3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 157 гр. София, 02.03.2018 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 432 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 4238 от 28.12.2017г., постановено по ч.гр.д. № 6487 / 2017г. от Апелативен съд - София, с което е потвърдено определение от 10.11.2017г. по т.д. № 736/2017г. на СГС, ТО, VI-15 състав, с което съдът е прекратил производството по делото като недопустимо, поради съществуващ специален ред по ДОПК за възстановяване на държавна такса, събрана от ищеца /дружеството жалбоподател/ на основание чл.35а ЗЕВИ, с оглед обявената противоконституционност на разпоредбите на чл.35а, чл.35б и чл.35в ЗЕВИ с решение от м.юли 2014г. на КС. Жалбоподателят намира атакуваното определение за неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че таксата по чл.35а, ал.1 ЗЕВИ не е такса по смисъла на ЗДТ, тъй като ЗЕВИ не предвижда предоставяне на услуга или каквато и да било престация срещу заплащане на „таксата” по чл.35а ЗЕВИ, поради което и разпоредбите на чл.35а-чл.35в ЗЕВИ са обявени за противоконституционни. Няма и не се твърди в исковата молба да има развило се административно производство по ЗТД или по друг закон, което да е завършило с издаване на индивидуален административен акт, от отмяната на който да се търпят вреди. Поддържа се, че вземанията за недължимо платени или надвнесени в полза на бюджета суми имат частноправен характер. Административните съдилища разглеждат единствено искове при деликт с определени специфики, какъвто не е настоящия иск, който се основава на института на неоснователно обогатяване, поради което претенцията е гражданскоправна. Счита, че искът не може да се разгледа по реда на чл.203 и сл. АПК вр. ЗОДОВ., предпоставките за който са: наличие на отменен административен акт (респективно прогласен за нищожен) и / или незаконосъобразно действие или бездействие; претендирана вреда и наличие на причинна връзка между вредата и отменения акт, респ. неправомерното действие / бездействие. Приема се, че за да е налице бездействие на административен орган, следва да съществува задължение за извършване на действие, пряко произтичащо от законова норма. В случая, описаните в исковата молба обстоятелства не покриват нито един от фактическите състави на ЗОДОВ: не е отменен административен акт, а искът се основава на обявени за противоконституционни разпоредби на нормативен акт; не се касае до изпълнение / неизпълнение на нормативно задължение на администрацията. Заявява, че в случая се касае за едно извъндоговорно гражданско правоотношение. С петитума на исковата молба не се цели съдът с решението си да издаде, измени или отмени административен акт, а възпрепятстване на неоснователно обогатяване без основание за чужда сметка. Ответникът по частната жалба, Държавата, чрез министъра на финансите, поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касация, съответно че жалбата е неоснователна, по съображения, подробно изложени в депозирания отговор. Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК . Апелативният съд е приел, че претендираната за възстановяване държавна такса е платена в изпълнение на публичноправно задължение, което я определя като претенция за публично вземане с оглед разпоредбата на чл.162, ал.2, т.3 ДОПК, която претенция не подлежи на разглеждане по общия исков ред, а по специалния, регламентиран в ДОПК. Изложил е съображения, че наличието на специален административен ред за връщане на недължимо заплатени суми, придобили характер на публично държавно вземане, изключва наличието на процесуална възможност за защита на страната по общия исков ред чрез предявяване на искови претенции, основаващи се на неоснователно обогатяване– чл.55-59 ЗЗД, вкл. по съображения, черпени, както от дерогиращото общия закон действие на специалния закон, така и поради презюмирането от самия законодател отсъствие на правен интерес за правоимащия, който в разглежданата хипотеза, при евентуално недължимо платено публично задължение, би получил възстановяване на сумите по облекчен административен ред, предвиден с нормите на ДОПК. В приложеното изложение на касационните основания по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси: „ 1/ В случай, в който разпоредбите, които уреждат дължимостта и механизма по внасяне на такса, са били обявени за противоконституционни от КС на РБ, по реда на АПК ли следва да се претендира връщането на таксата, при положение, че не е налице индивидуален административен акт, който да е обявен за незаконосъобразен?; 2/ По кой ред следва да се разгледа претенция срещу държавата за връщане на заплатена такса, основанието за което е отпаднало, поради обявяване на законовите разпоредби, които я уреждат, за противоконституционни – по общия исков ред от гражданските съдилища или от административните съдилища?; 3/ По кой ред следва да се разгледа претенцията срещу държавата за неоснователно обогатяване, произтичаща от неоснователно задържане на заплатена такса по чл.35а, ал.1 ЗЕВИ, основанието за която е отпаднало, поради обявяването на законовите разпоредби, които я уреждат, за противоконситтуционни – по общия исков ред от гражданските съдилища или от административните съдилища? Поддържа се наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По отношение на първите два въпроса не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са общо формулирани. Третия въпрос е обуславящ за изхода на спора и покрива допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното определение е постановено в разрез с дадения отговор на въпроса във формирана по реда на чл.274, ал.3 ГПК практика на ВКС – определение № 634 / 12.12.2017г. по ч.т.д. № 2496/ 2017г. на I ТО на ВКС и определение № 86/ 31.01.2018г. по ч.т.д. № 3001/2017г. на II ТО на ВКС. В последното е прието, че исковете на производители на електрическа енергия срещу Държавата, за връщане на заплатени, на основание чл.35а ал.1 ЗЕВИ, държавни такси за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, предвид обявяването на нормата за противоконституционна, подлежат на разглеждане по правилата на неоснователното обогатяване и по общия съдопроизводствен ред, пред граждански съд. С оглед изложеното, по отношение на обжалваното определение следва да бъде допуснат касационния контрол, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по третия въпрос. Настоящият състав на ВКС, напълно споделя изложените съображения и даденото разрешение в цитираната практика по въпроса, поради което атакуваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4238 от 28.12.2017г., постановено по ч.гр.д. № 6487 / 2017г. от Апелативен съд - София. ОТМЕНЯ определение № 4238 от 28.12.2017г., постановено по ч.гр.д. № 6487 / 2017г. от Апелативен съд - София. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.