Р Е Ш Е Н И Е № 187 гр. София, 15.10.2018 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА При секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1932 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Постъпили са касационни жалби от „Д., И. – Ер М.“ О., и Д. И. Д. срещу решение №52 от 06.04.2017г. по в.т.д.№283/2016г. на Великотърновски апелативен съд. С него е потвърдено решение №55/04.04.2014г. по т.д.№11/2012г. по описа на Плевенски окръжен съд, поправено с решение №6 от 13.01.2015г. по същото дело, с което „Д., И. – Ер М.“ О., като правоприемник на СД „Димитров – Иванов – Ер Мизия и сие“, [населено място], и Д. И. Д., са осъдени солидарно да заплатят на Д. В. И. сумата от 400 000 лева /частичен иск от 1 355 000 лева/, представляваща част от стойността на дела на Д. В. И. при прекратяване на участието му в СД „Димитров – Иванов – Ер Мизия и сие“, [населено място], на 16.09.2010г. и част от неразпределената печалба към 16.09.2010г. на същото СД, заедно със законната лихва от 13.01.2012г. до изплащането й. В касационната си жалба „Д., И. – Ер М.“ О. сочи, че обжалваното решение е недопустимо и моли да бъде обезсилено. Поддържа, че подадената искова молба е нередовна, като порокът не е бил отстранен нито в производството пред първоинстанционния съд, нито в производството пред въззивния съд. Твърди, че претенцията на ищеца по чл.97 ал.2 от ТЗ, макар и формулирана като обща сума, съдържа в себе си два отделни и независими компонента – част от дружественото имущество и част от годишната печалба, които не са били разграничени в исковата молба по размер. Евентуално моли, ако решението бъде преценено като допустимо, да бъде отменено като неправилно и необосновано. Поддържа, че при остойностяване на притежавания от ищеца дружествен дял следва да се изключи неразпределената печалба за предходни години, тъй както и не следва да се включват чрез намаляване на стойността на дела реализираните загуби от дружеството за предходен период. Твърди, че дори да се приеме, че натрупаната в годините печалба на събирателното дружество трябва да се включи при определяне размера на вземането на напусналия съдружник, то в конкретния случай следва да се съобрази, че на 16.09.2009г. общото събрание на съдружниците е взело решение за нейното разпределение. В касационната си жалба Д. И. Д. твърди, че обжалваното решение е недопустимо. Прави оплаквания, че към подадената искова молба липсва справка по чл.366 от ГПК, която да съдържа необходимите изчисления за определяне размера на иска. Поддържа, че исковата молба е нередовна, тъй като при липсата на справка по чл.366 от ГПК не може да се установи как е изчислен целият размер на исковата претенция, съответно предявеният частичен иск каква част от претенцията за дял от имуществото и за неразпределена печалба обхваща. Евентуално моли решението да бъде отменено като неправилно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че той, като неограничено отговорен съдружник в СД, е пасивно легитимиран като ответник по иска по чл.97 ал.2 от ТЗ, наред с дружеството. Прави оплакване, че в решението липсват мотиви относно извода на съда, че определянето на дела на ищеца от имуществото на дружеството следва да се извърши на основа на пазарната стойност на имуществото, а не по балансовата стойност на същото, при положение, че в закона липсва нормативно определена процедура. Ответникът по касация Д. В. И. поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Оспорва възражението за недопустимост на въззивното решение, като твърди, че с предявената претенция от 400 000 лева е претендирал по равно дял от имуществото и от неразпределената печалба. Счита за неоснователно възражението, че не е налице солидарна отговорност между дружеството и съдружника в него по отношение на предявен иск за вземания на бивш съдружник, който се явява трето за събирателното дружество лице. Също оспорва твърдението на касаторите, че следва да му се определи дял само от печалбата за текущата година, като изтъква, че в закона няма такова ограничение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съдружникът Д. И. Д. е пасивно легитимиран по предявения иск по чл.97 ал.2 от ТЗ и отговаря солидарно със събирателното дружество, преобразувано в О., за вземането на напусналия съдружник Д. В. И. за стойността на неговия дял от имуществото и неразпределената печалба. Изразил е становище, че делът на напусналия съдружник следва да се определи въз основа на справедливата пазарна стойност на имуществото на дружеството, а не на неговата балансова стойност. Кредитирал е изготвеното заключение на вещите лица по метода на пазарната стойност и е приел, че стойността на имуществото на дружеството към 16.09.2010г. възлиза на 473 786 лева, а стойността на дела на ищеца се равнява на 50% от това имущество или 236 893 лева. Приел е, че неправилно е разпределен дивидент в размер на 1 250 000 лева на съдружника Д. И. Д. от неразпределената печалба от 2000г. до 2010г., като е заключил, че 50% от неразпределената печалба или 793 000 лева се дължат на ищеца Д. В. И.. С определение №78/20.02.2018г. по настоящото дело на основание чл.288 от ГПК и с оглед служебното задължение на ВКС да се произнесе по допустимостта на обжалваното въззивно решение, съгласно т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, решението на Великотърновски апелативен съд е допуснато до касационен контрол. В исковата си молба ищецът Д. В. И. поддържа, че е бил съдружник в СД „Д., И. – ЕР М. и с-ие“, като с нотариална покана, връчена на дружеството и на другия съдружник на 16.06.2010г., е отправил изявление за напускане. С изтичане на тримесечния срок на предизвестие, предвиден в устава, членственото му правоотношение било прекратено. С оглед на това е поискал събирателното дружество и съдружника Д. И. Д. да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сума в размер на 200 000 лева, представляваща част от сумата, дължима за дела му от полагащата се натрупана и неразпределена печалба и дела от дружественото имущество към датата на прекратяване на членството му -16.09.2010г. В отговорите на исковата молба ответниците СД „Д., И. – ЕР М. и с-ие“, преобразувано в хода на производството в „Д., И. – ЕР М.“ О. и Д. И. Д., са направили възражения за нередовност на исковата молба, като са посочили, че към исковата молба липсва справка по чл.366 от ГПК, от която да се установи предявената част от целия иск кои пера обхваща. С молба от 15.03.2012г. ищецът е заявил, че няма информация за размера на отделните пера от претенцията си, тъй като не е бил представляващ дружеството, но че от поисканата от него съдебно – счетоводна експертиза ще се установи размерът на полагащия му се дял от дружественото имущество и от годишната печалба. С определение №545/24.07.2012г. по т.д.№11/2012г. Плевенски окръжен съд е указал на указал на ищеца в тридневен срок да представи справка по чл.366 от ГПК. В изпълнение на указанията с молба от 03.08.2012г. ищецът е представил следната справка за размера на предявената от него парична претенция: „частично претендирана сума в размер на 200 000 лева, като част от сумата в размер на 1 355 000 лева, представляващи част от дела на ищеца от полагащата му се натрупана и неразпределена печалба и дружествено имущество от СД „Д., И. – ЕР М. и с-ие“. Първоинстанционният съд е приел така направеното уточнение за достатъчно. По искане на ищеца, с определение от 19.02.2014г. по т.д.№11/2012г. Плевенски окръжен съд е допуснал увеличение на предявения частичен иск до размер на 400 000 лева, част от сумата в размер на 1 355 000 лева. В мотивите на решение №55/04.04.2014г. по т.д.№11/2012г. на Плевенски окръжен съд, с което предявеният частичен иск е уважен, първоинстанционният съд е посочил, че тъй като претенцията е общо в размер на 400 000 лева, то всяка от претенциите на ищеца за част от дела му от имуществото на дружеството и от печалбата на дружеството е за по 200 000 лева, като искът е изцяло доказан по основание и в размер на 400 000 лева. В диспозитива на решението съдът е присъдил общо сумата от 400 000 лева, без да разграничи двете претенции. В подадените от тях въззивни жалби ответниците СД „Д., И. – ЕР М. и с-ие“, преобразувано в хода на производството в „Д., И. – ЕР М.“ О. и Д. И. Д., отново са направили възражения за нередовност на исковата молба. Поддържали са, че ищецът не е изпълнил в срок указанията на първоинстанционния съд да представи справка, от която да се установи как е изчислен размерът на исковата претенция, съответно предявената част от целия иск каква част от цялата претенция обхваща – само дял от имуществото, само част от неразпределената печалба или части от двете в някакво съотношение. Въпреки,че въззивният съд не е дал указания на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, в съдебно заседание на 14.03.2017г. пълномощникът на ищеца е направил уточнение на исковата молба, като е заявил, че се претендира дял от имуществото на събирателното дружество в пълния му размер от 236 000 лева и част от дела на ищеца от годишната печалба в размер на 164 000 лева. Въпреки извършеното уточнение въззивният съд е споделил становището на първоинстанционния съд, че тъй като претенцията е общо в размер на 400 000 лева, то всяка от претенциите на ищеца за стойност на дела от имуществото на дружеството и от печалбата на дружеството е за по 200 000 лева. Отказвайки да съобрази извършеното от ищеца уточнение на петитума на исковата молба, въззивният съд е постановил недопустимо решение. Разпоредбата на чл.97 ал.2 от ТЗ урежда имуществените последици от прекратяване на членството, като предвижда, че дружеството изплаща на прекратилия участието си съдружник, респ. на наследниците на починалия съдружник, които не са изявили желание да станат съдружници, стойността на дела от дружественото имущество и дела от годишната печалба за времето до прекратяване на членството. Относно начина на определяне на стойността на дела от дружественото имущество в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №113 от 14.08.2017г. по т.д.№1407/2016г. на ВКС, е разяснено, че правото да се получи стойността на дела от имуществото на събирателното дружество е функция от участието на съдружника в дружеството, поради което стойността на дела е съразмерна на предвидения в дружествения договор обем на членственото правоотношение. Имуществото на търговското дружество е динамична величина, но за остойностяване на дела е релевантно имуществото, притежавано от дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение със съдружника. По своето съдържание правото по чл.97 ал.2 от ТЗ наподобява правото на ликвидационен дял, което възниква за всички съдружници в случай на прекратяване на дружеството. Съдържанието на правото на ликвидационен дял се свежда до призната от закона възможност след удовлетворяване на кредиторите на дружеството съдружниците да получат съответна на дяловото им участие част от стойността на осребреното дружествено имущество. Осребряването на имуществото се извършва по неговите пазарни цени и на тази база се изчислява стойността на ликвидационния дял. На осребряване подлежи само т. нар. чисто имущество, което се формира от активите на дружеството, т. е. от оценимите в пари негови права като например материални активи /движими вещи, недвижими имоти/, материални запаси, налични парични средства, вземания и др. В същия смисъл следва да се разбира и понятието „дружествено имущество”, употребено в разпоредбата на чл.97 ал.2 от ТЗ. Поради еднаквото съдържание на двете права - правото по чл.97 ал.2 от ТЗ и правото на ликвидационен дял, стойността на дела на напускащия/починалия съдружник в хипотезата на чл.97 ал.2 от ТЗ следва да се определи на база притежаваното от дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение чисто имущество, остойностено по действащите към същия момент пазарни цени. Наред с така получената стойност съдружникът има право и на дял от годишната печалба за времето до прекратяване на членството. Касае се две отделни парични вземания, които възникват в момента на прекратяване на членственото правоотношение на съдружника и чийто размер се определя по различен начин. В случая при липса на посочен размер на всеки един от предявените частични искове за дял от дружественото имущество и за дял от годишната печалба, исковата молба се явява нередовна. Възражение за нередовност на исковата молба е направено от ответниците още с отговора на исковата молба и е поддържано и във въззивните им жалби. Поради това извършеното от ищеца във въззивното производство уточнение на размера на всеки от двата частични иска в рамките на общия заявен размер от 400 000 лева е следвало да бъде съобразено от въззивния съд, който във всеки етап на съдебното производство е длъжен да следи за допустимостта на предявения иск. Съгласно задължителните разяснения в т.5 на ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК и т.4 от ТР №1 от 17.07.2001г. по гр.д. №1/2001г. на ОСГК на ВКС, както и постановените по реда на чл.290 от ГПК решение № 74 от 26.05.2014г. по т.д. № 2992/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 225 от 11.08.2014г. по гр.д. №6779/2013г. на ВКС, ГК, и др., когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани. В случай, че нередовностите на исковата молба не бъдат отстранени, първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено. С оглед на това въззивният съд е следвало да вземе предвид направеното във въззивното производство от ищеца уточнение на исковата молба. Вместо това съдът е приел в мотивите, че е сезиран с две частични претенции за по двеста хиляди лева, без да има изявление от ищеца в този смисъл, а в диспозитива на решението не се е произнесъл по два иска, а е присъдил общо сумата от 400 000 лева. По този начин, въззивният съд е постановил недопустимо решение. Изложените в касационните жалби доводи относно липса на предпоставки за ангажиране на солидарната отговорност на ответника Д. И. Д. за задълженията на дружеството, не следва да бъдат обсъждани, доколкото в настоящото производство няма да бъде разглеждана основателността на предявените искове. Дори и да бъдат споделени изцяло съображенията на касаторите, че в хипотезата на чл.94 ал.2 от ТЗ съдружниците не отговарят солидарно с дружеството за задълженията му към прекратилия членството си съдружник, това би довело до неоснователност на предявените осъдителни искове, а не до тяхната недопустимост. Правният интерес, като положителна процесуална предпоставка за допустимост и на осъдителния иск, е налице, доколкото ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява. По изложените съображения решението на Великотърновски апелативен съд се явява недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено на основание чл.293, ал.4, вр.чл.270 от ГПК. Съгласно разясненията в т.5 от ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, в посочената хипотеза на нередовност намира приложение ТР №1/2001г. от 17.07.2001г. по гр. д. №1/2001г., на ОСГК на ВКС, което не е изгубило сила. Поради това делото следва да бъде върнато на въззивния съд, който следва да съобрази извършеното от ищеца в производството по в.т.д.№283/2016г. на Великотърновски апелативен съд отстраняване на нередовността на исковата молба и да се произнесе по двата предявени частични иска. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция дължи произнасяне и по отговорността за разноските в касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение №52 от 06.04.2017г. по в.т.д.№283/2016г. на Великотърновски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.