Р Е Ш Е Н И Е №189 София,13 юли 2015година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание двадесет и четвърти април две хиляди петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря :Мира Недева и в присъствието на прокурора :Искра Чобанова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №404 по описа за 2015 година Производството е за възобновяване на внохд. №1075/2014 г. на Окръжен съд гр. Плевен, образувано по искане на осъдения В. Щ. Г.. В съдебно заседание искането с ангажирани всички касационни основания, се поддържа от защитник . Представителят на Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на наказателното дело. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 3.02.2015 г. по внохд №1075/2014 г. на Окръжен съд-гр.Плевен е изменена присъда, постановена по нохд №573/2015 г. на Районен съд-гр.Плевен., като са увеличени размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, дължими от осъдения на пострадалите К. П. на 15 000 лв., и на Ч. П. на 2500 лв. В останалата част присъдата на ПРС е потвърдена. Отговорността на искателя е ангажирана за две престъпления по чл.131 НК, като при условията на чл.23 НК му е определено общо наказание две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения Г. : Доводите в искането и в писмената защита са за съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и не отстранени, както и за нарушение на закона. Според защитата присъдата и решението почиват на предположения, породени от съществено фаворизиране на доказателствени източници в полза на обвинителната теза, за сметка на игнориране на доказателствени източници в полза на защитната теза, които изцяло и съществено им противоречат. Доказателствената маса е събрана в пълен обем, но не е подложена на дължимия прецизен анализ. Неправилно не са кредитирани показанията на св.П.Т. и св.П.П.. При допуснатото изменение на обвинението, не са посочени „фактическите положения”, довели до изменение на обстоятелствената му част, с което съществено е нарушено правото на защита на осъдения. Въззивният съд не е отговорил на всички доводи във въззивната жалба и липсвал отговор от съда - защо деянията не са извършени при условията на чл.132 НК или чл.12 ал.1 НК. Съображенията за субективната страна на деянията и за квалифициращото обстоятелство „хулигански подбуди” не били убедителни. Доводите са неоснователни и това е така защото : По делото са събрани, по предвидения в НПК процесуален ред, необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства, изслушани и приети са и необходимите съдебно медицински експертизи. Анализът на събраните по делото доказателства и доказателствени средства е подробен, аналитичен и подчинен на правилата на формалната логика. Липсват претендираните пренебрегвания, фаворизиране и игнориране на доказателства. Инстанционните съдилища са подложили на прецизна проверка за достоверност, особено гласните доказателствени средства (включително и обясненията на подсъдимите), и ясно са посочили на кои от тях следва да се даде вяра и защо. Без основание е и оплакването за съществено процесуално нарушение, при допуснатото изменение на обвинението по реда на чл.287 ал.1 НПК, и това е видно дори само от протокола от съдебното заседание проведено на 10.09.2013г.(л.136), при първоинстанционното разглеждане на делото. Изменението е в отпадане на обвинението срещу двамата подсъдими (баща и син ), за извършени две престъпления, като съизвършители и във вр. с чл.20 ал.2 НК (изцяло в полза на подсъдимите), те са разбрали новото обвинение (виж изявленията им), и не са се възползвали от разпоредбата на чл.287 ал.3 НПК. Изключително подробни са изложените съображения на държавното обвинение, по настъпилата в хода на съдебното следствие промяна в обстоятелствата от значение, същото и в съображенията на съда по допускане на изменение на обвинението. Изводите на инстанционните съдилища по фактите са категорични, не „почиват на предположения” и не са базирани единствено на показанията на пострадалите, както твърди защитата на осъдения, а са доказателствено обезпечени. Направеният в писмената защита „анализ” на показанията на част от свидетелите, сочи на пренебрегване на останалите доказателства по делото и изцяло се опровергава, дори само от показанията на св.М.-„видях удара от който Ч. падна ,но не видях човека, видях силует, до него беше полицая ...видях че си глътна езика...помогнаха му..сина му беше фрапираща гледка ...много кръв по лицето...като бит човек...учудих се че стои прав”, и показанията на св.А.- „видях В. Г. ...беше в гръб и риташе едно паднало момче...по напред имаше друго момче...не мърдаше...момчето което риташе беше К. Ч. ...дойде баща му ...В. се обърна, удари го и той падна...според мен В. е нападател, той тичаше след К. да го бие”, в същия смисъл и показанията на св.И.. При правилно и безпротиворечиво установени факти законът е приложен правилно. Осъденият В. Г. на инкриминираната дата и място, по хулигански подбуди е причинил на К. П. средна телесна повреда и на Ч. П. -лека телесна повреда, и по този закон е осъден, т.е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. Въззивният съд е изпълнил задължението си по чл.339 ал.2 НПК - обсъдил е подробно направените пред него оплаквания и е посочил основанията, поради които не ги приема. Мотивите на въззивното решение по отношение на правната квалификация на извършеното, и особено в частта им за наличието на квалифициращото обстоятелство „хулигански подбуди” изцяло се споделят от Върховният касационен съд на РБ, поради което не се преповтарят. Без основание са и претенциите за приложението на чл.12 НК, или за извършено престъпление при условията на чл.132 НК, на които подробно е отговорено. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира, че посочените по-горе съдебни актове са постановени при спазване на процесуалните правила и закона, а искането на осъдения В. Г. за възобновяване на наказателното дело е изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Щ. Г., за възобновяване на нохд №573/2013 г. на Районен съд гр. Плевен и внохд №1075/2014 г. на Окръжен съд гр. Плевен. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :