О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 601 София, 25.07.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ ч.гр.дело №4477/2014 година. Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№7713/23.6.2014 г., подадена от адв. П. К. – процесуален представител на ответника по исковата молба Е. Н. М., против въззивно определение №1315/05.6.2014 г. по ч.гр.д.№1973/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., VІІІ-ми състав, с което е потвърдено определение от 01.4.2014 г. по гр.д.№473/2013 г. на Софийския окръжен съд, г.о., първи първоинстанционен състав. С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че частната въззивна жалба е неоснователна, тъй като предпоставките за освобождаване на физическо лице от внасяне на държавна такса и разноски, както и за предоставяне на безплатна правна помощ са идентични, като сезираният орган трябва да прецени доходите на лицето и членовете на семейството му, имущественото му състояние и други обстоятелства, които имат значение за обосноваване на искането. В конкретния случай въззивният съд е обсъдил представената от жалбоподателя декларация за материално и гражданско състояние, от които е установил, че” жалбоподателят е в трудоспособна възраст и получава пенсия за инвалидност в размер на 165 лева, като освидетелстван със 77% трайна нетрудоспособност за срок от три години, но с право да работи. Констатирал е, че съпругата му получава заплата 590 лева, че самият жалбоподател притежава идеални части от недвижими имоти и повече от две МПС. Въз основа на тези констатации съдът е достигнал до извод, че доходът на семейството е близък до минималната издръжка, определена от НСИ, но жалбоподателят е в състояние да работи и да реализира допълнителни доходи, които биха му позволили да заплатят таксата от 2300 лева, като отделно от това може да реализира доход от притежаваните то него недвижими имоти и автомобили, като възбраната и запорът не рефлектират върху възможността собственикът да придобива граждански плодове от вещта. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК на въззивното определение и сочи следните въпроси: 1. При преценка основателността на молба по реда на чл.83, ал.2 ГПК съдът следва ли да преценява имущественото състояние на молителя към момента на подаване на молбата? и 2. При положение, че молителят е освидетелстван като лице с трайна нетрудоспособност, но с право на работа, налице ли е основание за отказ за освобождаване на същия от заплащане на държавна такса, предвид факта, че е в трудоспособна възраст ?, и 3. При наличие на доказателства, от които е видно, че имуществото на молителя по реда на чл.83, ал.2 ГПК е възбранено и/или запорирано, то може ли съдът да приеме, че същия може да разпорежда с имуществото и да реализира граждански плодове от него ? Ответницата по частната жалба И. Б. Г., посредством процесулания си представител – адв. Р. А., е депозирала отговор по чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на въззивното решение до касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответницата в настоящото производство намира, че частната касационна жалба е подадена в законния срок. По поставените от частния касационен жалбоподател въпроси съдът намира за установено следното: Решаващите изводи, който са формирали крайната воля на въззивния съд, е относно притежаваното от жалбоподателя имущество/възбранено и запорирано/, както и относно доходите на семейството, поради което частната касационна жалба следва да бъде допусната до касационно обжалване само по тези въпроси. Обстоятелствата, които следва да се преценят при формирането на извод за наличието на предпоставки на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК са доходите на лицето и на членовете на неговото семейство, които съпоставени с размера на дължимата държавна такса, както и недвижимото или движимо имущество, като евентуален източник на доходи или възможност за такива, биха дали възможност на страната да заплати държавната такса и да осъществи правото си на защита по конкретния спор. Видно от доказателствата към молбата за освобождаването от държавна такса, доходите на молителя и на членовете на неговото семейство са такива, че той реално не е в състояние да заплати изцяло дължимата държавна такса и не разполага с достатъчно средства за заплащане на сумата 2394 лева. Фактът, че молителят получава пенсия за инвалидност, заедно с трудовото възнаграждение на съпругата му, доходи близки до определената от НОИ минимална издръжка за страната, както и възможността на придобива граждански плодове от собствените си вещи, макар и възбранени и запорирани, са обстоятелства, които следва да се преценят при формирането на извод за наличието на предпоставки на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК. Доходите на лицето и на членовете на неговото семейство, както и евентуалното добиване с такива от вещи, съпоставени с размера на дължимата държавна такса, както и недвижимото и движимо имущество, като евентуален източник на доходи или възможност за такива, биха дали възможност на страната да заплати държавната такса и да осъществи правото си на защита по конкретния спор. Видно от доказателствата към молбата за освобождаването от държавна такса, доходите на молителя и на членовете на неговото семейство са такива, че той реално не е в състояние да заплати изцяло дължимата държавна такса и не разполага с достатъчно средства за заплащане на определената му от съда сума за държавна такса. Предвид изложеното настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че доходите на семейството на молителя сочат, че той не е във финансово състояние, което му позволява да внесе цялата дължима държавна такса. С оглед разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК съдът счита, че молителят следва да внесе държавна такса по делото в размер на 1200 лева, като в останалата част до пълния й размер – 2394 лева следва да бъде освободен. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №1315/05.6.2014 год. по ч.гр.д. №1973/2014 год. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., VІІІ-ми състав. ОТМЕНЯ въззивно определение №1315/05.6.2014 год. по ч.гр.д. №1973/2014 год. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., VІІІ-ми състав, в частта с която е потвърдено определение от 01.4.2014 г. по гр.д.№473/2013 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., първи първоинстанционен състав, с което е оставена без уважение молбата на Е. Н. М. за освобождаване от държавни такси в производството за разликата над 1200 лева до 2394 лева, и ПОСТАНОВЯВА: ОСВОБОЖДАВА Е. Н. М. от [населено място], област С., от внасянето на държавна такса по настоящото дело за разликата над 1200 лева до 2394 лева. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение №1315/05.6.2014 год. по ч.гр.д. №1973/2014 год. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., VІІІ-ми състав в останалата част, с която е оставена без уважение молбата на Е. Н. М. от [населено място], област С., за освобождаване от внасяне на държавна такса до размер на 1200 лева. Определението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: