4 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 860 София, 03.12.2010 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: Л. ИВАНОВА Емилия Василева при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева ч. т. дело № 863/ 2010 год. Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, образувано по частна жалба на “К. АД - в несъстоятелност” - гр. София, кв. Б. срещу Определение №1345 от 3.VІІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 1054/ 2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Разпореждане от 28.V.2010 г. по т.д. №492/ 2008 г. на СГС, с което му е върната подадената въззивна жалба, с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателят излага, че по отношение на него е образувано производство по несъстоятелност, по което е постановено решение, с което е обявен в несъстоятелност и е прекратена дейността му. Поддържа, че предявеният иск фактически ще попълни масата на несъстоятелност, поради което на основание чл. 620 ал. 5 ТЗ не следва предварително да внася държавна такса по подадената жалба, както и че се касае до процедура, аналогична на тази по чл. 694 ТЗ, поради което също не следва предварително да внася държавна такса. Жалбоподателят сочи, че по въпроса кой е кръгът дела, включени в чл. 620 ал. 5 ТЗ, за които не се внася предварително държавна такса, е налице задължителна съдебна практика, с която съдът не се е съобразил - определения на ВКС: №267/7.V.2009 г. по ч.т.д.№139/2009 г., №56/ 16.І.2004 г. по ч.гр.д.№946/2003 г., №309/21.ХІ. 2008 г. по т.д. № 312 /2008 г., №479/29.ХІІ.2008 г. по ч.т.д №339/2008 г. Жалбоподателят иска, ако съдът приеме, че горната практика е неотносима към спора, да допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като нормата на чл. 620 ал. 5 ТЗ не изброява изрично делата, по отношение на които намира приложение, следователно е неясна и се нуждае от тълкуване. Ответникът по частната жалба “М. - МГ” ЕООД - гр. София по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане за връщане на въззивна жалба, с което се прегражда по - нататъшното развитие на делото, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е потвърдено разпореждането за връщане на въззивната жалба поради невнесена от търговец в несъстоятелност държавна такса. Изложени са съображения, че не намира приложение чл. 620 ал. 5 ТЗ, тъй като не се касае за дело за попълване масата на несъстоятелността, каквито са делата по предявените от синдика искове, с които се предявяват по съдебен ред права и вземания, несъбрани или непотърсени от длъжника, или имуществени права, излезли от масата на несъстоятелността не по установения от закона ред - по тях ищец е синдикът, а при негово бездействие - в някои от случаите - и кредиторите - иск по чл. 135 ЗЗД, отменителните искове по чл. 646 и 647 ТЗ. По съображения, че искове, предявени срещу длъжника в несъстоятелност, не попадат в тази категория искове, доколкото техен предмет са права на трети лица, съдът е потвърдил разпореждането за връщане на жалбата. От изложения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос с оглед данните по делото, следва да се изведе разрешеният по делото въпрос: дължи ли държавна такса по подадена въззивна жалба търговец в несъстоятелност по предявен срещу него осъдителен иск за неплатена цена на доставена стока, налице ли е по смисъла на чл. 620 ал. 5 ТЗ, дело, което се води за попълване масата на несъстоятелността, по каквото предварително не се внася държавна такса. Останалите посочени от жалбоподателя въпроси: кои искове се включват в тези по чл. 620 ал. 5 ТЗ, може да са важни, но не са релевантни за делото, защото както и да се реши въпросът кои искове се включват в тези за попълване масата на несъстоятелността по чл. 620 ал. 5 ТЗ, това няма да се отрази на въпроса дължи ли държавна такса по подадената въззивна жалба жалбоподателят -търговец в несъстоятелност, срещу когото е уважен осъдителен иск. Представената от жалбоподателя съдебна практика не е по разрешения от въззивния съд процесуалноправен въпрос и няма приложение при решаването му: Определение №267/7.V.2009 г. по ч.т.д.№139/2009 г. на ВКС и Определение №479/29.ХІІ.2008 г. по ч.т.д №339/2008 г. на ВКС се отнасят за искове за попълване на масата на несъстоятелността: първото - се отнася за предявен от синдика установителен иск за нищожност на продажба на недвижим имот, извършена след вписана възбрана, при успешното провеждане на който би се увеличила масата на несъстоятелността и второто определение - за предявен от синдика иск за връщане на дадени при начална липса на основание суми, Определение №56/16.І.2004 г. по ч.гр.д.№946/2003 г. на ВКС е за иск по чл. 647 ТЗ и Определение №309/21.ХІ. 2008 г. по т.д.№312/2008 г. на ВКС е за иск по чл. 134 ЗЗД. В настоящия случай е уважен осъдителен иск срещу обявения в несъстоятелност търговец, поради което не е налице условието на чл. 620 ал. 5 ТЗ да е налице “дело, което се води за попълване масата на несъстоятелността”, което условие би било налице, ако търговецът в несъстоятелност беше ищец по иска, а не ответник. Поради това, че не е налице съдебна практика по изложения процесуалноправен въпрос, следва да се допусне касационно обжалване на определението на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Определението е законосъобразно. Когато срещу търговец в несъстоятелност е уважен осъдителен иск за неплатена цена на доставена му стока, не е налице дело, което се води за попълване масата на несъстоятелността по чл. 620 ал. 5 ТЗ и по подадената въззивна жалба осъденият търговец в несъстоятелност дължи държавна такса. Предявеният осъдителен иск, предмет на делото, няма връзка и с установителния иск за вземането по чл. 694 ал. 1 ТЗ, като страните не спорят, че кредиторът (ищецът) не е направил възражение пред съда по несъстоятелността срещу неприемането от синдика на вземането му срещу търговеца в несъстоятелност. По изложените съображения определението, с което въззивната жалба е върната поради невнесена държавна такса е правилно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА Определение №1345 от 3.VІІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 1054/ 2010 г. на Софийски апелативен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: