано от д-р Ю. Т..
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, процесната сграда е била изградена и функционирала до приватизацията й като поликлиника. Функционално тя е проектирана и изпълнена интегрирано, като отделните блокове са групирани около един затворен вътрешен двор и един полуотворен в северозападната част на сградата. Основната вертикална комуникация се осъществява от три стълбищни клетки и една асансьорна група. Понастоящем с оглед промените в собствеността и функционално обособяване на различни медицински практики, активно се ползват няколко входа.
Към момента няма обособяване на самостоятелни функционални блокове в сградата, а частите й са функционално свързани /технически е възможно извършване на разделяве на сградата на три блока (с използване на съществуващите стълбища) и на повече от 3 части (със съответно изпълнение на вертикална комуникация и допълнително изграждане на стълбищни клетки - в тялото на сградата със съответно пробиване на отвори в подовите конструкции или като пристрояване)/. Едностранен коридор, опасващ вътрешния двор на сградата, се повтаря на всички етажи и осъществява функционалната връзка на отделните обекти и собствености с елементите на вертикалната комуникация.
Наличните три стълбища са изградени при първоначалното изпълнение на сградата по противопожарни изисквания за осигуряване на евакуацията й.
Понастоящем сградата има 6 входа /основен - от североизток, свързан с главното стълбище и асансьорната група; вход за ренгенови кабинети в полуподземния етаж – от югоизток, вход към медицинските практики по етажите от югоизток; два входа от северозападния стопански двор; вход към бивша детска консултация и бивша детска поликлиника по югоизточния фронт на първи етаж/.
П. помещения се намират в зоната на бившата детска поликлиника и детска консултация, която е донякъде функционално обособена.
Осигуряването на достъп до тях през входа за бившата детска поликлиника е безпроблемно – тъй като е необходимо единствено да се възстанови функцията на фоайето и ветробрана, които към настоящия момент са обособени като самостоятелно помещение с външен достъп /входът е преграден без строителни книжа с лека ограда и се ползва за търговска дейност/. Още по основния проект останалите входове /основен и от югоизток/ са обслужвали детския сектор и поради спецификата му организацията му е била така проектирана, че сектора да функционира обособено без конфликти с комуникацията на останалите части на сградата.
Видно от проекта на сградата, обектите на ответниците са достъпни през общите части на сградата - в това число се обслужват от коридор, който ги свързва с останалата част на сградата и другите кабинети, и чрез който ползват за достъп /понастоящем единствен – тъй като самостоятелният вход на детската поликлиника е преграден и не може реално да се използва/ останалите входове.
Съгласно чл.8 ал.2 З. когато сградата е с повече от един вход, управлението може да се осъществява във всеки отделен вход.
Описаното по-горе решение на ОС от 24.02.13г. на практика съставлява такова за отделяне на нова етажна собственост по критерий вход. Разпоредбата на чл.8 ал.2 З. намира приложение, обаче, когато в сграда с множество самостоятелни обекти съществуват два и повече входове, всеки от които осигурява достъп само до част от самостоятелните обекти. Тъй като тази обща част осигурява достъп и обслужва само част от самостоятелните обекти, това е основание управлението й да се извършва от самостоятелна етажна собственост, учредена от собствениците на обектите в сградата, които тя обслужва. В случая горното условие не е налице. П. кабинети не са отделени от останалите обекти на сградата по начин, който ги прави наистина самостоятелни - без никаква свързаност с обектите около останалите входове и като изключва общото ползване - наред с тези други обекти - на съответни общи части /напр. коридори, фоайета, асансьори и др./, различни от стени, покрив, терен и др. подобни. Действително е налице вход /бивш вход за детската поликлиника/, който от техническа гледна точка свързва пряко групата от кабинетите от отделената ЕС с външната за сградата среда – като осигурява влизане от последната направо до кабинетите. От друга страна, обаче, този вход не дава достъп само до тези кабинети /а и до всички останали - посредством съществуващите коридори, опасващи цялата сграда и осъществяващи връзката между отделните й блокове и с вертикалните съоръжения/, като същевременно до тях е налице и безпрепятствен достъп от всички останали входове на сградата /посредством опасващите я коридори и свързващи части, в това число фоайе/ - които обслужват и другите кабинети в здравното заведение, имат предназначение на евакуационни изходи за цялата сграда, а и дават възможност на лицата, които посещават здравното заведение поради здравословни проблеми, да изберат най-удобния за тях – с оглед състоянието и проблема им и/или евентуалните им затруднения при придвижване и нужда от чужда помощ - вход. Именно тези входове и понастоящем напрактика се ползват за единствен достъп до имотите от отделената ЕС - поради фактическото преграждането и затварянето без строителни книжа на входа /бившия вход за детската поликлиника/, който неоснователно се претендира, че обслужва само тези имоти и съставлява основание за отделяне на етажната собственост. Предвид изложеното и с оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да се приеме, че в случая не са налице предпоставките на чл.8 ал.2 З., респективно че решението от 24.02.13г. за отделяне на етажна собственост е взето в противоречие с императивната разпоредба на чл.8 ал.2 З.. Като такова то е нищожно на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД. Предявеният иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД за прогласяване на нищожността му е основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК на касатора се дължат направените пред всички инстанции разноски за платен адвокатски хонорар и държавни такси в общ размер на 965,99лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №.312/10.06.15 по г.д. №.296/15 на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение №.208/27.02.15 по г.д.№.807/14 на Районен съд Велико Търново.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение от 24.01.13 за избор на управител и контрольор и приемане на Правилник за вътрешния ред на вписана с регистрационна карта №.552/31.01.13г. в публичния регистър на [община] етажна собственост на адрес [населено място], [улица].21, по предявения от на [фирма] срещу Ю. И. Т., Н. В. Д., М. З. К., Р. Х. М. и З. С. А. иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ю. И. Т., Н. В. Д., М. З. К., Р. Х. М. и З. С. А. да заплатят на [фирма] 965,99лв. /деветстотин шестдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ:
|