Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                          № 74   София, 06.04. 2010 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А               ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и десета година в състав :                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ  :  ТАТЯНА ВЪРБАНОВА                                                                ЧЛЕНОВЕ  :  КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА                                                                                          БОНКА ЙОНКОВА   при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 651/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :     Производството е по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК. Образувано е по молба на Р. С. К. в качеството на Е. „Б” със седалище и адрес на управление в гр. А. за отмяна на влязлото в сила решение от 30.06.2008 г., постановено по гр. д. № 757/2007 г. на Районен съд – Асеновград. Молителят твърди, че вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила е бил лишен от възможност да участва в производството по делото и узнал за постановеното срещу него осъдително решение на 09.03.2009 г. по повод връчване на искова молба по друго дело. Поддържа, че неправилно е призоваван от адреса на управление на едноличния търговец – гр. А., ул. „И” № 1, вместо от постоянния му адрес като физическо лице – гр. А., ул. „П” № 15. Излага доводи, че адресът на ул. „П” № 15 фигурира във всички представени по делото писмени доказателства като негов адрес за кореспонденция, поради което за съда е съществувало задължение да го призове от там, за да му осигури ефективна защита в процеса. По съображения, развити в молбата, молителят прави искане за отмяна на влязлото в сила решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът „Д” О. със седалище в гр. П. оспорва молбата чрез процесуалния си представител адв. Г, като изразява становище, че същата е недопустима, алтернативно – неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното : Молбата за отмяна е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок от узнаване на решението, предвиден в чл.305, ал.1, т.5 от ГПК, поради което релевираните от ответника доводи за нейната недопустимост са неоснователни. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Производството по гр. д. № 757/2007 г. е образувано пред Районен съд – Асеновград по повод искова молба на „Д” О. , с която са предявени обективно съединени искове за парични вземания срещу Р. С. К. в качеството на Е. „Б”. В исковата молба ищецът е посочил като адрес за призоваване на ответника гр. А., ул. „И” № 1*ъщият адрес е вписан в търговския регистър като адрес на управление на едноличния търговец, съгл. приложеното към исковата молба удостоверение от 25.09.2006 г. на „Информационно обслужване” АД. След насрочване на делото в открито съдебно заседание за 15.10.2007 г. е изпратена призовка до ответника, ведно с преписи от исковата молба и доказателствата, на посочения в исковата молба и вписан в търговския регистър адрес. Призовката е върната в цялост като невръчена с отбелязване, удостоверено с подпис на длъжностното лице по призоваването и на свидетел Е, че по сведение на живущите на ул. „И” № 1 в гр. А. на адреса няма лице с посочените в призовката данни. В изпълнение на съдебно разпореждане от 02.08.2007 г. ищецът е представил ново удостоверение за актуалните вписвания в търговския регистър по партидата на Е. „Б”, с което е удостоверено, че според справката в търговския регистър към 03.08.2007 г. по ф. д. № 6386/95 г. на Пловдивски окръжен съд едноличният търговец е със седалище и адрес на управление гр. А., ул. „И” № 1, а адресът на собственика на предприятието Р. К. е гр. С., ул. „М” № 3*ъз основа на удостоверението съдът е разпоредил да се извърши ново призоваване на ответника за съдебно заседание на 15.10.2007 г. от двата адреса – в гр. А. и в гр. С.. Призовките отново са върнати в цялост с отбелязване, че адресът в гр. С. е непълен, а на адреса в гр. А. не живее лице с посочените имена по сведение на живущите в двата входа на жилищния блок. По аналогичен начин са оформени и призовките за следващите съдебни заседания на 21.11.2007 г. и 21.01.2008 г., като в тези, адресирани до ул. „И” № 1, е посочено, че по сведение на сем. Кръстеви на адреса няма такова лице и такава фирма. При тези данни в призовките решаващият съд е приел, че ответникът следва да се счита редовно призован при условията на чл.51, ал.4 от ГПК /отм./ и е дал ход на делото в съдебно заседание на 21.01.2008 г. На 30.06.2008 г. е постановено решение по делото, с което Р. С. К. в качеството на Е. „Б” е осъден да заплати на „Д” О. сумата 5 026 лв., представляваща остатък от дължима цена по посочени фактури, издадени във връзка с доставка и монтаж на система за капково напояване и мъглуване, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете – 25.07.2007 г., до окончателното плащане, обезщетение за забава в размер на сумата 1 308.47 лв. и разноски по делото в размер на 1 813.40 лв. Решението е изпратено за връчване на ответника до адреса на управление в гр. А., ул. „И” № 1, но поради връщане на съобщението с отбелязване, че на адреса няма такава фирма и такова лице, същото е приложено към делото със забележка, че следва да се счита редовно връчено по реда на чл.51, ал.4 от ГПК /отм./. Визираното в чл.303, ал.1, т.5 от ГПК основание за отмяна на влязло в сила решение предпоставя лишаване на страната от възможност да участва в делото или да бъде надлежно представлявана, което се дължи на нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото. В случая молителят обосновава искането си за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 757/2007 г. на Районен съд – Асеновград с твърдения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.51, ал.4 от ГПК /отм./ относно призоваването, довело до лишаването му от участие в процеса и от възможност за ефективна защита на правата му. Преценявайки обстоятелствата по делото, настоящият състав намира, че процесуалните действия на съда във връзка с призоваването на ответника – молител са извършени при спазване на императивната норма на чл.51, ал.4 от ГПК /отм./, поради което не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.5 от ГПК за отмяна на съдебното решение. Съображенията в подкрепа на този извод са следните : Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.4, изр.2 от ГПК /отм./, търговец или юридическо лице, които са вписани в съответния регистър, се призовават на последния посочен в регистъра адрес. Процесуалният закон не въвежда задължение за съда да извършва призоваване на търговеца от друг адрес, различен от вписания в търговския регистър, поради което доводите на молителя, че в доказателствата по делото е имало данни за друг негов адрес, са без значение за преценката относно редовността на призоваването. Промяната на адреса, без да е изпълнено задължението за вписване на това обстоятелство в регистъра на търговците, е предвидено като основание за прилагане на фикцията по чл.51, ал.4 от ГПК /отм./, според която всички призовки и книжа се приобщават към делото и се смятат за редовно връчени. Разпоредбата на чл.51, ал.4 от ГПК /отм./ е приложима във всички случаи, когато страната – търговец не може да бъде намерена на вписания в регистъра адрес на управление и са налице данни, че фактически не пребивава на адреса. В процесния случай молителят е участвал като ответник в производството по гр. д. № 757/2007 г. в качеството на едноличен търговец, а не на физическо лице. Поради това именно призоваването му по делото е извършено в съответствие с правилото на чл.51, ал.4, изр.1 от ГПК /отм./ - от вписания в търговския регистър към момента на завеждане на делото адрес на управление в гр. А., ул. „И” № 1, без да съществува задължение за съда да го призовава от постоянния му адрес. Призовките, изпратени на посочения адрес, са връщани в цялост с отбелязване по реда на чл.41, ал.1 от ГПК /отм./, че адресатът на пребивава на адреса. Данните в призовките за продължително отсъствие на търговеца от формално вписания в търговския регистър адрес на управление и за пропуска му да осигури на адреса лице, което да получава кореспонденцията му, са обусловили приложението на чл.51, ал.4 от ГПК /отм./. Съдът е процедирал в съответствие с правилата на процесуалния закон за призоваване на ответник – едноличен търговец, поради което действията му във връзка с призоваването не могат да бъдат квалифицирани като съдопроизводствено нарушение, съставляващо основание по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК за отмяна на постановеното решение по съществото на правния спор. Предвид изложените съображения, молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 757/2007 г. на Районен съд – Асеновград следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.   Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. С. К. в качеството на Е. „Б” със седалище и адрес на управление в гр. А. за отмяна на влязлото в сила решение от 30.06.2008 г., постановено по гр. д. № 757/2007 г. на Районен съд – Асеновград. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :