Р Е Ш Е Н И Е № 167 гр. София, 10 май 2011г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Р.Карагогов изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 1147 /2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд № 100/2010 г. по описа на Окръжния съд в гр. Хасково. В искането се сочи, че при постановяване на съдебните актове по делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалноправните норми, представляващи касационни основания по чл. 348 ,ал.1, т.1 и т.2 от НПК. С тези аргументи се обосновава необходимостта от отмяна на въззивния съдебен акт и ново разглеждане на делото от втората инстанция. В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът поддържа искането. Осъдените лица не изразяват становище. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и направи проверка за наличие на основанията за възобновяване на наказателното дело, установи следното : Районният съд в гр. Хасково с присъда № 238 от 11.05.2010 г. признал подсъдимите Д. Г. Д. и Д. Р. Д. за невинни в това, че на 21.01.2009 г. в [населено място], в съучастие като съизвършители причинили на В. М. П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, и ги оправдал по обвинението по чл. 129, ал.1, вр. ал.2, вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Окръжният съд в Хасково с решение № 121 от 22.10.2010 г. по нохд № 100/2010 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване на производството по делото е направено от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок и е допустимо. Разгледано по същество то е основателно по следните съображения: Базов недостатък на обсъждания въззивен акт е неправилното разбиране за съизвършителството при причиняване на телесна повреда. Според двете предходни инстанции, когато няколко лица нанасят удари на жертвата, но увреждането на здравето е резултат на един от тях, не е налице съучастие. Водени от тази изходна позиция районният и окръжният съд насочили усилията си към издирване на автора на единствения удар, който в конкретния казус причинил телесното увреждане на пострадалия В. П.. След като приели, че това е неустановимо, решаващите състави оправдали и двамата подсъдими. Възприетият от тях подход противоречи на правната теория Вж.И. Н. , Наказателно право на НРБ , Обща част, София- 1972, г., Изкуство и култура , стр.396 и сл., според която при съизвършителството престъпният резултат се постига чрез съвместно осъществяване на изпълнителното деяние, в което е възможен вариант за различен каузален принос на отделните съучастници, обединени от общ умисъл. Въззивният съд, в нарушение на принципа за обективно , пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото, пренебрегнал данните за нанасяне на удари от двамата подсъдими , отричайки тяхното значение както за обективните, така и за субективните признаци на инкриминираната дейност. По този начин решението му загубило и логическата си убедителност . Според него двамата подсъдими удряли и ритали свидетеля П. , в резултат на което челюстта му била счупена , но въпреки това те не са извършили действия, довели до съставомерен резултат. Въззивният състав потърсил подкрепа за неправилните си разсъждения в неприложими институти на гражданското право, загърбвайки постулираното значение на общия умисъл като субективен обединяващ фактор на съизвършителството. В тази връзка той се отклонил и от принципните обвързващи указания на ППВС №2 от 1957 г.,т.6 , последователно поддържани в правната практика Вж. Решение №332 от 03.07.2009 г. на ВКСпо н.д. № 328/2009 г., НК ,решение №586 от 2.12.1983 г. на ВКС по н.д.№ 527/93 г.,НК ,решение № 198 от 25.04.1978 г. на ВКС по н.д.№ 168/78 г. НК и др. , според което при установяване на общ умисъл за телесни увреждания / или убийство/, когато няколко лица нанасят удари на жертвата, е налице съизвършителство независимо от обстоятелството , че съставомерният резултат е постигнат с един удар. Към процедурните несъответствия във въззивното производство следва да се прибави и констатацията, че въззивното решение съществено се отклонява от стандарта на чл.339,ал.1 и ал.2 от НПК и обективира процесуална дейност, осъществена в нарушение на чл. 14, ал.1 от НПК. Още в началото на изложението по същество окръжния съд заявява, че районният съд е постановил обжалваната присъда при изяснена фактическа обстановка. Мотивите на първоинстанционния съдебен акт обаче свидетелстват за обратното. На стр. 2 до стр.5 районният съдия откровеничи за липсата на яснота по основните факти, свързани с обстоятелствата, предмет на доказване.Той заявява неколкократно, че фактическата обстановка е „объркана” и не води до категорични изводи за авторството на деянието. В присъдата може да се прочете, че съдът не кредитира всички свидетелски показания поради „тотални противоречия и разминавания” и поради липса на конкретика при повечето от тях. Този начин за анализ на доказателствения материал противоречи с основните задължения на съда, произтичащи от чл. 107, ал.1 и чл.305, ал.3 от НПК за внимателна проверка на доказателствените източници и излагане на съображения за тяхната достоверност. Несъмнено противоречивата доказателствена основа поставя на изпитание умението на решаващия съдебен състав да стигне до обективната истина. Районният съд избегнал изразходването на допълнителни аналитични усилия като игнорирал една съществена част от доказателствената съвкупност. Въззивната инстанция не само не забелязала процесуалното нарушение на предходния съдебен състав, но го задълбочила, като се ограничила с повтаряне на извода за наличие на противоречия в гласните доказателства. На свой ред тя също пропуснала да обсъди свидетелските показания в тяхната съвкупност и в контекста на останалите доказателствени източници , в които се съдържат данни за времето, мястото и характера на увреждането на подсъдимия. В този ред на мисли за прецизност заслужава да се посочи, че въззивният съд коментирал показанията на св.В. от досъдебната фаза без те да се приобщени по надлежен ред към доказателствения материал- нарушение , което предвид липсата на противоречия между показанията в двете фази на процеса не би могло да се отнесе към съществените , но което е неприемливо в мотивите на въззивен съдебен акт. В решението се забелязват и елементи на превратност в обсъждането на данните от съдебно-медицинската експертиза относно механизма на счупването на челюстта на свидетеля П.. Според въвзивния съдебен състав най-вероятно това е станало чрез удар с ръка. Този извод дал основание да се избегне наказателноправния коментар на ударите с крак , които двамата подсъдими нанесли на пострадалия. В заключението на вещото лице д-р Е., поддържано пред първостепенния съд, обаче се твърди , че както удар с юмрук, така и удар с крак могат да причинят констатираното увреждане . Акцентирайки върху една от възможните хипотези възивният съд е проявил избирателност при обсъждане на доказателствата , което допълнително опорочило обективната страна на вътрешното му убеждение при оценка на доказателствения материал. Обобщено, настоящата проверка установи наличието на съществени нарушения на процесуалните правила при изграо при установяване на правнорелевантните факти , рефлектирали върху правилността на формираните правни изводи за наказателна несъставомерност на дейността на подсъдимите – основания за отмяна на атакувания съдебен акт по реда на възобновяването съгласно чл. 425,ал.1,т.1 от НПК във вр. с чл. 422,ал.1 , т.5 от НПК във вр. с чл.348 , ал.1 , т.1 и т.2 от НПК и ново разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд, който да извърши задълбочена въззивна проверка на първоинстанционната присъда и постанови решение при спазване на посочените по-горе процесуални правила. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 100/2010 г. по описа на Окръжния съд-Хасково, отменява постановеното по него решение № 121 от 22.10.2010 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.