Р Е Ш Е Н И Е № 245 [населено място], 31.07.2017г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито съдебно заседание на пети декември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ПЕТЯ ХОРОЗОВА с участието на секретаря Наталия Такева, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3625/2015 г. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.290 ГПК . Образувано е по касационна жалба на ДФ „З.” против решение № 1426/02.07.2015 год. по т.д.№ 1818/2015 год. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е осъден касатора, на основание чл.79 ал.1 вр. с чл.82 ЗЗД, да заплати на [фирма] общата сума от 21 372,35 евро - обезщетение за причинени имуществени вреди от забавеното изпълнение на задължението на ответника по договор № 2498 / 22.12.2006 год., за изплащане на финансова помощ по програма САПАРД, съизмерими с изплатени от ищеца в повече, въз основа на предоговаряне с анекс № 1/19.11.2008 год. към договор за кредит № 051 – 007-001 / 06.08.2007 год., сключен от ищеца с [фирма] , обусловено от забавата на ответника, такси / комисионни / , в размер на 2 822,50 евро и възнаградителни лихви в размер на 18 549,85 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.07.2011 год. до окончателното й изплащане. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон – чл.82 ЗЗД – досежно извода на съда, че претендираните от ищеца вреди са пряка и непосредствена последица от забавеното изпълнение на ответника, както и че са били предвидими към момента на пораждане на задължението му, като се отчете и факта, че договорът за банков кредит е сключен 6 месеца след сключване договора между [фирма] и ДФ „З.„. Страната акцентира на неотчетените от въззивния съд обстоятелства, че : 1/ получаването на документа, представян на основание чл.4 ал.4 от Наредба № 15/18.05.2001 год. за условията и реда за предоставяне безвъзмездна финансова помощ за развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи по специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитието на земеделието и селските райони в Република България / САПАРД / - насетне в текста сочена като „Наредбата” - само по себе си не установява знание на ДФ „З.„ за действително сключен договор за кредит / доколкото се касае за писмо за намерение относно източника на самофинансиране на кандидатстващия за помощта /, нито за съдържанието на конкретния договор за кредит,респ. че с очакваната субсидия е уговорено погасяване на вноска по договора за кредит; 2/ самият договор за безвъзмездна финансова помощ не съдържа безусловно обещание за изплащане на предварително одобрената по размер помощ, доколкото последното е обусловено от действително отчетени инвестиции на кандидатстващия и осъществяването им съобразно одобрения бизнес-план, поради което и сключвайки договора за кредит същият е бил наясно, че помощ би могла да му бъде и отказана ; 3/ вторият по ред кредит ищецът е договорил седмици преди изтичане срока за изплащане на финансовата помощ,поради което и със средствата по същия е бил в обективна възможност да погаси задължения по първия сключен договор за кредит, с което да избегне предоговарянето на условията по същия, като касаторът оспорва и верността на довода на ищеца,че вторият кредит е бил сключен за дофинансиране на инвестицията до общия размер на същата , в който смисъл съдът е следвало да отчете , че двата кредита надвишават значително общия размер на инвестицията. Ответната страна – [фирма] - оспорва касационната жалба, акцентирайки на обстоятелството, че въззивното решение е изцяло съобразено с указанията в предходното касационно решение по спора - № 240/07.05.2015 г.по т.д.№ 317/2014 г. на І т.о. на ВКС. Позовава се на инвестиционния и целеви характер на сключения договор за банков кредит – изцяло обслужващ изграждането на обекта, за който ответникът се е задължил да предостави финансова помощ, както и че обвързаността между финансирането и погасяването на кредита е заложена в самия договор с ответника – чл.6.2 от раздел ІV, в който е предвидено , че „ финансовата помощ се превежда по банковата сметка на ползвателя „ , изрично посочена и това е именно сметката, по която е следвало да постъпи погашението на първата вноска по кредита, съответно на уговореното и в договора за банков кредит – чл. 1 ал.1 и чл.2 / 3/ .1.След като, ако ответникът би платил по уговорената в договора банкова сметка на ползувателя,в срока,указан в Наредбата, изтичащ към момента на изискуемост на първата погасителна вноска от 102 250 евро, ищецът би избегнал наложилото се предоговаряне на условията на кредита, въз основа които променени условия е заплатил в повече възнаградителни лихви и такси за предоговарянето, то между неизпълнението и вредата , съизмерима със заплатеното в повече, е налице пряка и непосредствена връзка. Страната оспорва довода на ответника, че с втория сключен договор за кредит би могло да се покрие задължението по първия, доколкото същият има идентична инвестиционна цел и е осигурил остатъчното финансиране за изграждане на обекта, предвид изплащане помощта едва след приключването му. С определение № 650 / 14.07.2016 г. , касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, по правния въпрос : Съществува ли пряка и непосредствена причинна връзка , по смисъла на чл.82 ЗЗД , между забавено плащане на безвъзмездна финансова помощ по сключен договор по програма САПАРД и претендираните от получателя на помощта имуществени вреди, изразяващи се в изплатени от него, в резултат на забавата , допълнителни разходи по сключен договор за кредит /лихви, такси,комисионни/,с който е осигурено съфинансиране на инвестицията? Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК,с казуална съдебна практика, с която въззивното решение противоречи : реш.№39 по гр.д.№ 18/2014 год. на Ловешки окръжен съд, и реш.№ 643 по т.д.№ 554/2010 год. на Софийски апелативен съд, влезли в сила. В същите е мотивирана липса на причинна връзка между идентичен вид вреда - лихви по договор за кредит,сключен от получателя на безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД – и забавата на ДФ „З.„. Съдилищата приемат,че „липсва каузална обвързаност между двата договора / за безвъзмездна финансова помощ и договора за кредит / - условията на договора за кредит не обвързват ДФ „З.„. Вредата трябва да е търпима пряко от неизпълнение на задължението на противната страна,а не обусловена от друг,стоящ извън правоотношението юридически факт, какъвто е сключеният договор за банков кредит. Пряка е последицата, която е резултат от конкретния фактически състав, но не и резултат от действието на странични и допълнително обуславящи фактори, за които ответникът няма вина.Преки и непосредствени са вредите, настъпили като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението, които нормалният и здрав човешки разум би следвало да допусне, че ще настъпят при пораждане на задължението„. Върховен касационен съд, първо търговско отделение в съответствие с доводите и възраженията на страните и съгласно правомощията си по чл.293 ГПК, за да се произнесе съобрази следното : Ищецът [фирма] претендира обезщетение за вреди, на основание чл.79 ал.1 вр. с чл.82 ЗЗД, съизмерими с понесени от същия,в качеството на кредитополучател, допълнителни / в повече от това, което би заплатил съгласно първоначално уговореното / комисионни / такси за предоговаряне / и възнаградителни лихви, в резултат на предоговаряне условията по сключени с [фирма] два договора за кредит. Това предоговаряне ищецът твърди в причинна връзка със забавата на ответника, за изплащане дължимата, съгласно договор № 2498/22.12.2006 год., безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъеднителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България / насетне сочена като програма САПАРД /.Предвид частичен отказ от иска, атакуваната тук част от въззивното решение е само тази, с която ДФ „З. „ е осъден да заплати на [фирма] обезщетение за вреди,като последица от предоговарянето единствено с анекс № 1 на първия по ред от сключените договори за кредит – от 16.08.2007 г., които вреди съизмеряват заплатени от ищеца във връзка с това предоговаряне комисионни / такси за предоговарянето / и възнаградителни по характер лихви, в повече от тези, които ищецът би заплатил,ако плащането от ДФ„З.„ бе извършено в срок.Относно дължимостта на субсидията между страните е било образувано исково производство, приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на иска за главница, предявен като частичен за 49 000 лева при твърдян пълен размер на субсидията 190 659 лева, предвид издължаване от ДФ „З.„ на сумата от 178 751,12 лева , на 04.08.2010 година – в хода на производството. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, съответно въззивният съд,разгледал първоначално въззивната жалба на ищеца, е потвърдил отхвърлителното решение, приемайки че независимо от забавата на ответника / за периода 19.11.2008 год. – 03.08.2010 год./, основание за която,съгласно Наредбата, последният не е доказал , претендираните вреди не съставляват пряка и непосредствена, както и предвидима от неизпълнението му последица.С решение № 240/07.05.2015 год. по т.д.№ 317/2014 год. на І т.о. на ВКС, въззивното решение е отменено, а делото върнато за ново разглеждане. Касационното производство е допуснато, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по правния въпрос : Как се установяват размера и предвидимостта на вредите, при несвоевременно изплащане на субсидията по изпълнен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД ? Съставът на ВКС е приел следното: Предвидимостта на вредите , при несвоевременно изплащане на субсидията по изпълнен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД , се преценява във всеки отделен случай,с оглед вида на вредите,клаузите на съответния договор и събраните доказателства, вкл. представените при сключването на договора документи и при съобразяване специалните правила на приложимия, за съответния вид договор, подзаконов нормативен акт и общите правила на ЗЗД,за отговорността за изпълнение на договорите. Преценката за предвидимост се осъществява към момента на сключването на договора. Изискването за предвидимост не се отнася за размера на вредите, който подлежи на доказване.Предвидими са вредите,които нормално би следвало да се допуснат при пораждане на задължението,като закономерен резултат от неговото неизпълнение; вредите, които длъжникът, при полагане на дължимата грижа, е могъл да прогнозира според обстоятелствата, които са му били известни при сключването на договора или които са могли да му бъдат известни. Въпросът за квалификацията на конкретния вид вреди, като преки и непосредствени, в хипотезите на сключвани с ДФ „ З. „ договори за безвъзмездна финансова помощ и като последица от забавата на Фонда, не е включен в отговора на правния въпрос по т.д. № 317/2014 год. на І т.о. ВКС,макар да се предполага като утвърдителен. При новото разглеждане на делото, в съответствие с указанията на касационна инстанция е прието, че заплатените от ищеца комисионни / такси за предоговаряне / , както и възнаградителни лихви по договора за кредит от 06.08.2007 год., в повече от първоначално дължимите и начислими върху размера на първата погасителна вноска / която единствено в договора за кредит е уговорена за погасяване чрез субсидията, дължима от ответника и с подходящ, съобразно момента на настъпване възможната й изискуемост, падеж /, резултат от предоговаряне условията на кредита с анекс № 1/19.11.2008 год., съставляват пряка и непосредствена, предвидима от забавата на ответника в издължаване на субсидията, последица и следва да бъдат възмездени. За да обоснове извода си за предвидимост на вредата, съдът е приел,че представеното, съгласно чл.4 ал.4 от Наредбата, писмо на намерение относно обезпечаване самоучастието в инвестицията със средства от договор за кредит /видно от съдържанието на контролен лист ОД 1 за окомплектованост и легитимност на молбата за отпускане на помощта /, е напълно достатъчно да обоснове, към момента на сключване на договора, предположението, че отпуснатата помощ ще бъде използвана за погашение задълженията по кредита,което предположение произтича от преценката за обичайно,нормално и съответно на житейската логика поведение.За ответника е било предвидимо, че при несвоевременно изплащане на помощта, ищецът би бил затруднен да погасява в срок задълженията си по кредита.Съдът се е позовал на съдържанието на договора за кредит, свидетелстващо за изрично обвързване задължението на кредитополучателя по същия със задължението на ответника по договора за безвъзмездна финансова помощ, предвид изричното предвиждане, че първата вноска от 102 250 евро / първата по ред, след договорения гратисен период / ще бъде погасена от средствата по субсидията. Предвидимостта на вредата, макар обусловена от сключването на отделно от това между страните по спора правоотношение, при това след сключване на договора за безвъзмездна финансова помощ, се обосновава с обстоятелството, че сключването на този договор за кредит получателят на помощта е следвало да изпълни, като условие за да би била предоставена субсидията, доколкото финансирането на инвестициите от кандидата за субсидия, съобразно проекта,съответно доказването им е и предпоставка за предоставяне на помощта.Присъден е размер на обезщетението, съгласно заключение на съдебно-счетоводна експертиза, работила по предмета,изрично указан от касационната инстанция. По правния въпрос: В правната теория и съдебна практика безпротиворечиво се приема, че преки и непосредствени са вредите , които са нормален, безусловен и закономерен резултат от неизпълнението. Когато вредите се дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника / напр. от поведението на кредитора, трето лице или непреодолима сила / те са косвени / така реш.№ 73 по т.д.№ 897 / 2009 год. на І т.о. ВКС /. Вредата е „пряка„ и „непосредствена„ последица от неизпълнението, когато то е „необходимо” и „достатъчно” условие за настъпването й „в обичайна среда„ .Неизпълнението е „необходимо” условие, когато без него вредата със сигурност не би настъпила. То е „достатъчно„ условие, когато само то би причинило вредата при обичайно стечение на обстоятелствата. Косвени са вредите, които са нетипичен резултат на неизпълнението – в конкретния случай са настъпили, но при обичайно стечение на обстоятелствата не настъпват / така в реш.№ 296 по гр.д.№ 48/2013 год. на ІV г.о. на ВКС /. Във формираната и цитирана в обосноваване на допълнителния селективен критерий практика, отхвърляща качеството на преки и непосредствени, на вредите от забавеното изпълнение на ДФ „Земеделие„ на задължението за заплащане на договорената субсидия, изразяващи се основно в лихви за забава по договори за кредит, сключени в осигуряване средства за субсидираната инвестиция,се акцентира на няколко обстоятелства : 1/ съгласно издадените, на основание чл.11 ал.3 от ЗПЗП и в изпълнение целите на същия закон Наредби, каквато е и процесната Наредба № 15/2001 год. по мярка „Развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи„ ,изплащането на финансовата помощ е обусловено от доказване изпълнение на инвестицията, съобразно одобрения инвестиционен проект,както и доказване на извършените в осъществяването й,предварително одобрени по вид и размер разходи, съобразно предвидени в Наредбите надлежни начини за това – следователно изплащането на финансовата помощ не е безспорно, сигурно и гарантирано към момента на сключването на договора за същата и към момента на сключване на банковия кредит, в осигуряване средства за инвестицията; 2/ договорът за кредит не е условие за сключването на договора за субсидия – бенефициентът единствено декларира източника на личното си парично участие, вкл. само като намерение за сключване на договор за банков кредит, кредит от друга финансова институция или участие със собствени средства; 3/ договорената субсидия не е с уговорено по волята на страните предназначение за погасяване на задължения по кредита, целта на същата е подпомагане на инвестицията в обществен интерес и липсва каузална обвързаност между двата договора. Квалификацията на подлежащите за обезщетяване вреди като „преки„ и „непосредствени„ /втората квалификация няма изведено в теорията и практиката самостоятелно смислово значение/ по необходимост предхожда квалификацията им като „предвидими„ към момента на пораждане на задължението,защото предвидимите вреди са по-тесен кръг преки и непосредствени вреди - вреди,които длъжникът е могъл или е бил длъжен да предвиди към момента на пораждане на задължението, с оглед обстоятелствата, които са му били известни или са могли да му бъдат известни, при полагане на дължимата грижа, към същия този момент, но доколкото по начало са необходимо,закономерно настъпващи като резултат от неизпълнението. Между неизпълнението на длъжника и вредата следва да е налице такава обвързаност, че последната да е необходим, закономерен, сигурен резултат от и само от неизпълнението / т.е. не биха настъпили само от действието на други, макар съпътстващи неизпълнението фактори /, в хипотезата на обичайно осигуряване личното участие на бенефициента чрез кредит.Такава зависимост - между забавеното изпълнение на ДФ „З.„ и забавеното изпълнение на договора за кредит, макар сключен в осигуряване на инвестицията, за чието частично субсидиране Фондът е поел задължение - предполага изпълнението на задълженията по единия и другия договор да са каузално обвързани, така че неизпълнението по единия да влече несъмнено и необусловено от действия на трети лица, вкл. субективната преценка или поведение на кредитора – длъжник по договора за кредит, неизпълнение на последния. Да се приеме, че неизпълнението на една сделка може да бъде пряка и непосредствена последица от неизпълнението на други сделки,извън случаите на установима между тях несъмнена конекситетна връзка , означава да се разширят границите на договорната отговорност в противоречие с духа и целите на закона.Такава конекситетна връзка би била налице, ако договорът за безвъзмездна финансова помощ изрично обезпечава погасяването на кредита / впрочем такава изрична форма на подпомагане ЗПЗП разграничава отделно – чл.12 ал.2 б.”а” предл. второ, както и подпомагане чрез „целеви кредити„ или „гаранции и поемане на поръчителство пред финансови институции „ – чл.12 ал.2 б.”б” и „в” на ЗПЗП/ или е уговорено по волята на страните условие за договарянето на помощта. Декларирането на намерение за начина на осигуряване личното участие на бенефициента / съгласно чл.4 ал.4 от Наредбата /, по мнение на настоящия състав, няма значението на уговорено условие за сключването на договора, а цели обективиране сериозността на намерението на кандидатстващия за помощта,за постигане на крайния резултат – финансираната инвестиция.Удостоверяване произхода на паричните средства, гарантиращи личното участие на бенефициента, законодателят допуска да се извърши дори само с декларация за намерение, ирелевантно на съдържанието на поеманите от бенефициента конкретни задължения, при това и по начини, различни от сключване на договор за кредит, като сключването на договор за кредит може, и в конкретния случай също следва, а не предхожда сключването на договора с ДФ „З.„. Неслучайно договорът формално разграничава изрично обезпечимата чрез помощта част от инвестицията от тази, за чието осигуряване инициатива и задължение носи единствено бенефициента и само по отношение която последна част се декларира намерение за начина на осигуряване на средствата, независимо от обстоятелството,че практически, с оглед изплащане на помощта едва след изпълнение на инвестицията, бенефициентът осигурява изцяло първоначалното финансиране на същата. Това изрично разграничение следва да се тълкува именно в аспект на манифестиран предварителен отказ от обезщетяване на вреди, в причинност с начина на осигуряване на средствата за частта, касаеща личното участие на бенефициента, за която пък единствено част се изисква деклариране на намерение за начина на осигуряването им.В противен случай, логично би било законодателят да предвиди предоставяне на помощта именно за декларираната от бенефициента, като осигурима от други финансови източници, с оглед недостатъчност на средствата му,част. Не без значение е и обстоятелството, че изплащането на помощта винаги е под условие, а не сигурно и безусловно,което означава , че изначално бенефициентът сключва договора за кредит на собствен риск, отчитайки и качеството му на търговец.Договорите за безвъзмездна финансова помощ с ДФ „З.„ не включват клауза за обезпеченост чрез същата на договора за кредит, нито за сключването му като задължително условие за тяхното сключване.Кандидатстването за безвъзмездна финансова помощ обективно демонстрира нужда от средства за предприемане на инвестицията, но неплащането й не предпоставя по необходимост сигурност в увеличаване, а единствено запазване пасива на имуществото на бенефициента, такъв какъвто е бил при сключване на договора за помощта.Така самият договор за кредит би могъл да бъде сключен с благоприятен за кредитополучателя погасителен план, изпълнението на който да не е съотносим времево към времето за издължаване на субсидията; кредитополучателят би могъл да разполага с други,вкл. нововъзникнали източници на средства, за погасяването на договора за кредит; кредитополучателят, дори да би получил субсидията, би могъл да не я вложи в издължаването на кредита, а да закрие друго, по – тежко и затруднително за него перо от пасива на имуществото си.Действително,в случая изплащане субсидията по сметка на бенефициента, в банката на кредитодателя, с уговорен директен дебит от същата в полза на банката, би осигурило погасяване на главница със средствата от субсидията, при това на датата на договорен падеж, ако субсидията би била издължена в срок,но чл.82 ЗЗД предпоставя квалификацията „преки„ и „непосредствени„ на вредите, с оглед обичайната взаимозависимост между изпълнението на длъжника и настъпващата за кредитора му вреда, извън конкретните предпоставки, при които вредите, макар и косвени,биха настъпили, но като резултат от случайното, а не обичайно стечение на обстоятелствата – в случая изричната уговорка между кредитодател и кредитополучател. Безспорно от неизпълнението в срок на задължението на Фонда би било само неувеличаване актива на имуществото на бенефициента, поради което и се дължи законната лихва за забава върху размера на субсидията, за периода на забавата.Както договора за безвъзмездна финансова помощ,така и договора за кредит, са обезпечаващи пряко и единствено инвестицията / с оглед целевия характер и на кредита, и на субсидията / – за първия в обществен, а за втория – в частен интерес, но не и помежду си. Следвателно, отговорът на правния въпрос е : Вредите , които бенефициентът по сключен с ДФ „З.„ договор за безвъзмездна финансова помощ търпи , съизмеряващи се в дължими, поради забава на Фонда в изплащане на договорената субсидия, лихви за забава по сключени договори за кредит, в обезпечаване личното участие на бенефициента в осигуряване средствата за инвестицията, вкл. плащания в резултат на предоговорени, с оглед забавата, утежняващи положението на кредитополучателя – бенефициент , условия по договорите за кредит, не са преки и непосредствени, по смисъла на чл.82 ЗЗД, подлежащи на обезщетяване, с оглед забавеното изпълнение на Фонда, вреди. Отговорът на правния въпрос предпоставя неоснователност на иска. Въззивното решение се явява неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.82 ЗЗД, поради което следва да бъде отменено, а искът на [фирма] – отхвърлен. С оглед изхода на спора, следва да бъдат присъдени на ответника разноските за настоящата инстанция, единствено претендирани - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 ГПК / преди изм. обн.ДВ бр. 8 от 2017 год. / във вр. с чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1 784 лева. Водим от горното, на основание чл.293 ал.1 ГПК , Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1426/02.07.2015 год. по т.д.№ 1818/2015 год. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е осъден ДФ „З.„, на основание чл.79 ал.1 вр. с чл.82 ЗЗД, да заплати на [фирма] общата сума от 21 372,35 евро - обезщетение за причинени имуществени вреди от забавеното изпълнение на задължението на ответника,по договор № 2498/22.12.2006 год. за изплащане на финансова помощ по програма САПАРД и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на [фирма] против ДФ „З.„, с правно основание чл. 82 вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 21 372,35 евро - обезщетение за причинени имуществени вреди от забавеното изпълнение на задължението на ответника, по договор № 2498/22.12.2006 год. за изплащане на финансова помощ по програма САПАРД, съизмеряващи се с изплатени от ищеца в повече, въз основа на предоговаряне с анекс № 1/19.11.2008 год. към договор за кредит № 051 – 007-001 / 06.08.2007 год., сключен от ищеца с [фирма],обусловено от забавата на ответника,такси/ комисионни, в размер на 2 822,50 евро и възнаградителни лихви, в размер на 18 549,85 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.07.2011 год. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА [фирма], на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК, да заплати на ДФ „З.„ разноски за настоящата инстанция, в размер на 1 784 лв. – юрисконсултско възнаграждение . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :