Р Е Ш Е Н И Е № 152 гр. София, 19 януари 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, III Наказателно отделение в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Невена Пелова и с участието на прокурор Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 532 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от подсъдимия И. П. М.. С присъда № 27 от 08.10.2019г. по НОХД 301/2019г. Русенски окръжен съд – Наказателна колегия е признал подсъдимия И. П. М. за виновен в това, че на 23.10.2018г. в [населено място] без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – субституиран амфетамин /MDMА/ с нето тегло 1.2936 гр. – 3.4 метилендиоксиметамфетамин, 3.4 метилендиокси- N – метилкатинон със съдържание на MDMА 18.6% на стойност 51.74 лева и метамфетамин с нето тегло 0.16 грама със съдържание на метамфетамин 79.4 % на стойност 4.00 лева, от които на 23.10.2018г. в [населено място] разпространил чрез продажба на С. В. И. високорисково наркотично вещество с нето тегло 1.00 грам 3.4 метилендиоксиметамфетамин, 3.4 метилендиокси- N – метилкатинон с процентно съдържание на активния компонент 3.4-метилендиоксиметамфетамин 18.6% на стойност 40.00 лева като на основание чл. 354а, ал.1, пр.4 и пр. 5 НК и чл. 54 НК го осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и глоба в размер на 5000.00 лева. С присъдата е активирано, на основание чл. 68, ал.1 НК, наказание лишаване от свобода за срок от една година, наложено спрямо подсъдимия по НОХД 1858/2017г. на Районен съд – Русе, което също е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба на подсъдимия Великотърновският апелативен съд с решение № 86 от 28.05.2020г. по ВНОХД 80/2020г. е потвърдил изцяло присъдата на Русенски окръжен съд. В касационната си жалба М. твърди, че наказанието му е завишено поради осъждането му за деяние, което не е извършил. Коментира, че извършител на деянието, в чието осъществяване е признат за виновен е св. С. И., който всъщност е разпространил високорисковите наркотични вещества на подсъдимия. В съдебно заседание пред настоящия състав служебният защитник на подсъдимия заявява, че атакуваното решение на Великотърновски апелативен съд е постановено в нарушение на материалния закон поради неправилна оценка на доказателствения материал. Декларира, че наличните по делото доказателства сочат на недоказаност на обвинението спрямо нейния подзащитен и моли той да бъде признат за невинен. Изразява и алтернативна претенция за отмяна на първоинстанционната присъда и въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или ревизиране на наложеното на И. М. наказание до определения от законодателя минимален размер. Прокурорът заявява, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение поради правилно приложение на закона от страна на въззивния съд чрез потвърждаване на осъдителната първостепенна присъда. Изразява позиция, че по делото са налице достатъчни в своя обем писмени, гласни и веществени доказателства, сочещи на авторството на подсъдимия в осъщественото деяние. Представителят на обвинението счита, че наложените на М. наказания са справедливо определени при превес на смекчаващи неговата отговорност обстоятелства. Моли да бъде оставено в сила решението на въззивния съд. Подсъдимият И. М. в своя лична защита поддържа заявеното от своя защитник. В дадената му възможност за последна дума заявява, че предметът на престъплението – високорисковите наркотични вещества, не са негови. Моли да бъде намалено наложеното му наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата от подсъдимия М. и в рамките на своите правомощия, прецени, че жалбата е допустима, но неоснователна. Основното оплакване на подсъдимия и неговия защитник е насочено към неправилна оценка на доказателствените източници от страна на въззивния съд и в частност при кредитирането на показанията на св. С. И., който според защитата е държал с цел разпространение високорисковите наркотични вещества, които са предмет на обвинението спрямо М. и той, а не подсъдимият е разпространил част от тези високорискови наркотични вещества. В разрез с позицията на подсъдимия и защитника доказателствените източници по делото носят противоположна информация на твърдяното от тях и тя правилно е разчетена от контролирания съд при потвърждаване присъдата на окръжен съд. В правоприлагащата дейност на въззивната инстанция този съдебен състав не съзира превратна оценка или неглижиране на доказателствените източници, а е заявил ясно и обосновано своята позиция по кредитиране на едни и дискредитиране на други. За да възприеме единствена съпричастност на подсъдимия към инкриминираните деяния – държане с цел разпространение на високорискови наркотични и разпространение на част от тях на С. И., съдът не се е базирал единствено на показанията на св. И.. Депозираното от него за закупуване на инкриминираното количество от 1.00 грам M. от подсъдимия, намира опора както в показанията на св. К. М. – полицейски служител, пристигнал на местопроизшествието със свои колеги по предварителен сигнал за разпространение на наркотични вещества, така и на установената парична сума у подсъдимия в размер на 20.00 лева, съответстваща по купюри /4 банкноти по пет лева/ на заявените от И. предадени на подсъдимия за наркотика. Допълнителна основа за правилната преценка на контролирания съд за възприемане с доверие на показанията на свидетеля И. е и обективираното в протокол за извършено претърсване и изземване на лек автомобил „марка“ с [рег.номер на МПС] , в който са се намирали подсъдимият и св. Т. П., на установена под седалката на М. електронна везна, чието владение всъщност и самият той не отрича. Косвен източник на релевантна информация все в тази насока е и доказателствения способ - техническа експертиза, изследвала съдържанието на мобилните телефонни апарати на подсъдимия и свидетелите И. и П., с който се установява кореспонденция между П. и подсъдимия и него и неустановено по делото лице със собствено име Н. по повод разпространение на високорискови наркотични вещества, назовани „кристали“. Обосновано контролираният съд е приел, че показанията на свидетеля С. И. намират опора и в други непротиворечиви помежду си доказателствени източници, които съответстват и допълват изнесеното от него и поради това е основал и своите правни изводи на носената от тях информация. В противовес на вътрешно и взаимно непротоворечивата информация, съдържима в показанията н свидетелите И. и М., от протокола за претърсване и изземване на лек автомобил, от изследваната информация в мобилните телефони на свидетелите И., П. и подсъдимия, протокола за доброволно предаване на високорисково наркотично вещество от подсъдимия и неговия личен обиск, при който са установени банкноти, съответстващи на заявените от И. като дадени от него за закупуване на установеното у И. високорисково наркотично вещество, са твърденията на свидетелката Т. П. и подсъдимия И. М., сочещи св. И. като разпространяващ откритите наркотични вещества. За да дискредитира показанията на свидетелката и обясненията на подсъдимия за тези обстоятелства, въззивният съд ги е съпоставил с останалите носители на доказателствена информация и помежду им и е дал коректен отговор за причините те да не бъдат кредитирани, които настоящата инстанция споделя. Освен в противовес с коментираните до момента писмени и гласни доказателства, доказателствени средства и способи за доказване, те се опровергават и от разпечатки от проведени телефонни разговори в деня на деянията между присъствалите на местопроизшествието И., П. и М.. При тази ситуация закономерно контролираният съдебен състав е подходил с недоверие към заявеното от Т. П. и И. М. и ги е игнорирал като коректив на показанията на св. С. И., уличаващи М. в държане с цел разпространение и разпространение на изследваните високорискови наркотични вещества. При извършената констатация за неналичие на превратност в оценъчната дейност на въззивната инстанция, която да е довела до нарушение на материалния закон, настоящият състав следва да изрази отношението си по претенциите на подсъдимия и защитата му за явна несправедливост на наложените му наказания. За осъщественото от него материалният закон предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Наказанието, наложено на подс. И. М. е лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 5000.00 лева. Правилно второстепенният съд се е солидаризирал с отмерените от първия съд наказания, едно от които е в своя минимален размер, а лишаването от свобода – към минималния размер. Наред с възприетите от контролираната инстанция отегчаващи отговорността на М. обстоятелства, то и неинцидентността на дейността му по държане с цел разпространение и разпространение на високорискови наркотични вещества, която не е инкриминирана по настоящото производство, но за която се съдържа информация в провеждана в период преди деянието комуникация със св. П. и друго лице по получаване и предоставяне на наркотични вещества, както и разнородността и неединичността на деянията, покриваща обективния състав на разследваното престъпление, сочат, от една страна, на правилно приложение на разпоредбата на чл. 54 НК, а от друга – на справедливо отмерване на двете наказания на М.. Поради това Върховен касационен съд – Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86 от 28.05.2020г. по ВНОХД 80/2020г. по описа на Великотърновски апелативен съд – Наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.