6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60586
София, 21.07.2021 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 682 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Енерго-Про продажби” АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., чрез адв. В. М., против въззивно решение № 1656 от 7 декември 2020 г., постановено по в.гр.д. № 2330/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна, с което е потвърдено решение № 3136 от 15 юли 2020 г., постановено по гр.д. № 2220/2020 г. по описа на районния съд в гр. Варна, с което е прието за установено по отношение на „Енерго-Про продажби” АД, че М. И. Г., с адрес в [населено място], не дължи на дружеството сумата от 6091,12 лева, начислена по фактура № [ЕГН]/05.04.2019 г. електрическа енергия за периода 22.12.2016 г.-21.12.2017 г. по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], за обект на потребление в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б”, ет. 1, ап. 3.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че при постановяването му окръжният съд е допуснал нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, като не е обсъдил възраженията и доводите, изложени във въззивната жалба; че в нарушение на материалния закон бил изводът, че Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) не представляват приложим закон, тъй като към момента на проверката са действали разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 ПИКЕЕ. Дори и да се приемело, че чл. 50 ПИКЕЕ е неприложим в случая, то процесната сума се дължала на основание чл. 183 ЗЗД, тъй като става въпрос за точно установено количество на реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на договора за покупко-продажба на електрическа енергия. Обстоятелството, че нормите на чл. 41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ са отменени към онзи момент не лишавало доставчика от правно основание да извършва проверка на средствата за измерване и да преизчислява потребеното от абонатите количества електрическа енергия, като приложение в случая намира правилото, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока, както и принципът за недопускане на неоснователно обогатяване. Освен това извършването на проверки било регламентирано в чл. 57 и чл. 58 от Закона за измерванията, които разпоредби били действащи през периода на корекцията. Оспорва се изводът, че отчитането в скрит регистър е в противоречие с подзаконовите нормативни актове, както и че ищецът не се е съгласявал с такъв начин на отчитане. Сочи се, че възможността за видимост на регистрите касае онези от тях, които се ползват за търговско измерване в съответния обект, като целта е абонатът да следи потреблението, а процесното количество електрическа енергия било натрупано в невизуализиран регистър, до който електроразпределителното дружество няма задължение да осигурява видимост, а и отчитането на енергия в посочения регистър било вследствие на неправомерно софтуерно вмешателство в параметризацията на процесния електромер. Видно от изявленията на вещото лице, електромерът бил монтиран с нулеви показания по първа и втора тарифа, което означавало, че е монтиран нов и показанията в останалите тарифи също са били нулеви. Неправилно било прието, че не е установено посоченото в скрития регистър количество електрическа енергия да е било реално потребено от абоната, доколкото констативният протокол на Българския институт по метрология е официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва с обвързваща сила по отношение на фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, който го е издал. Освен това констатациите на експертите от БИМ и на служителите на електроразпределителното дружество съвпадали, като и в двата протокола за отразени натрупани в скрития регистър Т3 количества електрическа енергия. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза по делото е посочено, че процесното количество електрическа енергия е преминало през измервателната система на средството за търговско измерване и е регистрирано в невизуализирания регистър вследствие на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на електромера, като се сочи, че е измерена цялата потребена от абоната електрическа енергия, но част от нея не е била фактурирана. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответницата М. И. Г., с адрес в [населено място], чрез адв. С. А., в отговор на касационната жалба възразява срещу допускането на касационно обжалване и излага становище за неоснователност на жалбата по същество.
За да постанови обжалвания акт, въззивният съд приема за установено, че между страните е налице облигационно правоотношение, по силата на което ответникът продава на ищеца електрическа енергия срещу определена цена. На 21.12.2017 г. е извършена техническа проверка на средство за търговско измерване, монтирано на обекта на ищцата в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б”, ет. 1, ап. 3, при която електромерът е демонтиран, пломбиран с пломба № 482040 и изпратен за проверка в Българския институт по метрология при показания 003698 кВт/ч – нощна тарифа (Т1), и 013992 – дневна тарифа (Т2). Според констативен протокол № 901/02.04.2019 г. на БИМ се установява, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия; при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, като освен по нощна и дневна, тарифа действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа: Т3 – 36499,5 кВт/ч; не е констатирано да е осъществяван достъп до вътрешността на електромера. На основание извършената проверка е изготвено становище за начисляване на електрическа енергия от 04.04.2019 г., от което се установява, че е начислена общо 36499 кВт/ч енергия за периода 22.12.2016 г.-21.12.2017 г., като стойността на така посочената електроенергия е изчислена във фактура № [ЕГН]/05.04.2019 г. и възлиза на 6091,12 лева. От заключението на допуснатата по делото техническа експертиза, се установява, че средството за търговско измерване е в метрологична годност; че не е включено в системата за дистанционен отчет, поради което не може да се определи с точност началната дата на въздействието; че извършеното неправомерно претарифиране по отделните регистри е довело до неотчитане в пълен обем по двата видими такива; че наличието на данни в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно – на манипулиране на тарифната схема. В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че процесният електромер е инсталиран с нулеви показатели по основните регистри, което води до извод, че е монтиран нов и неупотребяван и показания поради и в останалите невизуализирани регистри, които не са записани в протокола за монтаж, също са били нулеви. От правна страна окръжният съд приема, че с разпоредба на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, тоест законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия. Прието е, че към процесния период действие имат общите условия, одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в които е предвиден ред за уведомяване на клиента, поради което изпратеното уведомление е в съответствие със законовото изискване; че с решение № 1500 от 6 февруари 2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. по описа на ВАС, обн. ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл. 48-51, отменени с решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. по описа на ВАС, обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г., т.е. към момента на извършване на проверката действащ е бил чл. 50 ПИКЕЕ, който обаче е неприложим по отношение на отчетените показания в скритите регистри. Поради това въззивният съд счита, че изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ касае издадените от Комисията за енергийно и водно регулиране нови ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в които вече фигурира ред за преизчисляване на количеството електрическа енергия, за която има измерени показания. Дори да се приемело, че чл. 50 ПИКЕЕ е годно основание за служебно коригиране на сметката на потребителя, то същият не би могъл да се приложи, защото останалите действащи разпоредби на ПИКЕЕ към датата на проверката не могат сами по себе си да покрият всички изисквания за надлежно извършване на процедурата за корекция, които са се съдържали в отменените разпоредби на чл. 41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ, като след отмяната им липсвал ред за извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност на средството за търговско измерване, както и специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Поради това се приема, че към датата не е съществувало законово основание за извършване на проверката и коригирането на сметката на ищеца. Освен това между страните не е налице съгласие за отчитане и остойностяване на енергията по невизуализиран регистър, такава възможност не е законово регламентирана, а в чл. 10, ал. 1 ПИКЕЕ /отм./ и чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. е предвидено, че операторът на съответната мрежа е длъжен да осигурява на страната, която купува електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване. Поради това се приема, че отчитането в скрития регистър е в противоречие с подзаконовите нормативни актове. След като показанията се отчитат в скрит регистър няма как потребителят да бъде информиран за консумираната от него електрическа енергия и за цената, която дължи за нея. Ако целта на скрития регистър е да отчита преминала електрическа енергия, която поради манипулиране на електромера не е отчетена от редовните регистри, то способите и процедурите, чрез които тази енергия впоследствие следва да се заплати от потребителя и на какви цени, следва да са изрично законово регламентирани. За неоснователно е прието възражението за приложимостта на чл. 183, ал. 1 ЗЗД, тъй като по делото не било установено количеството електрическа енергия, начислено в регистър ТЗ, да е реално потребено, предвид липсата на доказателства то да е натрупано след като електромерът е монтиран, защото в протокола за монтажа били отразени нулеви показатели само за дневна и нощна тарифа на електромера.
Касационният съд приема, че поставеният от касатора въпрос при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД, е обусловил изхода на спора. Касационното обжалване се допуска, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 150 по гр.д. № 4160/2018 г., III г. о., и решение № 21 по гр.д. № 50417/2016 г., I г. о. Едва след отговора на този въпрос ще може се съобрази и дали след отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 6 февруари 2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. по описа на ВАС, могат да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 ПИКЕЕ включително.
За касационното обжалване жалбоподателят дължи държавна такса от 121,82 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1656 от 7 декември 2020 г., постановено по в.гр.д. № 2330/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна.
УКАЗВА на „Енерго-Про продажби” АД в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 121,82 лева, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |