Ключови фрази


2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 210

гр. София, 16.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4163 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Столична община, представлявана от кмета Й. А. Ф., приподписана от юрк. Т. В., против решение № 1278 от 23 май 2018 г., постановено по гр.д. № 3664/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което се отменя решение № 2242 от 5 април 2017 г., постановено по гр.д. № 1921/2016 г. по описа на Софийския градски съд в частта, с която предявеният от П. А. П., с адрес в [населено място], иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, против общината е отхвърлен за разликата над сумата от 8000 лева до сумата от 26000 лева и вместо него общината е осъдена да му заплати допълнително 18000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от П. поради злополука, настъпила на 20.01.2016 г. в [населено място], ведно със законната лихва от същата дата, и е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която общината е осъдена на същото основание да заплати на П. сумата от 8000 лева.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 335 от 11 април 2019 г. по настоящото дело, за да се провери нарушена ли е практиката на ВС по въпроса по приложението на принципа на справедливост при определянето на обезщетението за неимуществени вреди, по който разрешението на въззивния съд следва да се съпостави с постановките на ППВС № 4/1968 г.
Според задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като ВС примерно сочи обективни обстоятелства при телесни увреждания и причинена смърт – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Подчертава се, че от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Заключено е, че при определяне размера на вредите следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, а в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл е и актуалната практика на Върховния касационен съд, обективирана например в решение № 115 по гр. д. № 4521/2016 г., III г. о., както и в множество други, споделяна и прилагана и от настоящия съдебния състав на ВКС.
Обжалваното въззивно решение не съответства на установените в обвързващата практика на ВС изисквания относно преценката на конкретно установените по делото обстоятелства с оглед определянето на справедлив размер на обезщетението, поради което е постановено при наличие на касационното основание по чл. 281, т. 3, предл. първо ГПК. Естеството на порока не налага връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция по аргумент от чл. 293, ал. 3 ГПК.
Касационната жалба е частично основателна.
На 20.01.2016 г. около обед ищецът слиза от трамвай на спирка на обществения транспорт, тръгва по тротоар към близко кръстовище, подхлъзва се и пада (според ясните и непротиворечиви свидетелски показания, ищецът на съответната дата се подхлъзнал на заледения тротоар, макар снегът да е бил изчистен, вследствие на което паднал и ударил ръката си), при което получава закрито счупване на горния край на лакътна кост. След първоначалния преглед, поставяне на диагноза и поставяне на шина (гипсова имобилизация за 45 дена), му е предписано домашно-амбулаторно лечение за десет дена, продължен трикратно за още тридесет дена. Според неоспореното заключение на медицинската експертиза, травматичната увреда на ищеца е счупване на олекранона (проксималния край на лакътната кост) в ляво без разместване. Вещото лице потвърждава, че процесът на възстановяване при такъв вид травматични увреждания, без възникване на усложнения, е около 3-4 месеца, в които се включват 45-60 дена за зарастване на вътреставните фрактури, след което е необходимо провеждане на рехабилитация. Интензитетът на болките и страданията е бил по-голям през първите 15-20 дена, след което постепенно е намалял. Понастоящем в лакътната става на ищеца има ограничен обем на разгъване с около 200 и се установява начало на ошипяване; при по-интензивни физически натоварвания и промяна във времето може да се появи болка, която може да бъде преодолявана с аналгетични и противовъзпалителни средства.
Ищецът е търпял болки и страдания вследствие на счупване на крайник след подхлъзване и падане на заледен участък от тротоар в границите на урбанизираната територия на Столична община. Организирането на дейността по поддържане на тротоарите в границите на урбанизираните територии е задължение на съответната община – чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата. По силата на Заповед СО15-РД-09/02-139/29.05.2015 г. на Столична община, на „Щрабаг умветсървиз“ ДЗЗД е възложено изпълнението на обществена поръчка с предмет „Събиране и транспортиране на битови отпадъци; поддръжка и подмяна на съдове за битови отпадъци; лятно и зимно почистване на улици и други места за обществено ползване на райони Зона Шеста – райони „К. село“ и „К. поляна“. От представените по делото, при доказателствена тежест на касатора, ежедневни констативни протоколи за установяване на количествата на изпълнените и неизпълнените видове дейности за район „К. поляна“, между които и такъв за деня на инцидента, механизирано и ръчно са обработени тротоарите срещу заледяване на [улица], както и спирките на градския транспорт, ръчно са почистени от сняг, и е отчетено стъргане на отъпкан сняг и лед. Констативните протоколи са подписани от инспектор към районния инспекторат, заедно с отговорниците на сектори и районния отговорник за изпълнителя. При тези доказателства не може да се възприеме твърдението на касатора, че според постановките на ППВС № 17/1963 г. не е отговорен за непозволено увреждане, защото по силата на договор е възложил на другиго извършването на определената работа, при контрол и организация на работата на изпълнителя.
Като се вземат предвид от една страна продължилите 15-20 дена интензивни болки при зарастването на счупената кост, негативните изживявания при неминуемите трудности в ежедневието за дълъг период от време до снемането на гипсовата имобилизация (45 дена), понесените страдания при необходимата рехабилитация за раздвижване на лакътната става и целия възстановителен период от 100 дена, нарушаването на обема на разгъване на ставата, прогнозата за възможни и занапред болки при физическо натоварване и промени във времето, а от друга страна липсата на сериозно влошаване на здравето на ищеца, липсата на данни за понесени болки и страдания над обичайните за периода на възстановяване и за раздвижване на ставата, липсата на сериозни последици за психиката му (недоказани са твърденията за силен страх от случилото се, страх от ходене по улицата, раздразнителност, напрегнатост, безпокойство при разказ за случилото се), и като се съобрази общото ниво на благосъстояние в страната в съответния период, касационният съд приема за справедливо обезщетението от 10000 лева, като над този размер до предявения от 27500 лева искът е неоснователен.
Неоснователно е възражението на касатора за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия – сочи се, че той е могъл да прецени неблагоприятните зимни условия и евентуалните последици от излизане от дома в такива условия. Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване – чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Както се сочи в ППВС № 17/1963 г., т. 17, от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В случая се поддържа, че с поведението си пострадалият е спомогнал за собственото си увреждане. Не може да се приеме, че излизането на улицата и придвижването по тротоар, чието поддържане (независимо от климатичните дадености, и то при липсата на установяване дори за предупреждение за възможни поледици) по закон е вменено в задължение на касатора, отрича проявена нормална дължима грижа за здравето и телесната цялост на пострадалия.
Предвид сочените съображения, касационният съд приема, че обжалваното решение следва да се отмени в частта му, с която Столична община е осъдена да заплати на ищеца П. П. обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна от него злополука, за сумата над 10000 лева, както и в частта, с която на процесуалния представител на касатора е присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, и в частта, с която Столична община е осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса, а в останалата му част въззивното решение следва да се потвърди. За адвокатско възнаграждение пред трите инстанции на адв. Г. се дължи сумата от 1773,72 лева с ДДС, а за държавна такса за трите инстанции, и като се компенсира съразмерно сумата за такси за отхвърлената част от иска пред касационната инстанция, по сметката на съда от касатора се дължи внасяне на сумата от 773,05 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1278 от 23 май 2018 г., постановено по гр.д. № 3664/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което Столична община, представлявана от кмета Й. Ф., е осъдена да заплати на П. А. П., с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от П. поради злополука, настъпила на 20.01.2016 г. в [населено място], ведно със законната лихва от същата дата, за сумата над 10000 лева до присъдения размер от 26000 лева, и в тази част ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 1278 от 23 май 2018 г., постановено по гр.д. № 3664/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място], в частта му, с която Столична община е осъдена да заплати на адв. А. Г. адвокатско възнаграждение за двете инстанции, и в частта му, с която Столична община е осъдена да заплати държавни такси.
ОСЪЖДА Столична община, представлявана от кмета Й. Ф., да заплати на адв. А. Г., САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 1773,72 (хиляда седемстотин седемдесет и три цяло и седемдесет и две стотни) лева адвокатско възнаграждение с ДДС за трите инстанции.
ОСЪЖДА Столична община, представлявана от кмета Й. Ф., да заплати по сметката на ВКС държавна такса от 773,05 (седемстотин седемдесет и три цяло и пет стотни) лева за уважената част от иска пред трите инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1278 от 23 май 2018 г., постановено по гр.д. № 3664/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място] в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: