Р Е Ш Е Н И Е № 237/20 г. гр.София, 11.01.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и двадесета година в състав: Председател: БОЙКА СТОИЛОВА Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 1553 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба на „Енерго–Про Продажби“ АД чрез адвокат Л. М. от АК-В.Т. срещу решение № 288/26.02.2020 г. по в.гр.д. № 2416/2019 г. на Окръжен съд Варна в частта, в което е потвърдено решение от 19.11.2019 г. по гр.д. № 11710/2019 г. на Районен съд Варна и е уважен иска на М. К. Ц., като съдружник в ДЗЗД „Буболинка 99“ против „Енерго–Про Продажби“ АД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумата от 7233,80 лева, начислена във фактура от 27.06.2019 г., представляваща сметка за ел.енергия на обект в [населено място], [улица], [жилищен адрес] маг...., коригирана за периода от 13.06.2017 г. до 12.06.2018 г. Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства? Отговор на повдигнатия въпрос се дава в практиката на Върховния касационен съд, формирана с решение по гр.д.№ 3973/2008 г., ІV г.о., решение по гр.д.№ 748/2011 г., ІІ г.о., решение по гр.д.№ 891/2010 г.,І г.о., решение по гр.д.№ 1318/2010 г., ІV г.о. и решение по гр.д.№ 761/2010 г., ІV г.о., в които се приема, че задължението на съда да обсъди всички доводи и събраните по делото доказателства произтича пряко от разпоредбата на чл.121, ал.2 на Конституцията на Република България, съответно чл.5, чл.143, чл.154, чл.235 и чл.236 ГПК. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В допълнение на цитираната съдебна практика на ВКС следва се посочи, че както първоинстанцонният, така и въззивният съд дължат произнасяне в рамките на заявения предмет на делото, поради което при твърдения за доставена на абоната, но незаплатена от него електроенергия, цената на която е била коригирана след констатирано несъответствие с реално отчетената ел.енергия, съдът следва да даде отговор на всички доводи и възражения във връзка с правнорелевантните факти по спора, след което да се произнесе налице ли е основание да бъде уважен иска. В противоречие с цитираната практика на Върховния касационен съд, за задълженията на въззивната инстанция по чл.12 и чл.235 ГПК, съдът не е обсъдил всички доводи във въззивната жалба на ответника за релевантните към спора факти и направеното възражение, че при отмяна на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, абонатът също дължи цената на реално доставеното му количество електроенергия на основание общите правила за продажба, В тази връзка, съдът правилно е приел, че е сезиран с иск по чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено по отношение на ответното дружество, че като потребител на електрическа енергия ищецът не дължи сумата, с която е коригирана сметката му, но необосновано е приел, че липсва основание за начисляване на сумата. Договорните отношения между ответника и неговите абонати се уреждат със Закона за енергетиката /ЗЕ/, Общи условия по договора за доставка и продажба на електроенергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, но при съответно приложение на общите правила в Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, средството за техническо измерване е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на електроразпределителната мрежа, който е длъжен да осигури правилното му функциониране. При несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването ѝ, но за период не по-дълъг от една година, съгласно чл.50 ПИКЕЕ /отм./, действащ към датата на проверката . В конкретния случай, от данните по делото се установява, че служители на ответника са констатирали неправомерно вмешателство върху средството за техническо измерване, в резултат на което е установено несъответствие между реално доставената и действително консумираната електроенергия на обект в [населено място], област В. Т., поради което операторът е коригирал сметката на абоната за периода 13.06.2017 г. до 12.06.2018 г., за която е издадена фактура от 27.06.2019 г. От заключението на вещото лице е видно, че разходената от абоната за исковия период електроенергия от 39 541 квч на стойност 7381,43 лева не е била визуализирана на дисплея на средството за техническо измерване поради преразпределяне на потребеното количество електрическа енергия, отчитана в трите регистри на трифазния електромер. При тези фактически обстоятелства следва да се приеме, че не е налице хипотезата на чл.50 ПИКЕЕ, но не поради липса на действащи правила за корекция на сметката и за уведомяването на потребителя, както приема въззивният съд, а поради това, че установяването на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея е възможно само при средство за техническо измерване с възможност за дистанционно отчитане. С решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС /ДВ, бр.15 от 14.02.2017 г./ са отменени частично Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, поради което към датата на извършената техническа проверка - 12.06.2018 г. разпоредбите на чл.48 до чл.51 ПИКЕЕ са били приложими до изричната им отмяна с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС, в сила от 23.11.2018 г. В съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на Върховния административен съд/, същият извод следва от разпоредбата на чл.183 ЗЗД, че купувачът по договор за продажба е длъжен да заплати цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Софтуерното въздействие върху средството за техническо измерване, в тази връзка, също води до извод, че реално потребеното количество енергия е отчетено неправилно в средството за техническо измерване, поради което абонатът отговаря по общите правила за продажба на стоки по чл.183 ЗЗД. В този смисъл, извършената корекция на потребената от клиента на дружеството електрическа енергия не е санкция за потребителя, а цена на реално доставената му електрическа енергия, която не е била заплатена, в който смисъл е и заключението на вещото лице, че не е била извършена корекционна процедура. Ето защо, изводът на въззивния съд, че липсва основание на абоната да му бъде начислена допълнителна сума за реално доставената до неговия обект електроенергия, е незаконосъобразен и направен в нарушение на материалния закон. От резултатите на метрологичната експертиза на БИМ ГД „МИУ“ РО Р. се установява, че е осъществена външна намеса в тарифната схема на електромера, тъй като при софтуерно четене е установена електроенергия в невизуализираната част на дисплея, поради което средството за техническо измерване не отговаря на техническите изисквания. Изводът е преповторен в заключение на вещо лице, в което се посочва, че е налице „софтуерно претарифиране на отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на електромера“. От същото заключение е видно, че натрупаното количество електроенергия в скрития регистър на дисплея е възможно само вследствие на човешка намеса, а стойността й е отразена правилно във издадената фактура на абоната. Вещо лице, обаче, не дава отговор на въпросите за начина по който е било осъществено софтуерното въздействие в тарифната схема на електромера през инфрачервения порт и възможно ли е натрупаното количество електрическа енергия да е резултат на друга техническа грешка или обективно да не е била потребена от абоната. Предвид изложените съображения, въззивното решение следва да се отмени поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да изслуша ново заключение на вещи лица, с участие и на софтуерен специалист, което да отговори на въпросите, възможно ли е преразпределяне на електрическата енергия, отчита от тарифната схема на електромера и натрупаното количество електрическа енергия в него да е резултат на друга техническа грешка или обективно да не е била потребена от абоната, след като средството за техническо измерване не се отчита дистанционно; Има ли данни кога и за какъв период от време е въздействано на електромера преди демонтирането му, и на какво основание натрупаното количество ел.енергия е фактурирана на абоната по цена за 1 Квч „по технологични разходи“. Страните по делото са поискали разноските пред касационната инстанция, но същите следва да бъдат присъдени при разглеждане на спора по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 288/26.02.2020 г. по в.гр.д. № 2416/2019 г. на Окръжен съд Варна в обжалваната част и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.