О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 249 София, 16.06.2022 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.дело № 742/2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано е по частна касационна жалба на „Сабис 2012“ ЕООД, [населено място], срещу определение № 489 от 23.12.2021 г. по в.ч.т.д. № 368/2021 г. на Апелативен съд Велико Търново. Ответната страна – „ОББ ФАКТОРИНГ“ ЕООД, [населено място], депозира становище, с което оспорва наличието на основания за допускане на определението до касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд Велико Търново е потвърдил разпореждане № 156 от 16.09.2021 г. по т.д. № 116/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е върната въззивната жалба на частния касатор против първоинстанционното решение поради неотстранена в срок нередовност. За да постанови този резултат, въззивният състав е констатирал, че подадената въззивна жалба е нередовна, поради липса на представен документ за внесена държавна такса. Съобразил е, че администриращият жалбата съд е дал указания на страната да представи в едноседмичен срок от съобщението доказателства за внасянето на сума в размер от 1346,93 лв. по сметка на Апелативен съд Велико Търново, които били връчени на процесуалния представител на дружеството, но в рамките на срока същите не били изпълнени. За неоснователно счел оплакването на частния касатор за невъзможност за изпълнение на указанието в потвърденото разпореждане поради липса на посочена в съобщението номер на банковата сметка на съда, тъй като тази информация била налична във всеки банков клон. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. С изложението си, частният касатор е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Формулирал е въпроса: „1. При невнесена дължима държавна такса за съответното съдебно производство, съдът в указанията си следва ли да посочи конкретна банкова сметка, по която да се заплати таксата, предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ГПК вр. чл. 2, ал. 1, изр. 2 ЗДТ?“. Частният касатор излага съображения, че при постановяване на обжалваното определение въззивният съд не е взел предвид пречките пред изпълнение на указанието за внасяне на дължимата държавна такса за въззивното производство, изразяващи се в непосочване от съдилищата на банковата сметка на Апелативен съд Велико Търново. Други доводи не са изложени. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. Страната не обосновава довод за допускане на касационно обжалване предвид обстоятелството, че формулираният в изложението въпрос не осъществява характеристиките на правен съобразно възприетата дефинитивност на понятието. Решаващият извод на въззивния състав е съсредоточен около обстоятелството, че констатираната нередовност във въззивната жалба, за която страната е надлежно уведомена, не е била отстранена в срок, като причините за това са ирелевантни. Формулираният въпрос съдържателно е основан на вменяване на отговорност на администриращия жалбата съд за сметка на дължимата грижа от жалбоподателя за установяване на публична и леснодостъпна информация. Такава отговорност в закона не е предвидена, нито същата се извлича по тълкувателен път от богатата каузална практика на ВКС относно предпоставките за констатиране на нередовно процесуално действие и последиците от неизпълнението му – ясни, правилни и недвусмислени указания. Дори обаче да се приеме, че въпросът осъществява предпоставките за общо основание, то страната не обосновава извод за наличие на поддържания допълнителен критерий по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като жалбоподателят не е обосновал и самото основание - не е посочил какво е значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешно формирана съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставените въпроси, касаещи приложението на нормите на чл. 262, ал.1 и ал.2, т.2, вр. чл.261, т.4 ГПК не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго и съществува последователна и многобройна задължителна съдебна практика относно задълженията на съдията-докладчик по чл. 101, ал. 1 ГПК и конкретно същите с оглед настоящата хипотеза – напр.определение № 377 от 11.06.2019 г. по ч.т.д. № 201/2019 г. на ВКС, II т.о., в което се приема, че липсата на посочена сметка на съда не води до неяснота на дадените указания и невъзможност за изпълнението им от страната, тъй като информация относно банковите сметки на съдилищата е публична. Наличието на такава споделена и от настоящи състав съдебна практика с която обжалваното определение е изцяло съобразено, изключва и приложението на чл.280,ал.1,т.3 ГПК По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 489 от 23.12.2021 г. по в.ч.т.д. № 368/2021 г. на Апелативен съд Велико Търново. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: