Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 60134
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 575 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба вх. № 20203389/16.11.2020 г., подадена от С. Т. К., чрез адвокат Н. М., срещу решение № 20313 от 12.10.2020 г. по гр. д. № 187/2020 г. на Окръжен съд – Смолян, с което е отменено решение № 36 от 19.02.2020 г. по гр. д. № 462/2018 г. на Девинския районен съд в частта, с която е постановено изнасяне на публична продан на следните недвижими имоти, допуснати до делба: имот с пл. № *, с площ от 1 300 кв. м, който участва в УПИ *, *и *, в кв. 8 по плана на [населено място], утвърден със заповед № 156/17.11.1970 г., при граници и съседи: изток - улица, запад - улица, север - имот № *, юг – улица, ведно с построената в имота жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 71 кв. м, попадаща в УПИ-*, кв. 8 по плана на [населено място], утвърден със заповед № 156/17.11.1970 г., при квоти: 72/96 ид. ч. за С. Т. К., по 3/96 ид. ч. поотделно за Б. Б. А., А. Б. А., С. Б. А. и Г. Б. У., по 4/96 ид. ч. поотделно за Х. С. А., С. С. А. и Й. С. Г., като вместо това е постановил друго, с което е: поставил в дял на С. С. А. следния недвижим имот: УПИ** кв. 8 по ЗРП на [населено място], общ. Д., с площ от 369 кв. м, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв. м, на обща стойност 20 227 лв.; поставил в дял на С. Т. К. следните недвижими имоти: УПИ ** с площ от 791 кв. м и УПИ ** с площ от 342 кв. м, в кв. 8 по ЗРП на [населено място], общ. Д., на обща стойност 4 532 лв.; осъдил С. С. А. да заплати за уравнения на дяловете следните суми: на С. Т. К. - 14 037.25 лв., на Б. Б. А. – 773.72 лв., на А. Б. А. – 773.72 лв., на С. Б. А. – 773.72 лв., на Г. Б. У. – 773.72 лв., на Х. С. А. - 1 031.62 лв., на Й. С. Г. - 1 031.62 лв., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от влизане на решението в сила.
Въззивният съд е изложил в решението си, че с решение № 149 от 30.05.2019 г. по гр. д. № 462/2018 г. Девинският районен съд е допуснал делба между С. Т. К., Б. Б. А., А. Б. А., С. Б. А., Г. Б. У., Х. С. А., С. С. А. и Й. С. Г. на следните недвижими имоти: имот с пл. № *, с площ от 1 300 кв. м, който участва в УПИ *, * и *, в кв. 8 по плана на [населено място], ведно с построената в имота жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 71 кв. м, попадаща в УПИ *, при квоти: 72/96 ид. ч. за С. Т. К., по 3/96 ид. ч. поотделно за Б. Б. А., А. Б. А., С. Б. А. и Г. Б. У., по 4/96 ид. ч. поотделно за Х. С. А., С. С. А. и Й. С. Г., като искът за делба е отхвърлен по отношение на стопанска сграда със застроена площ от 25 кв. м, находяща се в имот с пл. № *. Визирал е, че по делото е изискано становище относно поделяемостта на допуснатите до делба имоти от главния архитект на Община - Д., който е посочил, че имот пл. № *е поделяем, тъй като и към настоящия момент е разделен на три самостоятелно обособени УПИ; при искане за разделяне на имот пл. № *на повече от три самостоятелни УПИ или разделяне с различни граници, е необходимо да се внесе проект за изменение на действащия план за регулация; посочено е, че след изготвяне и представяне на инвестиционен проект съгласно ЗУТ е възможно даване на становище за поделяемостта на съществуващата жилищна сграда, ситуирана в УПИ. Страните не са представили инвестиционни проекти.
Съделителката С. Т. К. е депозирала молба, в която сочи, че по реда на чл. 349, ал. 4 ГПК и на основание чл. 355 ГПК прави искане да й бъдат възложени в дял допуснатите до делба имоти. В молбата се твърди, че искането се прави с оглед изпълнение на учреденото вещно право на ползване на Т. Т. А., както и поради обстоятелството, че тази съделителка има най-голям дял - 72/96 ид. ч., както и принос за построяване на жилищната сграда.
Пред районния и пред въззивния съд Б. Б. А. и Г. Б. У. са направили изявление, че отстъпват техния дял на съделителя С. С. А.; Й. С. Г. също е заявила, че отстъпва своя дял на С. С. А., но срещу заплащане.
От представеното удостоверение за наследници е видно, че съделителката С. Т. К. е дъщеря на общия наследодател Т. К. А.; съделителите Б. Б. А., А. Б. А., С. Б. А. и Г. Б. У. са наследници на Б. Т. А. (син на общия наследодател); съделителите Х. С. А., С. С. А. и Й. С. Г. са наследници на С. Т. А. (син на общия наследодател).
Въззивният съд не е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза, прието от първоинстанционния съд, относно стойността на делбените имоти, като е приел, че дадената оценка не е съобразена със съществуващото право на ползване на Т. Т. А. на 5/8 ид. ч. от делбените имоти; при ползване на метода на възстановителната стойност са ползвани усреднени цени на строителни фирми в района, а следва да се съобрази, че не става дума за ново строителство, а за жилищна сграда, построена през 1959 г., с дървена междуетажна конструкция, а не бетонна плоча между етажите, с дървен покрив, както и че същата се нуждае от ремонт; погрешно в оценката е включена и стопанската сграда, въпреки че тя не е предмет на делбата; веднъж в експертизата като цена на жилищната сграда е посочена сумата от 39 000 лв., а след това - сумата от 32 969.08 лв. Поради така изложените съображения е назначил нова съдебно-техническа експертиза, заключението от която е кредитирал изцяло като компетентно, обективно и неоспорено от страните. Съгласно тази експертиза оценката на имота е определена при използване основно на метода на вещната стойност; взето е предвид обстоятелството, че в региона пазарът на недвижими имоти е изключително слаб. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че е съобразило, че в случая не е налице имот, който би предизвикал интерес за закупуване, защото е обременен с тежести; ако имотът нямаше тежест (право на ползване), би имал по-голяма стойност на пазара. Тази експертиза, отчитайки ниския интерес към закупуване на недвижими имоти в региона, както и състоянието на жилищната сграда, е дала следните оценки на допуснатите до делба имоти: УПИ * - 3 164 лв., УПИ * - 1 368 лв., УПИ * - 1 474 лв., жилищна сграда със застроена площ от 71 кв. м, находяща се в УПИ ** - 18 751 лв.
Съдът е посочил, че от двете съдебно-технически експертизи се установява, че двата етажа на жилищната сграда са със самостоятелни входове, но на втория етаж липсва санитарен възел, не се установява и дали има водопровод на втория етаж и дали има възможност за обособяване на кухненско помещение. Предвид обстоятелството, че страните не са представили инвестиционен проект, на вещото лице не е възлагана задача да установи дали всеки от жилищните етажи отговаря на техническите изисквания за самостоятелен жилищен обект. Окръжен съд – Смолян е изложил, че от изявлението на съделителката Б. А. се установява, че С. С. А. живее в жилищната сграда, допусната до делба. Свидетелката Т. А. в показанията си пред районния съд сочи, че С. А. и тя живеят на първия етаж, С. е правил частични ремонти, които тя „критикува“. От показанията на въпросната свидетелка се установява и че съделителката С. Т. К. не живее в процесната жилищна сграда, а заплаща на две жени да се грижат за Теофилка А.. Свидетелката С. К. установява, че Т. А. живее в две стаи на първия етаж, С. с приятелката си също живее в две стаи на първия етаж, гледа и животни в обора.
Въззивният съд не е възприел становището на Районен съд – Девин, че с оглед разпоредбата на чл. 348 ГПК и невъзможността имотът да бъде поставен в един от дяловете, делбата следва да се извърши чрез публична продан. Посочил е, че принципът за реален дял е водещ в делбата и не може да бъде игнориран по съображение, че имотите са с различна стойност, защото неравенството в дяловете може да се изравни в пари. Направил е извод, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 от ГПК, като по този начин ще се спази принципът на чл. 69, ал. 2 ЗН за получаване на дял в натура от съделителите. Същевременно е счел, че в случая не е възможно съставяне на разделителен протокол по чл. 347 ГПК и извършване на делба по реда на чл. 352 ГПК чрез теглене на жребий, тъй като имотите са неравностойни и дяловете на съделителите - различни. Въззивният съд е визирал, че искане за възлагане е било направено в срок от С. К.. Приел е, че спрямо нея не са налице предпоставките на чл. 349, ал. 1 ГПК, тъй като няма твърдения и не се установява при откриване на наследството тя да е живяла в жилищната сграда, а и да не притежава друго жилище.
Съдът е заключил, че УПИ **, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 71 кв. м, следва да бъдат възложени в дял на С. А.. Посочил е, че действително делът в съсобствеността на С. К. е най-голям - 72/96 ид. ч. - многократно по-голям от дела на всеки от съделителите и от всички останали, взети заедно. Съобразил е, че С. С. А. живее в жилищната сграда, предмет на делбата, поне от десет години; същият е извършил ремонт на сградата - подмяна на улуците, изграждане и оборудване на баня, ремонт на покрива; в обора отглежда животни, тоест налице е установен по волята на страните начин на трайно ползване, при което е справедливо жилищната сграда да бъде възложена на С. А.. При този извод е съобразил и заявеното от част от другите съделители - Б. Б. А., Г. Б. У. и Й. С. Г., че желаят да предоставят своя дял на С. С. А..
Съдът е намерил за неоснователен довода на С. К., че само ако имотите й бъдат възложени в дял, ще се реализира правото на пожизнено ползване върху 5/8 ид. ч. от тях на К. Т.. Приел е, че на същата следва да бъдат възложени в дял УПИ ** и УПИ **.
При това положение - тъй като С. С. А. получава дял на стойност 20 227 лв., съдът е заключил, че за уравняване на дяловете този съделител следва да заплати на С. Т. К. сумата от 14 037.25 лв.; на Б. Б. А., А. Б. А., С. Б. А. и Г. Б. А. следва да заплати, на всеки от тях, по 773.72 лв.; на Х. С. А. и Й. С. Г. следва да заплати, на всеки от тях, по 1 031.62 лв.
Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на същото и за поставяне в неин дял на делбените имоти, респ. – на УПИ **, ведно с построената в него сграда.
С определение № 171 от 19.04.2021 г., постановено по настоящо дело, е допуснато касационно обжалване основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по петия въпрос, формулиран в изложението, уточнен и конкретизиран съобразно правомощията на касационната инстанция, както следва: за спазването на принципа, установен в чл. 69, ал. 2 ЗН, при разпределение по реда на чл. 353 ГПК всеки съделител по възможност да получи реален дял, максимално близък по стойност на дела му в съсобствеността.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателката поддържа жалбата си.
Останалите страни не се явяват, не се представляват и не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение приема следното:
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:
Съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН всеки от наследниците може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно, като неравенството на дяловете се изравнява с пари. Установената непротиворечива практика на ВКС, обективирана напр. в: решение № 140/28.05.2014 г. по гр. д. № 7627/2013 г., І г. о., решение № 258/25.10.2011 г. по гр. д. № 144/2011 г., ІІ г. о., решение № 7/27.01.2016 г. по гр. д. № 4711/2015 г., I г. о., приема, че съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН и с оглед спазване на равенството между съделителите, при разпределението по чл. 353 ГПК във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, респ. максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите.
По основателността на касационната жалба:
В настоящия казус въззивният съд е нарушил така установения при делбата принцип, визиран по-горе, като на съделителя с дял 4/96 ид. ч. е поставил в дял по реда на чл. 353 ГПК имот на стойност 20 227 лв., а на съделителя с най-голям дял – 72/96 ид. ч. – имоти на обща стойност 4 532 лв.
Същевременно настоящият съд счита, че допуснатите до делба имоти могат да бъдат поставени в три отделни дяла: в първия – УПИ **, ведно с построената в него жилищна сграда, а в останалите два – УПИ ** и УПИ **. Съделителите са осем на брой, но от три колена наследници. Съгласно практиката на ВКС (решение № 634/4.10.2010 г. по гр. д. № 1378/2009 г. на ВКС, І г. о. и визираните в него други актове на ВС и ВКС, решение № 38/2.05.2018 г. по гр. д. № 1343/2017 г. на ВКС, І г. о., решение № 16/8.04.2019 г. по гр. д. № 1346/2018 г., ІІ г. о. и др.), за да се спази основният принцип при извършване на делбата – получаване на дял в натура (чл. 69, ал. 2 ЗН), когато в делбата участват наследници от различни колена и имотът не може да се подели на толкова дяла, колкото са на брой съделителите, но дяловете са достатъчни за наследствените колена, дяловете следва да се групират по колена, без да е необходимо за прилагането на този способ съгласието на всички съделители. Едва след това делбата се извършва вътре – между съделителите от съответното коляно, ако същите поискат това. Това становище напълно се споделя и от настоящия съдебен състав.
Предвид обстоятелството, че в настоящия казус дяловете на съделителите по колена са различни, както са различни по вид и стойност допуснатите до делба имоти, делбата следва да бъде реализирана по реда на чл. 353 ГПК (т. 5 от ППВС № 7/28.11.1973 г.).
В дял на съделителката С. Т. К. следва да бъде разпределен УПИ **, ведно с построената в него жилищна сграда. Този дял е с най-висока стойност и затова следва да бъде възложен на страната с най-голям дял (72/96 ид. ч.). В случая не без значение е и обстоятелството, че в сградата живее майката на въпросната съделителка, която има запазено право на ползване и по отношение на която С. К. е поела задължение за издръжка и гледане по силата на алеаторен договор (нотариален акт № 016, том ІІ, рег. № 2236, дело № 194/2018 г. на нотариус З. И.). Стойността на този дял съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, назначена от въззивния съд, възлиза на 20 227 лв.
На четиримата съделители от следващото коляно - Б. Б. А., А. Б. А., С. Б. А. и Г. Б. У., следва да бъде разпределен в дял УПИ **, на стойност 3 164 лв., а на останалите съделители (преките наследници на С. Т. А.) – УПИ **, на стойност 1 368 лв.
При това положение, С. К., чийто дял от делбеното имущество възлиза на 18 569.25 лв., а същата получава имот на стойност 20 227 лв., следва да заплати за уравнение на дяловете на всеки от съделителите Х. С. А., С. С. А. и Й. С. Г. сума в размер на 552.58 лв.; всеки един от съделителите Б. Б. А., А. Б. А., С. Б. А. и Г. Б. У. (които имат дял на стойност от по 773.72 лв., а получават такъв на стойност 791 лв.), дължи на Х. С. А., С. С. А. и Й. С. Г., поотделно, сума в размер на 5.76 лв.
Всеки съделител дължи по сметка на ВКС държавна такса от 4 % върху стойността на дела си, но не по-малко от 50 лв.
При този изход на спора С. К. има право, на основание чл. 355 ГПК, на направените от нея разноски пред първата инстанция (без тези за адвокат, които остават за нейна сметка) и за вещо лице пред въззивния съд, както и, на основание чл. 78 ГПК, на разноските по въззивната и касационната й жалби. Разноските по чл. 78 ГПК се дължат единствено от съделителите, оспорващи жалбите й.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 20313 от 12.10.2020 г. по гр. д. № 187/2020 г. на Окръжен съд – Смолян, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПОСТАВЯ В ДЯЛ по реда на чл. 353 ГПК на С. Т. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 2, ап. 29, следния недвижим имот: УПИ ** в кв. 8 по ЗРП на [населено място], общ. Д., с площ от 369 кв. м, едно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв. м, на обща стойност 20 227 лв.

ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ по реда на чл. 353 ГПК на Б. Б. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], А. Б. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], С. Б. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 6, ап. 15 и Г. Б. У., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], УПИ **, с площ от 791 кв. м, в кв. 8 по ЗРП на [населено място], общ. Д., на стойност 3 164 лв.

ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ по реда на чл. 353 ГПК на Х. С. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 4, ап. 12, С. С. А., ЕГН [ЕГН], [населено място] и Й. С. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място] лъка, [улица], УПИ **, с площ от 342 кв. м, в кв. 8 по ЗРП на [населено място], общ. Д., на стойност 1 368 лв.

ОСЪЖДА С. Т. К. да заплати на всеки един от съделителите Х. С. А., С. С. А. и Й. С. Г. сума за уравнение на дяловете в размер на 552.58 лв. (петстотин петдесет и два лева и 58 ст.), ведно със законната лихва от влизане в сила на настоящото решение до плащането.

ОСЪЖДА Б. Б. А. да заплати на всеки един от съделителите Х. С. А., С. С. А. и Й. С. Г. сума за уравнение на дяловете в размер на 5.76 лв. (пет лева и 76 ст.), ведно със законната лихва от влизане в сила на настоящото решение до плащането.

ОСЪЖДА А. Б. А. да заплати на всеки един от съделителите Х. С. А., С. С. А. и Й. С. Г. сума за уравнение на дяловете в размер на 5.76 лв. (пет лева и 76 ст.), ведно със законната лихва от влизане в сила на настоящото решение до плащането.

ОСЪЖДА С. Б. А. да заплати на всеки един от съделителите Х. С. А., С. С. А. и Й. С. Г. сума за уравнение на дяловете в размер на 5.76 лв. (пет лева и 76 ст.), ведно със законната лихва от влизане в сила на настоящото решение до плащането.

ОСЪЖДА Г. Б. У. да заплати на всеки един от съделителите Х. С. А., С. С. А. и Й. С. Г. сума за уравнение на дяловете в размер на 5.76 лв. (пет лева и 76 ст.), ведно със законната лихва от влизане в сила на настоящото решение до плащането.

ОСЪЖДА Й. С. Г. да заплати на С. Т. К. разноски по делото в размер на 457.14 лв. (четиристотин петдесет и седем лева и 14 ст.).

ОСЪЖДА Б. Б. А. да заплати на С. Т. К. разноски по делото в размер на 451.83 лв. (четиристотин петдесет и един лева и 83 ст. ).

ОСЪЖДА А. Б. А. да заплати на С. Т. К. разноски по делото в размер на 15.94 лв. (петнадесет лева и 94 ст.). ОСЪЖДА С. Б. А. да заплати на С. Т. К. разноски по делото в размер на 451.83 лв. (четиристотин петдесет и един лева и 83 ст. ).

ОСЪЖДА Г. Б. У. да заплати на С. Т. К. разноски по делото в размер на 451.83 лв. (четиристотин петдесет и един лева и 83 ст. ).

ОСЪЖДА Х. С. А. да заплати на С. Т. К. разноски по делото в размер на 457.14 лв. (четиристотин петдесет и седем лева и 14 ст.).

ОСЪЖДА С. С. А. да заплати на С. Т. К. разноски по делото в размер на 457.14 лв. (четиристотин петдесет и седем лева и 14 ст.).

ОСЪЖДА С. Т. К. да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 742.77 лв.

ОСЪЖДА Б. Б. А. да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА А. Б. А. да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА С. Б. А. да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА Г. Б. У. да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА Х. С. А. да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА С. С. А. да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА Й. С. Г. да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв.

Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: