3о решение по гр.д.№ 1260 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 903/10 гр.София, 03.01.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска Теодора Гроздева при участието на секретаря Анета Иванова, като взе предвид докладваното от съдия Г. гр.д.N 1260 по описа за 2010 г., констатира следното: Производството е по реда на чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на П. Г. В. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязлото в сила решение № 284 от 12.03.2007 г. по гр.д.№ 250 от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о., с което е оставено в сила решение от 18.10.2004 г. по гр.д.№ 782 от 2004 г. на Варненския окръжен съд за уважаване на предявения от Д. И. Д., Ж. И. Д., Д. Д. Д., Д. М. Д. и И. М. П. срещу П. Г. В. и Я. С. В. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху следния недвижим имот: място с площ от 565 кв.м., представляващо част от имот пл.№ 721 по комбинирания КП на м.”Ментешето” от 1997 г. при граници на частта: път, имоти № № 722, 723 и 720 и останалата част от имот пл.№ 721. Пълномощникът на ответниците по молбата Д. И. Д., Ж. И. Д., Д. М. Д., И. М. П., Т. Д. Д., Н. Д. Д., Н. Д. Д. /последните три конституирани като наследници на починалия Д. Д. Д./ оспорват молбата за отмяна и претендират за разноски. Ответницата Я. С. В. не взема становище по тази молба. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, приема следното: 1. Първите два документа, на който молителят основава искането си за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, са нотариално заверена декларация на свидетел, който не е бил разпитан по делото /следва да се отбележи, че подписалата декларацията Ц. А. Я. не е длъжностно лице по смисъла на чл.179 от ГПК, тъй като в кръга на нейната длъжност не се включва правото да удостоверява местонахождението на местности и имоти, поради което дадената от нея декларация представлява свидетелско показание, а не официален документ/ и заключение на съдебно-техническа експертиза, което не е било прието по делото при неговото инстанционно разглеждане. Тези два документа не са нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като са създадени след приключване на делото, а съгласно тази точка на чл.303, ал.1 от ГПК основание за отмяна са само писмени доказателства, които са били създадени /съществували са/ в хода на инстанционното разглеждане на делото, но не са били известни на страната по обективни причини. Те не са ново доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК и тъй като сами по себе си не доказват даден съществен за решаване на делото факт, а доказват, само че има свидетели и вещи лица, които могат да бъдат разпитани. В този смисъл е приетото в т.4 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г. по гр.д.№ 1 от 1977 г. 2. Удостоверение № 259 от 17.04.2009 г. на Община В., район „В. В.” също не е ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като е създадено след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, и по съществото си представлява удостоверителен документ, с който молителят при проявена от негова страна дължима грижа е можел да се снабди още при инстанционното разглеждане на делото. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 138 от 01.12.1967 г. по гр.д.№ 106 от 1967 г. на ОСГК на ВС. 3. Описът на местностите в землището на „В.ово” и т.нар. Наименование на местности, дерета и могили в землището на с.Владиславово /Пашакьой”/ преди кооперирането през 1958 г. и тяхното местоположение на кадастралната карта са документи, които не носят печат и подпис, не е ясно от кого са издадени, поради което нямат никаква доказателствена стойност и съответно не биха могли да бъдат от съществено значение за изхода на делото. Освен това, те не установяват, че към настоящия момент старата местност ”К. чешме” не е включена в сегасъществуващата местност ”Ментешето”. Не на последно място, не е доказано да е съществувала обективна пречка молителя да се снабди с тези доказателства още при инстанционното разглеждане на делото при проявена от негова страна дължима грижа. 4. Списъкът на кооператорите от кооперация „П.”, имащи право на електрически ток в м.”Ментешето”, кв.Владиславово по клонове и скицата на района на помпената станция нямат отношение към спора относно идентичността на посочените по-горе две местности и следователно също не са от значение за решаването на делото и поради това не биха могли да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. 5. Влезлите в сила съдебни решения и определения по други дела, за други имоти и не между същите страни и протоколите по тези дела не се включват в нито едно от изчерпателно изброените в чл.303, ал.1 от ГПК основания за отмяна на влезли в сила съдебни решения. 6. Удостоверение № 194 от 19.05.1992 г. за предоставяне право на ползване и опис-декларацията на Д. Д. Д. за влизане в ТКЗС от 25.10.1948 г. не са нови доказателства, тъй като са били представени и приети като доказателства при инстанционното разглеждане на делото /намират се съответно на лист 34 и лист 8 от делото на РС и са приети като доказателство с определения на съда от съдебно заседание, проведено на 23.05.2001 г./ и съдът ги е взел предвид и обсъдил при постановяване на решението си. 7. Заявлението на Д. Д. Д. за приемане като член-кооператор в ТКЗС от 18.09.1948 г., нотариалния акт № 88 от 25.03.1933 г., заявлението на Д. Д. за възстановяаване на собствеността на ищците върху процесния имот, удостоверение № 1342 от м.03.1936 г. на Аксаковското селско общинско управление, протокол № 193 от 04.09.1935 г. на Съвета на отделянето на поземлената собственост и комасация при Министерството на народното стопанство не са от съществено значение за делото, тъй като с нищо не променят изводите на съда, че м.”Карахамед чешме” е част от сегасъществуващата м.”Ментешето”. Освен това, няма доказателства за съществували обективни пречки молителят да представи тези доказателства още при инстанционното разглеждане на делото, въпреки проявена от негова страна дължима грижа. 8. Удостоверение № 670 от 21.10.2008 г. на Община В., район „В. В.” удостоверява обстоятелство, което е прието за установено от съда, а именно, че в м.”Ментешето” са включени части от стари местности, една от които е м.„К. чешме”. Поради това това доказателство с нищо не би променило крайния изход от делото, тоест то не е от съществено значение за спора, поради което не е и основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. 9. Писмото от 13.02.2006 г., с което Началникът на отдел „К и Р” в Община В. е заявил, че отдел „К. и регулация” не разполага с кадастрални планове на м.„Ментешето” за периода от 1946-1958 г., също не доказва твърдяното от молителя обстоятелство, че старата м. „К. чешме” не е част от сегасъществуващата м.„Ментешето”. Тоест и това доказателство не е от съществено значение за делото, поради което не би могло да е основание за отмяна на влязлото в сила решение. Поради гореизложеното, не е налице основанието на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, поради което молбата на П. В. следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника Д. М. Д. направените от него разноски за адвокат по настоящото дело в размер на 545 лв. /500 лв. адвокатско възнаграждение и 45 лв. пътни разноски/. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Г. В. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязлото в сила решение № 284 от 12.03.2007 г. по гр.д.№ 250 от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о. и на оставеното с него в сила решение от 18.10.2004 г. по гр.д.№ 782 от 2004 г. на Варненския окръжен съд. ОСЪЖДА П. Г. В. от гр.В., кв.Възраждане, бл.56, вх.3, ет.1, ап.47 да заплати на Д. М. Д. от гр.В., ул.”Страхил войвода” № 22, ет.7, ап.21 чрез адв.Кирил К. на основание чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 545 лв. /петстотин четиридесет и пет лева/. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.