6 Р Е Ш Е Н И Е № 235 гр. София, 21 декември 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Спас Иванчев при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора Кирил Иванов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 860 / 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 1201 / 2015 година на Окръжен съд – гр. Бургас, отмяна на постановената по него присъда от 12. 01. 2016 година и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Основанията за възобновяване на делото, посочени в искането, са по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че влязлата в сила присъда е постановена при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, изразяващи се в липса на конкретизация на наказанията, индивидуализирани в условията на чл. 58а от НК, при неясна воля на съда за това и липса на отговор в мотивите на присъдата на съществени въпроси по фактите и по правото. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на главния прокурор за възобновяване на делото при посочените основания за това и изложени в тяхна подкрепа доводи и съображения. Осъденият П. В. А. участва лично и със защитниците си -адвокати С. и П., които изразяват становище за частична основателност на искането за възобновяване на делото – само относно определяне размера на наложената глоба и за неоснователност в останалата му част. В рамките на упражненото право на лична защита, осъденият изразява становище, че делото не следва да бъде възобновявано. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, намира за установено следното: Проверяваната присъда е втора поред в рамките на наказателното производство, постановена след отмяна на първоначалната присъда по нохд № 864/2014 година на Бургаския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане, с решение № 79 от 06. 08. 2015 година на Бургаския апелативен съд, по внохд № 83/2015 година. Отменителното въззивно решение съдържа констатации за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на присъдата, в частност в съдържанието на мотивите й, които нарушения са ограничили процесуалните права на страните в производството и не позволяват на въззивната инстанция да упражни надлежно правомощията си за проверка на правилността и справедливостта на присъдата. Новото съдебно разглеждане на делото е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. По това нохд № 1201/2015 година на Бургаския окръжен съд, чието възобновяване се иска, е постановена присъда, с която е ангажирана наказателната отговорност на осъдения П. В. А. за: - извършени на 20. 05. 2014 година, в [населено място], две престъпления по чл. 354а, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за всяко от които, при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. чл. 54 от НК, са му наложени наказания съответно лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5000 лева и лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца и глоба в размер на 10000 лева; - извършено на 20. 05. 2014 година, в [населено място], престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. чл. 54 от НК, му е наложено наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода; - извършено на 20. 05. 2014 година, в [населено място], престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. чл. 54 от НК, му е наложено наказание от две години лишаване от свобода. За всяко от наложените наказания лишаване от свобода, съдът е постановявал отлагане на изтърпяването им, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от пет години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил за четирите престъпления, едно общо наказание в размер на най-тежкото наложено, а именно – две години и осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил за изпитателен срок от пет години, както и глоба в размер на 10000 лева. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и е присъдил направените разноски, като ги е възложил в тежест на осъдения А.. Присъдата не е проверявана по въззивен и по касационен ред и е влязла в законна сила на 28. 01. 2016 година. Искането за възобновяване на делото е допустимо, тъй като е направено от компетентния орган по чл. 420, ал. 1 от НПК, касае съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е направено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК, като е изготвено и изпратено по пощата на 27. 07. 2016 година, видно от приложената разписка от куриерска служба. Разгледано по същество, искането за възобновяване на делото е основателно. Ангажираните основания за възобновяването му по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, са налице. 1. Преди всичко следва да се посочи обстоятелството от съществено значение по делото, че съдебното му разглеждане е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, а това предпоставя определянето на наказанията при условията на чл. 58а от НК, към които изрично препраща разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК. Известно е, че приложното поле на този регламент обхваща само три от всички видове наказания - лишаване от свобода, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна (когато са изрично предвидени), а останалите наказания по чл. 37 от НК, вкл. глобата, остават извън приложението му. Специалните норми на чл. 58а от НК не само че не дерогират приложението на общите правила за определяне на наказанията, но изискват определянето на вида на наказанието да се извърши при съобразяване на тези правила и едва след това то да бъде редуцирано по реда на чл. 58а, ал. 1 – 3 от НК - когато е определено при условията на чл. 54 от НК, или по реда на чл. 58а, ал. 4 от НК - когато са налице условията на чл. 55 от НК и след извършена преценка за по-благоприятна за дееца хипотеза. Във всички случаи, съдът е длъжен да изложи подробни съображения за индивидуализацията на санкцията, за обстоятелствата по чл. 54 от НК и за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК (вж. ТР № 2 / 2015 година на ОСНК на ВКС, т. 1 и т. 2, решение № 446/2014 година на ВКС, ІІІ НО и мн. др.). В случая, съображенията си във връзка с индивидуализацията на наложените наказания за всяко от престъпленията, съдът е изложил на л. 10 от мотивите на присъдата. Тези съображения могат да бъдат определени като формални, непълни, лишени от конкретика и неясни. Видимо е единствено, че съдът е определил наказанията при условията на чл. 54 от НК, което поначало обвързва приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК като механизъм за редуциране на срока на наказанието лишаване от свобода чрез намаляването му с една трета. Съдът обаче не е посочил съображения за индивидуализиране на всяко от наказанията по вид и размер, а само е възпроизвел в мотивите отразеното в диспозитива на присъдата, при това не в пълнота. Това не позволява на страните и на контролната инстанция да проследят начина на формиране на вътрешното убеждение на съда по приложението на правото, като волята му остава неясна, а това е недопустимо. 2. Основателно е възражението в искането, че неправилно и в нарушение на закона, за престъплението по чл. 354а, ал. 1, предл. 2 от НК, на осъдения А. е наложено наказание глоба в размер на десет хиляди лева, при предвиден в закона минимум от двадесет хиляди лева. Както вече бе посочено, съдът изрично е отразил, че определя наказанията на подсъдимия при условията на чл. 54 от НК, но по-същественото е, че специалните норми на чл. 58а от НК не се прилагат по отношение на наказанието глоба и приложението им не би могло да има за последица редуцирането на размера й. 3. На следващо място, за престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК, за което А. е признат за виновен и осъден, законът в актуалната му редакция, приложима в настоящия случай (ДВ, бр. 26/2010 година), предвижда три кумулативни наказания – лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. За това престъпление съдът е наложил на осъдения А. единствено наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода. В мотивите на присъдата липсват каквито и да било съображения относно другите две кумулативни наказания, поради което волята на съда остава неясна. 4. Принципно вярно е твърдението в искането, че наложеното на осъдения А. наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, неправилно е отложено за изпитателен срок от пет години, защото това е направено в нарушение на закона, а именно – на разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от НК. Настоящата инстанция отбелязва тази неправилност, макар тя да не повлиява определеното за четирите престъпления общо наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода и срокът, за който е отложено неговото изтърпяване и който е петгодишен. Независимо от това, следва да се отрази констатацията за изначално неправилното процедиране при определяне на начина на изтърпяване на всяко от наказанията лишаване от свобода за отделните престъпления, обхванати от съвкупността по чл. 23, ал. 1 от НК, доколкото той следва да се определи по отношение на общото наказание, определено за съвкупността от престъпления. 5. Очевидна е основателността на възражението за непрецизност при формулиране в диспозитива на присъдата и в мотивите на същата на правната квалификация на престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 2 от НК. В тази си част нормата на ал. 1 инкриминира престъпление с различен предмет – прекурсори за производство на наркотични вещества и предвижда различни и по-тежки наказания лишаване от свобода и глоба. При изложените съображения, настоящата инстанция намира, че при постановяване на присъдата са допуснати посочените в искането за възобновяване на делото нарушения на материалния закон относно индивидуализацията на наказанията и на процесуалните правила относно съдържанието на мотивите на присъдата. Нарушенията са съществени, защото са ограничили правата на страните в процеса по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК и са довели до неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 от НПК. Затова, атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, от стадия на съдебното заседание. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателните дела присъда от 12. 01. 2016 година на Окръжен съд – гр. Бургас, постановена по нохд № 1201 / 2015 година по описа на този съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.