О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 78

гр. София, 14.02.2020 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 3144 по описа за 2019 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Ш. Б. от [населено място], представляван от Адвокатско дружество „Д-р П., П. и парньори“ срещу решение № 204 от 5.6.2019 г, постановено по гр.дело № 286/2019 г на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия, Първи въззивен състав, с което е потвърдено решение на Пазарджишки районен съд № 347 от 18.3.2019 г по гр.дело № 4649/2018 г.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от А. Ш. Б. от [населено място] срещу „Център за спешна медицинска помощ“, гр. Пазарджик искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ и чл.344 ал.1 т.4 КТ.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол, респ.отмяната му и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени, ведно със следващите се от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба „Център за спешна медицинска помощ“, гр. Пазарджик оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.Ж. К. от АК-Пазарджик.Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното :
Предявените искове са с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2, 3 и т.4 КТ.За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „медицински фелдшер“.На 28.7.2016 г дежурният шофьор на линейката подал до директора на Спешна помощ докладна, в която посочил, че на 17.6.2016 г ищецът го помолил да натоварят и закарат до нивата му тор-амониева селитра, което им отнело около 30 мин.Във връзка с докладната директорът на Център за спешна медицинска помощ поискал от ищеца писмени обяснения, които последният депозирал на 1.8.2016 г.На 4.8.2016 г Б. излязъл в продължителен отпуск по болест, въз основа на няколко болнични листове, като последният до 30.12.2016 г.На 22.12.2016 г служителят подал до работодателя заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.12 КТ, считано от 31.12.2016 г, поради придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
На 3.8.2016 г работодателят издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.188 т.3 КТ вр.чл. основание чл.190 т.7 поради неизпълнение на възложената работа, злоупотреба с доверието на работодателя, уронване на доброто име на предприятието, неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в Правилника за вътрешния трудов ред и други системни нарушения на трудовата дисциплина.По делото липсва спор, че заповедта не е връчена, тъй като работодателят изчаквал да изтекат сроковете на болничните листове, а когато предприел действия по връчването, не могъл да открие служителя на адреса.От събраните по делото гласни доказателства категорично се установява, че през м.декември 2016 г ищецът е пребивавал при баща си в [населено място], който е получил инсулт и се е нуждаел от чужда помощ.На 13.3.2017 г Б., считайки, че трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.327 ал.1 т.12 КТ по негова молба, считано от 31.12.2016 г, е подал заявление до директора на ЦСМП, гр. Пазарджик с искане да бъде назначен като медицински фелдшер във филиала в [населено място].Работодателят го е уведомил, че той е уволнен дисциплинарно с писмо от 20.3.2017 г, като дисциплинарното наказание е наложено за деянието извършено на 17.6.2016 г, описано с неговите обективни и субективни признаци, времеизвършване и правна квалификация.Това писмо е връчено на Б. на 24.3.2017 г, а исковата молба за отмяна на наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“ е подадена на 14.11.2018 г, т.е, 18 месеца след като е узнал за уволнението.При това положение въззивният съд е приел, че искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ е погасен по давност. Искът по чл.344 ал.1 т.4 КТ също е отхвърлен като неоснователен предвид факта, че дисциплинарното уволнение не е признато за незаконно, при това положение това основание следва да фигурира в трудовата книжка, като прекратително такова.
В изложението на касационните основания по чл.284 ал.3 ГПК касаторът е посочил касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Формулирани са следните въпроси :
1/ От кой момент започва да тече срокът по чл.358 ал.1 т.2 КТ за предявяване на иска за отмяна на уволнението по чл.344 ал.1 т.2 КТ от получаване на уволнителната заповед или от писмото с обратна разписка, който според касатора е разрешен в противоречие с решение № 39 от 27.2.2012 г по гр.дело № 410/2011 г на ВКС, Трето ГО и решение № 1009/1.4.2010 г по гр.дело № 2673/2008 г на ВКС, Първо ГО.
2/както и по следния въпрос, уточнен от настоящия съд, съобразно правомощията му, дадени с ТР № 1/2009 г от 19.2.2010 г по т.д.№ 1/2009 г, а именно : какво е съотношението между исковете по чл.344 ал.1 т.1 и чл.344 ал.1 т.4 КТ при упражнени от страните насрещни воляизявления за прекратяване на трудовото правоотношение на конкуриращи се правни основания.
По първия въпрос.
Не е налице соченото касационно основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото не съществува противоречие на въззивното решение с приложената от касатора съдебна практика.С решение № 1009/1.4.2010 г по гр.дело № 2673/2008 г по гр.дело № 2673/2008 г е прието, че за прекратяване на трудовото правоотношение е необходимо лично връчване на писмено заявление в предвидената в КТ форма.С решение № 39/27.2.2012 г по гр.дело № 410/11 г на ВКС, Трето ГО е прието, че дисциплинарното наказание се смята за наложено освен от деня на връчване или на получаване на заповедта за дисциплинарно уволнение –чл.195 ал.3 КТ, още и от деня на узнаване на нейното съдържание-изразената воля от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и правното основание на което това е направено.
Мотивите на въззивното решение съответстват напълно с приетото в цитираните съдебни решения на ВКС.На 24.3.2017 г служителят е получил лично писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение.От това изявление е узнал съдържанието на уволнителната заповед, а именно : дисциплинарно наказание, уточнено с неговите обективни и субективни предели, както и правното основание на което е наложено.Искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ за отмяната му е предявен на 14.11.2018 г, т.е 18 месеца, поради което е погасен по давност, както законосъобразно е прието от въззивния съд.Следователно в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
По втория въпрос.
Основателно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по така формулирания въпрос, които е обусловил крайния изход на спора.Въззивният съд е приел, че искът по чл.344 ал.1 т.4 е евентуален и акцесорен, и при неоснователност на иска за отмяна на уволнението на посоченото основание, не може да бъде уважен този за промяна на основанието, вписано в трудовата книжка.За касатора е от значение установяването на конкретното основание, прекратило трудовото му правоотношение, защото са упражнени конкуриращи се волеизявления, неговото-на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ и това на работодателя на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ.Затова в частта, с която е отхвърлен иска по чл.344 ал.1 т.4 КТ възззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, както и в частта относно разноските.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 204 от 5.6.2019 г, постановено по гр.дело № 286/2019 г на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия, Първи въззивен състав, с което е потвърдено решение на Пазарджишки районен съд № 347 от 18.3.2019 г по гр.дело № 4649/2018 г. като са отхвърлени като неоснователни предявените от А. Ш. Б. от [населено място] срещу „Център за спешна медицинска помощ“, гр. Пазарджик искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 204 от 5.6.2019 г, постановено по гр.дело № 286/2019 г на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия, Първи въззивен състав в частта, с която е потвърдено решение на Пазарджишки районен съд № 347 от 18.3.2019 г по гр.дело № 4649/2018 г като е отхвърлен предявеният от А. Ш. Б. от [населено място] срещу „Център за спешна медицинска помощ“, гр. Пазарджик иск по чл.344 ал.1 т.4 КТ, както и в частта относно разноските.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.