Р Е Ш Е Н И Е № 262 гр. София, 21 юни 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 758 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х. Д. М. срещу решение № 32/ 18.02.2013 г. по внохд № 280/12 г. на Варненския апелативен съд. Релевирани са оплаквания за нарушение на закона и процесуалните правила и се иска подсъдимият да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение, установи следното: С присъда № 73/ 06.07.2012 г. по нохд № 543/12 г. Варненският окръжен съд признал подсъдимия Х. М. за виновен в това, че на 29.06.2011 г. в качеството си на длъжностно лице приел дал от Г. О., който не му се следва, за да извърши действие по служба и на основание чл.301 ал.1 от НК му наложил наказание две години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил на осн. чл.66 от НК за срок от четири години и глоба в размер на две хиляди лева. Оправдал го по квалификацията по чл.302 т.1 пр.1 от НК. На осн. чл.37 ал.1 т.6 от НК го лишил от право да заема длъжност в Министерството на земеделието и храните за срок от четири години. С атакуваното решение Варненският апелативен съд потвърдил изцяло присъдата. Основните оплаквания в жалбата и допълнението към нея се свеждат да твърдения за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила при събирането, анализа и оценката на доказателствата. Сочи се, че при изграждане на фактическите си изводи съдът се е позовал на негодни доказателствени средства, на негодни и непредявени на подсъдимия ВДС, неглижирал е редица писмени доказателства, ползвал е свидетелски показания, които са със съмнителна достоверност, ценил е експертно заключение, което не може да бъде проверено поради изчезването на предмета на престъплението- 10-те банкноти. Върховният касационен съд извърши внимателна проверка на доводите на защита и ги намери за неоснователни. Варненският апелативен съд е извършил цялостна проверка на атакуваната пред него присъда и след като е анализирал доказателствата по делото е стигнал до извод за нейната законосъобразност и правилност. Отговорил е с убедителни съображения на наведените от подсъдимия възражения по фактите и правото, голяма част от които отново са развити в касационната му жалба. Акцентът в жалбата е поставен върху ВДС, изготвени при използване на СРС, за които се твърди, че не са приобщени към доказателствата по делото чрез предявяването им в съдебно заседание. Нещо повече, защитата твърди, че те въобще не са били предоставени на решаващите съдилища, нито са постъпили в деловодството на ВКС. Тези твърдения са напълно неоснователни. Видно е от приложения по нохд № 543/2012 г. приемно-предавателен протокол, че веществените доказателства от досъдебното производство са получени от служител на Варненския окръжен съд на 03.05.2012 г. Уважено е искането на защитата за запознаване със секретните материали преди съдебно заседание. Един от протоколите, в който е възпроизведен телефонен разговор № 4 от 29.06.2011 г., фиксиран във ВДС при използване на СРС е предявен, прочетен и коментиран от св. О. в съдебно заседание на 26.06.2012 г., а останалите протоколи са предявени в последното съдебно заседание. Съдържанието на разговорите, записани чрез използване на СРС са коментирани в пледоариите на защитата, във въззивната жалба и в мотивите към присъдата и решението. Няма никакво съмнение не само за реалното, физическо наличие по делото на ВДС добити при използване на СРС /каквито съмнения са изразени в допълнението към касационната жалба/, но няма и съмнение, че подсъдимият и неговият защитник са запознати със съдържанието им. Впрочем, ВДС са постъпили и във ВКС и настоящият касационен състав също лично се запозна със съдържанието им, както и с всички изискуеми документи за използване на СРС на досъдебното производство -направените искания за прилагане на СРС и дадените от председателя на ОС - Варна разрешения. Специалните разузнавателни средства са използвани законосъобразно, а изготвените въз основа на тях ВДС са годно доказателствено средство и подлежат на оценка от съда при изграждане на вътрешното му убеждение. Подсъдимият е запознат със съдържанието на ВДС и не е нарушено правото му на защита. Следващите съществени възражения на защитата касаят предмета на престъплението, като са наведени доводи в две посоки: 1.липсва искане, съотв. разрешение за прилагане на СРС във вид на маркиране на банкноти и 2. факта, че в момента не са налични по делото внася съмнение за начина, по който вещото лице е изготвило заключението, че те са истински парични знаци. По делото липсват каквито и да било доказателства, че по отношение на банкнотите са използвани СРС. Разпоредбите на раздел VІІІ от глава ХІV на НПК регламентират реда и начина за използване на специални разузнавателни средства, като един от способите за доказване в наказателния процес. Съгласно ЗСРС те представляват технически средства и оперативни способи за тяхното прилагане, които се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства- кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, фотоснимки и белязани предмети. При белязването чрез използване на технически средства и вещества се поставят белези на предмети и вещи за установяване на тяхното движение, придобиване или място на съхранение- чл.9 от ЗСРС. От приложеното по първоинстанционното дело писмо № 1746/ 05.07.2012 г. на ОП-Варна е видно, че действително прокуратурата е искала и получила разрешение за използване на СРС- белязване, което обаче не е било реализирано на практика. Банкнотите, предоставени от св. О. не са били използвани за изготвяне на ВДС. В присъствието на поемни лица те са описани по серийни номера и са фотокопирани, за което е съставен протокол от 27.06.2011 г. Не е задължително идентичността на банкнотите да се установява непременно чрез белязването им, т.е. със СРС, като това може да стане и чрез посочения протокол, представляващ писмено доказателство по делото. Този протокол, наред с показанията на св. О. и с протокола за обиск и изземване са анализирани и оценявани от съда при изграждането на вътрешното му убеждение. Неоснователни са съмненията относно съдебно-техническата експертиза. Тя е назначена с постановление от 06.07.2011 г., като иззетите 10 бр. банкноти с номинал 20 лв., описани със серийните им номера са предадени за изследване и са получени от вещото лице на същата дата /л.81, т.1 от ДП/. Експертизата е изготвена на 13.07.2011 г. и същия ден банкнотите са върнати с писмо на ОД МВР, отдел „Досъдебно производство” /л.82 т.1/. Горното сочи несъстоятелността на твърдението в жалбата, че „може би вещото лице е работило с фотокопия на банкнотите” и това внася съмнение в правилността на експертното заключение. В експертизата са отразени използваните от вещото лице методи за преценка на истинността на банкнотите, тя е изслушана в съдебно заседание пред първата инстанция, не е оспорена от страните и е приета с определение на съда. Затова въззивният съд правилно е приел, че последващото изчезване на банкнотите не се отразява на качеството на експертното заключение, нито води до извод за отсъствие на годен предмет на престъплението. Варненският апелативен съд е отхвърлил с убедителни съображения възраженията на защитата, че протоколът за обиск и изземване е негодно доказателствено средство, с които този съд напълно се солидаризира и не намира за нужно да преповтаря. Показанията на св. О. съдът е кредитирал изцяло, тъй като ги е намерил за последователни и подкрепени от ВДС от използването на СРС, както и от останалите писмени и гласни доказателства. Доводите, с които защитата обосновава тезата си, че този свидетел е ненадежден, имат характер на доводи по обосноваността на съдебния акт. Чрез тях защитата дава собствената интерпретация на показанията на този свидетел, която съдът не е възприел, излагайки и аргументи за това. Затова Върховният касационен съд намери, че атакуваното решение не страда от процесуални пороци, тъй като съдът е установил фактическата обстановка при спазване на изискванията по чл.13 и чл.14 от НПК. Липсват основания за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Неоснователно е възражението, че е налице провокация към подкуп от страна на св. О., поради което подсъдимият следва да бъде оправдан. При установените от съда факти, в рамките на които касационната инстанция извършва проверката по правото, Варненският апелативен съд е направил законосъобразни правни изводи. Не е налице провокация към подкуп, тъй като не е установено склоняване, убеждаване и мотивиране на провокирания да реши да приеме неследващ му се дар с цел да бъде разобличен. Подсъдимият сам е поискал заплащане на неследваща му се облага, за да извърши действие, влизащо в кръга на служебните му задълженията по длъжностната му характеристика и по изрична заповед на прекия му ръководител- св. Б.. Нему е било възложено да подготви предложение за корекции на рентните плащания, дължими от арендаторите и за бързото изпълнение на това задължение е поискал сумата от 200 лв. на св. О., която получил на инкриминираната дата. Правилно е прието, че с деянието си той е осъществил обективните и субективни признаци на престъплението по чл.301 от НК, поради което няма основание за оправдаването му. Предвид на гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32/ 18.02.2013 г. на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 280/2012 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: