О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №105 София, 18.06.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 1606 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 2762 от 13.02.2019 г. на В. Г. П., подадена чрез адв. Л. К., против определение № 4009/21.12.2018 г. по ч.гр.д. 5445 по описа за 2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5429 от 13.08.2018 г. по гр.д. № 11436 по описа за 2016 г. на Софийски градски съд в частта с характер на определение, с което е прекратено производството по делото по исковете с правна квалификация чл.124, ал.1, предл.3 ГПК за установяване, че Столична община и „БКС-Витоша“ ЕАД не са собственици на сградите с идентификатор **** и **** и на правото на строеж за тях, както и по иска с правна квалификация чл.26, ал.2, предл. първо ЗЗД за установяване нищожността поради невъзможен предмет на договор за замяна от 25.08.2004 г., сключен между „БКС-Витоша“ ЕАД и Столична община. Жалбоподателят счита, че атакуваното определение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, иска се отмяна и произнасяне по същество на претенциите. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. В срока по чл.276, ал.1 вр. чл.62, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата Столична община, подаден чрез юрисконсулт Н. Б., в който се оспорва подадената жалба като неоснователна и се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Уведомена по реда на чл.50, ал.2 ГПК насрещната страна „БКС-Витоша“ ЕАД не е изразила становище. Настоящият състав намира, че частна касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 вр. чл.62, ал.2 ГПК, от правнолегитимирана страна с интерес да обжалва въззивно определение, с което е потвърдено първостепенно решение в частта, която има характер на определение, за прекратяване на производството по исковете с правна квалификация чл.124, ал.1, предл.3 ГПК за установяване, че Столична община и „БКС-Витоша“ ЕАД не са собственици на сградите с идентификатор **** и **** и на правото на строеж за тях, както и по иска с правна квалификация чл.26, ал.2, предл. първо ЗЗД за установяване нищожността поради невъзможен предмет на договор за замяна от 25.08.2004 г., сключен между „БКС-Витоша“ ЕАД и Столична община като недопустимо. За да прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното: При постановяване на атакуваното определение въззивният съд е приел, че прекратяването на производството по предявените отрицателни установителни искове за собственост е съобразено с разясненията на закона, дадени с Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Посочил е, че правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска се определя от твърденията на ищеца за притежавано от него право, различно от спорното материално право върху същия обект, чието съществуване е несъвместимо с отричаното право на ответника – предмет на делото или възникването или упражняването на правото на ищеца би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна. И тъй като съществуването на защитимото самостоятелно право на ищеца обуславя наличието на правен интерес за водене на делото, той трябва да докаже действителното съществуване на свое защитимо право, а в случай, че не стори това, производство се прекратява. В. Г. П. е обосновал предявяването на отрицателните установителни искове с твърдението, че е станал собственик на построените в имота сгради по приращение на основание чл. 92 ЗС, но при преценка на събраните доказателства съдът е счел, че ищецът не е доказал придобивния си способ, като е изложил подробни съображения защо намира, че правото на собственост върху постройките не е възникнало в полза на ищеца. Въззивната инстанция е достигнала до извод, че след като не се е легитимирал като собственик на процесните сгради на твърдяното основание по чл.92 ЗЗД, ищецът няма правен интерес от предявяването на отрицателни установителни искове срещу ответниците Столична община и „БКС Витоша“ ЕООД и е прекратил производството по делото. Със заключението, че липсва накърнено право, чийто носител да е ищецът, Софийски апелативен съд е приел и че той не разполага с правен интерес от установяване на нищожност на сключен между Столична община и „БКС – Витоша“ ЕАД договор за замяна на недвижими имоти от 25.08.2004 г. В допълнение е посочено, че твърдението, че „БКС – Витоша“ ЕАД не е собственик на заменените от него имоти не може да обуслови нищожност на сключения договор за замяна, предвид трайно възприетото становище в практиката, че липсата на вещно-правен ефект на договора не опорочава облигаторното му действие. Налице е основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото въпросът поставен от касатора и уточнен от настоящия състав на Върховния касационен съд – относно допустимостта на отрицателния установителен иск, обусловена от наличие на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка, следва да бъде проверен за съответствие на даденото от въззивния съд разрешение с Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. по тълк. д. № 8/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС. С последното се приема, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, при което и доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Тази постановка обаче е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т.е. предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация - въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. В този смисъл - решение № 13 от 12.03.2016г. по гр. д. № 3637/2015г., ІІ г.о., ВКС, решение № 52/19.06.2018 г. по гр.д. № 2154/2017 г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 68 от 24.07.2018 г. по гр.д. № 2767/2017 г. по описа на ВКС, II г.о. В разглеждания случай в противоречие с цитираната практика въззивният съд е приел, че след като В. Г. П. не е доказал правото си на собственост върху процесните имоти, за него липсва правен интерес от водене на отрицателни установителни искове. Доказването, че спорното право му принадлежи, т.е. че е придобил собствеността върху процесните имоти на основание чл. 92 ЗС съгласно заявеното в исковата молба и уточненията към нея, е въпрос не на процесуалноправна, а на материалноправна легитимация. От твърденията в исковата молба и данните по делото следва, че ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи наличие на правен интерес от водене на отрицателния установителен иск, съгласно цитираното тълкувателно решение, поддържа, че е собственик на процесния имот и съгласно диспозитивното начало в гражданския процес е определил обема и интензитета на търсената защита като се е ограничил до отричане със сила на пресъдено нещо правото на ответника. Изложените от въззивния съд съображения относно липсата на правен интерес касаят съществото на правния спор и основателността на претенцията на ищеца, основана на чл.92 ЗС. Като е приел, че В. Г. П. няма правен интерес от предявяване на процесните отрицателни установителни искове за собственост, поради обстоятелството, че не доказва да е титуляр на вещното право на собственост върху същите обекти, въззивният съд е потвърдил неправилно определение за прекратяване на производството по делото, което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по същество. По отношение на иска с правно основание чл.26, ал.2, предл. първо ЗЗД за установяване нищожността поради невъзможен предмет на договор за замяна от 25.08.2004 г., сключен между „БКС-Витоша“ ЕАД и Столична община важат съображенията относно материално-правната легитимация на ищеца. Доколкото съдът е приел, че произнасянето по този иск е обусловено от установяването на противопоставимо право на собственост върху сградите от ищеца, то е налице спор по същество за материално право предвид отричането на правата, с които се разпореждат ответниците. Освен това въпросите относно вещно-облигационното действие на договора се отнасят отново към основателността на претенцията, а не към допустимостта ѝ. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4009 от 21.12.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 5445 по описа за 2018 г. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 4009 от 21.12.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 5445 по описа за 2018 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 5429 от 13.08.2018 г. по гр.д. № 11436 по описа за 2016 г. на Софийски градски съд в частта с характер на определение, с което е прекратено производството по делото по исковете с правна квалификация чл.124, ал.1, предл.3 ГПК за установяване, че Столична община и „БКС-Витоша“ ЕАД не са собственици на сградите с идентификатор **** и **** и на правото на строеж за тях, както и по иска с правна квалификация чл.26, ал.2, предл. първо ЗЗД за установяване нищожността поради невъзможен предмет на договор за замяна от 25.08.2004 г., сключен между „БКС-Витоша“ ЕАД и Столична община ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне по същество на претенциите с правно основание чл.124, ал.1, предл.3 ГПК и чл.26, ал.2, предл. първо ЗЗД. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: