Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * установителен иск в заповедно производство * предсрочна изискуемост * договор за банков кредит


4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 129
София,09.11.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. 1977/2014 г.


Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. К. от [населено място], [община] против решение № 31 от 29.01.2014 г. по в. т. д. № 1336/2013 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Казанлъшки районен съд решение № 319 от 24.06.2013 г. по гр. д. № 880/2013 г. С първоинстанционния акт са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу касатора положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземания по договор за ипотечен кредит от 26.02.2008 г. в размер на сумите: 18 568.40 лв. – главница; 3 558.14 лв. – договорна лихва за периода от 07.02.2011 г. до 12.09.2012 г.; 2 307.99 лв. – лихва за забава от 07.03.2011 г. до 12.09.2012 г.; законна лихва върху главницата, считано от 12.09.2012 г. до изплащането й и 84.86 лв. – заемни такси, които вземания са обективирани в заповед за изпълнение № 1537 и изпълнителен лист от 13.09.2012 г., издадени по ч. гр. д. № 2260/2012 г. на Казанлъшки районен съд.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за дължимост на процесните суми, в т. ч. и за предсрочна изискуемост на вземането за възнаградителна лихва върху сумата на отпуснатия кредит с твърдението, че такава се дължи само за уговорения срок на договора, но не и при предсрочна изискуемост на главницата. В касационната жалба е релевирано изрично оплакване и по отношение приетото от решаващия състав, че не е допуснато нарушение на чл. 142 ГПК във връзка с отлагане на съдебното заседание от 24.06.2013 г. поради невъзможност на ответника и неговия пълномощник за явяване в същото.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 167 от 07.04.2015 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, свързан с настъпването на предсрочна изискуемост на главницата и лихвите по договора за кредит.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 09.05.2014 г.
Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу И. С. К. от [населено място], [община] положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземания по договор за ипотечен кредит, въз основа на ангажираните доказателства, в т. ч. и на заключението на счетоводната експертиза, въззивният съд е приел, че претендираните от ищцовата банка суми са дължими. С оглед безспорния факт, че ответникът е преустановил погасяването на задълженията си по сключения договор за кредит от 26.02.2008 г. и предвид изричната клауза на чл. 20.2 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на банката, решаващият състав е счел за автоматично настъпила предсрочната изискуемост на същия, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред целият остатък от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта.
Настоящият състав намира, че въззивното решение е допустимо, но неправилно.
Приетият за релевантен за конкретното дело въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е решен в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., съобразно която: В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост, като това право на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В случая по делото е безспорно, че [фирма] не е уведомила ищеца И. С. К. за обявяването на процесния договор за кредит, обезпечен от него с ипотека, за предсрочно изискуем. С оглед разрешенията в цитираното тълкувателно решение, подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не може да се счита за обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника, доколкото на същия не се изпраща препис от заявлението. Следователно, посочените факти налагат категоричния извод, че банката-кредитор не е упражнила надлежно правото си да направи кредита предсрочно изискуемост, поради което към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК не е налице изискуемо вземане за заявените суми – както за главницата, така и за акцесорните вземания за лихви и такси. Ето защо, предявените от банката-кредитор искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен, а спорът – решен от настоящата инстанция в посочения смисъл.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски за всички инстанции в размер на сумата 1 170.85 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 31 от 29.01.2014 г. по в. т. д. № 1336/2013 г. на Старозагорски окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], [населено място] срещу И. С. К. от [населено място], [община] положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземания по договор за ипотечен кредит от 26.02.2008 г. в размер на сумите: 18 568.40 лв. – главница; 3 558.14 лв. – договорна лихва за периода от 07.02.2011 г. до 12.09.2012 г.; 2 307.99 лв. – лихва за забава от 07.03.2011 г. до 12.09.2012 г.; законна лихва върху главницата, считано от 12.09.2012 г. до изплащането й и 84.86 лв. – заемни такси, които вземания са обективирани в заповед за изпълнение № 1537 и изпълнителен лист от 13.09.2012 г., издадени по ч. гр. д. № 2260/2012 г. на Казанлъшки районен съд..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] да заплати на И. С. К. от [населено място], [община] направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 1 170.85 лв. (хиляда сто и седемдесет лева и осемдесет и пет стотинки).

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: