Р Е Ш Е Н И Е №39 гр. София, 17.04.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в откритото заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Светла Димитрова Членове: Геника Михайлова Даниела Стоянова при секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1720 по описа за 2017 г. Производството е по чл. 290 – 293 ГПК и се разглежда по реда до влизане в сила на ЗИДГПК (обн. ДВ, бр. 86/ 27.10.2014 г.) – аргумент от § 74 от ПЗР. До касационно обжалване е допуснато решение № 8545/ 24.11.2016 г. по гр. д. № 11558/ 2016 г. на Софийски градски съд в частта, с която като потвърждава решението от 04.01.2016 г. по гр. д. № 71 232/ 2014 г. на Софийски районен съд, като погасени по давност са отхвърлени исковете на И. Д. Т. срещу Висшия съдебен съвет и Прокуратурата на Република България, квалифицирани съответно: · по чл. 213, ал. 2 КТ за сумата 30 842. 32 лв. – обезщетение за незаконно недопускане до изпълнение на функциите на длъжността „прокурор в Районна прокуратура С.“ за периодите 03.10.2003 г. – 11.11.2003 г. и 13.05.2004 г. – 10.05.2006 г.; · по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 35 228. 12 лв. – изтеклите законни лихви върху главницата от 30 842. 32 лв. в периода от 01.11.2003 г. с последващо натрупване от първо число на всеки следващ месец за съответното месечно обезщетение до 18.12.2014 г. Въззивното решение е допуснато служебно до касационен контрол поради вероятната негова недопустимост по следните процесуално-правни въпроси (т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГК на ВКС): „Кой е компетентният съд и кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на иска за обезщетение на вредите от незаконно недопускане на съдия, прокурор и следовател да изпълнява своите функции по осъществяване на съдебната власт според предвиденото в чл. 132, ал. 2 ЗСВ (отм.) и на кого принадлежи надлежната процесуална легитимация като ответник по този иск?“ По въпросите. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че административният съд по реда на АПК е компетентен да разгледа иска за обезщетение на вредите от незаконно недопускане на съдия, прокурор или следовател да изпълнява своите функции по осъществяване на съдебната власт, когато Висшият съдебен съвет е бил длъжен, но не е взел решението по чл. 35в ЗСВ (отм.), а сега чл. 50, ал. 1 ЗСВ. Надлежната процесуална легитимация като ответник по този иск принадлежи на Висшия съдебен съвет. Мотиви: Правният служебен статут на съдиите, прокурорите и следователите е особен, а извода е от спецификата и характера на правоотношенията, по силата на които те изпълняват своите функции на заеманите магистратски длъжности. Правоотношенията не са трудови по смисъла на Кодекса на труда, а норми от Закона за съдебната власт (отменения от 1994 г. и сега действащия от 2007 г.) задават правната им рамка, която произтича пряка от върховния закон. Съгласно чл. 129, ал. 1 от Конституцията на Република България (първоначалната редакция, приложима за правния спор), съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от В.. Това означава, че създаването, изменението, прекратяването, а и възстановяването на магистратското правоотношение се извършва чрез индивидуални административни актове (решения) на В., а съгласно сегашната редакция на чл. 129, ал. 1 КРБ на съдийската, съответно прокурорската колегия на В.. Това разграничава магистратското правоотношение от трудовото. Последните са тези, които намират своята правна уредба изцяло в частното право и се регулират от метода на равнопоставеност на страните. Правоотношенията с магистратите по повод заеманите от тях длъжности не са и служебни по смисъла на ЗДС. Приликата е, че са също властнически правоотношения при упражняване на държавната власт. Разликата е, че в своята дейност магистратът осъществява съдебната власт, а държавният служител – изпълнителната власт. Правоотношенията на съдии, прокурори и следователи по ЗСВ (отменения и сега действащия) са самостоятелен вид административни правоотношения по изпълнение на платена служба в изпълнение на функциите им при осъществяване на съдебната власт като една от трите държавни (чл. 8 КРБ). При зачитане на тази специфика на правоотношенията съдиите, прокурорите и следователите полагат труд при осъществяваната от тях съдебна власт, изпълняват законовите си задължения, получават възнаграждение, ползват различни видове отпуски, подлежат на командироване и т. нат. Поради това в § 80 от ПЗР на З. (отм.), а сега в чл. 229 ЗСВ изрично е уредено субсидиарното прилагане на КТ, а се прилагат и принципите на международните актове и на актовете на вътрешното ни законодателство, свързани с правото на труд и неговата защита. В този смисъл е решение № 1/ 31.01.2017 г. по конст. д. № 6/ 2016 г. на Конституционния съд на Република България. Висшият съдебен съвет, а след изменението на чл. 129, ал. 1 КРБ (обн. в ДВ бр. 100/ 18.12.2015 г.), съдийската, съответно прокурорската колегия на В. действа при условията на оперативна самостоятелност при назначаването, повишаването в длъжност, понижаването и преместването на магистрати, административни ръководители и младши магистрати, а при обвързана компетентност, когато приема решения по чл. 35в ЗСВ (отм.), а сега чл. 50, ал. 1 ЗСВ. Повелителният характер на разпоредбата на чл. 35в ЗСВ (отм.), а сега чл. 50, ал. 2 ЗСВ сочи, че В., респ. съответната колегия на В., когато констатира наличието на кумулативните предпоставки в хипотезата на правната норма, е длъжен да издаде решение за възстановяване на магистрата на предишната му длъжност, а сега – на заеманата преди избора или на равна по степен длъжност в съответните органи на съдебната власт. Така и т. 5 от ТР № 1/ 18.04.2006 г. по тълк. д. № 1/ 2006 г. О. на ВАС, II-ра колегия. Следователно когато се претендира обезщетение за вреди от този акт, който В., респ. съответната колегия на В. е бил длъжен, но не е издал или издаденият акт е незаконен, правният спор за обезщетението на вредите е гражданско дело. След изменението на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, а сега Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (заглавието изменено с ДВ бр. 30/ 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г.), обаче това гражданско дело е в подведомственост (в компетентност) на административните (на специализираните) съдилища и се разглежда по реда на АПК (чл. 1, ал. 1 и 2 ЗОДОВ). Съгласно чл. 7 ЗОДОВ, искът се предявява срещу Висшия съдебен съвет, от чийто незаконен акт или бездействие са причинени вредите от незаконното недопускане на магистрата да изпълнява своите функции на длъжността, на която е следвало да бъде възстановен. Единствено този държавен орган е процесуален субституент на държавата в исковото производство. По касационната жалба. Касаторът И. Т. е обосновал качеството на кредитор по осъдителния иск за главница по допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение с твърденията, че е изпълнявал длъжността „прокурор в районна прокуратура – С.“ до 03.07.2001 г. На 05.01.2001 г. е назначен за инспектор в Министерство на правосъдието на Република България. След неговото освобождаване от тази длъжност поради изтичане на мандата той е подал молба от 16.07.2003 г. с искане В. да го възстанови на предишната длъжност. С решение № 31/ 17.09.2003 г. В. е отложил разглеждането на молбата до приключване на образувани наказателни производства срещу И. Т.. Това решение на В. е обжалвано. С решение № 2758/ 25.03.2004 г. по адм. д. № 8623/ 2003 г. 5-членен състав е отменил решение на 3-членен състав, с което жалбата на И. Т. срещу решение № 31/ 17.09.2003 г. на В. е била отхвърлена, отменил го е и е върнал преписката на В. за произнасяне по молбата за възстановяване на длъжността „прокурор в районна прокуратура - С.“. С решение по протокол № 31/ 13.10.2004 г. В. е отложил произнасянето по молбата, а с протоколно решение № 38/ 01.12.2004 г. В. е взел решение да не възстанови И. Т. на длъжността „прокурор в районна прокуратура – С.“. И. Т. е обжалвал и това решение на В.. С решение № 4886/ 30.05.2005 г. по адм. д. № 11092/ 2004 г. 5-членен състав на ВАС е отменил протоколното решение № 38/ 01.12.2004 г. на В. и е върнал преписката за ново разглеждане. С решение по протокол № 33/ 09.11.2005 г. е отложено произнасянето по молбата на И. Т.. И. Т. е обжалвал и това решение на В.. С протоколно решение № 23/ 10.05.2006 г. В. е възстановил И. Т. на длъжността „прокурор в районна прокуратура – С.“. Издаден е акт за възстановяване и И. Т. е заел длъжността. С решение № 82/ 06.06.2013 г. по гр. д. № 970/ 2013 г. Върховният касационен съд на Република България е отменил решение от 23.04.2012 г. по гр. д. № 12710/ 2011 г. на СГС и е признал по реда на чл. 357 КТ, вр. чл. 2 от УУТСС (отм.), вр. § 80 от ЗСВ (отм.) срещу Прокуратурата и Столично управление „Социално осигуряване“ периодите 03.10.2003 г. – 11.11.2003 г. и 13.05.2004 г. – 10.05.2006 г. за трудов стаж на И. Т., ако през тях той да не е работил на длъжността „прокурор в районна прокуратура – С.“, с нормална продължителност на работното време и при възнаграждение от 1 220 лв. С тези твърдения и с довода, че през тези два периода И. Т. незаконно не е допуснат да изпълнява своите функции като „прокурор в районна прокуратура – С.“, той е поискал солидарното осъждане на В. и на Прокуратурата за обезщетение в размер на възнаграждението за длъжността от 1 220 лв. месечно за двата периода. Според въззивното, а и според потвърденото първоинстанционно решение, делото по този иск е разгледано като гражданско. Искът за главница за сумата 30 842. 32 лв. е квалифициран по чл. 213, ал. 2 КТ с позоваване на § 80 от ПЗР на ЗСВ (отм, но в сила към двата зададени периода) и е отхвърлен като погасен с 3-годишната давност от чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ. Отхвърлен е и искът за натрупаните законни лихви за сумата 35 228. 12 лв. също като погасен по давност с позоваване на чл. 119 ЗЗД. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира въззивното решение и първоинстанционното решение за недопустими. Предявеният иск за главница е с правна квалификация чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а неговото разглеждане, ведно с иска за законни лихви върху обезщетението за недопускане до работа поради незаконното решение на В. по протокол решение № 31/ 17.09.2003 г. В., е в компетентност на административния съд. Двата иска подлежат на разглеждане по реда на АПК, а надлежен ответник по тях е само Висшият съдебен съвет. На основание чл. 293, ал. 4, вр. чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК касационната инстанция е длъжна да обезсили недопустимите въззивно и първоинстанционно решение в допусната до обжалване част и да изпрати делото на Административен съд – София-град. Този съд и по реда на АПК е компетентният да разгледа исковете с правна квалификация съответно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД срещу В. (чл. 7, пр. 1 ЗОДОВ). По отношение на Прокуратурата на Република България – ненадлежен ответник по тях – производството подлежи на прекратяване. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 8545/ 24.11.2016 г. по гр. д. № 11 558/ 2016 г. на Софийски градски съд и решението от 04.01.2016 г. по гр. д. № 71232/ 2014 г. на Софийски районен съд в частта по исковете на И. Д. Т. ЕГН [ЕГН] срещу Висш съдебен съвет и срещу Прокуратурата на Република България, квалифицирани неправилно както следва: · по чл. 213, ал. 2 КТ за сумата 30 842. 32 лв. – обезщетение за незаконно недопускане до изпълнение на функциите на длъжността „районен прокурор“ в Районна прокуратура С. за периодите 03.10.2003 г. – 11.11.2003 г. и 13.05.2004 г. – 10.05.2006 г.; · по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 35 228. 12 лв. – изтеклите законни лихви върху главницата от 30 842. 32 лв. в периода от 01.11.2003 г. с последващо натрупване от първо число на всеки следващ месец за съответното месечно обезщетение до 18.12.2014 г. ИЗПРАЩА делото на Административен съд – София-град по исковете на И. Д. Т. срещу Висшия съдебен съвет, както следва: · . по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за сумата 30 842. 32 лв. – обезщетение за незаконно недопускане до изпълнение на функциите на длъжността „районен прокурор“ в Районна прокуратура С. за периодите 03.10.2003 г. – 11.11.2003 г. и 13.05.2004 г. – 10.05.2006 г. · по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 35 228. 12 лв. – изтеклите законни лихви върху главницата от 30 842. 32 лв. в периода от 01.11.2003 г. с последващо натрупване от първо число на всеки следващ месец за съответното месечно обезщетение до 18.12.2014 г. ПРЕКРАТЯВА производството по тези искове на И. Д. Т. срещу Прокуратурата на Република България. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.