7 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 2007/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 104 гр.София, 07 септември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА със секретар Мира Недева при участието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 2007/2014 година Защитници на подсъдимия И. Д. М. са подали касационни жалби както срещу изменянето, така и срещу потвърждаването в негова „вреда” (не в негов интерес) от Великотърновския апелативен съд на осъдителната присъда на Ловешкия окръжен съд. Първоинстанционната присъда – 28/18.Х.2013 год. по нохд 268/13, е за умишленото убийство на 15.ІХ.2012 год. на И. Г. С.: престъпление по чл.116, ал.1, т.6, във връзка със 115 НК (още защото е било извършено по начин, опасен за живота на мнозина и с особена жестокост). Присъдата е освен това и за второ престъпление в съвкупност с първото: за последвалото го веднага и на същото място опит за убийство на А. Г. К., което обаче е квалифицирано правно освен във връзка с чл.18 НК, само по т.8 на посочения чл.116 НК – заради целта чрез него да бъде прикрито убийството на С.. Тъй като ЛОС е провел съкратено съдебно следствие, и двете престъпления са наказани по-леко (чл.373, ал.2 НПК, във вр. с чл.58а НК), със замяна на доживотния затвор с 30 години лишаване от свобода – за довършеното убийство, с 10 вместо с 15 години лишаване от свобода – за опита по чл.116 НК, а по-тежкото от двете наказания е останало за изтърпяване като общо наказание за цялата съвкупност от престъпления. Присъдени са и обезщетения в полза на родителите на Ив.С. и лично на Ал.К., съответно по 200 000 лева и 10 000 лева. Второинстанционното (въззивно) решение – 189/15.Х.2014 год. по внохд 26/14, е в обжалваната му част за преквалификация на извършеното от подсъдимия само по чл.116, ал.1, т.4 и 6, във вр. с чл.115 и чл.18 НК – като едно, вместо като две престъпления, и цялото престъпление като опит, вместо като довършено убийство, тъй като правната квалификация по т.4 е за умъртвяването на „повече от едно лице”; в обжалваната част решението е и за потвърждаването на наказанието, макар и не като общо, а като самостоятелно наложено; в обжалваната му част е също потвърждаването на присъдените обезщетения. И двете касационни жалби имат предвид всички основания по чл.348 НПК, макар и те да са не винаги назовавани точно според закона; посочени са и доводите, за които е сметнато, че са в тяхна подкрепа, а по изхода на делото са направени алтернативни искания: за ново разглеждане на делото в апелативния съд – за отпадане на новата правна квалификация, но не с пълно възстановяване на предишната, а със смекчаването ѝ, включително с отпадането на опита за убийство – за смекчаване на наказанието и на присъдените обезщетения (ако това за К. също не отпадне). Жалбите са поддържани в съдебното заседание, а прокурорът в тази инстанция и поверениците на пострадалите са за тяхното отхвърляне като неоснователни. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. В него могат да бъдат намерени отговорите на всички въпроси, поставени в жалбите: относно спазването на процесуалните изисквания при установяването на психическото състояние на подсъдимия и въобще относно фактическата страна на обвинението; дали правната му страна е била законосъобразно определена първоначално, а след това и законосъобразно променена; относно справедливостта на наказателната и на гражданската санкция. ВКС на свой ред споделя поначало отговорите на въззивната инстанция, макар нейните мотиви в някои отношения да са спорни или е могло да са по-убедителни. ВКС освен това и сам отговори в проведеното съдебно заседание защо към онзи момент отхвърля искането за поредно психиатрично изследване на подсъдимия. Този отговор ВКС потвърждава и сега – от гледна точка вече, разбира се, на проверяваната правилност на въззивния съдебен акт. ВтАС също не е имал никакво основание да види противоречие в дадените преди и дадените пред него за първи път експертни мнения – те наистина не са били равностойни във фактическата база, върху която са стъпили. Пред ВКС за пореден път е поставен процесуалният въпрос за допустимостта при индивидуализацията на наказателната отговорност да бъдат съобразявани обстоятелства, които я отегчават с престъпния си характер, без да са сега или без да са били предмет на самостоятелна наказателна отговорност – посочени са примерно предишните връзки на подсъдимия с две жени, които за разлика от връзката му със Ив.С. са предизвикали само имуществени увреждания на автомобила на едната, и на входната врата към жилището на другата. Изложено за първи път по-ясно пред ВтАС, възражението очевидно има предвид правото на защита на обвиняемия, но според ВКС то не е накърнено. Възможността обвиняемият да носи по-тежка наказателна отговорност от поисканата с обвинителния акт или друга, отделно от нея, би могла да не е реализирана по най-различни причини и затова доказаността на обстоятелствата, от които зависи такава отговорност, трябва да бъде преценявана на общо основание и съобразно възможното им предназначение в предмета на доказване. Положението е не по-различно по делата със съкратено съдебно следствие в първата инстанция, каквото е проведено и по сегашното дело и срещу провеждането на което липсват специални възражения от жалбоподателите и констатирани от ВКС недостатъци. Поддържаното във въззивната инстанция несъгласие от процесуално естество с евентуалното тогава – предложено само от прокурора приложение на т.4 от ал.1 на чл.116 НК за общо санкциониране на довършеното убийство и опита към него като едно престъпление, е подновено сега единствено във връзка със самия опит да бъде убит Ал.К.. Отново се поддържа, че извършеното спрямо последния е пример за т.нар. негоден опит в неговата разновидност опит с негодно средство. Въпреки изложеното по този повод от ВтАС, че не представлява такъв негоден опит неуспехът на подсъдимия да простреля и К., защото преди това е изчерпил патроните в пистолета при стрелбата срещу С., отхвърлената теза се поддържа отново. В тази насока обаче би могло да се добави само, че аргументацията за „абсолютно негодния опит”, на която ВтАС се е позовал, не е безспорна в теорията. Спори се по приложимостта на т.нар. абстрактен критерий в аргументацията: средството на престъплението да не е опасно „въобще”, при всички случаи, тъй като наличието на опасност от деянието се преценява винаги конкретно. Според ВКС обаче извършеното от подсъдимия отговаря и на т.нар. конкретен критерий, стига то да бъде преценявано в неговата цялост, както, впрочем е постъпил ВтАС, осъждайки М. за едно, вместо за две престъпления. Няма как пистолетът, останал без патрони, свършили въпреки волята на подсъдимия, да се смята за безопасен, щом като извършената до този момент стрелба с него е била „опасн[а] за живота на мнозина” по смисъла на т.6 на чл.116, ал.1 НК. От друга страна, приложимостта и на абстрактния, и на конкретния критерий за „негодност” трябва да се преценява п р е д и, а н е с л е д използването на инкриминираното средство на престъпния опит – иначе пистолетът, останал случайно без патрони непосредствено след стрелба с него, никога не би се оказал опасен да лиши някого от живот. Извън изложеното тук по-горе общо споделяне на отговорите, които се съдържат във въззивното решение на въпросите, поставени при сегашното обжалване, отделно внимание заслужава и отхвърлянето на възражението за явна несправедливост на доживотния затвор като наказание, заменено по силата на чл.58а НК с 30 години лишаване от свобода. Определянето именно на доживотния затвор като най-подходящото измежду наказанията, предвидени в чл.116, ал.1 НК, е могло според ВКС да бъде мотивирано по-убедително. Постигането на такава убедителност е могло да стане преди всичко с разграничаване на утежняващите обстоятелства в зависимост от отношението им или към възникването на наказателната отговорност, или към определянето на нейната степен. Разграничаването се е налагало, защото от една страна, чл.38 и чл.38а НК изискват „изключителна тежест” на конкретното престъпление, което ще бъде санкционирано с доживотен затвор. „Изключителната тежест” е всъщност допълнителен признак от състава на всяко престъпление, наказуемо с двете разновидности на най-тежкото наказание, признак обаче изваден „пред скоби” (уреден не в особената, а в общата част на НК), който е освен това и от категорията на т.нар. оценъчни признаци (за тях вж. ТР 1/98-ОСНК). От друга страна, изборът на доживотния затвор е въпрос не само на правното квалифициране на конкретния случай като „изключително тежък”, а и на индивидуализация на наказанието. Като не е извършил посоченото разграничаване ВтАС, а преди него- и ЛОС, са рискували да нарушат чл.56 НК, който забранява двойното отчитане на едно и също обстоятелство – както за съществуването, така и за тежестта на отговорността (за тази забрана вж. и р.87/04-І, Бюл.9/04, и цитираните в него други решения), но според ВКС не е било допуснато на практика нито нарушение на забраната, нито явна несправедливост на наложеното наказание. Причината е, че изключителната тежест на конкретното убийство не предизвиква никакво съмнение главно поради подробното му пресъздаване в мотивите на съдебните актове като кулминация на истинския терор, който подсъдимият упражнявал, при това като действащ полицай, върху младата жена, след като тя му показала, че не желае връзката между тях – показателни са например 155-те повиквания и текстови съобщения от неговия към нейния мобилен телефон на 26/27.VІІ.2012 год., или пък проследяването ѝ с автомобил в часовете преди убийството. Що се отнася до мотивирането на дейността по индивидуализацията на наказанието, съществена е не толкова съответната обособена част в мотивите, колкото открояването в нея на такива обстоятелства като например утвърденото пълно и демонстративно пренебрежение на подсъдимия към личността на жените в установените по делото негови връзки, или пък неговата отмъстителност, когато те е трябвало да бъдат „наказани”. Ръководен от всичко изложено и накрая по-конкретно с оглед на чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 189/15.Х.2014 год. по внохд 26/14 на Великотърновския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ