Р Е Ш Е Н И Е № 139 гр. София, 05.06.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ:1. Жанина Начева 2. Петя Шишкова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Джамбазов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 342 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимата С. М. А. против присъда № 321 от 7.12.2016 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 4890/2015 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Твърди се, че присъдата е постановена в нарушение на принципа за формиране на вътрешното убеждение, въведен с чл. 14 НПК и на изискванията по чл. 303 НП Съдът кредитирал изцяло показанията на свидетели, които били лаконични и противоречиви, но пропуснал да отчете тяхното нелогично поведение; пострадалият и св. М. не разполагали с достатъчно време да наблюдават извършителя на кражбата, за да могат впоследствие и категорично да го разпознаят, а посоченото внасяло съмнение подсъдимата А. да е била извършителят на престъплението. Изтъква се и нарушение на закона поради маловажен случай по чл. 194, ал. 3 НК предвид ниската стойност на отнетите вещи. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата или за изменение с преквалификация на деянието в по-леко наказуемия състав на престъплението. В съдебно заседание защитникът (адв. Н.) поддържа жалбата по писмено изложените съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С нова присъда № 321 от 7.12.2016 г. по в. н. о. х. д. № 4890/2015 г. Софийският градски съд е отменил присъдата от 18.11.2014 г. по н. о. х. д. № 10063/2012 г. на Софийския районен съд и признал подсъдимата С. М. А. за виновна в това, на 7.06.2011 г. в [населено място] да е отнела чужди движими нещи – пари в размер на 300 лева и портфейл на стойност от 2 лева, всичко на обща стойност от 302 лева, от владението на Н. С. С. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Касационната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА. Доводите, с които се обосновава нарушение на чл. 14, ал. 1 НПК и чл. 303 НПК не могат да бъдат възприети. По същността си представляват оплакване за необоснованост на възприетите нови фактически положения, свързани с оценката на показанията на св. С. и на св. М.. Необосноваността обаче не е касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК. Софийският градски съд разполага със суверенното правомощие да преценява достоверността или недостоверността на свидетелските показания. Мотивите съдържат достатъчно ясни, логични и изчерпателни съображения защо съдът кредитира показанията на св. С. и св. М., както и защо счита за достоверен резултатът, закрепен в съответния протокол за извършеното разпознаване с участие на св. С. и на св. М., отчитайки съвкупността от обстоятелства, при които тези свидетели са наблюдавали подсъдимата и възможността да я разпознаят като извършителят на престъплението. Прецизно и внимателно са били обсъдени и обясненията на подсъдимата А., които съдът е отхвърлил, приемайки ги за категорично опровергани от достоверни доказателствени източници. Съдът по същество е длъжен да изясни противоречията само по отношение на съществени факти и обстоятелства, а причината, поради която св. С. е бил наведен, докато подсъдимата му е отнемала вещите, е без всякакво значение за крайния изход на делото. Доводът за преквалификация на деянието по чл. 194, ал. 3 НК поради ниската стойност на вещите също е неприемлив. Равностойността на предмета на престъплението не е единственото обстоятелство, което съдът следва да отчете при преценката си дали деянието представлява маловажен случай на престъпление по смисъла на чл. 93, т. 9 НК (т. 7, р. ІІ от Постановление № 6/71 г. на ВС на Република България). Съвкупната преценка на обстоятелствата в тяхната взаимна връзка, характеризиращи конкретното деяние и дееца, разкриват проява на ловкост при неговото извършване и очертава в неблагоприятна светлина личността на подсъдимата А., поради което не обуславя по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. Правната квалификация, която съдът е дал, отговаря на установените по делото факти и от гледна точка на материалния закон не е допуснато нарушение. Наказанието на подсъдимата е индивидуализирано от Софийския градски съд при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а тяхната по-голяма относителна тежест над отегчаващите, е довела до определяне на размер близо до средния, предвиден в санкцията за извършеното престъпление. При преценка на релевантните обстоятелства обаче съдът не е отдал нужното внимание на продължителността на наказателното производство като фактор със смекчаващо значение за отговорността на подсъдимата А.. Времетраенето на процеса от шест години не се дължи нито на процесуалното поведение на подсъдимата, нито на сложност във фактически и правен аспект на наказателното дело (критерии, възприети от Европейския съд в Страсбург по материята за разумния срок по чл. 6, т. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи). Посоченото обстоятелства следва да намери адекватно отражение в размера на наказанието. Върховният касационен съд счита, че наказание от шест месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за подходящо избрания от Софийски градски съд изпитателен срок, в случая се явява съответно на тежестта на престъплението, личността на подсъдимата и останалите обстоятелства, като в достатъчна степен може да постигне целите по чл. 36 НК. Присъдата следва да бъде изменена в посочения смисъл. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ присъда от 7.12.2016 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 4890/2015 г., като намалява наказанието на подсъдимата С. М. А. на шест месеца лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: