3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 146 гр. София, 26 октомври 2017 г. Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар…………………………………при становището на прокурора…….……А. Лаков......……..…..…изслуша докладваното от съдия Рушанова частно наказателно дело № 1089 по описа за 2017 г. Производството е по реда на чл.351, ал.5 от НПК. Образувано е по частна жалба от Р. И. П. - подсъдим по внохд № 751/16г. по описа на САС, НО, 7-ми състав срещу разпореждане на съдия-докладчик от 16.05.2017г. по същото производство, с което касационната жалба му жалба срещу постановеното по посоченото въззивно дело решение № 516/13.12.2016г., е върната като процесуално недопустима. В жалбата и допълнението към нея се твърди незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, тъй като жалбоподателят е изпълнил изискванията на чл.351 от НПК. Прокурорът от ВКП изразява становище, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, I НО, след преглед на материалите по делото, намери следното: По ВНОХД № 751/16г. по описа на Софийски Апелативен съд, НО, 7-ми състав е постановено решение № 516/13.12.2016г., с което е изменена първоинстанционната присъда № 100/04.06.2016г. на СГС, НО, 16-ти състав по нохд № 3180/2015г., като подс. Р. П. е оправдан по повдигнатото обвинение за допуснато нарушение по чл.5, ал.1 от ЗДвП. В останалата част първоинстанционния съдебен акт е потвърден. Съобщението за изготвеното решение е връчено лично на защитника на подсъдимия на 16.12.2016г., а на подсъдимия лично - на 29.01.2017година. В срока за обжалване, на 10.02.2017г., подсъдимият депозирал касационна жалба срещу решението на САС. На 13.02.2017г. съдията-докладчик констатирал несъответствие на касационната жалба с изискванията на чл.351, ал.1 от НПК и указал на подсъдимия да отстрани пороците в съдържанието й в 7-дневен срок от получаване на съобщението. В указания срок жалбоподателят депозирал допълнение към касационната жалба, преписи били изпратени и на останалите страни, след което делото било изпратено на ВКС по компетентност. С разпореждане № 83/04.05.2017г. на председателя на І н.о. на ВКС е констатирано, че съдържанието на жалбата и допълнението към нея не съответстват на изискванията на чл. 351, ал.1 от НПК - бланкетно са посочени касационните основания, като липсват данни в тяхна подкрепа, поради което е направен отказ да се образува касационно производство и е разпоредено делото да се върне на въззивния съд за изпълнение процедурата по чл.351, ал.4, т.1 от НПК. След постъпване на делото в апелативния съд, съдията - докладчик постановил атакуваното с частната жалба разпореждане, с което върнал касационната жалба срещу въззивното решение. В депозираната частна жалба се заявява декларативно несъгласие с разпореждането за връщане на жалбата, като в най-общ план се твърди съответствие на касационната жалба с изискванията за нейното съдържание по чл.351, ал.1 от НПК. Основната част от доводите се отнасят до съществото на производството, оспорване на фактическите и правни изводи на инстанциите по същество и позоваване на невъзможността на жалбоподателя да се снабди с документи и съдебни протоколи. След преглед на материалите по делото и запознаване с конкретно наведените от жалбоподателя доводи в касационната жалба, както и с тези досежно законосъобразността на атакуваното разпореждане за връщането й, ВКС намира, че оспореният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Видно от прочита на касационната жалба и допълнението към нея жалбоподателят не е посочил конкретни данни, които да подкрепят заявените от него касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Напротив - значителна част от съображенията се отнасят до въпроси, касаещи необосноваността на въззивното решение, а друга част – към твърдения за неправилност на съдопроизводствени действия, без тези твърдения да са надлежно защитени с необходимата правна аргументация. Освен това, за да изпълни предназначението си на годно средство да предизвика касационна проверка, касационната жалба не е необходимо да бъде придружавана от „документи” и съдебни протоколи. Това е така, тъй като касационната инстанция по начало не събира доказателства, а съдебните протоколи се намират в кориците на делото. Очертаните в чл. 347, ал.1 от НПК предели на касационната проверка и предписаните в чл.351, ал.1 от НПК изисквания относно съдържанието на касационната жалба/протест указват, че за да е изпълнен заложения в чл.351, ал.1 от НПК стандарт, е необходимо жалбоподателят не само да е изразил недоволството си към съдебния акт, но и ясно да е посочил в какво се изразява неговия порок, както и защо - коя точно дейност на съда при разглеждането и решаване на делото е в разрез с предписанията на процесуалния и материалния закон. В конкретния случай, правилно въззивният съд е счел, че при липса на проявена активност по допълване на касационната жалба, в указания 7-дневен срок, същата се явява процесуално недопустима - нито в нея, нито в допълнение към нея са посочени данните в подкрепа на посочените касационни основания. Поради това тя не отговаря на изискванията по чл. 351, ал.1 от НПК и като такава е негодна да предизвика проверка по гл. 23 от НПК, с оглед на което законосъобразно е върната от въззивния съд. По изложените съображения, ВКС намери, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед на изложеното и на основание чл. 351, ал.5 от НПК, Върховният касационен съд, I НО, О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане на съдия-докладчик от 16.05.2017г. по същото производство, с което е върната касационна жалба на подс. Р. И. П. срещу решение № 516/13.12.2016г., постановено по внохд № 751/16г. по описа на Софийски Апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.