Р Е Ш Е Н И Е № 514 София, 03.12. 2010година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 ноември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Н. Любенов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 534/2010 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс. Пейчо Георгиев П. от гр. Варна, чрез неговия защитник – адвокат К. Г., против въззивно решение на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 188/2010 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание явно несправедливо. Исканията са за неговата отмяна и оправдаване на дееца, за преквалифициране в по – леко наказуемо престъпление, за връщане за ново разглеждане прекратяване, или намаляване размера на определеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивно решение № 118/27.07.2010 г., Варненският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил присъда № 54/ 03.05.2010 г., постановена по нохд № 1327/2009 г., на Окръжен съд, гр. Варна, с която подс. П. Г. П. е бил признат за виновен в извършено на 16.06.2007 г., около обяд, до с. Приселци, обл. Варна, престъпление по чл. 142, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, осъден на осем месеца лишаване от свобода, при „общ” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип в затвора гр. Варна, приведено по реда на чл. 68, ал. 1 НК наложено наказание от три години лишаване от свобода, по нохд № 1533/2003 г., на ВОС, оправдан по обвинението по чл. 142, ал. 2, т. 7, пр. 1 НК, както и да е извършил деянието около 13 ч. и са присъдени разноските по делото. По довода, за допуснати съществени процесуални нарушения: Оплакването е неоснователно. При касационната проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. П. П.. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес - чл. 12, 13, чл. 14, 18, 19 НПК. Такива нарушения не са допуснати. Варненският апелативен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена е защита на подсъдимия и възможност за устно отношение по изложените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти, са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Подс. Пейчев, е имал възможност да се защитава пред тази съдебна инстанция, в присъствие на адвокат и да дава обяснения по обвинението. В хода на събиране и проверка на доказателствата е бил спазен регламентирания процесуален ред. При това този съд, при установяване на правнорелеватните факти, не е възприел превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Противоречията в доказателствените материали са били обсъдени подробно и ясно е посочено на кои от тях се основават заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване. Следователно, вътрешното му убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата и способите за тяхното събиране и проверка. Ето защо, оплакването в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно. Този съд, подробно в мотивите си, съвсем обосновано и в съответствие с данните по делото е посочил, защо възприема за достоверни показанията на пострадалата свидетелка. Изложените съображения в тази връзка, след преценката им в съвкупност и с останалите събрани доказателства, са убедителни и се възприемат и от настоящата инстанция. Затова и възраженията в касационната жалба по този въпрос, са изцяло неоснователни. От друга страна въззивният съд, който е също съд по доказателствата, е извършил своя собствена проверка и анализ на всички тях. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав, да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. След като е установил по несъмнен начин, че този подсъдим е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно го е осъдил за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Настоящата инстанция счита, че присъдата на въззивният съд не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Както бе посочено и по горе, неоснователни са конкретните твърденията в касационната жалба, за непредявено ново обвинение, за липса на оправдателен диспозитив, за изборно обсъждане на събрани доказателства. Въззивната инстанция в мотивите си – л.л. 30 – 36, е отговорила на също такива направени възражения, относно обвинителния акт и фиксирания час на извършване на деянието, наличието на оправдателен диспозитив по първоначалното обвинение, преценил е данните от гласните и писмените доказателствени средства поотделно и в съвкупност – показанията на св. С., Л. и Я. от една страна и на М. и подс. П. от друга и е посочила убедителни съображения кои кредитира, като логични, последователни и подкрепени от другите доказателства по делото и кои не. Ето защо, настоящия съдебен състав счита, че не е налице нито една от хипотезите по посочените текстове от НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. По довода за нарушение на закона: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възражението, което се прави в жалбата е, че няма доказателства, подсъдимият да е извършил инкриминираното деяние. При приетите за установени фактически положения и от второинстанционният съд, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК изводът, че подс. П., е осъществил състава на престъплението, правилно квалифицирано по чл. 142, ал. 1 НК, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите С. - пострадала, на които напълно обосновано и законосъобразно е дадена пълна вяра, Л. и Я., от разпечатките на мобилния оператор, приложените писмени доказателства, вкл. протоколи за разпознаване, от експертното заключение за констатираните наранявания. Следователно, както бе посочено и по-горе в настоящите мотиви, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от тази съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че съставът на престъплението, при съответната квалификация, е осъществен от подсъдимия, действувайки при пряк умисъл. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказвне в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на деянието, т.е. да се приеме, че то е доказано по несъмнен начин. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, на които се позовава касатора, е мотивирал обоснован отказ защо ги отхвърля. Изложил е и убедителни съображения на кои се дава вяра и на кои се гради направения извод за виновността на подс. П.. При така установените факти и обстоятелства относими към предмета на доказване, изводите на този съд, че се касае за извършено престъпление по посочения от него текст от НК, са напълно законосъобразни. Точно е посочено, че са налице обективната и субективната му страна – отвличане с цел противозаконно лишаване от свобода – вкарването й в лекия автомобил управляван от подсъдимия, чрез използване на физическо насилие и против нейната воля и отвеждането й от мястото избрано да упражнява занятието си, действувайки при пряк умисъл. Настоящата инстанция приема тези изводи и счита, че изложеното в тази връзка, в тяхна подкрепа, представлява подробен и изчерпателен анализ на установените данни и излага ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Приложен е законът, който е следвало да бъде приложен. Касационната проверка за точното прилагане на накацателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. П. е извършил престъплението по чл. 142, ал. 1 НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, немотивирано с някакви съображения, също така не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Санкцията по вид, размер и начин на изтърпяване, така както е определена от решаващия съд, е приета и от въззивната инстанция. И според настоящата инстанция, така както е констатирал и въззивният съд, липсва наличие на многобройни или изключителни/о/ смекчаващи вината обстоятелства, за приложение на чл. 55 НК при определяне на размера й, но поради забраната за влошаване на положението на подсъдимия, не може да бъде повече от осем месеца лишаване от свобода. С оглед на предишното осъждане, е налице обективна пречка за приложение на чл. 66, ал. 1 НК, поради което този въпрос не следва да бъде обсъждан. Ето защо, касационната жалба се явява изцяло неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 118/ 27.07.2007 г., постановено по внохд № 188/2010 г., на Варненския апелативен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: