Р Е Ш Е Н И Е № 17 гр. София, 17 февруари 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1166 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационно производство е по реда на чл.346, т.1 и сл.от НПК. Образувано е по жалба на адв.Е. В., в качеството му на защитник на подсъдимия С. Р. К., против въззивно решение № 33/04.11.2019 г., постановено по внохд № 32/2019 г. по описа на Военно апелативния съд. В жалбата е релевирано единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Посочено е, че наложеното от първоинстанционния съд и потвърдено с въззивното решение наказание е явно несправедливо, тъй като при индивидуализацията му неправилно предходните инстанции са приели като отегчаващи отговорността обстоятелства наложените на подсъдимия дисциплинарни нарушения във връзка със службата му в редовете на българската армия, както и упражнявания обществено полезен труд като шофьор, извън работно време. При чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите характеристични данни до момента се претендира обжалваното решение да се измени като се намали наложеното му наказание. В съдебно заседание подсъдимият С. К. и защитникът адв.В. поддържат жалбата по изложените в нея съображения и молят да се ревизира атакуваното решение, като се намали наложеното наказание. Представителят на ВКП е на становище, че жалбата следва да се отхвърли и решението като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Частните обвинители Й. П. и П. Т., редовно призовани, не се явяват. Поверениците им съответно адв. Д. Б. и преупълномощеният адв. К. Ч. пледират жалбата да се отхвърли и да им бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 23/31.05.2019 г. по нохд № 43/2019 г., постановена от Военен съд - София подсъдимият редник С. К. е признат за виновен в това, че на 07.10.2017 г., в София, при управление на МПС - лек таксиметров автомобил „Ф.К.”, със скорост не по-малка от 65 км./ч., не е спрял на червен светофар и пред пешеходна пътека, с което е нарушил правилата за движение – чл.21, ал.1 и чл.47, ал.1 от ЗДП, чл.120, ал.1, т.1 от ППЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца П. Т. П., настъпила на 30.10.2017 г., като е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.5 и 7 б. „Б” пр.1 вр. ал.1, б.„В” вр. с чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.54 вр. с чл.58а, ал.1 от НК е осъден на 6 /шест/ години лишаване от свобода, което да се изтърпи в затвор при първоначален общ режим. На основание чл.343г. от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 9 /девет/ години. С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 1 611,95 лв., като съдът се е разпоредил и с приложените по делото веществени доказателства. По жалба на защитника на подсъдимия относно размера на наказанието е образувано внохд № 32/2019 г. по описа на Военно апелативния съд. С постановеното по делото решение е изменена, като е отменена, присъдата единствено в частта относно определянето на вида на пенитенциарното заведение, в което подсъдимият следва да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода, а в останалата част – първонистанционият съдебен акт е потвърден. Въззивният съд е извършил проверка на присъда и е установил, че първоинстанционното производство е протекло при условията на съкратено съдебно следствие, по смисъла на чл.371,т.2 от НПК - с признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено от него съгласие да не се събират доказателства за тях. При индивидуализация на наказанието, за да потвърди определената санкция от девет години лишаване от свобода, която законосъобразно е редуцирана на основание чл.58а, ал.1 от НК с една трета, съставът на Военно апелативния съд, съобразявайки се с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, изцяло е възприел установеното наличие на баланс на отчетените от първата инстанция определящи отговорността обстоятелства. Извършеният в тази връзка допълнителен анализ на обстоятелства, характеризиращи личността на подсъдимия и определящи го като личност с висока степен на обществена опасност не се споделят изцяло от настоящия състав. По делото е безспорно, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, изразява искрено съжаление за случилото се, притежава добри характеристични данни, определени от трудовата му и семейна ангажираност - като баща на две деца. Правилно визираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са ценени от предходните инстанции нито като многобройни, нито като някое от тях да е изключително по своя характер, като една от задължителните предпоставки, които да водят до определянето на наказание под най-ниския предвиден в закона размер, съобразно чл.55 от НК. От друга страна, действително в разрез с разпоредбата на чл.188, ал.2, т.3 от ЗОВСРБ К. е упражнявал търговска дейност като е карал такси нощно време, който факт е залегнал в обстоятелствената част на обвинителния акт и е признат от него. Очевидно последователно извършваната работа – през деня като военнослужещ – редник, а през нощта като водач на такси, която се е налагало да осъществява, за да обезпечи финансово изплащането на ипотеката на жилището и издръжката на семейството и която го е ангажирала през по-голямата част от денонощието е основната причина за допуснатите множество административни нарушения по ЗДП. Въззивният съд не е имал основание да пренебрегне данните за установените през продължителния стаж на К. като водач на МПС административни нарушения, но не е отчел, че за последните пет години преди деянието спрямо К. са издадени само четири наказателни постановления и четири фиша. Преценявайки тяхната давност и конкретната тежест на извършените нарушения, изведена от съдържанието на посочените разпоредби, не може да се сподели направения във вреда на касатора извод, определящ го като личност с трайно проявено неуважение към обществото и пренебрежително отношение към нормативно закрепените правила. Неправилно, в подкрепа на възприетото становище относно личността на подсъдимия, са отчетени от въззивния състав и допуснатите от него 18 нарушения на служебните му задължения като военнослужещ. Следва да се отбележи, че визираните нарушения, както и тези по ЗДП, датират съответно от 1994 г. и 2003 г., а последното от дисциплинарните нарушения е извършено на 08.06.2015 г., т.е. повече от две години преди инкриминираното деяние. Те се изразяват предимно в „закъснение за работа” и „неспазване на разпределението на времето”, за което на редник К. са наложени най-вече наказания - „забележка”, „мъмрене” и „строго мъмрене”. В тази насока извън вниманието на въззивния съд е останала служебната характеристика на подсъдимия, издадена от последния му командир на рота, съгласно, която той е „съзнателен и дисциплиниран военнослужещ. Има чувство за отговорност. Поставените задачи изпълнява в срок и с необходимото качество и проявява усърдие в тях. Не нарушава изискванията на Устава на войсковата служба на Въоръжените сили на Република България и регламентиращите документи.”. В този смисъл дадената от въззивния състав оценка на личността на подсъдимия няма как да бъде приета като съответна на определянето му като личност с висока степен на обществена опасност, а от там и определеното наказание от девет години лишаване от свобода се явява прекалено тежко и не е съответно на извършеното престъпление, т.е. налице е очевидна диспропорция с обществената опасност на деянието и най-вече на дееца с отмереното по размер наказание, поради което същото е явно несправедливо. С оглед изложеното настоящият състав на ВКС намира, че определящите отговорността обстоятелства разкриват превес на смекчаващите такива и определеното на К. наказание следва да се намали на шест години лишаване от свобода, като след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК му се наложи наказание от четири години лишаване от свобода. При така определения размер на лишаването от свобода е безпредметно обсъждането на приложението на чл.66, ал.1 от НК, тъй като не е изпълнен изискуемия обективен критерии за неговата продължителност от максимум три години. При това положение и с оглед разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК следва да се намали и размера на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС от девет на седем години. Намаленият срок на наказанието лишаване от свобода не води до промяна на определения първоначален, общ режим на неговото изтърпяване. На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените от частния обвинител П. Т. разноски в размер на по 1 200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на повереника му за явяването й пред настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.2, т.1 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 33/04.11.2019 г., постановено по внохд № 32/2019 г. по описа на Военно апелативния съд, като НАМАЛЯВА наложените на подсъдимия С. Р. К. наказания: - от 6 /шест/ на 4 /четири/ години лишаване от свобода - от 9 /девет/ на 7 /години/ лишаване от право да управлява МПС ОСЪЖДА подсъдимия С. Р. К. с ЕГН [ЕГН] да заплати на частния обвинител П. П. Т. сумата от 1 200 /хиляда и двеста/ лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: