Р Е Ш Е Н И Е № 225 гр. София, 11.11.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито заседание на трети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 230 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 532 от 20.05.2011 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1666 от 26.11.2010 год. по гр. д. № 2342/2010 год. на Пловдивския окръжен съд. С него, след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което е осъден Т. И. П. да предаде на П. Ж. К. владението върху недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ 169 кв. м., заключен между южната регулационна граница по плана от 1967 год. и южната имотна граница на имот пл. № *, попадащ по настоящем в северната част на имот № * в масив 52 в м. „К. с.” по плана за земеразделяне на [населено място], [община], обозначен с т. т. 4а, 6а, 7а, 7, 5а, 6 и 4а, оцветен в зелен цвят на скица 1 към заключението на вещото лице Разслабенов, неразделна част от решението. Касаторът Т. П. поддържа становище за недопустимост на въззивното решение, евентуално за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите. Иска неговата отмяна и вместо това предявеният ревандикационен иск бъде отхвърлен. Претендира заплащане на направените съдебни разноски. Ищецът П. К. оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на страните и съгласно данните по делото, намира следното: С обжалваното решение е уважен предявения против касатора ревандикационен иск за част от имот № *, придобит от него по договор за покупко-продажба, като въззивният съд приел, че ищецът се легитимира за собственик на тази спорна част на основание давностно владение на бившия имот пл. № *, част от който представлява. Същият е собственик и на другата част от имота, представляваща урегулираните поземлени имоти * и *, на основание протокол за одворяване от 1963 год. и констативен нотариален акт от 1991 год. Съдът приел, че се касае за празни дворни места, за които е приложим Правилника за земеустрояване и одворяване на ТКЗС и М. от 1948 год., в частност чл. 6, ал. 2 от него, предвиждаща възможност членовете на ТКЗС да запазват правото на собственост върху незастроените места в реални граници. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за възможността за придобиване по давностно владение на имот, представляващ земеделска земя. Съдебната практика, илюстрирана с представеното решение № 2354 по гр. д. № 2123/2003 год. на ВКС, ІV г. о. приема, че придобиването по давност е изключено по отношение на недвижим имот, който е бил земеделска земя. Този придобивен способ е приложим, ако имотът е имал селищен характер и не са били налице ограниченията по ЗРПВПВНИ /отм./, по чл. 29 ЗСГ /отм./, а впоследствие и по чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, в хипотезата на запазване от членовете на кооперативните стопанства на собствеността в реалните граници на дворното място, когато то се намира в селище, което няма утвърден регулационен план. Горната практика се приема за правилната от настоящият съдебен състав, поради което и на основание чл. 291, т. 1 ГПК и с оглед поддържания от ищеца придобивен способ относно спорния имот са налага извод за основателност на касационната жалба. Съображенията за този извод са следните: Установено е по делото, че на ищеца е отстъпено право на строеж върху парцел *, а с нот. акт от 1991 год. се легитимира като собственик на съседния парцел *, двата отредени за имот пл. № * по плана от 1967 год. Спорният имот е бил част от пл. № *, но извън регулационния план от 1967 год., както е изяснено от вещото лице и приложената скица № 1, като по настоящем попада в площта на съседния земеделски имот. Тези данни по делото установяват статута му на земеделски имот, за придобиване на собствеността на който е изключен оригинерния придобивен способ. В подкрепа на този извод е и представения акт за държавна собственост № */65 год. с предмет парцел *, върху който е отстъпено правото на строеж на ищеца. Последният не се легитимира като собственик с решение за възстановяването на спорния имот по реда на ЗСПЗЗ, поради което и не е налице първата от кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на ревандикационния иск. Оригинерният придобивен способ е неприложим по отношение на имота с оглед статута му на земеделска земя, обусловен от обстоятелството, че е останал извън регулационния план, поради което и попада в плана за земеразделяне и е необходимо възстановяване по ЗСПЗЗ, като ищецът неоснователно се позовава на придобивна давност. Не са налице и останалите предпоставки, тъй като ответникът се намира в имота на основание покупко-продажбата му от лицето, на което е възстановен земеделския имот, в границите на който се намира спорната площ. Като е приел обратното, позовавайки се на запазване на правото на собственост върху земеделски имот в реалните му граници, каквито доводи от страна на ищеца не са поддържани, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо това се постанови друго, с което ревандикационният иск се отхвърли. С оглед този изход на делото на касатора следва да се присъдят направените по делото съдебни разноски по представения списък. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивното решение № 1666 от 26.11.2010 год. по гр. д. № 2342/2010 год. по описа на Пловдивския окръжен съд в осъдителната му част и в частта за разноските и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Ж. К. от [населено място] против Т. И. П. от [населено място] иск за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху имот, представляващ празно дворно място с площ 169 кв. м., заключен между южната регулационна граница по плана от 1967 год. и южната имотна граница на имот пл. № *, попадащ по настоящем в северната част на имот № * в масив 52 в м. „К. с.” по плана за земеразделяне на [населено място], [община] , обозначен с т. т. 4а, 6а, 7а, 7, 5а, 6 и 4а, оцветен в зелен цвят на скица 1 към заключението на вещото лице Разслабенов, неразделна част от решението. Осъжда П. Ж. К. да заплати на Т. И. П. разноски в размер на 1 719 лв. /хиляда седемстотин и деветнадесет лева/. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: