Р Е Ш Е Н И Е   №407   София, 26.05. 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 12 май две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ:   Любка Богданова                           Светла Димитрова                                           при участието  на секретаря Райна Стоименова и в присъствието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 1273/2009 година за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Е. А. против въззивното решение на Софийски градски съд от 06.01.2009 год. по гр. д. № 2125/2007 год. в частта, с която е оставено в сила решение от 17.01.2007 год. по гр. д. № 4281/2006 год. на Софийски районен съд, с което иска на жалбоподателката против Д. Ф. Ч. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от претърпяно пътно транспортно произшествие по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер 200 лв. до предявения размер 2000 лв. С определение № 154 от 12.02.2010 год. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправният въпрос относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като относим към паричния еквивалент необходим за възмездяване на морално увреденото лице за претърпените от него морални вреди. Ответницата Д. Ф. Ч. оспорва касационната жалба и излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение в обжалваната му част на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. Принципът за справедливост включва в най -пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост. По основателността на касационната жалба. За да уважи иска за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД от претърпяно пътно - транспортно произшествие (ПТП) в размер на 200 лв., въззивният съд, като се е позовал на твърденията в исковата молба (изпитване на страх и притеснение относно активната спортна дейност на ищцата - инструктор по аеробика, подтиснатост и малоценност, чувство за безпомощност и несигурност, дали и кога ще се възстанови) е приел, че тези преживявания не се намират в причинно-следствена връзка с ПТП състояло се на 14.08.2005 год. Този извод е направен, с оглед заключението на изслушаните съдебно - медицински експертизи установили, че уврежданията на ищцата не са от таково естество, че да доведат до посттравматични усложнения или трайно намаляване на работоспособността, още повече, че при спортисти с такава травма не може да се упражнява състезателна дейност само за определен период от време, а не въобще. Затова, твърдените страхове и притеснения, дори да са били реално изпитани от ищцата, са приети от съда, че не са били основателни и обезщетението от 200 лв. се явява достатъчно, за да ги възмезди. Решението е неправилно. Извода на съда, че заявените в исковата молба преживявания от ищцата, като морални страдания, не се намират в причинно - следствена връзка с ПТП на 14.08.2005 год. е опроверган от доказателствата по делото. Той влиза в противоречие с извода, че иска е доказан по основание, след като е признато обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лв. Касационното обжалване е допуснато по отношение на присъдения размер, който настоящият съдебен състав намира занижен. Ищцата се е занимавала с активна спортна дейност и към момента на станалото ПТП е била инструктор по аеробика на граждански договор.частвала е в различни състезания, видно от приложени към делото награди и грамоти. Чрез тази дейност тя се е издържала. Изслушаната тройна съдебно - медицинска експертиза е установила, че вследствие на претърпяното ПТП, ищцата е получила травматични увреждания - контузия на задно-теменната област на главата, контузия на шията и кръвонасядания с ограничени размери на лявата мишница в горната и трета. Тези увреждания са наложили пострадалата да носи имобилизираща мека шийна яка. Разпитаните по делото свидетели Р. и А. заедно и поотделно са установили, че вследствие на травмите, с оглед препоръките на лекарите от институт „Пирогов”, където на ищцата е указана първа помощ, да не прави резки движения, да не спортува и да почива, ищцата станала емоционално нестабилна, чувствала се притеснена от обстоятелството, че не може да ходи на работа, а чрез спортуването тя се издържала, неизвестността колко време това състояние може да продължи я изпълвало със страх и несигурност, да не загуби работата си - отрицателни изживявания, които са продължили около два месеца. Независимо, че ищцата не е можела пълноценно да изпълнява задълженията си като инструктор, месец и половина след инцидента, тя започнала да ходи в спортната зала. В исковата молба ищцата не се е позовала на понесените от нея физически болки, а такива безспорно е имала. Психичните преживявания очевидно са били водещи в състоянието й, и те неоснователно са подценени от съда. За един активен спортист, който се издържа от спор, обездвижването му, макар и за два месеца, може да доведе до психически срив, за какъвто говорят в показанията си разпитаните свидетели. В този смисъл, стойността на засегнати блага за ищцата от увреждащото действие - ПТП причинено от ответницата, не са възмездени в пълен размер с присъденото обезщетение от 200лв. За да бъде спазен принципа на справедливост, при определяне размера на обезщетението следва да се държи сметка за личните чувства на увредения и за начина, по който той субективно е понесъл вредата, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдание. Настоящият съдебен състав намира, че за възмездяване на претърпените от ищцата страдания (притеснения, страхове, чувство на несигурност, малоценност, емоционална нестабилност и пр.) следва да се присъдят към определените 200 лв., още 1200 лв., или общо 1400 лв., обезщетение за неимуществени вреди от претърпяното на 14.08.2005 год. ПТП със законна лихва от 20.02.2006 год., както е поискана с исковата молба, до пълното изплащане на сумата. При изложените съображения, решението в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за 1200 лв. ще следва да се отмени и вместо това се постанови ново решение, с което иска се уважи за още 1200 лв. към присъдените 200 лв. със законна лихва от 20.02.2006 год. Ответницата ще следва да заплати на ищцата направените съдебни разноски съобразно уважената част на иска в размер на 212, 66 лв. за двете съдебни инстанции. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.   Р Е Ш И   ОТМЕНЯВА решение от 06.01.2009 год. по гр. д. № 2125/2007 год. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди от претърпяно пътно транспортно произшествие за разликата над 200 лв. до размер на 1400 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА Д. Ф. Ч. ЕГН ********** да заплати на С. Е. А. ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди от претърпяно пътно транспортно произшествие на 14.08.2005 год. в размер на още 1200 лв. към присъдените 200 лв., или общо 1400 лв., на основание чл. 45 ЗЗД със законна лихва, считано от 20.02.2006 год. до окончателното изплащане на сумата, както и да й заплати съдебни разноски по компенсация 212,66 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийски градски съд по гр. д. № 2125/2007 год. в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 1400 лв. до предявения размер 2000 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ   ЧЛЕНОВЕ