6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 236
София, 03.10.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2972 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Б. С. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 06.01.2014г. по в.гр.д.№2712/2013г., с което е обезсилено решение №573 от 23.07.2013г., постановено по гр.д.№123/2013г. по описа на Районен съд-Карлово и е прекратено производството по предявения от Ц. Б. С. иск за определяне на основание чл.64 ЗС на терен, необходим за ползване на собствената й сезонна постройка със застроена площ от 23 кв.м., от собствения на Г. Е. Н.-Ш. имот, в който се намира сградата, представляващ земеделска земя-посевна площ от 3.527 дка в м.”Л.”, землището на [населено място], [община], съставляващ имот №046026 по КВС.
С определение №406/19.06.2014г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса ползва ли се със сила на пресъдено нещо решение, постановено по реда на чл.108 ЗС по отношение на дворно място и за онази част, която собственикът на постройка има право да ползва по смисъла на чл.64 ЗС, ако в производството между страните не е съществувал спор за принадлежността на правото на собственост върху постройката, тя е била изключена от спорния предмет, поради което и наведените от собственика на постройката доводи за наличие на основание за осъществяване на фактическа власт върху част от дворното място, свързани с определяне на площта по чл.64 ЗС, не са били разгледани от съда.
К. поддържа,че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд неправилно е приел, че въпросът за ползването на терена е бил разрешен със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по гр.д.№302/2007г. на Карловския районен съд. Твърди, че доколкото в това производство, касаещо собствеността и владението на процесния недвижим имот, са били направени всички възражения, свързани с принадлежността на правото на собственост върху сградата и необходимостта да бъде определена прилежащата й площ по смисъла на чл.64 ЗС, но произнасяне на съда по този въпрос няма и дори съдът в мотивите към решението изрично е посочил, че суперфициарният собственик може да защити правото си да ползва част от терена по чл.64 ЗС по исков ред, отказвайки да се произнесе по направеното в това производство възражение. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Г. Е. Н.-Ш. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Ц. Б. С. е предявила срещу Г. Е. Н.-Ш. иск за определяне на площ за ползване от южната част на собствения на Г. Е. Н.-Ш. имот №046026 по КВС в землището на [населено място], местност “Л.”, която да ползва за достъп и обслужване на собствената си сезонна постройка.
В обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е недопустим, тъй като спорът между страните за ползването на имот №046026 е разрешен със сила на пресъдено нещо-с влязло в сила решение, постановено по гр.д.№302/2007г. по описа на Районен съд-Карлово е уважен предявеният от Г. Е. Н.-Ш. иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на процесния имот №046026 и Ц. Б. С., Г. Т. Ц. и Г. С. Г. са осъдени да й предадат владението и ползването на южната част от имота с площ от 2127кв.м., които части са индивидуализирани съобразно скица към заключението на вещото лице. Изложени са съображения, че във въззивното производство по предявения по реда на чл.108 ЗС иск С. е поддържала, че е собственик на сезонната постройка в южната част на имота на основанието, което навежда и в настоящето производство и е претендирала определяне на сервитутна ивица за обслужването й, като въззивният съд в постановеното на 03.10.2012г. по в.гр.д.№2181/2010г. решение е приел, че сезонната постройка не е обект на предявения иск за собственост, който касае единствено земята, поради което не подлежи на изследване въпроса за собствеността върху постройката, както и дали е налице правно основание на осъществяваното от Ц. С. съвместно с Г. Ц. и Г. Г. ползване на южната част от имота във връзка с това възражение.
Изложени са съображения, че правото по чл.64 ЗС да ползва прилежащата към сградата част от терена суперфициарният собственик може да защити по исков ред или чрез възражение по предявен срещу него иск по чл.108 ЗС по отношение на имота, като е длъжен да изчерпи всичките си възражения, включително касаещите наличието на правно основание за упражняване на фактическа власт върху имота или част от него, или в случай, че като суперфициарен собственик притежава правото да ползва терен, необходим за използване на сградата му, с което да осуети уважаването на ревадникационната претенция спрямо този терен, което възражение е от категорията на правоизключващите. Прието е, че незаявените твърдения, доводи и възражения се прекрудират от силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважен искът с правно основание чл.108 ЗС, като силата на пресъдено нещо обхваща всички елементи от фактическия състав на спорното право, включително обекта на собствеността. По отношение на обективните предели на силата на пресъдено нещо е прието, че обхващат всяка част от имота, индивидуализиран в диспозитива на решението, включително и застроената част от терена и прилежащия за обслужване на сградата такъв, след като не е изключен изрично с решението и при това положение незаявените обстоятелства относно наличието на противопоставимо на собственика правно основание за ответника да ползва част от имота се преклудират със силата на пресъдено нещо.
В конкретния случай е прието, че настоящият ищец С. като ответник в производството по иска по чл.108 ЗС, наред с останалите ответници, е заявила възражение за суперфициарна собственост върху сградата в южната част на имота и определяне на сервитутна ивица за обслужването й, основаващо се на твърдения за факти, идентични с тези, на които се основава и настоящата й претенция, която не касае новонастъпили такива след приключване на устните състезания пред последната инстанция, разгледала спора по чл.108 ЗС, което възражение въззивния съд в мотивите на решението си по приложеното гр.д.№2181/2010г. е приел за неотносимо към предмета на спора, касаещ единствено земята, но не и сградите върху нея и не е обсъждал същото по същество. Изложени са обаче съображения, че доколкото мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо, източникът на каквато е диспозитивът, а същият по отношение на С. касае цялата южна част с площ от 2127кв.м. от имота, включваща и находящата се в нея постройка, съответно и прилежащия й терен, то повдигнатия понастоящем правен спор между страните относно ползването на терена е разрешен със сила на пресъдено нещо, поради което и съгласно чл.299 ГПК е недопустимо пререшаването му.
За да се произнесе по поставения по делото въпрос, по който е допуснато касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, настоящият състав приема следното:
В решение №463/20.11.2011г. по гр.д.№109/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че с уважаването на иска по чл.108 ЗС съдът установява вещното право на собственост на ищеца на посоченото от него придобивно основание, упражняване на фактическа власт върху същата вещ /владение или държане/ от ответника и липса на основание за това. Прието е, че силата на пресъдено нещо се формира към момента на устните състезания пред последната инстанция по същество съгласно ГПК от 1952г./отм./, съответно към датата на приключване на съдебното дирене при действието на ГПК от 2007г. По приключилото дело ответната страна следва да изчерпи всичките си оспорвания против основанията, на които ищецът основава вещното си право, съответно да заяви своите придобивни основания, като изключващи тези на ищеца; да изчерпи възраженията си срещу твърдението, че упражнява фактическата власт върху вещта или да предяви фактически твърдения и доводи за правното основание на владението/държането, като незаявените твърдения, доводи и възражения се преклудират. Прието е, че казаното се отнася до целия предмет на съдебното решение и силата на пресъдено нещо обхваща както цялата вещ, обект на ревандикация, така и всяка отделна част от нея, а когато искът по чл.108 ЗС касае земя /част от земната кора, индивидуализирана с граници/, тогава обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат всяка частица от терена, включена в индивидуализираната по съдебното решение площ. При това положение е прието, че ако ответникът по ревадникационния иск ползва терена под постройката, съответно прилежаща част от нея към датата на формиране на силата на пресъдено нещо на друго правно основание, то за тази част от земната повърхност ще липсва пасивна легитимация по иска и ако такива обстоятелства са съществували, то е трябвало своевременно да бъдат заявени, за да не бъдат преклудирани от силата на пресъдено нещо, която се формира относно целия обект.
Така изразеното по реда на чл.290 ГПК становище се споделя от настоящия състав. В настоящия случай обаче така даденото разрешение не може да намери приложение, като съображенията за това са следните:
Както е прието в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №463/20.11.2011г. по гр.д.№109/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО, а и в обжалваното въззивно решение, преклудират се незаявените в производството по предявения ревадникационен иск твърдения за притежавани от ответника по този иск права, както и правни доводи и възражения, свързани с тях. В настоящия случай обаче твърденията за наличие на право на собственост върху постройката и свързани с тях доводи за необходимостта в производството по предявения по реда на чл.108 ЗС иск да бъде определена прилежащата към постройката част от терена, необходима за нейното обслужване и възраженията срещу правото на собственика на терена да ползва тази част, са своевременно наведени в производството по гр.д.№245/21.05.2010г. по описа на Карловския районен съд и не могат да се приемат за преклудирани. По същите обаче съдът в производството по чл.108 ЗС не се е произнесъл, като е приел, че не се включват в спорния предмет, доколкото и правото на собственост върху постройката е извън предмета на спора. Формиран е следователно извод, че и самите възражения срещу правото на собственика да ползва частта от терена, необходима за използването на постройката според нейното предназначение, както и искането тази част да бъде определена в производството по предявения по реда на чл.108 ЗС иск, също не са преклудирани, т.е. по отношение на тях сила на пресъдено нещо не се формира. Волята е изразена от Пловдивския окръжен съд по категоричен начин в постановеното по гр.д.№2181/2010г. решение.
Поради това с оглед спецификата на настоящия случай по поставения въпрос следва да се приеме, че съдебното решение, постановено по предявения по реда на чл.108 ЗС иск се ползва със сила на пресъдено нещо само по отношение на спорния предмет, по който съдът се е произнесъл. Ако съдът е изключил част от въведените от страните доводи по съображения, че не засягат спорния предмет, страните могат да заявят в друго производство правата, които тези доводи касаят. По отношение на надлежно заявените възражения преклузия не настъпва. В хипотеза, при която в производство за предаване владението върху терена по реда на чл.108 ЗС между страните не е съществувал спор за принадлежността на правото на собственост върху постройката, тя е била изключена от спорния предмет, поради което и своевременно наведените от претендиращия правото на собственост върху постройката доводи, свързани с определянето на площта по чл.64 ЗС не са били разгледани от съда, правото да се иска определяне на тази площ в последващо исково производство не е преклудирано.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно.
Неправилно съдът е приел, че е налице искане за пререшаване на спор за определяне на частта от терена, която по смисъла на чл.64 ЗС е необходима за използването на постройката според нейното предназдначение, след като в постановеното по гр.д.№2181/2010г. въззивно решение на Пловдивския окръжен съд липсва произнасяне по същото и то при наличие на изложени съображения, че този спор не е включен в предмета на делото. След като по делото е безспорно установено, че твърденията за притежаване на право на собственост върху постройката и искането за определяне на прилежащата й площ са своевременно заявени в производството по гр.д.№2181/2010г., неправилно същите са квалифицирани в обжалваното решение като незаявени, а оттам и като преклудирани. Предявеният от Ц. Б. С. иск е допустим. По реда на чл.293, ал.1 ГПК постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено, като на основание чл.293, ал.3 ГПК делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне по същество по надлежно заявената претенция за определяне на частта от имот №046026 по КВС на [населено място], необходима за използването на постройката, на която Ц. Б. С. твърди, че е собственик, според предназначението й.
Разноските за производството следва да бъдат присъдени от въззивния съд с оглед окончателния изход от спора.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 06.01.2014г. по гр.д.№2712/2013г.
ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Председател:
Членове:
|