Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * реквизит на запис на заповед * каузално правоотношение * запис на заповед с падеж на предявяване и на определена дата


Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
гр. София, 14.04.2020


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на трети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
с участието на секретаря Ангел Йорданов , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 352/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ БВА и сие „ ООД против решение № 296/01.11.2018 г. по т.д.№ 497/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 337/05.07.2018 г. по т.д.№ 352/2017 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е отхвърлен предявения от касатора против Х. Д. Р. иск , за признаване за установено в отношенията между страните, че „БВА и сие „ ООД има вземане към ответника Х. Р., в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва върху същата сума от 07.08.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание запис на заповед от 07.05.2006 г., за което вземане кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № 1543/08.08.201 по ч.гр.д.№ 2309/2017 г. по описа на Районен съд – Казанлък. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Намира, че изводите на съда са в противоречие със съдържанието на записа на заповед, досежно приетата недействителност на менителничния ефект, на основание чл.486 ал.2 ТЗ, поради определяне падежа на задължението в противоречие с чл.486 ал.1 ТЗ. Оспорва и извода на съда за недействителност на ефекта, като издаден в нарушение на чл. 535 т.2 ТЗ, тъй като съдържа условие за плащането по ценната книга.
Ответната страна - Х. Р. – оспорва касационната жалба . Поддържа като правилен извода на съда за отречена от съдържанието на ценната книга безусловност на плащането по същата, в противоречие с чл. 535 т.2 от ТЗ. Поддържа и довода за липса на задължителен реквизит на ценната книга – еднозначно определен падеж - чл.535 т.3 ТЗ, поради което същата е недействителна, на основание чл. 537 вр. с чл.486 ал.2 ТЗ , с оглед уговорените едновременно падеж на конкретна дата и на предявяване – чл. 486 ал.1 т.1 и т.4 ТЗ.
С определение № 531/ 25.11.2019 г. касационното обжалване е допуснато по въпроса : Кога би бил налице задължителния реквизит по чл.535 т.2 ТЗ на запис на заповед – безусловно обещание за плащане ? , обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК с т.2 от ТР № 1/2005 г. по тълк.дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС и т.4д от ТР № 4/18.06. 2014 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение,с оглед правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК , съобразно доводите и възраженията на страните , за да се произнесе съобрази следното :
Предявен е иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК, за установяване вземане на ищеца „БВА и сие„ ООД спрямо ответника Х. Р., на основание запис на заповед от 07.05.2006 г. , в размер на 50 000 лева. Ответникът е оспорвал записа на заповед досежно автентичност на подписа си на издател, което оспорване е останало недоказано с приетата по делото съдебно-графологична експертиза. Противопоставил е и довод за недействителност на ценната книга, предвид наличието на падеж, определен по два начина – на определена дата / чл.486 ал.1 т.4 ТЗ / и на предявяване / чл.486 ал.1 т.1 ТЗ /, на основание чл.486 ал.2 вр. с чл. 537 и чл.535 т.3 ТЗ. В хода на производството се позовава и на недействителност, поради липса на съдържащо се в ценната книга безусловно обещание за плащане, доколкото след подписа на издател е изписан текст : „ Правата по настоящия ще се претендират при нарушение на договореностите между страните „. Ответникът оспорва да е задължен към ищеца с претендираната сума, като акцентира на непосочена от последния каузална причина за издаването на записа на заповед . Последващо заявява, че с поемателя СД „БВА, А. и сие„ , чийто правоприемник се явява ищеца, е бил единствено в трудово правоотношение, но не конкретизира каузалната причина за издаване на записа на заповед с обезпечителна за вземането на това основание функция, нито такова изявление е направил ищеца.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен, въззивният съд е споделил решаващите изводи на първоинстанционния, че се касае за падеж, определен по два начина , в противоречие с чл.486 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.537 ТЗ, доколкото е посочено дължимо плащане „ на падежа 30.12.2016 г. или при поискване и след тази дата„. Предвид това е прието,че записа на заповед не съдържа задължителен реквизит, съгласно чл.535 т.3 ТЗ и това го прави недействителен. Споделил е и извода, че записа на заповед не съдържа безусловно обещание да се плати, както предвид липса в текста на ценната книга на такова словосъчетание – „ безусловно се задължавам да заплатя„, така и предвид посочването на условие - текста след подписа на издател, със съдържанието : „ Правата по настоящия ще се претендират при нарушение на договореностите между страните„. Така се оказва липсващ и втори задължителен реквизит на ценната книга – по чл.535 т.2 ТЗ.
По правния въпрос:
Отговор на същия е даден в тълкувателната съдебна практика, обосновала допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В т.2 на ТР № 1/2005 г. по тълк.дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС е прието, че изразите „ безусловно обещавам „ , „ безусловно се задължавам „ или друг равнозначен израз не са абсолютно условие за действителност на записа на заповед, стига в същия да не е обективирано условие за пораждане действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума. В доразвитие на разбирането за „условие „ за пораждане действие задължението за плащане в ценната книга , с т.4д от ТР № 4/2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието , че добавката относно наличието на каузално правоотношение между страните опорочава ценната книга до степен на недействителност с а м о а к о отрича безусловния характер на поетото задължение. Ако не засяга задължителните й реквизити добавката не опорочава формата й и следва да се счита ненаписана . Видно от мотивите на Тълкувателното решение, касае се за хипотеза, в която менителничното задължение е упоменато като произтичащо от неизпълнение на задължение по каузална сделка, доколкото изрично е посочено , че записа на заповед обичайно се издава именно с обезпечителна функция, като средство за обезпечаване на парични задължения, произтичащи от сключени договори . В този смисъл ОСГТК е приело, че приемане на противното би обезсмислило утвърдилата се в практиката функция на записа на заповед. Прието е,че отбелязване , при което е посочено, че менителничният ефект е породен от конкретно каузално правоотношение, е от значение при доказването на иска по чл.422 ГПК, при възражение на издателя срещу вземането, претендирано на основание записа на заповед. Следва да се съобрази и формиралата се съдебна практика за обвързаността между падежа на задължението по каузалното правоотношение и това по записа на заповед, съгласно която / решение № 108/22.07.2014 год. по т.д.№ 2418/2013 год., реш.№ 171 /11.11.2014 год. по т.д.№ 2913/2013 год. на І т.о., реш.№ 249/02.02.2015 г. по т.д.№ 4224/ 2013 г. , всички на състави на І т.о. на ВКС / в производство по реда на чл.422 ал.1 ГПК вземането ще се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение, на основание записа на заповед, ако е изискуемо към падежа на ценната книга, при условие, че е предварително доказана обезпечителна функция на същата по отношение конкретно задължение по каузалното правоотношение между издателя и поемателя, За вземания, които не са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга. Ако менителничният ефект обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя, то за реализиране вземане по записа на заповед следва да е налице кореспондиращо задължение по каузалното правоотношение, изискуемо към същия момент. В противен случай би се постигнало неоснователно предварително реализиране на обезпечителната функция на записа на заповед.
Следователно: Под условие за плащането в ценната книга , опорочаващо действителността й, следва да се разбира упоменаването на бъдещо несигурно събитие – условие по смисъла на чл.25 ЗЗД , от което / сбъдването или несбъдването му / е обусловено изпълнението на платеца – издател. С оглед утвърдилата се обезпечителна функция на записа на заповед и съдебната практика по реализирането й в производство по чл.410 и сл. ГПК, не е налице такова условие, когато ценната книга упоменава тази обезпечителна функция по отношение изпълнението на договорно задължение, т.е. чрез използването й се замества липсата на доброволно изпълнение на договорно задължение, стига основанието и изискуемостта на същото да следват от съдържанието на каузалното правоотношение и да са налице към падежа по записа на заповед, в съответствие с това съдържание – обстоятелства установими при оспорване в производството по чл.422 ГПК.
По основателността на касационната жалба :
С оглед отговора на правния въпрос решаващият извод на въззивния съд, за визирано в съдържанието на ценната книга условие за плащането, не може да бъде споделен. Вписаното след съдържанието на ценната книга съставлява препратка към съществуващо между страните каузално правоотношение, с оглед неизпълнение на изискуемо към датата на падежа задължение на издателя по което, за поемателя ще възникне вземането му, на основание ценната книга. Ценната книга не съдържа уговорката а к о и д о к о л к о т о възникне задължение за плащане на такава сума, тъй като - логично изводимо от визирането на конкретна дата като падеж - за издателя обективно съществува парично задължение в размера на сумата по ценната книга, изискуемо на тази дата, но ценната книга би се реализирала като основание за плащане доколкото не би било извършено доброволно изпълнение на паричното задължение , изискуемо на, респ. и след тази дата . В това именно е коментираната и в ТР № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС обезпечителна функция на записа на заповед, подлежаща на оспорване в производството пи чл.422 ГПК. В аналогичен смисъл са и разрешенията в постановените по реда на чл.290 ГПК решения по т.д.№ 1348/2013 г. и т.д.№ 2724/2014 г. на 1 т.о. на ВКС.
Несъстоятелен е и извода на съда за уговорен падеж по два различни начина. Това би било така, ако за определяне на падежа би било относимо единствено посоченото и съобразено от въззивния съд съдържание – израза „ на падежа 30.12.2016 г. или при поискване и след тази дата „.Ценната книга, обаче, както предходно на посочения израз, така и след същия , но все в текста на менителничния ефект / горе ,вдясно под заглавието и последен параграф преди подписа на издател /, съдържа двукратно безпротиворечиво и ясно посочен падеж на определена дата, посочената и в спорния израз - 30.12.2016 г., при това и с конкретно място на плащането, различно от местоживеенето на издателя. При трикратно материализирана воля на издателя за падеж на определена дата , допуснатото противоречие не може да обоснове неяснота относно падежа , особено след като еднозначно определен падеж на същата дата го и следва, а не само предхожда , но предпоставя тълкуване досежно смисъла на израза „ при поискване и след тази дата „ . В случая не се касае за тълкуване на едностранното волеизявление досежно определяне на падежа, като задължителен реквизит - такъв е ясно и недвусмислено изводим от съдържанието на ценната книга в цялост, а за смисъла на добавеното в спорния израз, поради което не се касае за недопустимо тълкуване, в противоречие с приетото в решение № 96/ 28.07.2017 г. по т.д.№ 1907/2016 г. на 1 т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. В същото изрично се сочи, че при обективирани в менителничния ефект и други изявления, извън задължителното му съдържание, смисълът на същите подлежи на тълкуване, при неяснота и с цел извеждане на действителната воля на издателя, доколкото с тези допълнителни изрази не се оборва безусловния характер на поетото обещание за плащане или не се въвежда определен по друг начин падеж или последователни падежи. Само словосъчетанието „ при поискване и на всяка следваща / в смисъл на следваща падежа / дата „ не удовлетворява допустим според чл.486 ТЗ друг начин на определяне на падежа. При ясно изводим падеж на определена дата, независимо от и извън спорния израз, настоящият състав намира, че последният следва да се възприема не като кумулативно посочен и друг падеж - „ на предявяване„ , а като логично относим към необходимото съдействие на кредитора, за изпълнение задължението на длъжника, при настъпила изискуемост, съобразно иначе ясно определения в ценната книга падеж, обичайно съпроводено с предаването й на длъжника - издател / чл.492 ал.1 ТЗ /. Това тълкуване е логично изводимо от последния параграф на записа на заповед, в който е упоменато конкретно място и трето лице, при което да се извърши плащането на датата 30.12.2016 г., което място е различно от местожителството на платеца и определено изисква съдействието на поемателя за изпълнението от издателя , осъществимо както на датата на която настъпва изискуемостта, така и на всяка следваща, при вече настъпилата изискуемост . Това е смисъла на добавеното „ при поискване и на всяка следваща / падежа / дата „ . Неявяването на поемателя – кредитор на посоченото място за плащане на падежа, доколкото не е въведен изричен довод за противното от ищеца, съответно доказан, не погасява задължението на издателя на менителничния ефект, а единствено го освобождава от последиците на забава, считано от падежа 30.12.2016 година, каквато поначало е недопустимо да се претендира в заповедното производство – т.4 от ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк.дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС и т.4а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно , главният иск се явява основателен и доказан за сума в размер на 50 000 лева, ведно със законна лихва върху главницата считано от 07.08.2017 г. / подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение / до изплащането й , както впрочем е издадена и заповедта за незабавно изпълнение .
С оглед изхода на спора, следва да се присъдят дължимите от ответника, в полза на ищеца, разноски, както следва : 2 200 лева – разноски за заповедното производство, от които 1 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 1000 лева държавна такса, 3 400 лева - дължими разноски за първоинстанционното производство , от които 2 400 лева –заплатено адвокатско възнаграждение и 1000 лева - държавна такса , 2200 лева – разноски за въззивното производство, съгласно депозирания списъка за разноски, от които 1 200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 1000 лева -държавна такса за въззивното обжалване и 2 530 лева - разноски в касационна инстанция, от които 1 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 1030 лева – заплатена държавна такса за касационното обжалване.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА решение № 296/01.11.2018 г. по т.д.№ 497/2018 г. на Пловдивски апелативен съд , с което е потвърдено решение № 337/05.07.2018 г. по т.д.№ 352/2017 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е отхвърлен предявения от „ БВА и сие „ООД против Х. Д. Р. иск , за признаване за установено в отношенията между страните, че „БВА и сие „ ООД има вземане към Х. Д. Р., в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва върху същата сума от 07.08.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание запис на заповед от 07.05.2006 г., за което вземане кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № 1543/08.08.201 по ч.гр.д.№ 2309/2017 г. по описа на Районен съд – Казанлък и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношението между страните, че „БВА и сие „ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Н. Р. „ № 5, съдебен адрес [населено място], ул. „ З. Княжески „ № 73 , ет.1 ап.1 адв. Р. Р. , има вземане от Х. Д. Р., с постоянен адрес [населено място], кв.” Васил Л. „ бл.35 , вх.Е, ет. 4, ап.72, в размер на 50 000 / петдесет хиляди / лева, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 07.08.2017 г. до окончателното й изплащане , на основание запис на заповед от 07.05.2006 г..
ОСЪЖДА Х. Д. Р. да заплати на „БВА и сие „ ООД понесените в заповедното производство разноски от 2 200 лева, от които 1 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 1000 лева държавна такса.
ОСЪЖДА Х. Д. Р. да заплати на „ БВА и сие „ ООД направените в исковото производството разноски, както следва : 3 400 лева – в първоинстанционното, 2 200 лева – във въззивното производство и 2 530 лева – в касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване .


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: