Р Е Ш Е Н И Е
№ 50154
Гр. София, 28 март 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА
МАРИЯ МИТЕВА
при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП К.ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 551/22 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационен протест на прокурор при Софийска Градска прокуратура срещу нова въззивна присъда №38 /23.03.2022 г. на Софийски Градски съд, Наказателно отделение, 13-ти въззивен състав, постановена по в.н.о.х.д. № 1682/21 г.
В протеста на прокурора се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Прави се искане за отмяна на присъдата на въззивния съд и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на СГС. В писмено допълнение към касационния протест, постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК се излагат подробни аргументи в подкрепа на релевираните касационни основания. Наличието на съществени процесуални нарушения се аргументира с неправилна доказателствена оценка на гласните доказателствени средства, посредством която съдът е достигнал до неверни изводи по фактите на обвинението, поради което го е приел за недоказано.
Срещу касационния протест, на осн. чл.351, ал.4 от НПК е постъпило писмено възражение от упълномощения защитник на подсъдимия, адв. К., с което се застъпва становище, че протестът е допустим, но неоснователен, а въззивната присъда е правилна и следва да се остави в сила. Във възражението се сочи, че в протеста се излагат доводи за необоснованост на присъдата на СГС, което не е касационно основание, поради това, че не фигурира в основанията по чл.348, ал.1 от НПК, които са изчерпателно посочени. Намира се, че въззивният съд е обсъдил в пълнота всичи доказателства по делото от значение за предявеното обвинение и правилно е намерил, че обясненията на подсъдимия за липса на информация относно произхода на вещта са подкрепени от цялостната доказателствена съвкупност, поради което го е оправдал по обвинението по чл.215, ал.1 от НК.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред ВКС поддържа касационния протест и аргументите в писменото допълнение към него и моли да се уважи искането за отмяна на оправдателната въззивна присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд, поради наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Подсъдимият Н., редовно уведомен не се явява пред ВКС. Представлява се от упълномощения защитник адв. Г., който заявява, че поддържа изцяло писменото възражение срещу протеста на прокурора и счита, че въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да се потвърди.
Частният обвинител Л. С., редовно уведомена не се явява пред ВКС. Не се явява и упълнмощеният й повереник, адв. В., редовно призована за съдебното заседание.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационния протест основания, възражението на подсъдимия срещу него и доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
С присъда от 10.06.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 20807/2016 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 101 състав, подсъдимият Н. Г. Н. е бил признат за виновен в това, че на неустановена дата през периода от 24.07.2014 г. до 26.03.2015 г. с цел да набави за себе си имотна облага, придобил чужда движима вещ - моторно превозно средство, автомобил „марка“ с италиански регистрационни табели /рег. №/ на стойност 31 675 лв., собственост на Л. Д. С., за която предполагал, че е придобита от другиго чрез престъпление по чл.346, ал.1 от НК и предметът на деянието е в големи размери, поради което и на осн. чл.215, ал.2,т.1, вр.ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила и глоба в размер 5000 / пет хиляди/ лв.
В тежест на подсъдимия Н. са възложени разноските по делото и съответните държавни такси.
С нова въззивна присъда №38 /23.03.2022 г. на Софийски Градски съд, Наказателно отделение, 13-ти въззивен състав, постановена по в.н.о.х.д. № 1682/21 г. присъдата на СРС от 10.06.2020 г. по н.о.х.д. № 20807/2016 г. е била отменена и подсъдимият Н. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.215, ал.2, т.1, вр.ал.1 от НК, на осн. чл.304 от НПК.
Касационният протест срещу въззивната присъда е подаден в срока по чл. 350, ал.1 вр. чл.319, ал.1 от НПК от активно легитимирана страна, поради което е допустим, като разгледан по същество се явява основателен.
Наведените в протеста на прокурора от СГП касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК се обективират чрез неправилната оценъчна дейност на въззивния съд по отношение наличната по делото доказателствена съвкупност и на тази база от погрешно формираното му вътрешно убеждение по фактите, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.
За да отмени присъдата на първия съд и да постанови оправдателната си присъда въззивният съд е приел нова фактическа обстановка, съгласно която подсъдимият Н. е придобил инкриминирания автомобил чрез покупко-продажба от свидетеля Г. с посредничеството на починалия съпруг на свидетелката М. С., Б. Б., който притежавал автоморга и се занимавал с покупко-продажба на употребявани автомобили. Приел е, че подсъдимият е сключил договор за покупко-продажба на автомобил тип каравана със собственика на автомобила, свидетелят Г., пред нотариус в [населено място]. Както и че е заплатил на Г. цената на автомобила и е получил контактния му ключ, но не го е видял, защото не е бил в движение, вследствие на претърпян пътен инцидент, поради което се намирал на паркинг в същия град. Впоследствие, неустановено по делото лице е предало на свидетеля Б. необходимите документи за регистрация на закупения автомобил пред КАТ, което той е направил и го е оставил обратно заедно с приложените документи на служебен паркинг. Владението върху колата, подсъдимият е придобил фактически след смъртта на Б., от неговата съпруга, която му е предала ключа от кемпера и му е посочила мястото, на което е бил оставен за съхранение, в автомобилната къща на нейния съпруг. Автомобилът, който подсъдимият получил бил противозаконно отнетия кемпер, собственост на свидетелката Л. С., като върху номерата на двигателя и рамата била извършена интервенция и оригиналните номера били заличени. Градският съд е приел от фактическа страна и че подсъдимият не е знаел за обстоятелството, че автомобила, който получил от свидетелката М. С. е бил обект на противозаконно отнемане / кражба/.
ВКС не се съгласява с оценъчната дейност на градския съд, като намира, че същата е в противоречие с изискванията на чл.14 от НПК за обективно всестранно и пълно изследване на всички налични по делото доказателства. Последното е лишило направените фактически изводи във въззивната присъда от обективен прочит на доказателствената съвкупност и е довело до неправилно формирано вътрешно убеждение по установените нови факти.
На първо място следва да се посочи, че неправилно въззивният съд е изследвал доказателствената съвкупност с цел да установи дали подсъдимият е знаел, че процесният автомобил е бил предмет на престъпление, „кражба“ , / обвинението е за противозаконно отнемане по смисъла на чл.346 от НК / при положение, че Н. е предаден на съд по обвинение за това, че е предполагал, че автомобилът, който е придобил е бил противозаконно отнет от действителния му собственик. Това обстоятелство е от съществено значение за съставомерността на извършеното от него деяние, доколкото правно значимия за обвинението факт е наличието на предположение у дееца, а не на знание за това, че вещта е била предмет на престъпление.Градският съд не е отчел този елемент от състава на обвинението, като в мотивите към присъдата е посочил, че „спорният по делото факт, от значение за крайния изход на делото касае обстоятелството знаел ли е подсъдимият към 26.03.2015 г. , че процесния автомобил е бил предмет на кражба.“/л.16 от мотивите на съда/. Респективно, фактическите му изводи са лишени от съдържание относно правно значим за обвинението факт – предполагал ли е деецът, че инкриминираната вещ, лек автомобил със специално предназначение е бил обект на престъпление. Вместо това съдът е изследвал наличието на знание от страна на подсъдимия за произхода на вещта, което обстоятелство се явява ирелевантно за съставомерността на деянието, предвид обстоятелствената част на предявеното му обвинение, което е за предположение относно произхода на вещта.
От друга страна, възприемането на релевантните факти от контролирания въззивен съд е основано на превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, не съобразно действителното им съдържание и смисъл. СГС е приел за установено, че подсъдимият е сключил договор за покупко-продажба с предмет автомобила, собственост на свидетеля Г. без да извърши личен оглед на колата, като се е позовал на обясненията на подсъдимия Н. и на показанията на свидетеля Б., за които е приел, че не се намират в противоречие с депозираните от свидетеля Г.. Последното становище е в пълно несъответствие с показанията на свидетеля Г., който последователно е заявявал при проведените разпити, че се е запознал с Н. в деня на продажбата и след като му е показал автомобила, който е бил повреден, поради претърпян с него пътен инцидент и не е бил в движение, е сключил с него договор за продажба, пред нотариус, след което му е предоставил един от ключовете за колата. Фактическият извод на СГС, че Г. не може да индивидуализира купувача на колата е произволен и в пълно противоречие със заявеното от свидетеля в съдебно заседание пред първия съд: „Разбрах, че купувачът е от /населено място/, Н. му е малкото име. Беше с негов приятел, гледаха буса, уговорихме цена, отидохме при нотариус, заверихме договора за продажба.“/л.223, на гърба от с.д./ В приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК показания на свидетеля Г. от досъдебното производство, той също твърди, че е говорил по телефона с двама мъже, които са се съгласили да закупят автомобила в ударено състояние и впоследствие са пристигнали в [населено място], където подсъдимият е подписал договора пред нотариус като купувач. Отделно сочи, че преди продажбата е предоставил в интернет снимки на автомобила към обявата за продажба, за да се запознаят евентуалните купувачи със състоянието на колата, след което е получил обаждането по повод неговата покупка от подсъдимия Н..
Прочитът на показанията на свидетеля М. Б. също показва противоречие с обясненията на подсъдимия, поради което не става ясно как съдът е намерил, че се подкрепят взаимно. Б., който е доведен от подсъдимия за пръв път пред районния съд, твърди, че Б.,/Б./ е донесъл първо снимки на автомобила, а после е докарал кемпера в /населено място/, където са били тримата с подсъдимия и Б. и след това отново тримата са отишли в /населено място/, за да го прехвърлят нотариално. Заплащането е станало в /населено място/, където подсъдимият Н. е направил пълномощно на Б. за пред КАТ. Подсъдимият е получил колата в /населено място/. Според показанията на свидетеля Б. продавач на кемпера е бил Б.: „този Б. продаваше кемпера“.
От показанията на свидетеля Б. не може да се направи еднозначен извод, че касят продажбата на автомобила на свидетеля Г., който не е бил в движение, докато Б. свидетелства за изправен и в движение автомобил, който подсъдимият е закупил от „Б.“, когото е упълномощил за регистрацията му пред КАТ.
Представените по делото от КАТ писмени документи за пререгистрацията на процесния автомобил, който е иззет от подсъдимия са договор за продажба между подсъдимия и свидетеля Г. и пълномощно от името на подсъдимия Н. с негов подпис, с което е упълномощил свидетеля Б. да го представлява пред органите на КАТ. Пълномощното е с дата 21.08.2014 г., т.е. изготвено е след смъртта на Б. Б. /починал на 20.08.2014 г./ и е послужило за регистрацията на специален автомобил „марка“ с рег. н. /рег. №/, съгласно представената справка разпечатка от централната база данни на АИС-КАТ по история регистрацията на автомобила / неясно при тези данни остава на какво почива изводът на СГС, че не е установено за кой автомобил се отнасят посочените документи/.
В заключение, въззивният съд е направил доказателствено необезпечени изводи по фактите на предявеното обвинение, чрез неправилна оценка на съдържанието на доказателствените източници, които са интерпретирани погрешно в несъответствие с действителния им смисъл. Следователно, фактическите изводи на градския съд са приети в нарушение на изискванията на процесуалния закон за оценка на доказателствата и доказателствените средства, което е довело до порок във формирането на вътрешното му убеждение по фактите и се явява основание за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав.
При новото разглеждане на делото е необходимо да се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд, като се извърши пълен всестранен и обективен анализ на цялостната доказателствена съвкупност, въз основа на който да се обективират изводи по значимите за обвинението факти и да се изложи съответна на тях правна аргументация.
Фактическите изводи на въззивния съд следва да са съобразени с формулировката на обвинението, като е необходимо да се установят всички правно значими за конкретното обвинение факти при спазване изискванията на НПК за оценка на доказателствата.
Изложените констатации на касационната инстанция обуславят извод за наличие на основание за упражняване на правомощията по чл. 354, ал.3,т.2 от НПК за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд.
Водим от горното и на осн. чл.354 ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивна присъда №38 /23.03.2022 г. на Софийски Градски съд, Наказателно отделение, 13-ти въззивен състав, постановена по в.н.о.х.д. № 1682/21 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски Градски съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|