Р Е Ш Е Н И Е
№ 60243
гр. София, 18 февруари 2022 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
НЕВЕНА ГРОЗЕВА
при секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 1016 по описа за 2021 г
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Военно-апелативна прокуратура, жалба на частния обвинител и граждански ищец Е. Д. А., депозирана чрез повереник, и жалба на подсъдимия М. П. С., подадена чрез защитата, срещу решение на Военно-апелативния съд № 17 от 14.07.2021 г, по ВНОХД № 35/20, с което е изменена присъда на Военен съд, Сливен, № 7 от 8.07.2020 г, по НОХД № 24/20, като наложените наказания за съвкупността от престъпления са намалени, както следва: за престъплението по чл. 149 НК, на две години „лишаване от свобода“, за престъплението по чл. 155 б НК, на две години „лишаване от свобода“, както и е намален размера на определеното по съвкупност наказание, на основание чл. 23 НК, до две години „лишаване от свобода“, като е приложен чл. 66 НК, за срок от три години, и са редуцирани обезщетенията за неимуществени вреди, присъдени в полза на Е. Д. А., съответно: до 20 000 лв, за първото престъпление, и 5 000 лв, за второто такова, а присъдата е потвърдена в останалата й част.
С първоинстанционната присъда на Сливенски военен съд / № 7 от 8.07.2020 г, по НОХД № 24/20 / подсъдимият М. П. С. е признат за виновен за съвкупност от престъпления, а именно:
1/ в това, че през периода от лятото на 2010 г до месец януари 2017 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, е извършил блудствени действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление с лице, ненавършило 14-годишна възраст, Е. Д. А., [дата на раждане] г, чрез употреба на сила и заплашване, и чрез използване на положение на зависимост над нея, с оглед на което и на основание чл. 149, ал. 2, т. 1 и 4, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на четири години „лишаване от свобода“,
2/ в това, че от месец август 2015 г до месец януари 2017 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, е склонявал лице, ненавършило 14-годишна възраст, Е. Д. А., [дата на раждане] г, да наблюдава симулирани полови сношения между лица от еднакъв и различен пол, похотливо показване на човешки полови органи и мастурбация, чрез използване на положение на зависимост и надзор над нея, с оглед на което и на основание чл. 155 б, ал. 2, т. 2, пр. 1 вр. ал. 1, алт. 2, пр. 3 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода“.
На основание чл. 23 НК, му е наложено едно най-тежко общо наказание, а именно: четири години „лишаване от свобода“, за изтърпяването на което е определен първоначален „общ“ режим.
На основание чл. 45 ЗЗД, е осъден да заплати на Е. Д. А. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от извършените престъпления, а именно: 40 000 лв, за престъплението по чл. 149 НК, и 10 000 лв, за престъплението по чл. 155 б НК, дължими заедно със законните последици.
С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК, с акцент на т. 3. Изтъкват се следните доводи: Съображенията на съда за необходимостта от смекчаване на наказанието са повърхностни, неясни и съдържат вътрешно противоречие, в която хипотеза може да се приеме, че липсват мотиви, което представлява съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Неправилни са изводите на съда, че инкриминираните деяния по чл. 149 НК не са били със значителен интензитет, че подсъдимият се е отнасял към пострадалата като добър родител, че се е грижил за нея в продължителен период от време / от 2008 г до 2017 г /. Не е отчетено експертното становище, че инкриминираните блудствени действия представляват типична проява на сексуално малтретиране над дете. Допуснатото нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК се е изразило в занижаване на наказанието и неправилно приложение на условното осъждане по чл. 66 НК.
С протеста се прави искане да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Военно-апелативния съд за влошаване наказателно-правното положение на подсъдимия.
С жалбата на частния обвинител и граждански ищец се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК, насочени срещу наказателната част на решението и срещу гражданската такава. Сочи се, че в нарушение на чл. 52 ЗЗД са намалени размерите на присъдените в полза на пострадалата обезщетения за неимуществени вреди, което попада в обхвата на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че страдат от процесуален порок мотивите на въззивния съд, довели до смекчаване на наложеното наказание, а извършената редукция сочи на нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.
С жалбата на частния обвинител и граждански ищец се прави искане за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК.
С жалбата на подсъдимия се релевират всички касационни основания, насочени срещу наказателната част на въззивния акт и срещу гражданската такава. Оспорва се правилността на изведените доказателствени изводи, че е налице надеждна основа за потвърждаване на осъдителната присъда. Изтъква се, че са фаворизирани показанията на пострадалата свидетелка, а са подценени обясненията на подсъдимия от съдебната фаза, с които е отрекъл извършването на инкриминираните деяния. Не е извършена надлежна преценка дали приобщените от досъдебното производство самопризнания се подкрепят от другите доказателствени средства, а даденият от съда положителен отговор на този въпрос е неправилен. Не са съобразени показанията на св. Х., че майката на Е. не е работила нощни смени. Не е обсъдено, че подсъдимият страда от кожно заболяване „витилиго“, и ако показанията на Е. са верни, тя би трябвало да посочи този факт. Съдът се е позовал на изслушаната във въззивното производство нова Комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза /КСППЕ /, че е възможно описаното в обвинителния акт да се е случило, без да съобрази, че вещите лица са проявили предубеденост при изготвяне на заключението. Съдът не е обсъдил обстоятелството, че в стаята на пострадалата в [населено място] са намерени кукли, оцветени с червена боя. Не е съобразено, че Е. е гледала порно филми сама или с приятелка, което сочи, че е неправилно осъждането за престъпление по чл. 155 б НК. Не са оценени показанията на пострадалата в контекста на желанието й да се освободи от родителския контрол в дома на подсъдимия и да се премести в жилището на свои близки, при които ще живее, без да бъде контролирана. Допуснатите съществени процесуални нарушения са довели до неправилно приложение на материалния закон. Наложеното наказание, макар и смекчено от въззивната инстанция, носи белезите на явна несправедливост. Допуснато е нарушение на закона и при определяне на дължимото от подсъдимия обезщетение за неимуществени вреди, тъй като са завишени и редуцираните размери на обезщетенията за неимуществени вреди.
С жалбата на подсъдимия се прави искане да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция за отстраняване на допуснатите нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК.
В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП изразява становище, че протестът и жалбата на частния обвинител и граждански ищец са основателни и следва да бъдат уважени. Счита, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Частният обвинител и граждански ищец моли жалбата й да бъде уважена. Присъединява се към съображенията на представителя на ВКП за основателност на протеста.
Защитата изразява становище, че жалбата на подсъдимия следва да бъде уважена, а протестът и другата жалба, да бъдат оставени без уважение.
Подсъдимият се присъединява към становището на своя защитник. Моли да бъде оправдан.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
Апелативният съд е събрал нови доказателства и е ползвал тези от производството пред първата инстанция, които е оценил съвкупно, при съблюдаване на принципа по чл. 14 НПК. Приетите от съда доказателствени изводи по релевантните факти са верни и се споделят от настоящата инстанция. Съображенията за това са следните:
Показанията на св. Е. А. се характеризират с яснота, последователност и еднопосочност, което е дало основание на съда да ги кредитира и да ги оцени като един от съществените елементи на формираната стабилна доказателствена основа, обусловила потвърждаване на осъдителната присъда. Съдът от въззивната инстанция е допуснал нова КСППЕ със задача: вещите лица да се запознаят с материалите по делото и да отговорят дали описаните от пострадалата действия от сексуален характер, извършени спрямо нея, биха могли да бъдат осъществени в действителност. Изводите на експертите са еднозначни и категорични в смисъл, че описаното от пострадалата поведение на подсъдимия спрямо нея представлява типичен случай на сексуално малтретиране над дете. Неоснователно е оплакването на защитата, че КСППЕ не следва да се ползва поради проявената пристрастност на вещите лица. Освен декларативния довод в тази насока, към който не са изложени отделни съображения, при запознаване с материалите по делото, такъв извод не може да бъде направен. Вещите лица, изработили експертизата, са професионалисти в своята област, дали задълбочен отговор на поставените им въпроси, ползвайки знания и опит в изследваната сфера, натрупани в страната и в чужбина. Към експертизата са посочени многобройни научни разработки, свидетелстващи за задълбочен и научно обоснован отговор на вещите лица по поставените им въпроси. Поради изложеното, правилно е становището на въззивния съд, че посоченото заключение може да бъде кредитирано и да се ползва при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. Вещите лица са посочили, че начинът, по който са протекли инкриминираните събития, е свързан със спецификата на осъществяване на сексуални действия спрямо лице на крехка възраст, имайки предвид, че към началния момент, Е. е била едва на седем години. Експертите са изяснили, че извършителят се е възползвал от доверието на доведената си дъщеря, на която е бил втори баща, за да я „убеди“, че случващото се между тях е „само между близки хора“. По експертен път е установено, че при случаите на сексуално малтретиране над дете, деецът постепенно засилва интензитета на блудствените действия, като съобразява възрастта на детето. По настоящето дело това е установено, а именно: Когато пострадалата е била седемгодишна, подсъдимият е проявявал умереност в своите действия, като е лягал в леглото до Е., притискал се е към тялото й, като същевременно я е опипвал по бедрата и е придвижил ръката си към половия й орган. В течение на времето действията на „близост“ са се задълбочили, което се е изразило в събличане на дрехите й, задържане на ръката върху половия й орган, целуване на нейния полов орган, заставяне да извърши орална стимулация на члена му. Вещите лица са дали експертно разяснение на поведението на Е., правила неуспешни опити да отблъсне подсъдимия, парирани от него чрез налагане на „родителски авторитет“, изискващ безусловно подчинение. Детето е предупредено да не споделя с майка за „близостта“ си с втория баща и по този начин подсъдимият си е осигурил условия необезпокоявано да се възползва от нея в продължителен период от време. Изяснено е, че при неподчинение от нейна страна, е имало прояви на насилие, изразени в нанасяне на побой на Е. заради това, че е „непослушна“, както и заплашване, че „ако спре да е близък с нея, ще стане по-лошо“. Установено е, че е имало многобройни случаи на проявена от подсъдимия „строгост във възпитанието“ й и унизително третиране на детето с „педагогическа“ цел. Експертите са дали разяснение на тези събития, като са изтъкнали, че създаването на усещане за „особена близост“ между детето и втория й баща, която е държана в тайна от майката, както и продължаващото във времето поведение, са манипулирали психиката на Е., която е „вярвала“, че е „виновна“ за случващото се и участва „доброволно“. В контекста на така създадените „тайни отношения“, вещите лица са посочили, че всъщност „грижите“ за отглеждане на Е. са били подчинени на целта подсъдимият да продължи да я малтретира сексуално, под прикритието на „изискващ“ и „авторитетен“ втори баща. Изложеното има отношение към довода, че подсъдимият е проявявал „родителска строгост“ за доброто на Е., като се е проявил като взискателен и авторитетен втори баща, за да й осигури пълноценно израстване като личност. Този довод на защитата не може да бъде споделен, тъй като целта на тези „грижи“ е била престъпна и е представлявала условие за продължаване на сексуалното малтретиране над детето. Изложеното има отношение и към аргумента на защитата, че пострадалата е „измислила“ историята си, за да се „освободи“ от родителския контрол на пастрока си и да заживее при близките си в [населено място]. Този довод също е неоснователен, тъй като е установено, че Е. е пожелала да напусне семейството на втория си баща, защото междувременно се е информирала, че случващото се с нея е нередно, което я е мотивирало да търси начин това да бъде преустановено. Изяснено е, че Е. се е намирала в състояние на безизходица и е пристъпила към действия по самонараняване, разяснено от експертите като „вик за помощ“, насочен към възрастните. Пострадалата е използвала бръснарско ножче, с което е правила нарези по тялото си, предимно в областта на ръцете. Вещите лица са разяснили, че по този начин детето е правило опит да „реши вътрешния конфликт“, който се е пораждал между участието й в неморални действия и липсата на възможност да сподели и да получи подкрепа от близките си. Експертите са посочили, че самонараняванията при децата са израз на дълбоко страдание и безнадеждност, „зов за помощ“ към възрастните, които трябва да осъзнаят, че детето страда и преживява нещо, с което не може да се справи само. Установено е, че Е. е извършила акт на самонараняване и в дома на баба си в [населено място], което е провокирало вниманието на близките й, потърсили причината за това. Истината за случилото се е разкрита, след като сестра й Ж. / св. Ж. А. / е узнала от нея какво я измъчва. Друг аргумент, сочещ на искреност в показанията на пострадалата, е обстоятелството, че тя е разпитвана многократно като свидетел / на досъдебната фаза, в първото първоинстационно производство, във второто производство пред първата инстанция, във въззивното производство /, както и е участвала в очна ставка с подсъдимия, но в нито един момент не е променила показанията си. При всички разпити е разказвала за инкриминираните събития с последователност, точност и яснота, независимо от изпитвания психически и емоционален дискомфорт от пресъздаване на болезнени за нея преживявания. На следващо място, в подкрепа на показанията й / извън изводите на вещите лица, изготвили КСППЕ / са твърденията на близките й: св. Г. / нейна баба /, св. Ж. А. / нейна сестра /, св. Д. А. / родния й баща /. Ето защо, правилно са кредитирани показанията на цитираните свидетели и са ползвани при формиране на вътрешното убеждение. На следващо място, изведените от съда доказателствени изводи не могат да бъдат повлияни от показанията на св. Х., св. Н. С., св. П. С., св. С. С., поради следните съображения: Св. Х. е заявил, че майката на Е. е работила само дневни смени и не е работила през нощта. Св. С. С. / майка на Е. / обаче е казала, че е имало случаи, при които е замествала свои колежки и е работила нощни смени. Другият свидетел, св. Н. Х. е установил, че се е срещал със семейството на брат си, когато е присъствала и Е., но това е било епизодично. Тези показания също не опровергават заявеното от Е. за инкриминираните събития, особено като се има предвид, че проявите на „близост“ с подсъдимия са държани в тайна. Св. П. С. е син на подсъдимия от първия му брак, който е живял с второто семейство на баща си до момента, в който Е. е тръгнала на училище в първи клас. Този свидетел обаче е отпътувал за [населено място] във времето, когато е започнало осъществяване на престъплението по чл. 149 НК, което съвпада с твърдението на пострадалата, че по това време брат й е живеел на друго място. На следващо място, показанията на майката на Е.: св. С. С. са необективни и дадени при явна пристрастност към „невинността“ на съпруга й / подсъдимия /. Това е обяснимо предвид обстоятелството, че тайната е била добре скрита от нея, а отделен е въпросът, на кого е решила да повярва и дали е в състояние да приеме истината или предпочита да живее, вярвайки, че подсъдимият не е способен да извърши такива престъпления.
Неоснователно се сочи, че показанията на Е. не съдържат уточнение на датата и месеца, когато са осъществени инкриминираните събития. В тази насока е от значение, че пострадалата, която е била на крехка възраст, е уточнила сезона и годината на събитията, което е дало отправна точка за времевите параметри на продължаваното престъпление. В тази хипотеза времето на събитията е конкретизирано в достатъчно степен, позволяваща да бъде упражнено пълноценно правото на защита. Когато за точните дати по делото липсват доказателства, както е в настоящия случай, е допустимо да се използва понятието „неустановена дата“ в съответния период. Тази формулировка не се отразява негативно на правото на защита, тъй като подсъдимият организира защитата си за целия инкриминиран период. От друга страна, от малолетно лице не би могло да се очаква да посочи точни дати на осъществените спрямо нея аморални действия, поради което липсата на уточнение в тази насока не повлиява негативно на достоверността на показанията й. По делото е изяснено по експертен път / в СППЕ, изслушана от първата инстанция / и обстоятелството, че пострадалата е с паметови възможности и интелект в границите на нормата за възрастта й, без психопатологични отклонения, със запазена годност правилно да възприема фактите и да ги възпроизвежда. Вещите лица са посочили и психичните последици от случилото се с нея, а именно: чувство на страх, безпокойство, обърканост, тревога, безпомощност и безизходица. Неоснователно се възразява от защитата, че белег за недостоверност на нейните показания е обстоятелството, че тя не е възприела наличието на бели петна по половия орган на подсъдимия, получени в резултат на кожно заболяване „витилиго“. В тази насока, от значение е възрастта на пострадалата и липсата на сексуален опит, което обективно й е попречило да направи разграничение между мъжки полов орган с нормална кожна обвивка и такъв с аномалия. От друга страна, Е. е заявила, че инкриминираните действия са осъществени спрямо нея нощно време, на тъмно, без включено осветление, което допълнително е затруднявало възприемането на такава особеност. Неоснователно е оплакването, че извън вниманието на съда е останало обстоятелството, че Е. е играла с кукли, оцветени с червена боя. Този факт е установен по делото, но същият не носи търсеният от защитата смисъл / че показанията й са недобронамерени към втория й баща /, а е израз на душевния й смут и психичните й проблеми, породени от извършените спрямо нея престъпни посегателства. Неоснователно е и оплакването, че съдът е игнорирал частта от показанията на Е., в които е казала, че е гледала филми с порнографско съдържание сама и с приятелка, докато е живяла в дома на подсъдимия. Такова твърдение действително се съдържа в показанията й, но свидетелката е уточнила, че това се е случило, след като вече е била запозната с наличието на такива филми, каквито е гледала заедно с втория си баща. Ето защо, изявлението на свидетелката, че е гледала порнографски филм сама и с приятелка, не може да се цени извън контекста на показанията й в цялост, откъдето следва, че това изявление не опровергава извършеното престъпление по чл. 155 б НК.
На следващо място, не може да бъде споделен довода на защитата, че самопризнанието на подсъдимия от досъдебната фаза, надлежно приобщено, не е подкрепено от другите доказателствени източници. Съдът е дал правилен отговор на това възражение, като е приел, че приобщените обяснения, съдържащи самопризнание, се вписват сред обвинителните доказателствени източници напълно и цялостно, което ги очертава като отговарящи на обективната истина. Обратното е вярно за обясненията, дадени пред съда, с които деецът се е опитал да опровергае първоначалните си обяснения и да „изобличи“ доведената си дъщеря в неискреност и тенденцизност, породени от желанието й да се „освободи“ от „строгия“ родителски контрол и да заживее отделно. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в първото производство пред първата инстанция подсъдимият е признал фактите по обвинителния акт в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК и е пожелал делото да протече по реда на Гл. 27 НПК, но впоследствие е оттеглил признанието си. Постановената присъда е отменена от въззивния съд и делото е върнато за ново разглеждане, в хода на което подсъдимият е променил процесуалната си позиция, като е отрекъл участието си в инкриминираните деяния. Верен е изводът на съда, че тези обяснения са опровергани от съвкупността на обвинителните доказателствени средства, каквито са показанията на св. Е. А., св. Ж. А., св. Д. А., св. Т. Г., експертните заключения за психичното състояние на пострадалата, съдържащи се в двете КСППЕ-зи, СМЕ, установила обективни следи от самонаранявания. Към делото са приобщени и други доказателства, подкрепящи косвено обвинителната теза, каквито са данните от разменените съобщения по социалните мрежи между Е. и майка й, и бележника на Е., в който тя саморъчно е написала, че „крие тайна“ и вече не може да живее с нея. С оглед на изложеното, обясненията на подсъдимия, с които е отрекъл да е извършил инкриминираните деяния, правилно са оценени като защитна теза, напълно опровергана от доказателствените източници, формиращи стабилна основа за осъждане на подсъдимия.
На следващо място, не може да бъде споделен аргумента, че въззивното решение страда от липса на мотиви. Решението отговаря на изискванията по чл. 339 НПК, поради което упрек към съда в тази насока не може да бъде отправен. Във връзка с възражението, че мотивите на съда относно наказанието страдат от процесуален порок, следва да се отбележи следното: Не може да бъде поставен знак на равенство между хипотезата „липса на мотиви“ и тази, при която мотивите на съда по определен въпрос са неправилни и са обусловили извеждане на неверен правен извод. При „липса на мотиви“ се налага съдебният акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане, в хода на което да бъдат решени всички въпроси, от значение за делото, и да бъде изготвен съдебен акт, съобразен с изискванията по чл. 339 НПК. При неправилност на мотивите по определен въпрос също може да се стигне до отмяна на проверявания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, но то би било за пререшаване на погрешно решения въпрос. В този случай, отмяната на съдебния акт не е поради „липса на мотиви“, а поради допуснато нарушение при решаването на определен въпрос, намерило отражение в мотивите на съда по този въпрос. По настоящето дело, не е налице същественото процесуално нарушение, изразено в „липса на мотиви“, попадащо в обхвата на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което, на това основание, не се налага да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
Липсва и нарушение на материалния закон. Установените релевантни факти обвързват подсъдимия с извършени две престъпления при условията на съвкупност по чл. 23 НК, а именно: по чл. 149, ал. 2, т. 1 и 4, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, и чл. 155 б, ал. 2, т. 2, пр. 1 вр. ал. 1, алт. 2, пр. 3 вр. чл. 26, ал. 1 НК, и такава е приетата по делото правна квалификация. Следователно, материалният закон е приложен правилно, в която хипотеза не са налице процесуалните предпоставки за оправдаване на подсъдимия от настоящата инстанция, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.
ВКС намери, че е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, изразило се в неправилно смекчаване на наложените спрямо подсъдимия наказания и неправилно приложение на чл. 66 НК. За отстраняване на допуснатото нарушение е необходимо въззивния акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Съображенията за това са следните:
Въззивният съд невярно е оценил съвкупността от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, откъдето е достигнал и до неправилен извод относно справедливостта на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. При преценката на степента на обществена опасност на престъплението по чл. 149 НК са игнорирани следните обстоятелства:
Към началния момент на продължаваното престъпление възрастта на пострадалото дете е била ниска, което е довело до настъпване на тежки психични последици за нейното израстване като личност. Съдът е игнорирал становището на вещите лица от КСППЕ, че децата, жертви на сексуално насилие, особено, когато то е започнало в ранна възраст, преживяват най-тежки поражения в психичното си развитие и личностово израстване, което води до деформиране на тяхната личност за в бъдеще. Вещите лица са посочили и това, че значително негативно влияние върху развитието на пострадалата са изиграли още два фактора: продължителния период на сексуално малтретиране, близо седем години, и това, че насилникът е близък човек, неин втори баща, който е бил в ролята на глава на семейството и е изпълнявал ежедневно бащината функция. Налице е и друго обстоятелство, завишаващо степента на обществена опасност на престъплението по чл. 149 НК, произтичащо от реално настъпилите вредни последици за пострадалата, която е предприела действия по самонараняване и опит за самоубийство. Изложените обстоятелства имат отношение и към преценката за справедливостта на наказанието, което се следва за престъплението по чл. 155 б НК.
На следващо място, не могат да бъдат отчетени като смекчаващи следните обстоятелства, приети за такива от въззивния съд, а именно:
Не е вярно, че интензитетът на инкриминираните действия по чл. 149 НК е нисък. Напротив, налице е градация на интензитета на извършените блудствени действия във времето на продължаваното престъпление, свързано със стремежа на подсъдимия да не бъде разкрит и с липсващия сексуален опит на детето. Не може да се цени в полза на подсъдимия обстоятелството, че той е в добри отношения с майката на пострадалата, негова съпруга, защото този факт се дължи на успешните му усилия да скрие от нея престъпното си поведение. Не е смекчаващо обстоятелство, че подсъдимият е бил добър родител, защото той се е възползвал от ролята си на втори баща, за да извърши инкриминираните деяния. Не е смекчаващо обстоятелство и това, че подсъдимият е полагал грижи за отглеждането на Е., при положение, че е използвал ролята си в семейството, за да злоупотребява с нея. Не е смекчаващо обстоятелство и това, че понастоящем подсъдимият и пострадалата живеят в отделни жилища, което би довело до невъзможност да бъдат извършени престъпления от същия вид. В тази насока е от значение, че тежестта на деянието се преценява към момента на извършването му, а без правно значение за обема на наказателната отговорност е обстоятелството дали деецът разполага с възможност в последващ момент да извърши същите по вид престъпления.
На следващо място, въззивният съд не е съобразил, че степента на обществена опасност на дееца може да се разкрие и чрез извършеното деяние / чрез спецификата на деянието и особеностите на механизма му /. В случая, не е оценена степента на обществена опасност на дееца, проявена чрез извършените деяния, а е прието, че подсъдимият разкрива ниска степен на обществена опасност, което е било определящо за смекчаване на положението му. Не е взет предвид и морално укоримия мотив за извършване на престъпленията, а именно: за да задоволи свои житейски потребности от сексуален характер, деецът е пожертвал хармоничното личностово и психично развитие на дете, за което е поел ангажимент да се грижи.
На следващо място, допуснато е нарушение по чл. 52 ЗЗД, при произнасянето на въззивния съд по размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди. Не е верен изводът на съда, че са налице основания за редуциране на определените от първата инстанция размери на обезщетенията, с правно основание чл. 45 ЗЗД, тъй като при редукцията е допуснато нарушение на принципа за справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
С оглед на изложеното, ВКС намери, че протестът и жалбата на частния обвинител и граждански ищец са основателни и като такива следва да бъдат уважени, а жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При тази хипотеза, въззивното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Военно-апелативния съд, в хода на което да бъдат отстранени посочените по-горе нарушения / относно справедливостта на наказанието и относно справедливостта на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, присъдени в полза на пострадалата /.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение на Военно-апелативен съд № 17 от 14.07.2021 г, по ВНОХД № 35/20.
ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|