О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 661

гр. София, 09.08.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.дело № 4585 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 260657 от 17.05.2021г. по в.гр.д.№187/2021г. на Окръжен съд – Пловдив е отменено решение № 261556/04.12.2020 г. по гр.д. № 15668/2019 г. на Районен съд – Пловдив и е определен режим на лични отношения между бащата Б. К. В. и малолетните деца Г. Б. В. и В. Б. В., както следва: бащата да взима децата от дома на майката всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване, като връщането на децата става отново в дома на майката; петнадесет последователни дни през лятната ваканция на децата по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като последната се задължава до 31 май на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска; на рождения ден на бащата (29 декември) от 10 часа до 18 часа, ако е неучебен ден, а ако е учебен ден – за 3 часа в извънучебното време, както и на рождените дни на децата (2 януари и 3 септември) – от 16 до 19 часа в неучебен ден и от 17 до 20 часа в учебен ден. Постановено е още през четните години бащата да взема децата на 3 март, 1 май, 24 май, 6 септември (дати на официални празници) и по време на коледните празници от 10 часа на 24 декември до 18 часа на 26 декември с преспиване; през нечетните години бащата да взема децата през великденските празници от 10 часа на Велики петък до 18 часа в понеделник, с преспиване, на 6 май, 22 септември и през новогодишните празници – от 10 часа на 31 декември до 18 часа на 1 януари с преспиване.
Срещу решението в частта, в която е определен режим на лични отношения, при който бащата да взима децата всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване и петнадесет последователни дни през лятната ваканция на децата по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, е подадена касационна жалба от Б. К. В.. Касаторът счита, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и поради явна необоснованост. Моли за разширяване на режима на лични контакти с децата.
В изложението към касационната жалба са поставени следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1/ Защитен ли е най-добрият интерес на децата в обжалвания съдебен акт, като се определя стеснен режим за контакти от 15 дни през лятната ваканция (а не обичайния такъв от един месец), липсва режим за контакти през седмицата (втора и четвърта сряда и четвъртък за няколко часа), какъвто е имало до момента и децата са свикнали с него, при положение че всички доказателства по делото и изложените мотиви на решаващия съд сочат, че бащата е с добри характеристични данни (висок родителски капацитет), децата го търсят и са привързани към него?; 2/ Налице ли е противоречие между приетото в мотивите и в диспозитива на обжалваното решение, при положение че в мотивите съдът приема, че бащата е с добри родителски качества и в интерес на децата е да общуват активно с баща си, да имат по-разширени контакти, обсъжда доказателствата в полза на това становище, а въпреки това в диспозитива на решението ограничава дори обичайния режим за контакти, който е приет от съдебната практика – от един месец през лятото на 15 дни, като игнорира и режима за контакти през седмицата (втора и четвърта сряда и четвъртък от 17 до 19 часа), каквито контакти е имало до настоящия момент между бащата и децата?; 3/ При какви критерии се налага режим на лични контакти на неотглеждащия родител с децата, представляващ ограничение спрямо обичайната съдебна практика – един месец през лятото, два уикенда от петък до неделя?; 4/ Длъжен ли е съдът да изхожда от равна възможност на двамата родители при поделяне на тяхното и на детето време за почивка като необходимо условие за поддържане на естествената емоционална връзка между родителите и детето?; 5/ На какви критерии следва да отговори разширен режим на лични контакти с другия родител, който да вижда децата и през седмицата и един месец през лятото, като се съобрази режимът им, училищни занимания и необходимостта от почивка? Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, касаещи мерките за упражняване на родителските права и личните отношения между децата и родителите, като приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно; и следва ли конкретно определеният режим за контакти в диспозитива да съответства на приетото в мотивите на решението? Твърди се, че обжалваното решение противоречи на ППВС № 1/1974 г., решение по гр.д. № 3368/2017 г. на ВКС, ІV г.о.; решение по гр.д. № 5011/2017 г. на ВКС, ІV г.о.; решение по гр.д. № 1332/2018 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 176/2019 г. по гр.д. № 3993/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 35/2015 г. по гр.д. № 3585/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 131/2016 г. по гр.д. № 4490/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 112/2016 г. по гр.д. № 5435/2015 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 147/2014 г. по гр.д. № 1557/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 217/2015 г. по гр.д. № 6851/2014 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 59/2018 г. по гр.д. № 2396/2017 г. на ВКС; решение № 218/2019 г. по гр.д. № 763/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 254/2020 г. по гр.д. № 940/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о. Касаторът сочи, че поставените въпроси/ по т.1/ са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Счита още, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, поради противоречие на въззивното решение с процесуалния и материалния закон.
Ответницата по касационната жалба С. Б. П. в писмен отговор взема становище за нейната неоснователност.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена и от С. Б. П.. Същата твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са поставени следните въпроси: 1/ В интерес на децата ли е да бъде доразвивана връзка, в която в отношенията между децата и родителя е налице тревожност? – този въпрос се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/; 2/ При наличието на противоречиви констатации на две единични експертизи по еднакви въпроси, приети по делото, съдът следва ли да прояви активност и да изясни коя е вярната констатация, като и двете са формирани от същия обем доказателства – по този въпрос се твърди противоречие с решение № 107/2020 г. по гр.д. № 2461/2019 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 236/2011 г. по гр.д. № 644/2010 г. на ВКС, І г.о.; 3/.Как следва да се преценяват експертните заключения, когато становищата на вещите лица са противоречиви – по този въпрос се твърди противоречие с решение № 58/2012 г. по гр.д. № 408/2010 г. на ВКС, І г.о.; 4/. Съдът трябва ли да вземе предвид всички доказателства по делото, за да се произнесе; при преценка на фактите по делото трябва ли да вземе предвид всички обстоятелства, имащи значение за определяне най-добрия интерес на детето; следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна оценка? – твърди се противоречие на въззивното решение с решение № 24/2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, І г.о.; ППВС № 181974 г.; решение № 20/2013 г. по гр.д. № 911/2012 г. на ВКС, ІV г.о.; 5/. Съдът трябва ли да вземе предвид всички обстоятелства, имащи значение за определяне най-добрия интерес на детето; следва ли да обсъди и да вземе под внимание желанията и чувствата на децата – твърди се противоречие с ППВС № 1/1974 г.; решение № 294/2015 г. по гр.д. № 1454/2015 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 207/2013 г. по гр.д. № 911/2012 г. на ВКС, ІV г.о.; 6/. По въпроса, свързан с упражняваното от бащата домашно насилие, което обстоятелство не е преценено от съда – твърди се противоречие с решение № 254/2010 г. по гр.д. № 940/2019 г. на ВКС, решение на ЕСПЧ по делото Опуз срещу Турция. Касаторът счита още, че решението е очевидно неправилно в частта, в която е определен режим на лични отношения с бащата всяка първа и трета седмица от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя и в частта относно режима на лични отношения по време на празниците в четните години.
В отговор на касационната жалба от Б. К. В. се оспорва жалбата и се иска да се отхвърли, като не се допуска до касационно обжалване.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:
Предявен е иск по чл. 59, ал. 9 СК от Б. К. В. срещу С. Б. П. за изменение на определения режим на лични отношения с децата В. Б. В., [дата на раждане] год. и Г. Б. В., [дата на раждане] год. Установено е, че между страните има сключена съдебна спогодба, одобрена с определение от 22.01.2019 г., постановено по гр. д. № 9254/2018 г. по описа на РС-Пловдив, с която упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на майката С. П., а с бащата Б. В. е определен режим на лични контакти, който ищецът намира за затрудняващ общуването му с децата и иска неговото разширяване.
По делото е изготвен социален доклад от ДСП-Пловдив, от който се установява, че базовите потребности на децата от дом, храна, облекло, медицинско обслужване и контакт с връстници се посрещат от майката, към която същите са емоционално привързани. Жилището, в което се отглеждат, представлява нает апартамент с добра хигиена. Децата контактуват със своя баща, който живее в собствено жилище, добре поддържано. В доклада се посочва, че за нормалното емоционално, психическо и личностно развитие на децата е необходимо те да общуват и с двамата си родители, както и с близките си по майчина и бащина линия.
По делото е приложен и препис от влязло на 09.10.2018 г. в сила решение, постановено по гр. д. № 9296/2018 г. по описа на РС-Пловдив, с което на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН е издадена заповед за защита, като спрямо ищеца са наложени следните мерки по чл. 5 ЗЗДН – да се въздържа от извършване на всякакъв акт на домашно насилие спрямо С. Б. П. и Г. Б. В., забрана да приближава С. Б. П., жилището, местоработата и местата й за социални контакти и отдих за срок от пет месеца.
Пред първата инстанция са разпитани свидетели, които разказват за отношенията между бащата и децата. Назначена е съдебно-психологична експертиза, от която се установява, че децата са психично здрави, емоционално и социално функциониращи, с много добри базови интелектуални и умствени възможности в когнитивно-познавателно отношение. Травмиращ фактор в досегашния им житейски опит се явява фактическата раздяла на родителите им, а въвличането им в родителския конфликт и след раздялата е довела до ситуативна тревожност и безпокойство. За децата майката е социално значимият родител. И двете деца имат съхранени спомени, травмиращи за детската психика, свързани с поведението на баща им. Според вещото лице не са налице данни за родителско отчуждение – не е прекъсната емоционалната връзка между децата и техния баща, но между тях не са изградени конструктивно-доверителни връзки, като освен това децата изразяват нежелание да преспиват при баща си, а причина за това е неговото поведение и отношението му към тях.
Пред въззивната инстанция са изслушани родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК и са разпитани нови свидетели. Бащата е поискал определеният режим на лични контакти с децата да бъде разширен, тъй като се е оказал недостатъчен, като децата не преспиват в дома му, а децата имат нужда да прекарат повече време с баща си. Изразил е желание децата да остават с преспиване при него, като е заявил, че може да полага необходимите грижи за тях и има много свободно време поради характера на работата си. Обяснил е, че майката иска да отчужди децата от него и не им позволява да разговарят по телефона с него.
При изслушването си майката е заявила, че децата не се чувстват спокойни при баща си, той се държи грубо и не се занимава достатъчно с тях, а след контакт с него децата се връщат разстроени. Отрича да е ограничавано провеждането на телефонни разговори между децата и техния баща, като подчертава, че тя самата е насърчавала децата да му се обадят, но те са отказвали. Като свидетел е разпитан братовчедът на ищеца, който пресъздава впечатленията си от съвместна почивка, на която ищецът е бил с децата и те са се чувствали много добре. Разпитана е и сестрата на ответницата, според която на децата не се харесва грубото държане на бащата и те често се прибират разстроени след контакт с него.
От приетата във въззивното производство съдебно-психологична експертиза се установява, че бащата разполага с достатъчен родителски капацитет, за да полага адекватни грижи за децата и да ги възпитава и е в състояние да усъвършенства своите практически умения. Според експерта децата не изпитват страхове от поведението на бащата. Срещите им с бащата протичат по начин, който им допада. Децата показват засилена ситуативна тревожност, когато се обсъждат отношенията им с бащата, като според вещото лице най-вероятното обяснение за това е, че са поставени в ситуация да избират страна и в тях възниква вътрешен конфликт. Експертът заявява още, че пред него детето В. е изразила готовност да преспива при баща си.
Въззивният съд е посочил, че право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители, поради което по правило мерките за лични отношения следва да предоставят най-широка възможност за осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като се изхожда изключително от интереса на детето и при съобразяване на спецификите на конкретния случай. Съдът е цитирал т. 5 на ППВС № 1 от 12.11.1974 г., според която определените мерки на лични отношения могат да бъдат изменени по молба на единия от родителите или служебно при съществено изменение на обстоятелствата. Последното може да има най-различна проявна форма – може да се отнася до родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Съобразявайки тези постановки, въззивният състав е приел, че в случая е налице изменение на обстоятелствата, обуславящо изменение на определения режим на лични контакти на децата с бащата. Съдът е отчел, че децата са пораснали и могат да бъдат откъсвани от майката за един по-продължителен период от време, че не се констатира синдром на родителско отчуждение спрямо ищеца и децата имат изградена емоционална връзка с него, но що се отнася до отношенията им, у децата е налице известна тревожност, но в интерес на децата е емоционалната връзка с баща не само да се поддържа, но и да се доразвие чрез осъществяване на по-продължителен и пълноценен контакт с бащата, като в дома му е осигурено достатъчно пространство и удобства за децата. Въззивният състав е приел, че по делото не са налице данни, които да дават основание да се смята, че един по-продължителен контакт с бащата би поставил под заплаха живота или здравето на децата. Посочил е обаче, че в отношенията между родителите съществува неразбирателство и емоционално напрежение, което оказва негативно влияние върху децата, доколкото при тях са налице данни за ситуативна тревожност и безпокойство. За преодоляването на тези негативни състояния бащата следва да се стреми да проявява толерантност и разбиране към чувствата на децата и подобри връзката си с тях, включително като се въздържа от всякакви възможни коментари за майка им и избягва конфликтите с нея, а майката следва да подкрепя и поощрява поддържането на лични отношения с бащата.
При тези изводи на въззивния съд не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби поради следните съображения:
По касационната жалба на Б. К. В.:
Първите два въпроса от изложението към касационната жалба са фактически, касаят обсъждане и преценка на фактите по делото, за да определи съдът подходящия режим на лични контакти- за 15 дни през лятото/ а не за един месец/ и без контакти през дните от седмицата/ сряда и четвъртък/, заради ангажираността на децата в училище и занимания по интереси, които касаторът определя като стеснителен режим и се отнасят до правилността на решението. По същество останалите въпросите на касатора в изложението са свързани с това кои обстоятелства преценява съдът, когато прави преценка за изменение на режима на лични отношения с децата, както и дали съдът, за да се произнесе относно режима, е обсъдил всички релевантни обстоятелства и доказателства. В тази връзка е необходимо да се посочи следното: В трайната практика на ВКС е застъпено становището, че чрез режима на упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. В ППВС № 1/1974 г. на ВС, което е актуално и при действието на СК от 2009 г., е указано, че новите обстоятелства, които налагат изменение на определения режим на лични отношения с децата, могат да имат различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. Съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че преценката на посочените обстоятелства е конкретна, за всеки отделен случай, поради което не може да се приеме, че съдът следва да се съобрази с режим на лични отношения, който според касатора обичайно се определя. Съдът е длъжен да изхожда от особеностите на конкретния случай, като водещ критерий е интересът на децата.
В случая въззивният състав е обсъдил както събраните пред първата инстанция доказателства, така и тези събрани пред въззивния съд, изслушал е страните по делото, както и свидетели, имащи непосредствени впечатления за общуването между децата и родителите им. Назначил е съдебно-психологическа експертиза, като е провел подробен разпит на вещото лице. Въззивният съд е взел предвид изградената емоционална връзка на децата и с двамата им родители; родителските качества на майката и бащата; социално-битовите условия, при които децата пребивават при бащата. Отчел е установената при децата известна ситуативна тревожност във връзка с разстроените отношения между родителите им, както и естествената им потребност да бъдат близо до майка си поради ниската им възраст и емоционална привързаност, но и нуждата да общуват с баща си. При съвкупна преценка на тези обстоятелства съдът е определил режим на лични отношения, при който децата пълноценно да развиват емоционалната връзка с баща си. Отбелязал е и съществената роля на двамата родители за това да осигурят психическото спокойствие и правилното развитие на децата си, при което последните не са ангажирани с конфликти между майка им и баща им. Разрешението на въззивния съд по поставените въпроси не противоречи на възприетото в практиката на ВКС, включително и цитираната от касатора. Във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца съдът е длъжен да съобразява интереса на детето и макар и да не е обвързан от желанията или нежеланието на детето за контакт с другия родител, съдът следва да вземе в предвид и да зачете чувствата на детето, като отчете и неговата възраст, зрялост, емоционално състояние, като съобрази и в съвкупност и балансирано всички обстоятелства релевантни за определяне на най- подходящия режим за лични контакти между детето и родителят с, който детето не живее постоянно. В конкретния случай именно при съобразяване на конкретните обстоятелства, децата на страните са по-големи, в дома на бащата имат подходящи условия за отглеждането им, режимът е разширен с възможност за преспиване при бащата през почивните дни-събота, както и с възможност за съвместна почивка през лятото, отново с преспиване, като е отпаднал режимът на контакти през дните от седмицата поради ангажираност на децата в училище и занимания по интереси като е отчетена спецификата на случая и на-добрия интерес на децата да поддържат пълноценна връзка с баща си. Не се касае за стеснен режим, като са определени петнадесет дни през лятото, а не един месец и са изключени контакти през двата дни от седмицата-сряда и четвъртък, като се изхожда освен от равната възможност на двамата родители при поделянето на тяхното и на децата време за почивка, необходимо за поддържане на естествена емоционална връзка между родители и деца, но и от конкретните обстоятелства, за да се определи подходящ режим на контакти, така, че да е в интерес на децата, след като контактите през дните на седмицата създават неудобство за децата, с оглед на ангажиментите им с допълнителни занимания след училище за по-голямото дете и за по-малкото след детска градина и от значение е не броя на дните, а пълноценната връзка и прекараното време с родителя, така, че да е запомнящо и обогатяващо връзката родител-деца.
Липсва и соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая по поставените въпроси е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване. Освен това касаторът само бланкетно се е позовал на това основание и не е развил доводи за наличието на специфичната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По касационната жалба на С. Б. П.:
Първият въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е свързан с преценка на доказателствата по делото. По него не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По втория и третия въпрос не е налице основание за допускане на касицонно обжалване. Експертизата пред въззивната инстанция е назначена с оглед новонастъпили обстоятелства по делото – прекарана почивка на децата с баща им и развитие на контактите им във времето. Вещото лице е обсъдило впечатленията на децата от конкретната ваканция с баща им и е отразило констатациите си. То е изследвало и цялостната им връзка с двамата родители, също както и вещото лице от експертизата пред първата инстанция. В тази част и двете експертизи са отчели както ситуативната тревожност на децата, така и това, че те имат емоционална връзка с баща си, не е налице синдром на родителско отчуждение, при който по отношение на единия родител се изпитват само положителни чувства, а по отношение на другия само-негативни, независимо от промяната в споделеното от детето В., а и от детето Г., че вече искат да преспиват при баща си в събота, което желание е продиктувано от това, че двете деца искат да общуват, обичат и двамата си родители еднакво и в този смисъл експертизите не си противоречат. Въззивният съд, от своя страна, е съобразил всички събрани доказателства с оглед най-добрия интерес на децата.
Четвъртият въпрос не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора практика. Както вече се посочи, въззивният съд подробно е обсъдил събраните доказателства и е преценил всички относими обстоятелства.
Петият и шестият въпрос са свързани с обстоятелствата, които преценява съдът, когато прави преценка за изменение на режима на лични отношения с децата. Както се посочи по-нагоре във връзка с касационната жалба на Б. К. В., тези обстоятелства са обсъдени подробно от въззивния състав и в съответствие с трайната съдебна практика. Още повече, че в случая независимо, че с оглед на приложеното решение на ПРС през 2018год. е имало проява на домашно насилие от бащата спрямо майката и детето Г., от доказателствата по делото не се установява друг случай на насилие от бащата, такава склонност на същия или за споделено от децата, че спрямо тях е упражнено от бащата насилие, каквото не се съдържа и в приетите по делото съдебно психологически експертизи, за да бъде обсъждано и съответно съобразено при изменение на режима на лични контакти.
Не се констатира и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, твърдяно и от двамата касатори. Изложените в касационните жалби доводи във връзка с това основание са относими към правилността на решението по смисъла на чл. 281 ГПК и налагат преценка на доказателствата по делото. Обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено в нарушение на закона, нито е извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. В случая анализът на въззивния съд съответства на законовите критерии, като настоящият състав напълно споделя извода за изменение на обстоятелствата при които е определен първоначалния режим на лични отношения между бащата и децата и което води до изменение на режима на лични отношения между бащата и децата, като конкретните мерки са изцяло в интерес на децата.
Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби.
С оглед изхода на делото на страните не следва да се присъждат разноски.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260657 от 17.05.2021 г. по в.гр.д. № 187/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: